На 4 октомври т.г. бе проведена пресконференция на тема: „Защо левкемията вече не е страшна диагноза?“. Организатор на събитието бе Българското медицинско сдружение по хематология (БМСХ), а повод – предстоящата национална конференция по хематология, посветена на злокачествените заболявания на кръвта.
Известно е, че онкохематологичните заболявания остават една от водещите причини за голяма част от смъртните случаи по света и в България. В последните години обаче повече хора с онкохематологични заболявания живеят по-дълго, благодарение на напредъка в медицината. Всички тези хора се нуждаят от съответни грижи, което, от своя страна, създава нарастваща тежест върху здравната система и икономиката на страната.
Левкемиите заемат водещо място в общата смъртност от онкохематологични заболявания. Един от видовете левкемия, където е постигнат значителен напредък в лечението, е хроничната миелоидна левкемия (ХМЛ). Почти всички пациенти с ХМЛ имат генетично увреждане, известно като Филаделфийска хромозома, което причинява разрастване на раково променените бели кръвни клетки. В световен мащаб на ХМЛ се дължат 10%-15% от всички левкемии, с честота 1-2 случая на 100 000 души годишно.
Разкриването на патогенетичния механизъм на развитие на ХМЛ доведе и до пробив в лечението. В началото на новото хилядолетие бе реализиран изключителен напредък в терапията на тази левкемия, с въвеждането на нов клас прицелни медикаменти – тирозинкиназни инхибитори. През 2017 г. един от тези медикаменти получи допълнително одобрение от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), с което се дава възможност за преустановяване на лечението при част от пациентите с ХМЛ, които отговарят на определени условия и медицински показатели. Това одобрение се основава на клинични изпитвания, които показват, че повече от 50% от пациентите, които са отговаряли на строги критерии и са били подходящи да преустановят лечението, запазват постигнатия отговор и продължават да бъдат в ремисия без лечение след една година проследяване.
Ремисията без лечение е важна крачка в овладяването на ХМЛ, както и огромен напредък в разбирането за лечимост на онкохематологичните заболявания. Тя е пример за това как иновацията в хематологията води до реална промяна в терапевтичната парадигма на онкохематологичните заболявания. Ремисията без лечение показва и колко важен е достъпът на пациентите до квалифицирана медицинска помощ и терапия.
С прилагането на прицелните терапии 5-годишната преживяемост при пациентите с ХМЛ се е увеличила трикратно – от 21% през 70-те години на миналия век до почти 70% през 2013 година. В България с ХМЛ живеят и се лекуват около 520 пациенти.
Това изправя институциите и лицата, отговорни за предоставянето на здравни грижи и определянето на политиките, пред нови предизвикателства: как да бъде гарантирано лечението с високоефективни терапии на все повече пациенти и как да бъде гарантиран живот в добро здраве при запазено качество на живот. Инвестициите в нови здравни технологии, които намаляват смъртността и удължават годините живот в добро здраве, запазват икономическата и социалната активност на засегнатите пациенти и подобряват демографските показатели в национален план.
В пресконференцията участва проф. Маргарита Генова, председател на УС на БМСХ, началник на Лабораторията по хематопатология и имунология към Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, която запозна здравните журналисти с така наречените пробиви в хематологията, които доведоха до промяна на парадигмата на лечение, както и в качеството на живота на пациентите.
Проф. Жанет Грудева, национален консултант по клинична хематология, началник на Клиниката по онкология и хематология към УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив, се спря на новото понятие ремисия без лечение при пациенти с хронична миелоидна левкемия, определи го като революция, вдъхваща надежда и за болните, и за техните лечители.
Проф. Георги Балаценко, началник на Лабораторията по цитогенетика и молекулярна биология към Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, предизвика интереса на аудиторията с компетентен разказ как прецизната диагностика и мониторирането на терапията на молекулярно-генетично ниво стават ключ към контрола на заболяването, дават възможност за индивидуализиране на лечението и постигане на съответни терапевтични резултати.
Специалистите подчертаха още, че на своята професионална среща ще обсъждат детайлно алгоритъма за поведение през целия ход на лечение и наблюдение на болните с ХМЛ. Те изтъкнаха изключителната необходимост от създаване на национален регистър на пациентите с хематологични заболявания, който ще бъде ориентир и за клиницистите, и за вземащите финансови и здравнополитически решения.
