Вие сте в: Начало // Всички публикации, За медицински специалисти // Иновации и алтернативи в трансфузионната терапия

Иновации и алтернативи в трансфузионната терапия

От 21 до 22 октомври т.г. в София бе проведена IV национална конференция по трансфузионна терапия, организирана от Българската асоциация за алтернативи в трансфузиологията (БААТА). Участие в научното събитие взеха 85 специалисти, сред които трансфузиолози, анестезиолози, педиатри.

Специално за „Форум Медикус“ проф. Фани Мартиновазам.-председател на БААТА и началник на Отделение по трансфузионна хематология и имунология в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, коментира дейността на асоциацията и обобщава научните акценти и дискутираните проблеми по време на конференцията:

- В началото искам да отбележа, че през тази година отбелязваме 10-годишнината от създаването на Българската асоциация за алтернативи в трансфузиологията. Нашата асоциация бе основана само една година след учредяването на международната асоциация – NATA (Network for Advancment of Transfusion Alternatives). През годините представители на NATA непрекъснато ни оказваха помощ и взимаха активно участие в организираните от нашата асоциация форуми.

Основната дейност на БААТА е обучението на специалисти както по трансфузиология, така и от други специалности, които имат отношение към трансфузионната терапия – от взимането на кръв в кръвните центрове, изследването, съхраняването и приложението й до оценката на резултата от кръвопреливането. По инициатива на асоциацията започна подготовката на учебник по трансфузионна медицина. Организираме различни образователни курсове в цялата страна сред специалисти по анестезиология, хирургия, педиатрия. Доказателство за високото ниво на българските трансфузиолози е достойното участие на български лектори в Европейското училище по трансфузионна медицина, както и в други международни научни срещи.

Важна е и ролята на асоциацията за въвеждане в трансфузионната практика на

автохемотрансфузиите

като алтернатива на преливането на чужда кръв. Този метод e възприет в много болници. Така например в „Пирогов“ на пациенти, на които им предстои ортопедична операция или хирургична намеса при аденом на простатата, взимаме кръв преди манипулацията. Кръвта се съхранява до операцията и след това при необходимост се прелива на пациента. Друга алтернативна практика е взимането на кръв в началото на ортопедична операция и съответно обратното преливане в края на операцията и по време на възстановителния период. В болниците „Токуда“ и „Св. Екатерина“ в София използват специални апарати за такава автохемотрансфузия. Бих казала, че БААТА е успешен модел за продължаващо обучение и иновации в клиничната трансфузионна медицина в България.

При изключително високо научно ниво премина и четвъртата конференция на БААТА, проведена в края на октомври т.г. Гост-лектори на научното събитие бяха проф. Марсела Контрерас от Лондон, Великобритания, проф. Дафид Томас – президент на NАТА, проф. Умберто Роси – президент на Европейското училище по трансфузионна медицина, проф. Здравко Иванкович – консултант към Европейския съюз по проблемите на трансфузиологията, проф. Ханелоре Ехренрайх – специалист по неврофизиология на мозъка от Германия, проф. Константин Балестра – физиолог от Белгия, проф. Мария Шолякова – анестезиолог от Скопие, Македония.

Основните теми и новости бяха дискутирани в осем сесии. Първата важна тема бе сигурността в трансфузионната практика и приложението на европейските стандарти в тази област. В този ред на мисли трябва да отбележа, че европейските стандарти са залегнали в националния медицински стандарт по трансфузионна хематология, както и в Наредбата по трансфузионен надзор. И все пак не мога да кажа, че те са навлезли напълно в нашата трансфузионна практика. Основният проблем е, че

липсва единна национална информационна система

Тя трябва да предоставя информация за кръводарителите, за наличието на кръв в отделните кръвни центрове, както и за реакциите и усложненията при кръвопреливане. Бих казала, че липсата на информация и връзка между отделните центрове е сериозен недостатък на нашата трансфузионна система. Необходима е точна информация за броя на пациентите със заболявания, които се лекуват с кръвни препарати. Така ще бъдат изготвени по-точни анализи колко и какви препарати са нужни. Не бива да забравяме, че лечението на тези заболявания е много скъпо. Отговорните институции не бива да забравят, че трансфузионната система е изключително важна и има добри традиции. Но като че ли сега тя функционира на автопилот.

Втората сесия бе посветена на хирургичното кървене при травми. Проф. Д. Томас коментира трансфузионните алтернативи в ортопедичната хирургия. Интерес предизвикаха и докладите на проф. Дамян Дамянов – председател на Българското хирургическо дружество и на Съюза на учените в България, за кръвотеченията от стомашно-дуоденалната зона при болни с хронична бъбречна недостатъчност или със сърдечно-съдови заболявания, приемащи антикоагуланти или антиагреганти, и на доц. Силви Георгиев, който представи реанимационен алгоритъм при перипартални хеморагии.

Компонентната трансфузионна терапия, усложненията при нейното приложение и трансфузионната имуномодулация бяха акцент в третата сесия. Обсъдени бяха имунологичните усложнения при кръвопреливане и имуномодулацията при алогенни хемотрансфузии. Четвъртата сесия бе посветена на кръвозагубата, хемостазата и трансфузионната терапия, както  и на нейните алтернативи в детската възраст. Коментирахме и периоперативната анемия и кръвозагубата. Особен интерес предизвика лекцията на проф. Константин Балестра за приложението на нормобарната оксигенация за повишаване на ендогенния еритропоетин при анемии. Проф. Х. Ехренрайх пък се спря по-подробно на приложението на еритропоетин. В отделни сесии бяха разгледани: хемостаза и тромбоза; сепсис и трансфузионна терапия; трансфузионната стратегия в онкохематологията. Доц. Алексей Савов от Националната генетична лаборатория изнесе доклад за генетичните механизми на регулация на хемостазата. Обсъдени бяха алтернативи на трансфузионната терапия, свързани с приложението на различни препарати – например на рекомбинантен фактор VIIа при кървене в хирургичната и акушерската практика, на тромбоцитни растежни фактори при имунна тромбоцитопения, на човешки серумен албумин, на колоидни разтвори. Интерес предизвикаха и съобщените първи резултати от прилагането на т.нар. желязохелираща терапия с деферазирокс при пациенти, подложени на многократни трансфузии.

Основна тенденция, която бе отбелязана във всички сесии, е необходимостта от

намаляване на кръвопреливанията

Като съвременно схващане се налага, че строго трябва да се преценяват индикациите за хемотрансфузия. Така например при хронично болни, чиито организъм се е адаптирал към анемията, не е задължително да пристъпваме веднага към кръвопреливане, а трябва да търсим други средства, с които да повишим хемоглобина. Мултидисциплинарният екип, който обгрижва пациента, трябва да преценява рисковете и ползите, които носи кръвопреливането, за да взема правилното решение за терапията.

Ще подчертая, че в днешно време рискът от вирусни инфекциозни усложнения при кръвопреливане е изключително нисък, тъй като се подобри диагностиката на кръвта и бяха въведени високочувствителни методи – имуноензимни, ДНК анализ и т.н. Остава обаче

рискът от бактериални инфекции

особено при преливане на тромбоцити. Съществува и риск от „погрешно“ кръвопреливане – дали се извършва трансфузия на точния пациент с правилната кръв. Често се пренебрегва от клиницистите и възможността за възникване на усложнение като т.нар. свързано с трансфузии остро белодробно увреждане, при което настъпва белодробна емболия след преливането на по-голямо количество кръв, или на кръв, съдържаща определени антитела. Особено внимателна трябва да бъде преценката дали да бъде направена хемотрансфузия при трансплантирани пациенти и при недоносени деца, които имат потисната имунна система. Кръвопреливането при сърдечно болни пък крие опасност от претоварване на сърцето. При раково болни нараства вероятността от поява на рецидиви. Преливането на кръв, богата на левкоцити, води до потискане на имунната система на болния. При кръвопреливане нараства вероятността от тромбози и нарушения в хемостазата, увеличава се болничният престой, а лечението се оскъпява. Може да се обобщи, че рискът при пациенти, подложени на хемотрансфузия, е по-голям от риска от смърт при медицински грешки и от риска от вътреболнични инфекции.

Ето защо ще подчертая, че роля в

управлението на риска

при кръвопреливане има интердисциплинарният екип от специалисти. Това бе и другата основна тенденция, около която се обединихме всички – необходимостта от ефективна колаборация между трансфузиолозите от кръвните центрове и болничните трансфузионни звена, както и между болничните трансфузионни звена и клиницистите, в чиято практика се прилагат кръв и кръвни продукти.

По време на конференцията решихме да учредим Асоциация по трансфузионна медицина, чиято основна задача ще бъде решаване на специфичните проблеми на нашето медицинско направление.

В заключение бих казала, че IV национална конференция по алтернативи в трансфузиологията премина успешно. Доказателства за това станаха благодарствените писма на проф. Дафид Томас и на проф. Умберто Роси, които оценяват високо научната програма на събитието. В писмото си проф. Роси предлага да организираме балканска конференция по проблемите на алтернативите в трансфузионната терапия. Проф. Томас има подобна идея, като предлага да проведем Регионална тематична среща.

Накрая бих искала да апелирам не само към лекарите, но и към всички хора – да мислят за кръводаряването не само като временна акция, а като приоритет на цялото общество.

Светлана КОСТАДИНОВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.