В края на 2019 г. в Института по молекулярна биология (ИМБ) към БАН бе открит център с най-съвременна апаратура за изследване на влиянието на различни лекарства, включително и антиракови препарати, върху човешката клетка. Тогава проф. Ива Угринова, директор на института, каза, че новата апаратура ще подпомогне изследователската дейност за разкриване защо след известно време PARP-инхибиторите спират да работят и раковата тъкан развива резистентност.
Днес учени от лабораторията по геномна стабилност и център за модерна микроскопия “Sofia Eurobioimaging Center for Advanced Light Microscopy“ към ИМБ са част от 13-членен интердисциплинарен екип, публикувал изследване на тема “PARP1-DNA co-condensation drives DNA repair site assembly to prevent disjunction of broken DNA ends“ в едно от трите най-престижни списания в света на биологията  „Cell“.
PARP-инхибиторите са противоракови лекарства, които селективно потискат растежа на тумори с дефицити в капацитета за поправка на ДНК, които биват одобрявани за нарастващ брой индикации. По-задълбоченото разбиране на механизмите на действие на PARP-инхибиторите, както и на функцията на тяхната мишена PARP1 представляват гореща тема в молекулярната онкология.
Представителите на седем водещи европейски научни института, сред които и ИМБ-БАН, България, демонстрират как кондензацията на PАRP1 белтъка задържа краищата на увредена ДНК, за да позволи нейната поправка, и как инхибиторите на PАRP1, едни от най-мощните съвременни противоракови лекарства (olaparib), повлияват този процес.
Това откритие хвърля светлина върху ролята на физични процеси като фазовото разделяне в поправката на ДНК, която пък предпазва организма от развитие на рак. Българските членове на екипа изследваха как мутации в PАRP1 променят кинетиката на натрупване при ДНК повреди в живи клетки.
Изследванията от българска страна са финансирани от Националната пътна карта за научна инфраструктура към Министерството на образованието и науката, и фонд „Научни изследвания“.