Вие сте в: Начало // Всички публикации // Какво ново, докторе?

Какво ново, докторе?

Проф. Стоян Тонев – зам.-кмет по здравеопазването на община София, пред „Форум Медикус“ за ВМА и вчера, за софийското здравеопазване днес и утре…

- В последните месеци много неща около Вас се промениха – нова позиция, нови отговорности… Какво е различното, кои са приоритетите днес, проф. Тонев?

- През последните няколко месеца основният приоритет пред столичното здравеопазване е координацията и сътрудничеството с екипите на спешна помощ в София. Това е един от най-острите проблеми с днешна дата. Мисля, че до известна степен ние направихме и правим първите стъпки: предложихме на Спешна помощ 4 допълнителни екипа, които да работят в звеното, предоставихме петте спешни изнесени кабинета на общината, които са в отдалечени райони като Люлин, Кремиковци. Всички тези мерки увеличиха, от една страна, екипите на общо 20 и второ – дава се възможност да бъдат пресявани до определена степен спешните от неотложните пациенти. По този начин ефектът от работата на екипите е много по-добър.

- В този град-държава София все още няма линейки, стационирани по бензиностанциите… Какво се случи с тази идея или общите проблеми и напрежение в Спешна помощ преобладават?

- По отношение на разполагането на линейки на различни места в столицата нашата позиция не е променена – сега екипите се намират на Сточна гара и това бави предвижването им до някои райони и затова не може да се спазва нормативът. Идеите, които имахме за разполагане на линейки на различни бензиностанции, за разкриване на спешни кабинети в МОЛ, са вече в един по-напреднал стадий. И аз се надявам, че в началото на есента те ще бъдат реализирани.

- Как заварихте състоянието на столичното здравеопазване? То вероятно е огледален образ на здравната система в цялата страна… И все пак – специфични проблеми, пътища за оздравяване?

- Столичното здравеопазване е в по-добро състояние по отношение на болничната помощ, отколкото средното в страната. А в доболничната помощ повтаря проблемите на общото здравеопазване в България. Затова нашите усилия сега са насочени повече към доболничния сектор и най-вече към оптимизирането дейността на т. нар. ДКЦ или старите поликлиники. Ще постигнем това както с организационни мерки, така и с предоставянето на допълнителен финансов ресурс – най-вече за апаратура.

- Какво се случва с т. нар. мегаструктури – съществуваше Столичен медицински холдинг. Има ли в обединението някакви предимства? И общност на какво е нужна – на болници или на идеи, на екипи или на опит?

- По принцип много са важни взаимните връзки между отделните звена – например между доболничната и болничната помощ. Тези релации трябва да бъдат ефективни, да не се получават отделни фиорди, а да се работи в една посока. Идеята за столичния холдинг е стара, но във вида, в който бе замислена и осъществена, се оказа неефективна, тъй като обединението на собственост и на отговорност по отношение на инвестиции като цяло може да работи само при условие, че преди това има известен период от една до три години, в който се осъществяват функционални връзки между здравните заведения. Какво имам пред вид: когато има една обществена поръчка, например за медикаменти, за определени позиции, обединяването на позицията на всички здравни заведения води до по-ниски цени между 7 и 10%. От това всички печелят и именно това е идея, към която трябва да вървим. Аз много се надявам, че в предстоящите търгове, които ще обявим в бъдеще, ще има обединяване на усилията за постигане на по-ниски цени.

- Всеки човек има свой проект на живота – и в личен, и в професионален план. Като лекар и мениджър на ВМА ли е най-успешният Ви принос?

- Настина всеки човек върви по определен път. Но понякога усещаш, че идеите и силите се изчерпват. Когато разбереш, че приносът ти не може да бъде така силен и в същата степен за развитието на дадено звено, е необходимо да направиш крачка встрани или крачка напред. Това води до нови планове и до нови предизвикателства, които може да осъществиш. Неслучайно американците казват, че на всеки 7 години човек трябва да си сменя работата, тъй като рутината, макар и много удобна, оказва лоша услуга по отношение на новостите и предизвикателствата.

- В този смисъл сегашната позиция какво е – крачка встрани или крачка напред?

- Бих казал и двете – крачка встрани и напред…

- Вие сте носител на наградата на „Форум Медикус“ за Мениджър на годината, много лекари от ВМА също са номинирани и награждавани. Но в същото време търпите и критики за натрупани дългове в болницата. Къде е Златното сечение?

- Съотношението между финансова задлъжнялост и социална полза е много трудно, балансът е изключително трудно постижим. Никакви добри финансови резултати не могат да оправдаят лошата грижа за пациента: късното поставяне на диагноза, лошото лечение. Тоест в медицината се измерват резултатите, а не усилията. Общо взето ВМА е емблематична болница, не само с „отварянето“ й към населението, но и с развитието й както по отношение на оборудването, така и по отношението на кадрите.

За мен ВМА ще остане винаги това професионално звено, което – освен в развитието ми като лекар и като мениджър – е основното в живота ми. Затова ВМА е и ще бъде винаги за мен мястото, където съм се чувствал най-добре.

- Да се върнем към днешните реалности – всяка нова позиция зарежда с планове, енергия и амбиции. Реалните стъпки за оздравяване на столичното здравеопазване? И ще Ви остава ли време за история и минали битки, за събития и реликви?

- Медицината, както и животът, винаги е допълване и надграждане на нещо, което някой е направил преди теб. Затова историята, традицията винаги са били за мен част от моя живот. И смятам, че човек винаги трябва да отчита и да цени онова, което хората са направили преди него, в нередки случаи и по-добре от него. В този смисъл много харесвам разказа за композитора Бизе: когато го попитали на 25-годишна възраст кой е най-добрият композитор, той отговорил „аз“. На същия въпрос на 35 години отвърнал – аз и Моцарт. На 45 години казал – Моцарт и аз. А на 55 простичко изрекъл – Моцарт…Та и нещата в медицината, и във всяка друга област стоят по същия начин.

- Слушал съм интересни Ваши презентации. Какво се случи с дерматолога д-р Стоян Тонев или тази специалност си остана просто „първата любов“?

- При мен дерматологията е и наследствена черта – аз продължих една традиция и винаги съм смятал, че най-важното за един мъж е неговата професия. Всичко останало е допълнение и личен живот.

- Традиционно завършваме срещите в рубриката „Какво ново, докторе?“ с пожелания към колеги и приятели, към семейството и към самия себе си…

- Да сме живи и здрави, да вървим напред. И дай боже да имаме повече време за семейството и за децата си!

Разговаря Стойчо СТОЕВ

1 Отговор to " Какво ново, докторе? "

  1. Марин казва:

    Страдам от болеста на Бехтерев прилагам лечение схумира но не ми действа.Засегнати са ми и двете колена.Там имам сериазна и често пъти нетърпима болка За болките вземам трамадол от който съм най-доволен засега.Въпросът ми е кое е биологичните средства повлияват на болни със зесегнати периферни стави и как да си облекча болните ми колене?Изобщо дайте ми някякъв съвет.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.