Д-р Тодор Черкезов – директор на Областната болница в Кърджали, специално за „Форум Медикус“
- Уважаеми д-р Черкезов, благодаря, че намерихте време за този разговор, за да попитам на какво Ви научи кризисната ситуация. Какво е състоянието на лечебното заведение сега /17 март т.г./, когато пикът преминава?
- Наистина може да се каже, че пикът отминава. Действително от 7 до 17 март в рамките на десетина дни преживяхме две сериозни усложнения в обстановката, две големи предизвикателства. Едното бе свързано с прекомерните снеговалежи в периода 7-10 март, а второто бе водната авария, която се случи в града на 15 и 16 март. Днес обстановката е нормална и лечебното заведение функционира в своя обичаен режим.
- Можете ли да формулирате момента, в който разбрахте, че положението излиза извън контрол. Какво направихте?
- В отговора си ще разделя нещата, защото двете ситуации бяха различни по своето същество и поставиха болницата в различни за справяне условия – едни бяха трудностите поради снега, съвсем други при водната авария.
Ще започна с периода от 7 до 10 март, когато прекомерният снеговалеж постави първи на изпитание системите в самата болница – говорим за изправност на електрическата инсталация до лечебното заведение, както и за вътрешната система за електрозахранване. Така или иначе независимо от някои напрегнати моменти положението бе мониторирано постоянно и не се стигна до прекъсване на електроснабдяването на болницата. Нашата най-важна задача в този период бе да приемаме пациентите – както тези, дошли по спешност по някакъв свой начин, така и тези, които бяха докарвани от екипите. Целта бе нуждаещите се да бъдат хоспитализирани, а останалите да не бъдат връщани, макар че не се налага хоспитализация – защото голяма част от тях нямаше как да се приберат до своите населени места и трябваше да пренощуват в болницата. Наред с това вниманието бе съсредоточено към осигуряване на стационарен прием на пациентите в отделението по хемодиализа поради това, че в Крумовград, Кирково и Ардино ситуацията бе тежка, а възможност за придвижване в една или друга посока не съществуваше. Пациентите пристигаха с коли на противопожарната служба, други – с коли на спешния център. Дори болни на хемодиализа от села, близо до областния град – Рудина, Бели пласт, бяха трудно доведени и останаха в отделението. Естествено направихме всичко необходимо за битуването им в рамките на 4 дни. През цялото време бяхме в колаборация с областния кризисен щаб, който работеше под егидата на областния управител, знаехме за всеки конкретен болен как пътува, кога да го посрещнем и настаним. Трябва да кажа още, че поради затрупването на пътя между Златоград и Смолян се наложи ние да поемем спешните случаи от община Златоград и най-вече – нуждаещите се от хемодиализа, които нямаше как да стигнат до Смолян. При тях извършихме по две диализи в дните на кризата и осигурявахме транспорта им до Златоград. Независимо че сме от различни области, оказахме си съдействие и сътрудничество, бях в непрестанна връзка с управителя на общинската болница и с кмета на Златоград, както и с филиала на спешната помощ там.
- Колко души изхранихте, облякохте?
- Става дума за 16 души – може и да не звучат много, но успяхме да ги настаним и да решим част от проблемите им.
Смятам за важно да отбележа, че през тези няколко дни през спешното приемно отделение на болницата преминаха 164 души, защото повечето от тях не можеха да намерят личните си лекари. Известно е, че населените места са разпокъсани, районът се характеризира не само с трудна проходимост, но и с наличие на много отдалечени махали, отделно стоящи къщи. Затова повечето нуждаещи се бяха избрали спешното приемно на болницата, след като са намерили как да пристигнат.
- Какво направихте там – променяхте ли графици, хора?
- Хоспитализирахме 65 души от тях, за които преценихме, че са спешни. По спешност бяха оперирани 16 болни. През тези 4 дни родиха 11 бременни жени, като две от ражданията бяха високорискови. Едната родилка бе докарана от с. Орлица, което се намира почти на границата, с транспорт на гражданска защита. Ражданията със секцио бяха две – всички получиха необходимата грижа, няма усложнения поради забавяне на медицинските действия.
Нужно е да подчертая, разбира се, приноса на колегите от спешната медицинска помощ в Кърджали, защото те бяха тези, които трябваше да си пробиват път след тежките машини и да достигнат до населените места. Нашата роля се състоеше в това като тил да осигуряваме съдействие, прием и съответни медицински действия – мисля, че успяхме да се справим с тази задача.
Колкото до спешното приемно отделение – то бе обезпечено с достатъчно екипи през периода, не се налагаше да включвам допълнително хора. Но искам да подчертая, че някак си един от основните изводи е как в такива ситуации хората са силно сплотени, всички много сериозно се отнесоха към задачите си. Болницата работеше като добре смазан организъм в тези дни.
- Сега за аварията на големия водопровод?
- Водната авария на 15 и 16 март действително ни постави в много по-сериозни и предизвикателни условия, защото е ясно, че болница без вода дори не можем да си представим. За съжаление скъсването на този водопровод създаде обстановка, която най-малко сме очаквали. Наложи се да свикам болничния кризисен щаб в 21 часа на 15 март. В щаба са включени лекари, ръководители на стопански звена, хора, свързани с обслужването на болничния живот. На срещата, след като анализирахме обстановката – когато още не знаехме колко време ще отнеме аварията – разработихме план А и план Б. В рамките на план А обезпечихме за 48 часа всичко, което е необходимо за лечебното заведение. Беше осигурена бутилирана минерална вода за пациентите и дежурния персонал за 15, 16 и 17 март – общо около хиляда бутилки от литър и половина. Беше осигурена вода за битови нужди за всяко отделение – изискването бе за налична до 200 л вода дневно в операционния блок и по 100-120 литра за другите отделения. Бяха доставени допълнително 15 бидона по 100 литра, които да послужат за вода за приготвяне на храна и за други нужди в кухненския блок. Набавихме достатъчно дезинфектанти. На 16 март осигурихме обяд и вечеря за всички пациенти, като храната бе сервирана в тарелки и кофички за еднократна употреба, с които бързо се снабдихме, ясно бе, че няма с какво да се мият чиниите. Ще подчертая, че това са действия, които сами извършихме, не сме разчитали на външна подкрепа – нито организационна, нито финансова.
Особено важно бе да не прекратяваме спешната оперативна дейност, поради което бяха осигурени стерилни материали за 48 часа, болнично бельо за същия срок. Направихме и пълен преглед на системите, които захранват медицинската апаратура, защото има компресори с водно охлаждане и др. За щастие не се наложи да преминем към план Б, според който трябваше да носим вода с водоноски, да стерилизираме материали – може би в болницата в Хасково, да перем в други общини.
- Откъде взехте водата, кой я разнесе…
- Всичко е плод на вътрешна организация – купихме водата веднага, докато все още имаше възможност да бъде намерена. След това в организацията се включиха много хора, за да достигнат бутилките до всяко отделение, до всеки болен. Участваха всички работещи в болницата, за да овладеем ситуацията. Все пак най-важното е, че на 16 март след обяд водата дойде – аварията продължи повече от денонощие.
Единият от изводите е, че едно лечебно заведение трябва да има готовност във всеки един момент да се справя с това, което възниква на терен, с нуждите за действия в нестандартна обстановка – може би малки запаси, но крайно необходими в кризисно време.
Другото, което искам да подчертая, е, че хората се отнесоха много отговорно. Затова още на 17 март, на среща с местните медии болницата огласи инициатива – да организираме екипи и да отидем там, където са затворените региони, защото, когато снегът се вдига, положението става още по-критично. Става дума за хора, които при тази ситуация не могат да се придвижват – ни напред, ни назад, както се казва. Подчертавам, че не говорим за спешна помощ, а за прегледи и консултации на хронично болни, на възрастни хора – вместо те да пътуват, ние да отидем на място.
- Д-р Черкезов, известно е, че Вие сте положителен човек. Затова ще попитам кое най-много Ви удовлетвори във възникналата ситуация – вероятно крайният резултат? Но и кое в този напрегнат период Ви огорчи?
- Този интересен въпрос отчасти съдържа и отговора. Това, което ми хареса и ме въодушеви в този момент, бе, че всички – в условия на криза – си подават ръка, без да гледат кой каква позиция заема – дали е институция, дали е ръководство, дали е пациент, дали е от медия. И в същото време това, което по принцип ме огорчи, е, че веднага след бедствието ние започваме отново да бъдем не единни, а разединени по най-различни пунктове и въпроси. Като че ли моментът на силно сплотяване, на силно единодействие отмина и ние пак сме си същите.
Бих искал да кажа и за поуките, защото кризата оголи проблеми, натрупвани отдавна, за липсата на специалисти в региона например. През изминалата година през спешното приемно отделение са преминали 26 хил. души, хоспитализирани са 6 хил., които са били действително спешни. Останалите всъщност идват в болницата поради недостатъците на доболничната помощ, те натоварват лечебното заведение, харчи се огромен ресурс на болницата. Сега например след период на налични вирусни инфекции в региона детското отделение е препълнено, разкрихме допълнителни легла за деца с усложнения след прекарана инфекция. Те няма къде другаде да отидат.
Смятам, че не може с един аршин да се мери в град с много болници, лечебни заведения и кадри, и в регион – толкова разпръснат, толкова трудно проходим, толкова отдалечен, какъвто е нашият. Смятам, че региони като нашия трябва да имат известни преференции по отношение на кадрите, на нужните специалисти, които да отговарят на потребностите на хората, разпръснати на трудно проходими места – тези хора също трябва да имат достъп до качествена медицинска грижа. Става дума за системни недостатъци на здравната мрежа, срещу които трябва да намерим правилни решения. Не само при кризи, но най-вече във всекидневните усилия да осигуряваме добро здравеопазване.
- Благодаря Ви, д-р Черкезов.
