„Представленията са отменени“, гласи надпис в червено на Интернет сайта на Ла Скала в Милано – в своята над 240-годишна история най-прочутият оперен театър в света затваря врати за шести път – в предишните случаи предимно при смърт на владетел, заради ремонти или при бомбардировките през Втората световна война. Карнавалът във Венеция е прекъснат, катедралата в Милано е затворена за туристи и богослужения, Джорджо Армани дефилира без публика, стадионът на „Интер“ е затворен… В нашето глобално село гледаме „на живо“ как една епидемия се превръща в пандемия. Според СЗО най-обезпокоително е развитието на събитията в страни като Италия, Иран и Южна Корея – заради скокообразното нарастване на случаите на COVID-19, при които няма ясна връзка с пътувания до Китай.
В Италия – „моделът Ухан“ в умален мащаб
Някак изненадващо Италия се озова в „emergenza“ – извънредно положение. В продължение на близо 3 седмици страната присъстваше на интерактивните карти за разпространението на коронавируса с три случая. Изведнъж, само за четири дни до 25 февруари, случаите в северната част на страната надхвърлиха 300, а 11 души починаха. Според властите тревожно е, че не се знае как се стигна до този обрат. Пациент № 1 е 38-годишен мъж, който е приет с пневмония в интензивно отделение на 19 февруари. От него следват дузина вторични инфекции, но така и не стана ясно кой е Индекс пациентът в началото на епидемичната верига.
„Няма да превърнем Италия в лазарет“, каза премиерът Джузепе Конте, но в засегнатите области бе приложен „моделът Ухан“ – забранено бе влизането и излизането в селища с над 50 000 души население. В областите Ломбардия и Венето бяха отменени масовите прояви, затворени бяха детски градини, училища и университети. За снабдяването със стоки от първа необходимост и медикаменти бяха създадени „стерилни коридори“, по които доставчиците могат да стигат до „zona rossa“. В Пиемонт пред болниците бяха издигнати палатки за триаж на пристигащите, за да не бъдат контаминирани болничните сгради.
„Извънредните мерки в Северна Италия са от съществено значение за ограничаване на епидемията и може да се наложи да бъдат повторени в други общности. Тъй като ситуацията е динамична, в следващите дни се очакват повече случаи в Италия, а вероятно и в ЕС“, предупреждават от ЕCDC. На 25 февруари свои случаи, свързани с пътувания в Северна Италия, обявиха Австрия, Швейцария, Хърватия, Испания, Германия…“Ще преценяваме „случай по случай“, ще действаме координирано и пропорционално. Има много междинни мерки, преди да се пристъпи към отцепването на цели градове“, заяви германският здравен министър Йенс Шпан.
В Иран – зам. здравен министър с COVID-19 опровергава броя на смъртните случаи
Заплахата от Югоизток – от Иран през Турция, е с неясни очертания. Официално се съобщава (по данни от 26 февруари т. г.) за близо 100 инфектирани и 16 смъртни случая в ислямската държава – най-голямата смъртност в света след Китай. Депутат от района на свещения за шиитите град Кум, предполагаемото най-голямо огнище на заразата, още на 24 февруари заяви, че смъртните случаи в града са най-малко 50, а болните са стотици. Зам.-министър на здравеопазването се закле, че ще подаде оставка, ако това е вярно, но по време на пресконференцията се почувства зле и бе приет в болница с короновирусна болест. Единични случаи, свързани с пътувания до Иран и по-специално до град Кум, се появиха в Канада, Ливан, Кувейт, Ирак, Пакистан, Афганистан…Според експерти, като се имат предвид тези случаи на фона на ограничените международни връзки на Техеран, може да се предполага, че става дума за голяма епидемия в страната.
Междувременно Турция затвори границата си с Иран, спря железопътните връзки, но продължи да приема самолети от Техеран.
Епидемията в Южна Корея – „изпитание за вярата“
Най-много случаи на COVID-19 извън Китай – над 1000, са регистрирани в Южна Корея. В страната, която е с добре развита здравна система, към 25 февруари смъртните случаи бяха 10.
„Сякаш бомба падна в центъра на града и станахме свидетели на зомби апокалипсис“, казва цитиран от агенция Ройтерс жител на 2,5-милионния град Таегу, отстоящ само на 2 часа път от столицата Сеул.
Най-големият клъстер от заболели в този град е сред членовете на религиозната секта Shincheonji – църква на Иисус, като се предполага, че става дума включително за „superspreader“ – 61-годишна жена с изявени симптоми в първата десетдневка на февруари е посетила поне три религиозни служби с над 1000 участници. Водачът на сектата определи епидемията като „дело на дявола“ и „изпитание за вярата“ на своите последователи.
Правителството в Сеул обяви, че разполага със списъка на близо 240 000 членове на сектата и възнамерява мнозинството да бъдат тествани за наличие на коронавируса.
Здравните заведения в засегнатите райони сигнализират за недостиг на персонал и ресурси. „Ние сме само от месец в тази криза, а болниците вече изчерпват капацитета си да приемат всички пациенти с респираторни симптоми или треска, които трябва да бъдат изолирани от другите болни. Медицинските ресурси са съсредоточени за справянето с епидемията и това води до пропуски в реакцията при критично болни пациенти с други заболявания“, свидетелства лекар в центъра по спешна медицина на Inha University Hospital.
И още нещо, което много безпокои световните здравни експерти – няма достоверна информация какво се случва в другата част на Корейския полуостров – в КНДР. Изолираната от света комунистическа страна граничи с район в Китай, който е втори по степен на засягане от епидемията след Хубей и град Ухан. Според данни на Global Health Index Северна Корея е на последно място в света по степен на готовност да се справи с една бързо разрастваща се епидемия. Междувременно Международният комитет на Червения кръст призова за вдигане на санкциите срещу страната, за да й се помогне с доставката на предпазни облекла, лабораторни китове и др.
Кой е в най-голям риск?
На базата на данните от Китай СЗО обобщава, че повече от 80% от инфектираните имат само леки симптоми, а при около 5% заболяването може да бъде животозастрашаващо.
В рамките на най-голямото досега проучване, публикувано в китайския Journal of Epidemiology, на базата на 72 314 случая до 11 февруари т.г. (лабораторно потвърдени, предполагаеми, клинично доказани и асимптоматични) китайски учени правят следните изводи:
- При потвърдените случаи 86,6% са на възраст между 30 и 79 години;
- 80,9% са с леки симптоми;
- асимптоматичните пациенти са под 1%.
В сравнение със SARS и MERS, COVID-19 е по-заразна, но с по-ниска смъртност. 1023 са смъртните случаи в изследвания период, т.е. 2,3%. 81% от смъртните случаи са на хора над 60 години, при хора от мъжки пол смъртността е по-висока – 2,8%, сред жените – 1,7%, т.е. най-общият извод е, че смъртността е по-висока при хора, които са по-възрастни, от мъжки пол и с предшестващи заболявания.
При хора без наличие на други здравословни проблеми смъртността е под 1%.
В случаите на коморбидност смъртността е значително по-висока, като най-застрашени са хората със сърдечно-съдови заболявания, следвани от пациентите с диабет, хронични белодробни заболявания, хипертония, рак. /виж таблицата/.
Все още няма обобщени научни данни за един очертаващ се феномен – вирусът SARS CoV-2 сякаш „пощадява“ децата до 12 години, при които няма нито един смъртен случай (по данни до 25 февруари т.г.). Ето какво отбелязва CDC в Атланта по този повод: „Ограничени данни за деца със COVID-19 в Китай описват подобни на настинка симптоми, като температура, хрема и кашлица. Стомашно-чревни симптоми (повръщане и диария) са съобщени при поне едно дете. Тези ограничени данни предполагат, че децата с потвърден COVID-19 обикновено имат леки симптоми и въпреки отделни съобщения за тежки усложнения (напр. остър респираторен дистрес синдром, септичен шок) те, по всяка вероятност, са изключение. Както и при други респираторни заболявания обаче, някои популации – деца с налични здравословни проблеми, могат да бъдат изложени на повишен риск от тежка инфекция“.
За особено застрашена група се приема медицинският персонал, който се грижи за пациенти с короновирусна болест. По официални китайски данни към 20 февруари този контингент включва повече от 3000 заразени, от които 6 починали. Според китайски експерти повечето от лекарите са се заразили в периода до началото на февруари, когато знанията за вируса бяха оскъдни. „Медицинските работници могат да избегнат инфекцията, стига да вземат ефективни мерки за защита“, смятат в китайския Център за контрол и превенция на заболяванията. Но има и други мнения:
В проби от въздуха в изолационните помещения в мюнхенската клиника Schwabing, където бяха лекувани 8 германски пациенти с COVID-19, е установено наличие на вируса, въпреки че стаите постоянно са под ниско налягане и са оборудвани с най-ефективните хепа-филтри за пречистване на въздуха. По този повод проф. Венднер от споменатата клиника заключава: „При скоростно построените нови клиники в Ухан със сигурност няма климатични инсталации, помещения под ниско налягане и високоефективни филтри, което означава, че лекарите и другият медицински персонал могат да се инфектират, след като маските не гарантират 100-процентова защита. С други думи: лекарите на предния фронт водят опасно съществуване.“
Какво ново научихме за SARS CoV-2 и COVID-19?
- Генетичната секвенция на 104 проби, взети от различни локации, показва, че вирусът не е мутирал. Пробите са 99,9% хомогенни, т.е. мутация не е настъпила, обявиха китайски учени. Това намалява вероятността вирусът да стане значително по-смъртоносен;
- Пациенти с по-лека форма на болестта биват излекувани средно за две седмици. При тежките случаи процесът продължава от 3 до 6 седмици, според експертния екип на СЗО, извършил инспекция на място, включително в град Ухан;
- Обмисля се възможността за нова, следболнична 14-дневна карантина, след като излекувани отново са дали положителен резултат за наличие на вируса.
С поглед към Сингапур
В интервю за „Suddeutsche Zeitung“ на 18 февруари т.г. Джереми Фарер – специалист по тропическа медицина и директор на Wellcome Trust – глобална организация със заслуги в медицинските изследвания и разработването на ваксини в борбата с ебола и други инфекциозни заболявания, сочи един индикатор за по-нататъшното развитие:
„Основната посока, към която трябва да гледаме сега, е Сингапур - държавата с една от най-добрите здравни системи в света. Ако Сингапур не успее да постави вируса под контрол в рамките на следващите две до три седмици, това ще бъде тревожен сигнал, че нещата ще се усложнят за всички останали страни. За по-богатите държави последиците ще бъдат тежки, а за по-бедните – опустошителни. “
За сведение – Сингапур през м.г. е посещаван средно месечно от над 300 000 китайци. Броят на случаите на COVID-19 в града-държава плавно расте, към 25 февруари те са 91, седем от пациентите са в тежко състояние, 58 са излекувани. 57-годишна жена е диагностицирана едновременно с COVID-19 и с денга треска.
Илюстрация за бързата реакция в сегашната извънредна ситуация е фактът, че Сингапур въведе скрининг на летищата си на 3 януари т.г. – три дни, след като Китай информира СЗО за появата на случаи на пневмония с неясен произход в град Ухан, и седмица преди китайските учени да разпространят секвенцията на генома на нововъзникналия коронавирус. Повече подробности за опита на Сингапур специалистите могат да научат от online публикацията на 20 февруари т.г. в The Journal of the American Medical Association. (На снимката: Центърът по инфекциозни болести в Сингапур.)
Природата и науката ще победят вируса, но и всеки индивид има роля
„Не питай какво правителството ще направи за теб, а какво ти ще направиш за себе си, за семейството, за съседите при епидемия“ – така двама лекари от Сингапур – инфекционист и епидемиолог, перифразират думите на президента Кенеди. Те пишат в англоезичното издание „Today“: „Коронавирусът успешно оцелява върху повърхности и по този начин използва нашата човешка слабост да не си мием ръцете редовно. Той се възползва и от азиатската ни психика да ходим на работа, когато сме болни, което и работодателите очакват от нас… В крайна сметка най-голямата слабост на вируса е в необходимостта да се разпространява в следващ, неинфектиран индивид. Ако човек с инфекция ограничи контактите си, вирусът няма да има следващ обект за атака, коефициентът на репродукция ще падне и това евентуално ще доведе до край на епидемията“.
Внезапното нарастване на случаите в Италия, Иран и Южна Корея според СЗО предизвиква „дълбока загриженост“. Въпреки това организацията все още не класифицира настоящата ситуация като пандемия. В случай на пандемия е налице глобално разпространение на едно заболяване, при което съответният патоген безконтролно се разпространява в много страни. Светът трябва да направи всичко възможно, за да се подготви за подобно развитие, заяви генералният директор на СЗО Тедрос Гебрейесус.
