Доц. Росен Коларов – управител на Специализираната болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия в София

- Какво ново при Вас – в професионален и в личен план, д-р Коларов?

- Нищо ново, нищо ново, нищо ново…/смее се/. Всичко ново е добре измислено старо или добре забравено старо. Аз харесвам тази сентенция, защото колкото и пъти да се обръщаме към миналото, там винаги можем да намерим неща, които да са ни от безкрайна нужда и полза за настоящето. И като че ли все по-актуална става фразата „Нищо ново под Слънцето“ – това е истината!

- Значи Шекспир е прав, като твърди, че всяко поколение просто „предъвква“ живота на мъртвите…И все пак какво ново и различно във Вашата специалност, в специфичната насоченост на болницата? Всички проблеми ли започват от човешката глава?

- Не знам дали ще се съглася с Вас, защото професията ни е много хубава, професията ни е прекрасна, благородна. Но аз искам да кажа следното – от няколко години насам в медиите много активно се разглеждат докторски дела, което е нормално и естествено, и така трябва да бъде, но в доста от случаите, дори и с намесата на политици, знакът на разглеждане е отрицателен, негативен. Аз съм убеден, че нашите доктори са  добри, дават всичко от себе си. Това, което правят, е съвестно, добронамерено, чистосърдечно – така, както трябва да бъде, по правилата на изкуството. Но започне ли да се намесва политиката в пряката работа на лекарите, да се слагат „бръмбари“ тук и там, това не са добри сигнали. Това може да ни изиграе много лоша шега в бъдеще. Защото лекарят също е човек и също има много чувства, много емоции, които влага и в работата си.

Поемането на отговорност е част от нашата работа.

Ако непрекъснато си под преса, че може да се направи или да се случи една или друга игра, интрига, това действа много демотивиращо.

- Вашето болнично звено е уникално за страната – има ли подобни паралелни структури на други места?

- Ние сме единствената специализирана болница, но има клиники във ВМА, в „Пирогов“ и в УБ „Света Анна“. Има такива звена в Пловдив и във Варна.

Лицево-челюстната хирургия е една прекрасна специалност.

Тя интервенира върху лицето, върху горните части на шията и на устната кухина – това е сложна анатомична зона. В крайна сметка ние общуваме с пациентите и с вас, гледайки се очи в очи. И по това, какво показва, какво изразява лицето, съдим за емоции, чувства, за отношението към един или друг проблем. Лицево-челюстната хирургия е своеобразен венец в медицинските специалности.

- Как се прихваща любовта към лекарската професия и конкретно към тази хирургия?

- Любовта към медицината, бих казал, човек я носи в себе си – или я има, или я няма. Наистина трябва да обичаш много професията си, защото тя е отговорна, много отговорна. А конкретно за специалността – така се стекоха обстоятелствата при мен и аз се радвам на реалността, че имам възможността да работя именно това. Тази година ще отбележа 30 години, откакто съм лекар, и немалка част от тях – лицево-челюстен хирург.

- След операциите гледате ли се отново очи в очи с пациентите?

- Задължително! Доверието е много важно между пациента и лекаря. Когато няма доверие, нещата трудно вървят. Пациентът трябва да вярва. А и докторът трябва да вярва в това, което прави.

- Може би политиката в здравеопазването ние, медиите, също пораждаме недоверието?

- Може би, може би…

- Да се върнем отново към любовта в медицината?

- Наистина любовта към професията се наследява или прихваща, при мен до голяма степен тя е наследствена.

- А добрият пример на колегата, на приятеля – поощрителен ли е?

- Разбира се, разбира се, че това също е мотивиращо.

- Малко чисто медицински теми – какви възможности предоставя вашата болница?

-  Лицево-челюстната хирургия има няколко големи раздела. Всъщност тя е сборна специалност – и хирургична, и ортопедична, и травматологична, и често хората търсят помощ при нас именно поради такива травми. Много често хората от силния пол, когато решат да премерят сили, гледат да се ударят в лицето, не другаде.

Лицево-челюстната област е нежна

Принципите на лечение на структурата на лицевите и челюстните кости са основни за подхода към всички фрактури на човешкия скелет.

Друг голям раздел е гнойно-септичната лицево-челюстна хирургия. Преди век или два най-голяма смъртност са причинявали именно тези инфекции, защото денталното здраве е било занемарено, стоматологията не е била толкова развита. Преди 100-150 години основен метод на лечение е била екстракцията и обикновено се е прилагала, когато е имало усложнения.

Не малък дял от нашите болни са тези, които идват с възпалителни, и то тежки възпалителни заболявания. Да не си правим илюзия и да кажем направо, че тези болести понякога отнемат и човешки живот. Има случаи, в които лекарят не може да помогне поради тежестта на инфекцията или поради твърде късно потърсената помощ.

Другата група заболявания, които лекуваме в нашата специалност, са онкологичните. Рак на лигавицата на устната кухина, на кожата на лицето са често срещани явления и мога да кажа, че около 5-6% от онкологичните болести са в лицево-челюстната област.

Намират изява и много системни заболявания в нашата област, които лекуваме съвместно с ревматолози, с невролози. Лицево-челюстната медицина и хирургията в частност имат богат набор от нозологични единици.

- Патологията увеличава ли се в последните години – от начина на живот, от агресията, от факторите на околната среда и на храненето?

- Да! Определено да. Това, което ние правим за онкоболните, го доказва – болестите се „подмладяват“, а като че ли протичат доста по-агресивно и злокачествено.

Травматологията също е често явление, въпреки че вървим към по-мирен и по-добър свят

Но това, което много често се коментира по медиите и трябва да му обърнем внимание, е, че по пътищата наистина се води война. Шофираме изключително неразумно, борим се със скоростите, като че ли това е нещо безобидно, а катастрофите нанасят ужасни травми и смърт. Наскоро четох една статистика, че сме на едно от първите места в Европа по транспортен травматизъм. Няма как лицево-челюстната област да остане незасегната при една тежка пътна травма.

Неприятно е, че битовият травматизъм също се увеличава. В тази графа, в контекста на разговора ни, може би трябва да поставим и социалния статус на хората, качеството на живот на отделните семейства и общности. Но много често си мерят силите различни хора, удряйки се в лицето, което не е добре и ги води при нас.

- „Вървим към по-добър свят“, цитирам думите Ви, но още не сме излезли от борческия си период. Лекувате ли, помагате ли на хора, пострадали от този контингент?

-  Това са неща, които са по-скоро в света на пикантериите, които нас, лекарите, не ни интересуват. По-скоро интересуват ни обстоятелствата и начините, при които е получена фрактурата – дали има увреждане на централната нервна система, дали има разкъсвания, какъв е бил ударът и т. н. А кой, защо и как е нанесъл побой и травма, нека компетентните органи да отговорят.

- Кое обичате в живота – черно-бялото, цветното?

- Черно-бялата фотография, разбира се.

- Като в живота?

- Никога животът не е черно-бял. Защото между черното – 100% черното, и 100% бялото сивото е страшно богато. И в това е богатството на черно-бялата фотография. Нейната философия е в това, че изразява по-добра идея. Ако си позволим да направим един цветен пейзаж – да, в него има много цветове, всичко е много красиво и хубаво. Но онова зрънце – проблемите, които ни вълнуват и са свързани с обществото, ще намерим в черно-бялата фотография.

- Фотографът ли помага на лекаря или обратно…

- Как да ви кажа. Те са свързани нещата. Всеки лекар има нужда от сблъсък с някакво изкуство. И не случайно много доктори са страшни почитатели на някакво изкуство или творят изкуство. Затова, защото всекидневният сблъсък с болката, със страданието ни натоварва, отразява ни се осезаемо. Поради това, когато излезеш от работа, по някакъв начин трябва да осмислиш много богато емоционално времето си.

- Болката…В чисто професионален и в човешки смисъл свиква ли се с нея?

- Не, не, не.

Ние работим с болката и ако дойде време и останем безпристрастни и безучастни към човешката болка, няма да сме пригодни за тази работа

- А човешката благодарност. Оцеляваме поединично, но едни топли очи…

- Това е достатъчно. Има благодарност, но има и случаи, в които може да срещнете точно обратното отношение. Тогава също боли, защото знаете, че сте направили всичко необходимо и възможно.

- А след хирургична интервенция Вашите пациенти как изглеждат, как се чувстват – по-красиви или по-здрави?

- Важното е да излизат излекувани и да могат да се гледат в огледалото.

- Брат ви е ревматолог и писател. Илюстрирате ли книгите му и как общувате един с друг?

- Случвало се е, случвало се е да илюстрирам негови книги. А когато сме заедно, изобщо в общуването си, се шегуваме. Чувството за хумор е задължително условие за всеки. Ако изгубим и него, тогава какво ни остава…

- А себеиронията?

- Тя е част от чувството за хумор.

- Детайлът? Колко е важен детайлът?

- Детайлът е изключително важен. Аз преподавам в Нов български университет дисциплината „Повърхности, структури и детайл“.

Детайлът е провокация към нашата наблюдателност

Защото един предмет е съчетание от десетки малки участъци в него, в които можем да намерим цяла вселена. Именно по детайла можем да съдим какво представлява целият предмет. Да не говорим, че ако снимаме детайлите от едно събитие, по тях можем да пресъздадем цялото събитие. И един детайл да бъде по-силен от цялата разказвателна история при тълкуването на една снимка. Детайлът е провокация към всеки автор. И той е важен навсякъде в живота.

- Много хора се дразнят именно от малките неща, споделяте ли го?

- Нали казват, че малкото камъче обръща каруцата. Това са натрупани неща в хода на един процес и когато се натрупа критична маса, нещата се случват.

- Трябва ли един лекар задължително да бъде добър човек?

- Мисля, че да.

- А състраданието?

- И то е важно…

- Кога казвате на близките си, на пациентите си SOS?

- SOS е една прекрасна идея. Аз попаднах на „SOS детски селища“ още с кацането им в България. И това, което се случи у нас, мисля, че е много хубаво. Тази идея и нейната реализация доказа, че в България нещата могат да се случват. Ако някой ви каже, че сме калпави и че нищо не става както трябва – не, не е така. „SOS детски селища“ е световна марка, ние спазваме техните стандарти и до този момент при нас нещата вървят така, както е по целия свят.

Но ние особено обръщаме внимание на превенцията на изоставянето

Тя е много важен елемент, защото най-добрата среда за лечение и възпитание е биологичната, семейството.

- В казарма бил ли сте?

- Да, в Елхово. И научих много неща, които ми помагат и до днес. Аз съм минохвъргач

- Аз съм сапьор, така че нещата стават доста взривоопасни…А фразата по повод децата от „SOS детски селища“, че „нещата са по-зле и от казарма“?

- Това е от периода, преди да дойдат SOS селищата у нас. Тогава грижата за децата, лишени от родителски грижи, бе поверена на т. нар. Домове за деца и юноши. В тези домове условията не бяха никак красиви и добри. И наистина в един момент заприличваше на армията – толкова сурови и жестоки бяха условията. Ето защо идеята беше прекрасна – „SOS детски селища“ дойдоха с един цивилизован модел за отглеждането на тези деца. Неслучайно и досега се говори за деинституционализиране. И много неща се промениха в тези 25 години, няма как да не еволюират, но в крайна сметка това са естествени процеси. Наистина в началото нещата бяха в доста лоши краски, аз имах една изложба тогава, наречена „Непожеланите“, и беше доста тъжно. Затова казвам, че фотографията има сила, защото чрез нея ти може да опиташ да промениш нещо, което считаш за несправедливо.

- Как се балансират всички тези страсти – професия, хоби, емоции, дух?

- Време има за всичко, стига да го искаш…

- На кого дължите това, какво наследихте от родителите, от предците?

- От родителите наследих много доброта, за което съм им безкрайно благодарен. Погледът към доброто в живота също дължа на тях.

- Ако трябва да оперирате българското здравеопазване, как трябва да постъпите?

- Много сложен въпрос, не е за такова интервю, макар че има нужда от операция…

- Амбициите в професионален и личен план – професура не ви ли блазни?

- Има време, за всичко има време.

- Какво си пожелавате?

- Живот и здраве!

- А по-тежки философски мисли не Ви ли занимават?

- Всеки човек го занимават.

- И все пак – какво ново, д-р Коларов?

- Планирам да напиша книга, да направя нова изложба. Когато се събере достатъчно добър материал или достатъчно хубави снимки, или по-точно – когато с тези снимки имам какво да кажа, тогава. Но се надявам да не е много далеч това време.

- Какво вдъхновение, какви сетива трябват за подобни нагласи?

- Вдъхновение идва отвсякъде – и от човека, и от природата. А фотографията е навсякъде. Дори само портретни снимки да правиш, може да натрупаш цяла вселена.

Аз мисля, че фотографията е преди всичко око и сърце.

Окото, за да видиш нещата, и сърцето, за да ти подскаже точно какво да видиш. А всичко останало – фотографска апаратура, техника, то е много важно, но по-важното е онова средство, което стои зад фотоапарата. Когато знаеш, можеш и имаш усещане за светлина, за композиция, нещата се получават. Дори и да е с по-прост апарат. Но ако не виждаш и си сляп за онова, което се случва в света, колкото й да се пънеш, нищо не се получава.

- А полутонът, полусянката?

- Те са изключително важни.

- Прагматично – колко лежащо болни има в лечебното заведение?

- Болницата разполага с 25 легла, достъпът е нормален, пациентите ни търсят. Приемният ни кабинет е долу на първия етаж. И търсят помощта ни по най-различни поводи. И макар че светът се превърна в една голяма реклама, нас ни познават, пациентите са доста добре информирани. И хубавото е, че те вървят след своя лекар. Когато един лекар е добър, той е търсен. Работим по всички клинични пътеки в областта на лицево-челюстната хирургия, има регламент на заплащанията и това е добре. Непрекъснато се говори за дефицит в НЗОК, но крайно време е това да се регулира. Колкото и да не обичаме да говорим за това, но здравеопазването също е обект на финансиране, на търговска дейност, ако щете, което е съществено важно. Услугите не са евтини, това е истината.

Аз съм убеден, че колегите много добре знаят как и какво да бъде направено, но всяка една реформа има висока социална цена. И тази социална цена обикновено „ляга“ върху всеки един от нас. Ето защо винаги казвам, че ако нещо трябва да се направи, е необходима ясна и точна политическа подкрепа, много ясно и точно да бъде обяснено какво ще се случи. За да не се получава така, че нашите млади лекари да излизат и да работят в чужбина. Лекарите ще останат да работят в България при две условия – при достойно заплащане и да имат добри условия на труд.

- Колко важни са парите?

- Те са важни за всички, защото така е устроен светът. Живеем в условия на парично-стокови взаимоотношения…

- А колко важен е духът?

- Духът е изключително важен. Ако не е той, къде отиваме?

- Къде по-често се вглеждате – в миналото, в настоящето, в бъдещето?

- Всичко се случва сега и тук, в момента. Много често си правим планове, които животът пренарежда.

- А утре, когато д-р Росен Коларов няма вече да оперира…

- Ще се занимавам с фотография и не само с нея. Тук, на село, в България…Бъдещето ще покаже!

Разговор на Стойчо СТОЕВ