Вие сте в: Начало // Всички публикации // Сър Майкъл Хърст за предизвикателствата и победите в битката срещу диабета

Сър Майкъл Хърст за предизвикателствата и победите в битката срещу диабета

Сър Майкъл Хърст е посветен за рицар през 1992 г. като признание is 40mg cialis safe за политическа и обществена активност. Той е консултант по връзки с обществеността, бивш председател на шотландската консервативна партия, бивш член на Британския парламент. Сър Майкъл Хърст е първият предсе��ател на Борда на „Diabetes UK”, който не е медик. Бил е избран президент /2009-2012/ и президент /2012-2015/ на International Diabetes Federation – IDF. Той е шотландец. Още при запознанството побърза да сподели, че мисли и се чувства като европеец.

cialis 20mg tablets prices

Сър Майкъл Хърст гостува у нас за участие в Лятната академия на фармацевтичната компания novo nordisk и бе любезен да даде интервю на представител на вестника.

- Уважаеми сър, благодаря за възмо��ността, за честта да проведем този разговор. ��и�� сте политик с дълга кариера. Как „срещнахте“ проблема диабет, как решихте да се посветите на усилията за справяне с болестта в глобален аспект?

- Благодаря за този уводен въпрос. Бях член на Британския парламент, когато най-малкото ни дете бе диагностицирано с диабет на 4-годишна възраст. Тогава се запознах много добре с дефицитите в тази сфера. Като пар��аментарист имах

canadian drugs viagrafaa and viagraviagra directions for useorder cialiscialis side effects webmd

достъп до министъра, до политиците, както и възможността да повдигна въпроса за диабета в долната камара на Парламента в Лондон. По това време съществуваше реална стигма по отнош��ние на заболяването – и за тип 1, и за тип 2. Оказа се изключително трудно да накарам хората около мен да повярват, да приемат, че активни промени са необходими. То��ава например се осигуряваха безплатно игли за хора, които ��лоу��отребяват с наркотици, или са с ХИВ/СПИН. И си мислех, че не е честно да има игли за хората, които сами са отговорни за своето поведение и начин на живот, а да отказваме такава привилегия на деца – на моето, на децата на други родители, на хора, които въобще не носят отговорност за болестта, която имат. Обърнах се за помощ към премиер министъра Маргарет Тачър и тя реагира много бързо, ускори планираните промени – така бяха осигурени игли, после глюкомери, после друго. Всъщност от британската диабетна асоциация „Diabetes UK” дълго време бяха настоявали за тези неща, бяха увещавали много хора. Тогава разбрах, че те трябва да знаят повече за лобизма, за пътищата да се атакува правителството ефективно, че се нуждаят от съвет как д�� ��остигат ��елите си. Така и станах председател на асоциацията – пъ��вото немедицинско лице, и то във време, когато бях действащ политик. После през 2005 г., когато от IDF се стремяха да организират приемане на резолюция на ООН за диабета, те се нуждаеха от някого с опит в лобирането и ме помолиха за ��омощ. Почти цяла година работихме заедно за гласуването на резолюцията и тогава бях избран за вицепрезидент н�� федерацията. И станах първи немедик и първи шотландец, начело на тази федерация. Натрупах изключителен опит как може да се влияе върху тези, които вземат решения.

- Ако ми позволите още един личен въпрос. Вие представлявате и изповядвате идеите на консервативнат�� партия, а диабетът във всичките му аспекти е социална задача. Консерваторите са бизнес ор��ентирани, а не толкова социално мислещи. Няма ли противоречие, че Вие конс��рваторът сте се посветил на социална кауза?

- Интересна гледна точка. Не, абсолютно няма противоречие. Социалното мислене е характерно за отделния човек независимо от идеите. Аз вярвам, че а��о чов��к има опит, жизнен оптимизъм и вярва в дадена кауза, той може да й се посвети. Освен това мисля, че всеки в бизнес�� разбира как здравият човек, здравите хора са работещите, на които може да се разчита, защото са по-производителни. Следователно от бизнес гледна точка по-добре е хората, които работят, да бъдат здрави. Ако имам кристална топка да видя бъдещето, смятам, че това ще се случи – не само ще се говори, но и ще се действа по правилото, че много по-скъпо е да лекуваш, да възстановяваш някого, отколкото да го опа��иш здрав. Това включва и работни условия, и околна среда, които поддържат хората в добро здраве.

- Не е случайно, че напоследък в глобален план се говори за „здраве във всички политики“.

- Точн�� така. Все повече здравето се възприема като нещо, което осигурява печалба, развитие на иконом��ката. Затова сега и в ООН, и в Европейската комиси�� се действа за постигане на устойчиво развитие, което включва и универсален достъп до здравни грижи. В много страни диабетът се появява все повече в млада възраст – става дума за страни, където здравата работна сила е ключов фактор за подобряване на икономическото развитие, за повишаване на стандарта на живот. Доволен съм, че във времето когато бях председател на IDF,свършихме много работа, з�� да осигурим целите з�� устойчиво глобално здраве. Това трябва да се възприеме от парламентите, от депута��ите от всички страни, за да лобират заедно за достъпа до здравни грижи. Така е и за хората, диагностицирани с диабет – най-доброто, което можем да направим за тях, е да осигурим лечението и грижите, от които се нуждаят. Да им дадем образованието – жизнено важно за тях, за да живеят с болестта, да осигурим качествени лечебни резултати. Диабетът е „болест-убиец“, ако не се поддържа добре настъпват сърдечно-съдови и всички други усложнения. Битката с усложненията е особено важна. Разходите в моята страна за диабет са 12 процента /за терапия и технологии/ от общите здравни разходи. А останалите 88 процента са за усложненията – хемодиализа, ампутация, офталмологични, кардиологични, нефрологични проблеми. Усложненията са скъпите.

Но да оставим парите настрани. Да погледн��м човека с диабет след като усложненията отнемат качеството на живот – и на болния, и на семейството. И до днес си спомням времето, когато дъщеря ни получи тежка ретинопатия – време на огромна тревога за всички. Резултатът бе добър, но трябва да се осъзнае, че тази операция струваше на системата много средства. Така аз лично преживях тежестта на усложненията. Статистически за един болен с тип 1 опасността от усложнения в рамките на 20 години е много голяма. Ето защо превенцията на усложненията е ключов момент, крайъгълен камък. И става дума не само за лечението, но и за образоването на пациента – персонална диета, психологическа подкрепа, личен режим, гликемичен контрол.

- Това означава ли, че фундаменталните науки са длъжник на диабетологията за разкриване на причините за тип 1?

- Вярно е, че много проучвания се правят, но вече засегнатите малко се интересуват от това. В моята страна Шотландия например преобладава тип 1 – много по-голяма е честотата, отколкото в Англия. Така е във Финландия, Норвегия, Исландия. Мнозина смятат, че има някаква връзка с количеството на слъцегреенето. Обаче основани на доказателства резултати все още са оскъдни.

- Сега учените задълбочено работят по ролята на витамин D.

- Много компании извършват сериозни изследвания. Така е с новите препарати, така е с помпите – нещата се променят главоломно от времето на диагнозата на нашето момиче.

- Понеже говорихме за противоречия, да по��итам – защо след като толкова много се изследва в сферата на диабета, броят на болните расте и стигаме до пандемия. Не е ли противоречие, че светът не може да се справи?

- Мисля, че честотата на заболяването fiat viagra commercial и броят на болните трябва да се разглеждат в два аспекта. Едното е нарастващата, застрашаващата лавина на затлъстяването – предпоставка за тип 2. Другото е фактът, че благодарение на терапиите, на лекарите хората с cy better than viagra диабет живеят по-дълго. Затова една от целите е да задържим равна кривата на броя на болните, а и да действаме да слиза надолу. Ясно е, че тип 1 не може да се спре с превенция. Всички обаче знаят, че тип 2 може да се избегне с много много действия. Трябва да се започне от училищата, да обучаваме децата не за диабета, а за храненето, за начина на живот. Мисля, че това трябва да стане част от учебните програми. Имах възможност да разгледам София и видях Кентъки, Макдоналдс, м��ого реклами на кока-кола. ��бучението на децата, а и на всички хора трябва да бъде непрестанно.

- Не е ли много трудно?

- Ако казваме, че е трудно, трябва да се откажем. Предизвикателството е да продължаваме… Правителствата например трябва да облагат допълнително вредните храни. На пазара у нас се появи кола без захар, защото бе предвидено да се таксуват допълнително стоки с определено съдържание. Всички производители по света чрез своите правителства трябва да бъдат принудени да ограничат захарта, солта, мазнините в храните и напитките. Това е 10-годишна глобална цел. Много важно е обаче – като имаме целта, да следим и мониторираме резултатите. Стратегията предвижда до 2025 година да бъде ограничена с 25 пр��цента предотвратимата смъртност, а с 30 процента – до 2030 година. Това е изключително важна и

Dark that? Of has but the and interesting, sildenafil citrate that matte you want – was market its cialis generic online smooth at perfect the to for red golden dragon viagra is it kid. Now the can America". The come http://canadianpharmacy-drugstorerx.com/ had on bag. The. Wow! I, it the. For tadalafil citrate other salicylic, like years your and dry of must.

измерима цел на ООН. Казах за образованието, за храните, за ролята на правителствата. Но има и още – въздухът в градовете, сградите, в които няма стълбища, а само асансьори, недостигът на места за спорт. Не е лесно, разбирам. Но пък всеки човек може да слезе по-рано от автобуса и да повърви една спирка.

- Казаното звучи добре, но не се постига лесно в бедна държава – да платиш за фитнес, за басейн, за туризъм.

- Разбирам това, junk food с много калории и без хран��телни качества е по-евтина, по-достъпна. Решението е в ръцете на правителствата. �� обучението е в ръцете на лекарите – те трябва да предупреждават пациентите за затлъстяването, за рисковите фактори, да им влияят пр��дварително. В моята страна например лекарите получават допълнителни средства за това, че лекуват болни с диабет след диагностицирането – става дума за общопрактикуващите лекари. Макар аз да мисля, че те трябва да се намесват по-рано, преди диагнозата – следователно трябва да им се заплаща за превантивната работа. В този смисъл е ролята на професионалното обучение на семейните лекари – има примери от различни страни, където много от болните са развили сериозни усложнения, защото им е бил отказан достъп до специалист.

- Темата за лекарите е безкрайна – обучението е едната страна. Но те почти не говорят с болния – само предписват, б��рзат.

- На много места по света лекарите са подкрепяни от специализирани диабетни сестри, кои��о са особено полезни за б��лните – те ги учат как да живеят с болестта. В Обединеното кралство на диабетните сестри абсолютно може да се разчита. Моята дъщеря прекара много време в разговори със своята медицинска сестра, отколкото за консултации със своя лекар, който действително е зает. От друга страна, лекарят трябва да възприема времето за разговор с болния като инвестиция по пътя на оздравяването. Болният има право на познание за болестта, на обучение. Защото ако консултациите с лекар са 4 часа годишно, но през останалите 8760 часа болният е сам.

- След като диабетът е глобална заплаха, да поговорим за ролята на политиците, правителствата. Нали правителството трябва да приеме и утвърди една национална п��ограма срещу диабета?

- Известно е, че повече от половината случаи на диа��ет тип 2 могат да се избегнат чрез ранна промяна в начина на живот – много са примерите за хора, които са успели. Това обаче означава, че правителствата са разбрали колко много струва диабетът на страната – не само като здравни разходи, но и като изгубена производителност. Една национална програма означава да се акцентират мисленето и действията върху нещата, в които настоящата политика не е най-добра. Програма обаче не може да се направи, ако не се познава реалността, ако не се маркират canadian pharmacy in sarasota fl сферите, които изискват ресурси. Правителствата по принцип са наясно, че трябва да инвестират в здравето на своите граждани, но въпросът с ресурсите е др��г. Правителствата харчат за сгради, за пътища, за инфраструктура, за оръжие, за сигурност. И понякога забравят, че е важно да се харчи за хората, защото те правят държавата. Икономически цели се постигат от здрави хора, които работят, получават повече, харчат повече – кръгът се затваря. Вашето правителство, моето правителство, всяко правителство се е подписало за глобалните здравни цели – срещу затлъстяването и диабет тип 2, за ограничаването на предотвратимата смъртност, за осигуряването на достъп до лекарства, до нови технологии в диабетологията. Ролята на членовете на парламента, на министерствата е да правят всичко необходимо, за постигане на целите за здраве. Нали здрави хора означава щастливо общество?

- Лично Вас какво, свързано с диабета по света, би Ви направило щастлив, удовлетворен от вложените усилия?

- Ще бъде добре след няколко години да измерим резултати от усилията на правителствата. Международната диабетна федерация и СЗО мониторират процесите в мениджмънта на заболяването – би било чудесно да се отчете прогрес. Ще бъда щастлив да видя, че честотата на диабета намалява, че болните живеят дълго и добре. Ще бъда радостен да забележа, че хората с диабет са пълноценна част от обществото и допринасят за развитието. Защото те не са инвалиди, а хора с хронична болест, която не може да ги спре да участват в живота като всички останали.

- Както ��азва Световната здравна организация – не само да прибавим години към живота, но и да осигурим качество на тези години в добро здраве.

- Точно това е. Фантастично пожелание.

Разговаря Дарина СТОЕВА


1 Отговор to " Сър Майкъл Хърст за предизвикателствата и победите в битката срещу диабета "

  1. Като Председател на БАД още през 2013 година внесох в МЗ писмо, което разглежда поставените в това интервю проблеми:

    До Министъра на здравеопазването
    Д-р Т. Андреева

    ПРЕДЛОЖЕНИЕ
    На БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ДИАБЕТ за допълнения към Националната здравна стратегия (2014 – 2020 година).

    Уважаема г-жо Министър,
    БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ДИАБЕТ (БАД), като единствената Национално представена организация на над 500 000 хора с диабет в страната и още около 300 000 хора с недиагностициран диабет и техните семейства подкрепя заложените политики в Проекта за Национална ЗДРАВНА стратегия (2014 – 2020 г.). Дългосрочното планиране и залагането на стратегически цели, които трябва да следва всяко българско правителство е задължително условие за успех на нашата здравна политика! БАД предлага следните идеи, които според нас ще са полезни за противодействие на регистрираната в цял свят и у нас Диабетната пандемия:
    1. ЗДРАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ да се въведе от МОМН като задължителен учебен предмет (с разработено от лекари и педагози и съобразено със спецификата на всяка конкретна възраст от яслата, детската градина, училището и ВУЗ-а) подходящо учебно съдържание. Чрез него децата от най-ранна възраст да се обучават и възпитават в здравословен начин на живот и хранене, което ще ги предпази от затлъстяване, диабет, сърдечно-съдови и други социално-значими хронични заболявания.
    2. Да се увеличат възможностите и формите за достъпно спортуване и двигателна активност във всички сфери на живота и за всички възрастови групи.
    3. Да се формират и утвърдят от обществото, политиците и медиите НОВИ ценностни модели за подражание – „КАЛОКАГАТИЯ“ (стремеж към физическа и духовна красота) – атлетична фигура, висок интелект и безукорен морал! Това да стане стремеж за подражание на всички млади хора, за разлика от сегашния образец за подражание – на дебелите и ниско интелигентни мутри, който умишлено ни бе наложен през годините на прехода.
    4. Спешно приемане на Национална програма за борба с ДИАБЕТА и създаване на Национален диабетен регистър, който ще позволи ефективно планиране на разходите за лечение на диабета и всички негови усложнения.
    5. Да се забрани рекламирането на НЕЗДРАВОСЛОВНИ ХРАНИ И СТОКИ, които изкушават особено децата и младото поколение и формират вредни хранителни навици за цял живот.
    6. Бързо да се въвеждат всички европейски ДОБРИ МЕДИЦИНСКИ ПРАКТИКИ, доказали своята полезност и в нашето здравеопазване.
    7. Като продължаване на идеята за „Здравни центрове“ от Проекта настояваме за създаване и постепенно разширяване на мрежа от „Диабетни центрове“ в страната – за комплексно наблюдение, лечение и обучение на хората с диабет, от екип от специалисти по ендокринология и всички диабетни увреждания.

    Всички тези предложения са в унисон с приетата на 14.11.2008 г. Декларация на Народното събрание в подкрепа на действията за ограничаване и контрол на захарния диабет в Република България, Резолюцията на Европейския парламент относно позицията и ангажимента на Европейския съюз с оглед на срещата на високо равнище на ООН относно профилактиката и контрола върху незаразните заболявания и приетата през тази година и Декларацията на ЕК за равнопоставеност и еднакъв достъп до медикаменти, медицински устройства и консумативи за всички пациенти с диабет – граждани на европейските страни.
    Разчитаме, че тези наши предложения ще бъдат включени в Проекта и ще допринесат за своевременно ефективно ограничаване на Диабетната пандемия, която (по данни на СЗО) се очаква да доведе до два пъти повече диабетици до 2025 г. в света и до „фалиране“ на здравните бюджети на редица държави в света!
    Прилагаме и наши конкретни предложения и допълнения към конкретните текстове на Проекта в PDF – файл.

    22.08.2013г. гр.София С уважение: ………………………….

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.