Вие сте в: Начало // Всички публикации // КАКВО НОВО, ДОКТОРЕ?

КАКВО НОВО, ДОКТОРЕ?

Акад. Иван Миланов пред „Форум Медикус“ – за неврологията и академизма, за младите в науката, за реформите у нас, за терора по света…

– Отдавна не сме разговаряли – не само за медицина, но и за нещата от живота. Какво ново около Вас, акад. Миланов?

– Разбира се, новости много, но първата от тях, макар и да не е новина, е, че станах академик. Това бе моя мечта и никак не бе лесно да я постигна. Цялата процедура бе доста трудна, защото всички мои колеги – кандидати за това научно звание, са достойни хора и големи професионалисти. Бих казал, че постигнах мечтата си и с малко късмет. Изобщо в определени фази от живота късметът е необходим. Тази мечта не бе самоцел, а един нормален етап на израстване, който отваря нови хоризонти за работа, за контакти и сътрудничество. От една страна, едно подобно израстване е полезно за мен в личен план, но и за гилдията като цяло. Понеже това събитие се случи по време на нашия национален конгрес, много колеги искрено ме поздравиха, но друго бе по-интересното. Всички отбелязахме факта, че в нашата гилдия на невролозите никога досега не е имало академик, по-скоро много отдавна не е имало колега с академична титла и затова смятам, че това е полезно в един по-общ план. Бих казал, че месеците след това минаха в известна еуфория и радост от успеха на този изпит.

Друго интересно какво да отбележа? Като че ли нищо не ме е впечатлило, но все пак работим по няколко направления. Първото е подготовката на следващия конгрес по неврология, който ще се проведе през юни идната година, амбицирани сме да поканим още повече чуждестранни гости и лектори, и то на високо ниво. Досегашният опит показва, че присъствието и презентациите на наши гости от други страни винаги високо са оценени от колегите. Има много полезни и смислени неща, успяваме да се „равним“ по напредналите и богатите държави. Ние можем през цялата година да си говорим, да обсъждаме, но на националния форум всеки лектор от висок ранг е добре дошъл.

- Понеже се познаваме отдавна, не мисля, че след като акад. Миланов е постигнал една своя мечта, ще спре дотук…

– Винаги това е въпросът – ами сега накъде? Аз оттук насетне се концентрирам върху нарастването на ролята на нашата гилдия, и лично моята, в европейски план. Директните контакти с колеги, с техните професионални и съсловни структури до голяма степен спомагат популяризирането на нашата малка и не толкова известна държава. Защото, ако погледнем по-мащабно, много хора все още се страхуват да дойдат в България, защото не я познават. Все още има негативни представи за нас, а когато ги поканим да дойдат и това винаги се случва в резултат на личен контакт, дължи се на усилията и авторитета на конкретна личност, веднага променят своите представи. Пример: аз ги каня, те трудно могат да откажат, престрашат се, идват и лично се убеждават, че България съвсем не е дива, а е една нормална европейска държава. Наскоро един известен колега, който за пръв път бе наш гостуващ лектор, ми каза: „О, аз оттук нататък ще идвам редовно, когато ме каните, защото в България е много хубаво…“

Първата пречка трябва да бъде преодоляна, а това винаги се постига с лични познанства. Личността винаги има значение!

– Вие сте преподавател и затова е интересно да знаем колко са младите невролози у нас, има ли интерес към специалността, има ли нагласа за живот и работа в България?

– Има млади хора, макар да не са толкова много, колкото на мен ми се иска. Защото колегите все повече гледат към Западна Европа – поради далеч по-доброто възнаграждение, макар че в тези страни и работата е много повече. Една наша специализантка се върна скоро от Германия и призна, че е доста уморена от работата там. На фона на обема работа, напрежението и отговорността в други държави, у нас е рай. Така че и големите пари имат своята цена. Аз съм бил на специализации и в САЩ, и в Италия – знам какво е. Съвсем не искам да подценявам нашата работа в България, но просто мащабите са различни. Но да се върнем на въпроса: в нашата неврологична гилдия аз виждам около 20 млади колеги, които имат твърдо намерение и нагласа да работят тук. Това са интелигентни младежи, с огромно желание за развитие. Вероятно ще ви се стори малка цифрата 20, но все пак е нещо, дава надежда. Защото имаше години, и те не бяха толкова назад във времето, когато около себе си не виждаш млад човек. Ето защо аз съм оптимистично настроен от тази гледна точка.

– Развивахте младежка секция или направление в дружеството по неврология – поддържате ли традицията?

– Поддържаме я и по всякакъв начин се стараем да привличаме млади колеги сред нас, защото, ако надникнеш в залата по време на наш конгрес, ще установиш, че почти всички колеги са на моя възраст. А това означава, че повечето от нас са в предпенсионна възраст. Все пак някой трябва да остане, да продължи след нас. Дори и да приемем, че невролозите в България ще намалеят, това няма да се отрази на здравната система, трябва да има млади хора и добро бъдеще за неврологичната школа. Виждам проблясъци напоследък, защото доскоро наистина тенденциите бяха много тревожни.

– Аз си мисля, че невролозите, особено академиците и професорите, изобщо не подлежат на пенсиониране в буквалния смисъл на думата?

– Дори и да е така, дори и да работим, докато сме живи, все пак трябват млади лекари, които са по-енергични и пред тях има бъдеще. Да бъдат борбени, да отстояват правата си в гилдията и да вървят напред. Защото не може в дълъг период от време един или двама души да бъдат единствено двигателите. Трябва млада смяна, която да носи нови идеи и енергия.

– Постоянното пътуване по света е привилегия да опознаеш други школи, други колеги и опита им. Кои са основните проблеми пред световната неврология днес?

– Световната неврология продължава да се развива, не бих казал твърде бурно, но върви напред. Напоследък започна много да се говори за т.нар. невропластичност и невромодулати или други методи, които целят активирането на дремещите клетки в мозъка. Известно е, че малка част от невроните в човешкия мозък са ангажирани с преки задачи и функции, тоест те са активните. Другите са дремещи, някак си готови да се включат, но ние не знаем как. И в този смисъл методът за транскраниална магнитна стимулация, който напоследък набира популярност, е може би част от решението. Той, разбира се, не е панацея, за да реши всичко, но все пак „отвори“ вратата, за да търсим и други методи за успешно модулиране на функциите на мозъка. Това сега е много модерно направление, което се развива в цял свят и се прилага при много заболявания, не само при множествена склероза. Прилага се при много неврологични болести, в психиатрията също, особено при депресивни състояния, при главоболие, при Паркинсон. Това направление е не само модерно, но и дава доста надежди, развива се бързо, много публикации има по темата. Друга новост в нашата специалност е търсенето и откриването на все нови и нови лекарства за лечение на болестта на Паркинсон, за множествена склероза, които са основни инвалидизиращи заболявания в неврологията. Ще ви дам пример: в областта на множествената склероза вече не виждаме тежко инвалидизирани млади хора – така, както преди години, макар че не е напълно решен проблемът с лечението. Но при съвременните медикаменти и терапии инвалидизацията много се отлага във времето, което е много важно за един млад човек, а и за обществото като цяло.

– Да поговорим и за обновлението на университетската болница по неврология и психиатрия „Св. Наум“ – много неща са различни, човек няма усещането, че е в специализирана болница с такъв профил? Усеща се не стигмата, а някакъв друг дух?

– Да, така е! Дълги години наистина имаше стигма и аз съм своеобразен потърпевш от нея, защото отдавна работя тук. Слава богу, тази стигма почти я преодоляхме, макар че моите разбирания се простират отвъд идеята за скъсване с предразсъдъците. Защото привличането на млади хора в професията означава да им осигуриш нормални, добри условия за работа, да бъде осъвременено пространството в двора на болницата, да бъдат ремонтирани клиниките. Все неща, които ние до голяма степен постигнахме. Това е пътят да бъдем конкурентни в една доста наситена среда от болници, включително и частни, които предлагат добри условия за труд и лечение. Не само подобряването на външния вид е от значение, много по-голям е залогът за успех при наличието на добри специалисти и съвременна апаратура. В съвременния свят конкуренцията е част от всеки бизнес и ние трябва да се стремим да предлагаме добри условия на своите пациенти, за да предпочитат лечение при нас. Истина е, че частният сектор в здравеопазването се развива много бурно и така трябва да бъде. По някои критерии – например битовите условия, частните болници ни изпреварват, но при нас пък има много повече добри и квалифицирани специалисти. Това бе стремежът ни в посока обновление, ремонти, апаратура…

– Има ли приоритети в лечението – повече неврология или повече психиатрия, как е балансирана работата в болницата на фона на все по-налудния ни живот и свят?

– Аз също си задавам въпроси, провокирани от света около нас. Снощи например бях на квартално събрание в блока, в който живея. И наблюдавах своите съседи, анализирах ги, питах се какво се случи – нормалните хора ли напуснаха България, и тук останаха само обезверени и бедни хора, но и доста озверели, имах чувството, че хората са готови да се сбият за 5 лева. Не са много нормални тези неща, трудно обясними са. Това обаче според мен не са проблеми на психиатрията, това са проблеми на обществото. Обществото е болно, най-малко поради факта, че продължава да преминава от една обществена форма в друга, от социализъм към капитализъм, най-просто казано. Мнозинството от народа остана със старите си разбирания, не успя напълно да се адаптира и оттам възникват проблемите. Пак повтарям – те не са чисто психиатрични, те са социални. Ще отживеят тези неща, но е необходимо време.

– Какво мислите за случващото се по света – нищо вече не е същото, и ние не сме същите, но тази злоба, агресия, терор…

– Не знам какво да мисля, защото, ако досега говорихме за нашите проблеми, то аз виждам по света много тревожни сигнали. Не ми изглежда нормално случващото се напоследък. Казвам го от позициите на нормален човек, професионално обвързан по някакъв начин с тази проблематика. Не мога да си обясня защо хората, които са призвани да противодействат и те знаят как, не го правят. Демокрацията е много хубаво нещо, но тя също трябва да следва своите принципи, а не да се изражда в свободия. Именно на този фон се раждат тези деяния, които взривиха света в буквален и в преносен смисъл. Демокрацията трябва да следва правилата, опита през годините, защото дори е необяснимо как цивилизованият свят се опитва да помогне на по-бедните и неразвитите, а те ни отхапват ръката. Независимо кои са тези народи. И друго смущаващо явление – не може в съвременния свят, в XXI век да продължаваме воденето на религиозни войни. Това е анахронизъм. Всеки е свободен да вярва в каквото иска, да вярва в своя бог, но да води война и да налага това на другите…Не мога да си го обясня. Много средновековно ми изглежда всичко това.

– Новини в по-личен план, без, разбира се, да нарушавам личното пространство, или цялата енергия отива в професионалните отговорности?

– Аз естествено се стремя да отвоювам време и пространство за себе си, но за жалост все по-рядко се случва. По простата причина, че към досегашните ми натоварени дейности се добавиха и ангажиментите към БАН. Не се оплаквам, но честно казано, не ми остава лично време, особено в последните месеци. Така че с нетърпение чакам Коледните празници, за да си отдъхна поне малко.

Много са ангажиментите и в този смисъл вече ще бъда по-внимателен, когато си пожелавам нещо! Понякога короната дотежава, но пък не се оплаквам, защото това бяха мои желания и мои цели.

– Предпразнично да върна онази идея всички депутати и хора във властта да преминават психиатричен преглед и да помоля за коментар…

– Това е доста налудничава идея, защото управляващите, дори и когато вземат грешни решения, това се дължи по-скоро на личностни качества, а не на психични заболявания. Не допускам сред тях да има хора с отклонения, по-скоро всеки има различни виждания по отделните въпроси, които няма как да бъдат харесани от всички. Те са нормални хора – аз съм убеден в това!

– Какво мислите за старата максима и поетична фраза: „Свестните у нас считат за луди“?

– Това е много нормална приказка, защото истински интелигентните хора, тези, които не са агресивни и не се бутат с лакти, за да се докопат до власт или до пост, те винаги остават потиснати от другите, от агресивните, безкомпромисните, грубите. Истинските интелигенти не се самопредлагат в публичното пространство, освен ако не ги поканиш, те не се натискат да бъдат известни или да стават политици. Но мисля, че по целия свят е едно и също. Просто т.нар. интелектуалци имат друго мислене, друг начин на разсъждение, те не следват агресивния модел на поведение.

- За известен период от време бяхте и в политиката, в управлението. Как оценявате днешните стъпки на промяна, реформите на сегашния екип на МЗ и на д-р Москов лично?

- Аз лично ги подкрепям, харесвам ги, защото съм убеден, че трябва да има промяна, нужни са реформи. Ясно е, че и Господ да слезе от небето и да предложи реформи, пак ще има недоволни. По презумпция всички са против, като че ли пазят статуквото. Мисля, че министър Москов има един добър подход. И факт е, че до този момент аз не съм чул резки нападки, бих казал дори оплювания по негов адрес. За разлика от други предишни министри на здравеопазването. Моето усещане е, че д-р Москов последователно върви по избрания път, уверен е в това, което прави, а това, че мнозина са против – то е ясно отдавна, не е нещо ново. Принципно никой не иска реформи, всеки иска да си живее в статуквото, да си живее според собствените разбирания за добро и лошо. Това е характерно за българина – той не иска промяна!

– Едно пожелание в личен план?

– Бих си пожелал малко повече свободно време – това ми стига…

Публикацията подготви Стойчо СТОЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.