След споразумение между Министерството на отбраната и Министерството на здравеопазването през 1974 г. травматологичните звена в тогавашния РНПИСМП „Н. И. Пирогов” преминаха под методичното ръководство на Висшия военномедицински институт в София. Основната идея за това решение се основаваше на близките характеристики на мирновременните и военновременните направления на травматологията, ортопедията, изгарянията, неврохирургията и токсикологията. С тази реорганизация бяха преследвани две цели: да се повиши качеството на спешната медицинска помощ с взаимодействието на най-добрите екипи от двете водещи болници в България и да се подобри боеготовността на военномедицинската служба в армията с по-висока квалификация на кадрите в тези направления. За началник на новата структура е назначен генерал-майор проф. Иван Костов Копчев.
Той е роден на 3 ноември 1915 г. в село Бутан, Оряховско. Семейството му е бедно и безимотно, но многобройно и задружно. От детските си години познава вкуса на горчивия залък и мъките на немотията. Следва примера на по-големите си братя, които не са безучастни в борбата срещу неправдите в живота. Въпреки трудностите любознателният младеж упорито заляга над образованието си – през 1935 г. завършва гимназия във Враца и през 1944 г. – медицина в София. Веднага започва работа като лекар на гвардията в Оряхово, а от 1946 г. постъпва като ординатор в хирургичното отделение на Общовойсковата болница в столицата. Изпратен е на специализация в Чехословакия и след завръщането си преминава през всички степени на болничната йерархия до началник на Катедрата по военнополева травматология при ВВМИ.
Д-р Копчев е от българските лекари със силно развито чувство за интернационален дълг. Той не се поколебава и доброволно отива в помощ на гръцките партизани през 1949 г. в дебрите на планината Грамос Вичи, близо до границата с Албания, където са се водили ожесточени боеве между гръцката народнодемократична армия ЕЛАС и гръцката монархофашистка войска. Участвал е като редови хирург във военномедицинската бригада по време на Корейската война (1952 г. – 1954 г.). През 1961 -1962 г. хирургът Копчев е отново в най-горещата точка на света – този път в северната част на африканския континент, където бушува войната на Алжирския фронт за национално освобождение срещу ултраколониални въоръжени сили. Оттам д-р Копчев довежда в България малко момче – сираче с недъг в долните крайници, което дълго време лази „като гущерче” по пода на болничните стаи и коридорите на Травматологичната клиника. После детето бе успешно излекувано и изпратено по негово желание обратно в страната си като здрав юноша. Натрупаният огромен военнополеви опит от кървавите стълкновения на три материка е ценен принос за цивилното и военното здравеопазване, който самоотверженият воин-лекар предава през целия си живот на колегите и на поколенията възпитаници.
Освен като практик на бойното поле и на мирновременното медицинско поприще д-р Копчев е признат и като учен. През 1959 г. защитава дисертация, през 1964 г. получава научното звание доцент, а през 1966 г. – професор. Като главен травматолог на българската армия е произведен в чин генерал-майор от медицинската служба през 1974 г. Има над 120 научни публикации и съобщения. Въвежда редица оригинални методики в оперативната травматология за мирно и военно време. Под негова редакция и с активното му авторско участие са издадени важни сборници, учебници и ръководства.
Със своята всеотдайност, естественост, прямота и непосредственост в отношенията с хората проф. Копчев бързо и трайно печели техните симпатии и обич. Той е обаятелен и високоерудиран ръководител, строг и взискателен до педантичност, но винаги достъпен да откликне и на най-съкровените нужди на хората около него. Търсен е и от страната, и от чужбина, радва се на безспорен авторитет и уважение в обществените среди.
Не можа да доживее до достойни старини ген. Копчев – отиде си неочаквано на 10 април 1980 г. в разцвета на творческите си сили, когато се раздаваше безотказно на работата си в армията и на Спешната травматология в страната. С новаторството в теорията и практиката, с огромната си професионална ерудиция и с огнения си темперамент проф. Копчев остави дълбока диря в българската медицина и в здравеопазването. Пред сградата на Военномедицинската академия в София цветята пред неговия бюст са неувяхващ знак от признателните ученици и последователи.
