Вие сте в: Начало // Всички публикации // УБ „Св. Иван Рилски“ получи международно признание за качество

УБ „Св. Иван Рилски“ получи международно признание за качество

На 11 юли т.г. в Женева бе проведена 39-а церемония по връчването на наградата New Millennium Award, определяна от издателска къща Еditorial Office Мадрид в сътрудничество с Клуба на търговските лидери – Trade Leaders’ Club. По традиция отличието се присъжда на фирми, които отделят постоянно внимание на повишаване на качеството на своите продукти и услуги. През тази година за пръв път престижната награда получи българска болница – УБ „Св. Иван Рилски“, а изпълнителният директор д-р Дечо Дечев бе удостоен със златен медал – бизнес отличие и лично признание.

Д-р Дечев завършва медицина през 1981 г. в София. До 1992 г. практикува като оториноларинголог в различни лечебни заведения в столицата. Работил е още във фармацевтичния бизнес, както и в МЗ, където е началник на отдел „Лекарствена политика“. От 2001 г. до 2008 г. заема различни постове в НЗОК. От 2008 г. е изпълнителен директор на УБ „Св. Иван Рилски“ в София.

Специално за “Форум Медикус“ д-р Дечев разказва за наградата, за тайните на добрия мениджмънт и коментира някои от актуалните проблеми в здравеопазването.

- В Trade Leaders’ Club членуват над 7000 фирми от 120 страни. Когато  някоя организация е номинирана, членовете на клуба от съответния регион проучват дейността и дават оценка. В конкретния случай представителите на фирми от Балканите и Югоизточна Европа са преценили, че отговаряме на всички изисквания, за да бъдем наградени: въвели сме критерии, които гарантират качество на медицинската помощ; през последните три години финансовите ни резултати са положителни; текучеството на кадри е много символично. Основание за гордост дава и фактът, че ние сме единствената отличена болница от всички страни, членуващи в Trade Leaders’Club. Това до известна степен може би контрастира със ситуацията в здравеопазването у нас, но в същото време доказва, че е възможно да се оцелява и в трудни условия. Трябва да призная, че наградата дойде малко изненадващо, понякога човек се оказва неподготвен дори и за положителните новини.

Категорично мога да заявя, че в УБ „Св. Иван Рилски“ функционират звена, които са лидери за България в съответния профил. Голямата промяна настъпва през 2006 г., когато Клиниката по неврохирургия от УБ „Александровска“ е прехвърлена при нас. Оттам нататък лечебното заведение придобива съвсем нов профил.

В момента Клиниката по неврохирургия е лидер между всички 22 подобни структури в страната. В същото време с дейността й е свързана основната приходна и разходна част на болницата – в клиниката работят над 130 души, при положение, че целият персонал на лечебното заведение е 450 души.

Имаме основания да се гордеем и с клиниките по ревматология, по професионални заболявания, както и с клиниката по гастроентерология , която е водеща в областта на чернодробните заболявания.

През последните три години създадохме звено по образна диагностика с магнитен резонанс, компютърен томограф, ангиограф. Мога да заявя, че това е една от малкото структури по образна диагностика, които отчитат много сериозен положителен финансов резултат.

Разполагаме с единствения планов ангиограф в България, който е така обновен софтуерно, че да може да се извършват вътресъдови мозъчни процедури.

Ние сме първата държавна болница, която наскоро спечели финансиране по европейски проект за закупуване на т.нар. SPECT-CT – комбинация от гама-камера и компютърен томограф. До момента у нас фукционират два такива апарата, които представляват гама-камера с двусрезов компютърен томограф. Новата апаратура ще бъде комбинирана с шестнадесетсрезов компютърен томограф и ще бъде уникална както за страната, така и за региона.

Закупуването на SPECT-CT ще позволи една значителна част от пациентите да бъдат диагностицирани на значително по-ниски цени, отколкото с РЕТ-СТ скенер. Така например, ако в момента МЗ заплаща около 3 хил. лв. за РЕТ-СТ изследване, то реалната цена на процедурите с новата технология ще бъде между 250-280 лева.

Не по-малко горди сме от факта, че успяхме да убедим МЗ да ни разреши да отдадем помещение под наем, в което да бъде ситуирана апаратура за стереотаксична радиохирургия, известна с популярното име кибернож – също уникална за България. По този начин ще затворим кръга от дейности, от които един пациент се нуждае.

Когато през 2008 г. поех поста на изпълнителен директор, болницата нямаше сериозен положителен финансов резултат, но не бе и сред лечебните заведения с големи задължения. Състоянието на материалната база обаче бе много лошо. На практика от създаването на структурата през 70-те години на миналия век нищо не беше обновявано – изключвам последния етаж на Клиниката по неврохирургия, където със средства по европейски проект е бил извършен някакъв ремонт. За този 3-годишен период реновирахме цялата болница. Голямата част от обновлението сме осъществили със собствени средства, като основните ни приходи са от работата по клинични пътеки. За съжаление през последната година тенденцията за положителен финансов баланс е по-скоро символична.

Както споменах, по принцип при нас не се наблюдава текучество на специалисти. Независимо от това обаче съществува един нюанс на несигурност, защото в последните два месеца ни напуснаха сериозни специалисти от Клиниката по неврохирургия. Част от колегите предпочетоха да се развиват професионално, като оглавиха различни структури в страната, а други се оттеглиха по лични причини. Именно затова е необходимо да бъде подобрена сега съществуващата организация, за да осигурим приемственост сред колегите, от една страна, и да създадем условия за развитие на всички модерни технологии – от друга.

Изградили сме стратегия, описали сме проблема пред МЗ и т.н. Виждането ни е, че болницата трябва да бъде профилирана като невроцентър, в рамките на който лечение да получават пациентите с проблем в клиничните области неврология и неврохирургия. Едно от действията, които предприехме в тази насока, бе създаването на Клиника по неврология. Новата структура функционира вече от един месец и се оглавява от проф. П. Шотеков. По този начин събрахме заедно хирургичната и терапевтичната дейност в областта на неврологията.

Можем да отбележим, че не е налице текучество и на медицински сестри – средната заплата е 1100 лв., което е сравнително добре. Ако съществува някакво движение на специалисти по здравни грижи, то не е по финансови причини.

Спокойно мога да заявя, че УБ „Св. Иван Рилски“ отговаря на средните европейски нива – разполагаме с необходимата апаратура; с хора, които могат да работят с нея (много важно); създали сме условия за подобряване на дейността.

Проблемът е, че лечебните заведения в България са несъпоставими като етап на развитие. Ако приемем като критерий здравеопазването в Европа, ще установим, че като развитие повечето от болниците у нас са на ниво средата на ХХ век, малка част – ХХІ век, а друга малка част – ХІХ век. Много е трудно всички да бъдат поместени в един стандарт.

Финансовите рамки, условията и начинът на организация на прословутите делегирани бюджети ни карат да се връщаме назад, а не да вървим напред.

В този ред на мисли считам, че идеята за определяне на нивата на компетентност е добра. За съжаление – както обикновено се случва, когато се налага да прилагаме правилата, се намесват различни фактори. Започват да се появяват едни лобита от най-различен характер (най-често представители на парламента), които се застъпват за една или друга болница в различните региони. По този начин нещата се изопачават. Според мен напълно е логично и правилно да бъде направен образец за болница за различните нива на компетентност. Ние тръгваме малко по обратния път, защото хората, които определят нивата на компетентност, нямат еталон. В момента съществуват някакви критерии, които са много широкообхватни. Критериите трябва да бъдат строго и определено обективни, за да не може да се намесват различни хора. Тогава нещата биха се получили.

Категорично искам да заявя, че подкрепям всяко едно действие, което води до повишаване на качеството на медицината. В този ред на мисли смятам, че идеята за внедряване на диагностично свързаните групи е много добра. Разбира се, добре известно е, че това повишаване на качеството ще бъде свързано с увеличаване на финансовия ресурс. Много важно е да се отбележи също така, че е невъзможно съчетаването на модел за делегиран бюджет и модел за ДСГ. Ако работим по ДСГ, няма как да предвидим колко ще струва лечението на съответния пациент в деня на постъпването му. В момента сме наясно, че независимо в какво състояние е болният, цената на клиничната пътека е фиксирана и разноските могат да бъдат прогнозирани. В същото време, ако работим в условия на делегирани бюджети, е налице таван на разходите. Затова е важно да се знае, че двата модела са несъвместими.

Записа Георги ГЕОРГИЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.