Проф. Владимир Пилософ пред „Форум Медикус“ в разговор за песента „Аз не съм дете, но рисувам цветя…“
- Какво ново при Вас, проф. Пилософ? Кои са основните позиции в професионален и обществен план и кое най-вече изпълва деня Ви?
- Както се казва – „Новото е добре забравено старо“. В края на 2015 г. колегите педиатри ме удостоиха с честта да бъда председател на Българската педиатрична асоциация за още един мандат. Бих искал от страниците на „Форум Медикус“ да им благодаря за доверието.
Така една от основните ми грижи през следващите няколко години ще бъде Българската педиатрична асоциация и издигането на нейния авторитет.
- Месторабота – изпълнителна агенция „Медицински одит“, мисия – педиатър, емоционална обвързаност – Националната кардиологична болница и „Българската Коледа“…Какво още и как се постига балансът ?
- Балансът се постига, ако съумееш да използваш житейския и професионалния си опит така, че да вземеш най-разумното решение. Кое е най-разумното решение зависи от проблема, който се обсъжда. Във всички случаи разумното решение би трябвало да е това, чрез което целта се постига с най-малко жертви, а най-добре е без жертви.
- Най-неотложните идеи за реализация пред Българската педиатрична асоциация?
- Няколко са главните направления, по които асоциацията ще работи. Първо е консолидирането на БПА. Имам предвид да положим усилия за координация на действията на всички, които работят или имат отношение към децата. Трудно, но необходимо! За целта още на първото заседание на новия управителен съвет на БПА приехме решение за основаване на Консултативен съвет към асоциацията. В съвета влизат около 30 души. Голяма част от известните педиатри у нас, както и представители на различни институции – УНИЦЕФ, „Държавната агенция за закрила на децата“, МЗ, Националната мрежа за децата и много други.
Разбира се, по този начин нямаме никакво намерение да „изземваме“ или да „заместваме“ органи и институции в държавата. Нашата основна цел е взаимно да се информираме за своята дейност, да разискваме въпроси от взаимен интерес. Бъдещето ще покаже доколко една такава форма на взаимодействие е полезна. На второ място е продължаващото медицинско обучение /ПМО/. Ще си позволя да споделя личното си мнение по въпроса. Ако обучението, придобиването и признаването на дадена специалност е регламентиран процес, то продължаващото медицинско обучение до този момент е нерегламентирано в нашата страна. Какво е необходимо ?
Първата стъпка е в съответен нормативен документ да бъде ясно формулирано, че продължаващото медицинско обучение за лекарите е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! Това би трябвало да означава, че след признаването на специалност лекарят в продължение на 4 или 5 години има кредит, т.е. може да я практикува. През този период той ежегодно трябва да участва в регламентирани форми на ПМО и в края на четвъртата или петата година лекарят да представи доказателства за ПМО. Това ще му даде право за работа през следващите 4-5 години. Трето важно направление е ежегодната оценка на изминалата ваксинационна програма /имунизационен календар/. Редно е, особено в контекста на засилващите се антиваксинални движения, това да се прави редовно. Към края на февруари т.г. е планирана експертна среща в София. Резултат на срещата ще бъде изработването на становище по текущите проблеми и състоянието на имунопрофилактиката в страната. БПА пое ангажимента всяка година да бъде организатор на подобна експертна среща.
- Каква е истината за внесените нови ваксини, проблемът в тяхната безопасност ли е или в самата процедура? Изобщо как трябва да бъдат гарантирани доставките на ваксини?
- Аз вярвам, че качеството на внесените ваксини отговаря на изискванията и че опасност от тяхното използване няма. Но тук отново трябва да си зададем въпроса защо възниква криза в снабдяването с ваксини?
Основната причина според мен е, че по чисто бюрократични причини преди 2-3 години бе нарушена процедурата за сключване на договори за доставка на ваксини.
Трябва да се подчертаят няколко особености на ваксините, които ще си позволя да припомня. Първо – ваксината не е лекарство, а средство за предпазване от заболяване. Изискванията към производството на ваксините са драстични. Важно е да се запомни, че всяка произведена партида ваксини подлежи на рутинна, но изключително прецизна проверка. Тази проверка е с продължителност от 18 до 36 месеца в зависимост от вида на ваксината. Това означава две неща. Първо, че ваксините, които в момента се използват, са произведени най-рано преди 18 месеца. Второ, че ако искаме редовно снабдяване, обществените поръчки за ваксини трябва да се провеждат своевременно, т.е. през 2016 година трябва да проведем търга за 2018, а още по-добре за 2019 г. От само себе си се натрапва изводът, че снабдяването с ваксини трябва да става на основата на дългосрочни договори, а не година за година. Най-вероятно е необходима и промяна в Закона за обществените поръчки.
- В последно време сте „въвлечен“ и с участие в проект за структуриране и организация на първичната помощ при деца – какво трябва да знаем за тази идея?
- Да, бях поканен да участвам в един международен европейски проект, който има за основна цел анализирането на съществуващите практики за първична медицинска помощ при деца в 30 европейски страни. Проектът е тригодишен. В последната година работната група трябва въз основа на направения анализ да предложи възможно най-рационалния „модел на първична медицинска помощ при деца“.
- Връщаме се на „Българската Коледа“ – кампания с традиции, благородство, финансов ефект и бъдеще. Какво е необходимо на детските отделения за реанимация?
- Какво е необходимо на детските реанимации ще стане ясно от заявките, които ще направят отделните болници. Искам да подчертая, че през последните няколко кампании винаги бе поставян акцент върху важен проблем от детското здравеопазване. Подобен подход е до голяма степен и ключ към по-голяма ефективност в използването на дарените средства.
Що се отнася конкретно до отделенията за реанимация, те по принцип имат нужда от три вида апаратура – за интензивно мониторно наблюдение на пациента, апаратура, чрез която се замества нарушена физиологична функция – например т.нар. респиратори, чрез които се подпомага дихателната функция, различни видове инфузионни помпи – уреди, чрез които се инжектират медикаменти с постоянна доза и скорост. Не на последно място в реанимационните отделения е необходима и диагностична апаратура – това най-често е модерна ултразвукова техника.
- Обръщайки се с усмивка, а не с гняв назад – какво позитивно се случи и кое не успяхте да реализирате през 2015 година?
- Естествено е човек да мечтае да свърши много повече неща, отколкото е в състояние да направи. Но ако ги няма тези „мечтания“, откъде идеи за по-нататъшно развитие? Нека не правим отчет. Все пак в обществен план – успех за мен бе проведеният Национален конгрес по педиатрия през май, а в личен план е появата на внучка – единствената дама сред внуците.
- Равносметката е едно, очакванията и оптимизмът – съвсем друго. С какво са свързани надеждите Ви през Новата 2016 година?
- Не мога да не споделя притесненията си доколко спокойна ще бъде новата година. Не е възможно международната обстановка и събитията на прага на нашия дом да не ни безпокоят. Надявам се все пак разумът да надделее.
- Ако трябва да се обърнете към колегите си, към родителите и децата, кои думи ще използвате?
- Нека правим с разум това, което трябва! Това е основата, върху която се гради евентуален успех.
- Как според Вас „върви“ реформата на д-р Петър Москов и екипа му?
- Във връзка с „реформата“ има един много важен аспект, който за съжаление не се обсъжда достатъчно ясно. Когато става въпрос за здравеопазване, каквато и да е промяната, тя има следните особености:
– Изисква достатъчно време, за да бъде „измислена“;
– Изисква достатъчно технологично време, за да бъде внедрена;
– Изисква достатъчно време, за да бъде видян и усетен ефектът.
Колко е „достатъчното време“? Не по-малко от 10 години. И в това, според мен, се крие един основен проблем, когато става въпрос за промени в здравеопазването у нас – липса на политически консенсус и желание от промените, разбирай от реформата, да се извлекат политически дивиденти.
Впрочем липсва и професионален консенсус какви трябва да бъдат реформите. Ще посоча само един факт – България има много повече болнични заведения и легла за активно лечение в сравнение с по-голямата част от страните в ЕС. Проведете анкета сред лекарите по този въпрос и ще видите колко разнопосочни са мненията. Все пак как така в една страна като Швеция /с повече население и с 4 пъти по-голяма площ/ има 70 – 80 болници, а в България те са над 380? За мен това означава, че наличният финансов ресурс не се използва достатъчно рационално, тъй като се пръска в много и в крайна степен в недостатъчно ефективни структури… Разговорът на тази тема е дълъг, но трябва да се води.
- А кого харесвате повече – лекаря /респективно министъра/ Петър Москов или режисьора Стефан Москов?
- Поставяте ми трудна задача и едва ли мога да ви отговоря точно на такъв въпрос. От друга страна, мисля, че ако министърът Москов ползва опита на режисьора Москов /да режисира!/ – ще има по-голяма вероятност за успех на замислените промени в здравеопазването.
- Знаете много вицове, които съдържат свеж хумор и поука. Има ли сред тях нещо, посветено на педиатрията…
- Ще споделя само два:
Дежурната сестра нахълтва при дежурния лекар и тревожно казва:
–Докторе, симулантът от 8 стая умря! Лекарят, търкайки очи, сяда на леглото и казва:
– Е, не… Тоя вече прекали !
Баба взема 5-годишното си внуче за уикенда. Няколко минути след това внучето казва: „Бабо, пишка ми се.“ Намерили решение на въпроса. След няколко минути обаче внучето отново поискало да пишка. И така няколко пъти подред. Бабата се разтревожила и попитала: „да не си болен?“ А то ехидно я погледнало и рекло: „Не бабо, простатата ми алармира“!
Известният български педиатър проф. Братан Братанов обичаше да задава въпроса защо педиатрите са вечно млади? Отговорът е: „Защото винаги са в обкръжение на млади жени и мъже“!
- Има ли рецепта за един успешен професионален и житейски път ?
- Притеснявам се да съобщя рецептата. Представяте ли си каква опашка ще се нареди с евентуални предложения, дори някой да поиска да я купи. Ако заявя пък, че правя подарък – това отново ще предизвика смут – защо ли я подарява? Мисля, че успехът, професионален или житейски, е продукт на много и специфични обстоятелства.
- Остава ли Ви свободно време и за какво? Опитайте да изградите словесен портрет на самия себе си…
- Колкото и да е странно, свободно време има винаги. По-сложният въпрос е да го намерим. А колкото до портрета…
Щрихите към портрета добавям като инициатор на тази среща с проф. Владимир Пилософ: познавам го отдавна, усмихнат и благ, ведър и оптимистичен, носител на наградата „Медик на годината“, присъдена от колегията на вестник „Форум Медикус“. Кавалер е и на много други отличия, разбира се…
Но Той най-вече е признатият педиатър, на когото младите жени и мъже, вечното родителско обкръжение на детските лекари, а и самите малки пациенти безрезервно вярват!
Единственото, което не знам и не попитах, бе: „Умееш ли да рисуваш цветя, д-р Пилософ?“
Стойчо СТОЕВ
