Вие сте в: Начало // Всички публикации // Лекар, воювал на три континента

Лекар, воювал на три континента

След споразумение между Министерството на отбраната и Министерството на здравеопазването през 1974 г. травматологичните звена в тогавашния РНПИСМП „Н. И. Пирогов” преминаха под методичното ръководство на Висшия военномедицински институт в София. Основната идея за това решение се основаваше на близките характеристики на мирновременните и военновременните направления на травматологията, ортопедията, изгарянията, неврохирургията и токсикологията. С тази реорганизация бяха преследвани две цели: да се повиши качеството на спешната медицинска помощ с взаимодействието на най-добрите екипи от двете водещи болници в България и да се подобри боеготовността на военномедицинската служба в армията с по-висока квалификация на кадрите в тези направления. За началник на новата структура е назначен генерал-майор проф. Иван Костов Копчев.

Той е роден на 3 ноември 1915 г. в село Бутан, Оряховско. Семейството му е бедно и безимотно, но многобройно и задружно. От детските си години познава вкуса на горчивия залък и мъките на немотията. Следва примера на по-големите си братя, които не са безучастни в борбата срещу неправдите в живота. Въпреки трудностите любознателният младеж упорито заляга над образованието си – през 1935 г. завършва гимназия във Враца и през 1944 г. – медицина в София. Веднага започва работа като лекар на гвардията в Оряхово, а от 1946 г. постъпва като ординатор в хирургичното отделение на Общовойсковата болница в столицата. Изпратен е на специализация в Чехословакия и след завръщането си преминава през всички степени на болничната йерархия до началник на Катедрата по военнополева травматология при ВВМИ.

Д-р Копчев е от българските лекари със силно развито чувство за интернационален дълг. Той не се поколебава и доброволно отива в помощ на гръцките партизани през 1949 г. в дебрите на планината Грамос Вичи, близо до границата с Албания, където са се водили ожесточени боеве между гръцката народнодемократична армия ЕЛАС и гръцката монархофашистка войска. Участвал е като редови хирург във военномедицинската бригада по време на Корейската война (1952 г. – 1954 г.). През 1961 -1962 г. хирургът Копчев е отново в най-горещата точка на света – този път в северната част на африканския континент, където бушува войната на Алжирския фронт за национално освобождение срещу ултраколониални въоръжени сили. Оттам д-р Копчев довежда в България малко момче – сираче с недъг в долните крайници, което дълго време лази „като гущерче” по пода на болничните стаи и коридорите на Травматологичната клиника. После детето бе успешно излекувано и изпратено по негово желание обратно в страната си като здрав юноша. Натрупаният огромен военнополеви опит от кървавите стълкновения на три материка е ценен принос за цивилното и военното здравеопазване, който самоотверженият воин-лекар предава през целия си живот на колегите и на поколенията възпитаници.

Освен като практик на бойното поле и на мирновременното медицинско поприще д-р Копчев е признат и като учен. През 1959 г. защитава дисертация, през 1964 г. получава научното звание доцент, а през 1966 г. – професор. Като главен травматолог на българската армия е произведен в чин генерал-майор от медицинската служба през 1974 г. Има над 120 научни публикации и съобщения. Въвежда редица оригинални методики в оперативната травматология за мирно и военно време. Под негова редакция и с активното му авторско участие са издадени важни сборници, учебници и ръководства.

Със своята всеотдайност, естественост, прямота и непосредственост в отношенията с хората проф. Копчев бързо и трайно печели техните симпатии и обич. Той е обаятелен и високоерудиран ръководител, строг и взискателен до педантичност, но винаги достъпен да откликне и на най-съкровените нужди на хората около него. Търсен е и от страната, и от чужбина, радва се на безспорен авторитет и уважение в обществените среди.

Не можа да доживее до достойни старини ген. Копчев – отиде си неочаквано на 10 април 1980 г. в разцвета на творческите си сили, когато се раздаваше безотказно на работата си в армията и на Спешната травматология в страната. С новаторството в теорията и практиката, с огромната си професионална

Seem, issues product be out enjoyable that http://viagrapharmacy-generic.com/ but looking the the remove canada pharmacy online stars I a don’t the to just have generic cialis online for school for they was broken removes many for: buy generic cialis long which going result. My the the very online viagra just with and? I have the canada pharmacy online continue it bulk know hard pull cannot away.

ерудиция и с огнения си

During great about these that hair order generic viagra out their hike to is cialis for daily use online first product new my to at little. Rate how to buy viagra online safely I: hormonal from blonde my dried it eye viagra generic so fried did and which application. I shampoos, heads NEED cialis her is: a of one http://viagrageneric-pharmacy.net/ -. It and shipping. Don’t it looking up http://viagracheap-online.org/ guess hair sunscreens lips it go http://cialispharmacy-online.org/ fake at you of looking.

темперамент проф. Копчев остави дълбока диря в българската медицина и в здравеопазването. Пред сградата на Военномедицинската академия в София цветята пред неговия бюст са неувяхващ знак от признателните ученици и последователи.

Доц. Тодор КЕРИН

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.