Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Държавните психиатрични болници са в изолатора на здравната система

Държавните психиатрични болници са в изолатора на здравната система

Проблемите в държавните психиатрични болници в страната съществуват от години – натрупват се, задълбочават се. През последните две обаче функционирането на тези лечебни заведения е подложено на истинско изпитание. Съществува реален риск те да преустановят дейността си, а пациентите им да „излязат“ на улицата. Красноречива илюстрация за дълбочината на проблема е призивът на ЦСМП и на полицията в голям български град към гражданите – ако забележат хора с психични отклонения или проявяващи агресия, да запазят спокойствие и да звънят на тел. 112…Коментарът е излишен.

Известно е, че директорите на 12-те психиатрични болници у нас отдавна полагат усилия за решаване на проблемите. Но е ясно, че те сами няма да успеят. Защото лечението на психично болните е съществена част от ангажиментите на държавата към обществото и нейна отговорност.

Затова в края на август т.г. директорите на 12-те ДПБ в страната се събраха в Раднево на работна среща, инициирана от д-р Тодор Толев, директор на местната психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“, най-голямата у нас.

Основни дискутирани теми бяха текучеството на кадри и причините, които го пораждат и задълбочават.

Във всички ДПБ броят на леглата общо е 2433, като целогодишно с пациенти са заети около 80 на сто от тях. Между 20 и 50 % обаче е недостигът на психиатри и психолози в почти всяка от болниците – процент, който продължава да нараства. Броят на сестрите е на критичния минимум. А обучените санитари са под този минимум.

Причина за изключително тежкото положение с кадрите са ниските заплати.

Според д-р Толев не е далеч денят, в който той и колегите му ще бъдат принудени да изберат т.нар. италиански модел, при който психозаведенията отварят широко врати навън и пускат пациентите си.

- Има опасност да отворим врати не защото няма лекарства или храна, а защото няма кой да лекува, казва той.

В болницата в Раднево за 450 болни се грижат 5–6 лекари на смяна. Щатът е за 27 души, но заетите места са 12. Причината е най-вече във вътрешната миграция на лекари и сестри от болниците към центровете за психично здраве и психодиспансерите, където заплатите са по-високи. В радневската ДПБ лекар ординатор получава 500 лева, а медицинска сестра – 400 лева. В същото незавидно положение са и другите психоболници. Директорите твърдят, че ако не бъдат предприети бързи мерки за промяна, като например да се разработи нова методика за формиране на заплатите на лекарите и сестрите, над 2400 пациенти ще трябва да се върнат обратно в семействата си или да излязат безпризорни на улицата. По този начин ще споделят съдбата на над 80 000 болни с шизофрения у нас.

Участниците в срещата в Раднево подготвиха писмо до МЗ, в което информират за проблемите в психиатричната болнична помощ и настояват за спешна среща със здравния министър.

По повод на проведената в Раднево среща от пресцентъра на МЗ съобщиха, че новият екип на министерството прави всичко възможно за решаване проблемите на държавните психиатрични болници. През юли т.г. са осъществени срещи с директорите, правят се допълнителни разчети за увеличаване размера на възнагражденията за сметка на собствени ресурси, тъй като в бюджета за тази година подобни разходи не са предвидени. Възможности дава и Норвежкият финансов механизъм, по който има отделени сериозни средства за подобряване на материално-техническата база, се казва също в прессъобщението.

Поради значимостта на темата „Форум Медикус“ огласява и писмото на разтревожените директори до МЗ.

Уважаема г-жо министър,

Състоянието на държавните психиатрични болници в страната ни от доста време е лошо, но напоследък проблемите са вече в критичен размер и с непосредствена опасност както за лекуващите се пациенти, така и за психиатричния персонал, предоставящ им диагностика, лечение, надзор, грижи и рехабилитация. Възниква опасност и за обществото като цяло.

Основна причина за кризисните неблагополучия понастоящем е острата и нарастваща липса на персонал с адекватна психиатрична подготовка. Добре известното текучество на медицински сестри и лекари, предимно в чужбина, засегна и психиатричните болници до степен на пълна невъзможност да се осигури понякога дори минимумът от необходимото за пациентите.

Стана така, че в държавните психиатрични болници, в приблизително равен размер и с много малки разлики между тях, един лекар се налага да обслужва по няколко десетки хоспитализирани пациенти всеки ден, ала той има възможност да присъства на работното си място не повече от два или три дни в седмицата – заради друга заетост или поради законното право на отдих.

Не е рядкост в едно отделение да има само един единствен лекар, принуден да изпълнява едновременно ролите на началник-отделение и лекуващ лекар, като същевременно има ангажименти с дежурство по болница няколко пъти в седмицата, както и да се явява като вещо лице по съдебноекспертни поводи.

Съпътстващата липса на медицински сестри допълнително влошава положението, защото на смяна една единствена медицинска сестра трябва да осигурява грижи и контрол над десетки пациенти едновременно, а има случаи, когато медицинските сестри „отговарят” за две отделения, географски разделени помежду си. Последиците от такива аномалии са съвсем ясни.

В допълнение, поголовната липса на психиатрични санитари – като обучени професионалисти, а не като произволно попаднали субекти, склонили да „работят” като санитари, задълбочава още повече несгодите. Защото контактите с болните, в контекста на хуманността и правата на личността, са важни и често дават водещо впечатление за нещата в болничното заведение.

Ще добавим и почти повсеместната липса на достатъчни по брой и подготовка психолози, специалисти по социална работа, рехабилитация, арттерапия, охрана и др. Въпреки привидно „периферната” си роля този персонал е призван да осигури онова, което скъсява престоя на пациента в болницата и го предпазва от още по-голяма дискултурация и социален срив.

Посоченият тежък до катастрофалност кадрови дефицит, в съчетание с не особено добри условия на труд и бит в държавните психиатрични болници, в най-скоро време ще доведе до тежки и вероятно необратими последици в стационарната психиатрична помощ. Ще посочим само по-съществените от тях:

1. Държавните психиатрични болници понастоящем неудържимо се движат в посока на домове за душевно болни от средновековен тип, с което хоспитализмът на болните расте и ги лишава от възможност за деинституционализация. Последиците от това са удължен до безкрайност болничен престой, увеличена инвалидност, стигматизиране и неоправдани разходи.

2. Пациентите, хоспитализирани по принудителен ред – обикновено 20 – 30% от контингента на болниците, понастоящем са в неравностойно положение поради наложената принуда, което повелява особена отговорност за тяхната безопасност. Тази безопасност днес категорично не е възможно да се осигури, с което упреците на правозащитните организации ще бъдат неизбежни.

3. Въпреки огромната актуалност на наркологичните проблеми днес, особено на засилилата се злоупотреба с дрога от амфетаминов тип (с чести и много тежки психотични усложнения), и въпреки критичната нагласа на Европейския съюз към нас в тази насока, не е възможно при тези условия да се осигурят адекватна диагностика, лечение, надзор, грижи и рехабилитация.

4. Липсата на навременно внимание ще увеличи опасността от агресивното поведение и суицидните пориви сред пациентите, които и без това не са малко, с оглед клиничния профил на хоспитализираните лица. За разлика от преди, поради липса на персонал, тези опасни прояви ще бъдат с повишена деструктивност и смъртоносност.

5. Поради липса на време и кадри съпътстващите общотелесни заболявания няма да получат навременно разпознаване и лечение, а соматичната коморбидност на психично болните и без това е много по-висока. В резултат ще зачестят тежки и фатални усложнения на нелекувани телесни болести, с присъщите медицински и правно-деонтологични последици.

6. При този грубо абнормен режим на работа грешките в оценката на състоянието са неизбежни, а това води до инциденти с нерядко осакатяващ или летален изход. Което пък поражда повод за правни искове на заинтересовани близки, които ще ползват законните си основания да получат обезщетение за нанесените вреди. Знаем, че темата за „лекарската грешка” е актуална.

7. Ще зачестят случаите, когато служители на болниците ще отказват да изпълняват служебните си задължения поради справедливо опасение за своето достойнство, здраве и живот, след като условията на труд отправят непосилни изисквания и крият сериозни преки опасности за тях. Такива съпротиви сред персонала на държавните психиатрични болници вече има.

8. Ще възникне негласна практика буйстващи и опасно агресивни психиатрични пациенти, щом не могат да бъдат овладяни от малобройния или неефективен персонал, да бъдат „пускани на воля” извън стените на болничното заведение – за да не предизвикат кървав инцидент вътре с грубо деструктивното си поведение. Такава практика впрочем вече е регистрирана.

9. Тези „форсирано изписани” пациенти, както и онези, на които по някаква причина е отказано хоспитализиране, ще доведат до напрежение в обществото и случаите на злощастни инциденти ще бъдат все по-чести. Дори сега, при все още съществуващи болници, такива инциденти стават и са обстойно разгласявани по медиите, и са свързани с много големи излишни разходи.

10. В случай на внезапен колапс на някоя от психиатричните болници намиращите се там пациенти ще бъдат евакуирани по спешност към малките психиатрични отделения околовръст, а най-напред – тези на принудително лечение, защото законът повелява това, както евакуирани ще бъдат и пациентите с ярки агресивни, разрушителни и суицидни прояви.

11. В резултат тези малки психиатрични отделения ще бъдат грубо деформирани и лишени от присъщи функции, защото те не могат (а и не следва) да се превръщат в миниатюрни подобия на психиатрична болница. По този начин „катастрофата“ на макар и една психиатрична болница, като скъсан язовирен бент, ще унищожи всички малки стационари около себе си.

12. Междувременно, частично или изцяло изоставената болнична материална база в най-кратки срокове ще бъде разграбена и вандалски опустошена – защото навиците на значителна част от населението в тази насока са печално известни. Милиони левове ще бъдат изгубени заради тези щети, а възстановяването ще бъде бавно и много трудно.

Причина за това изключително тежко положение на държавните психиатрични болници е липсата на персонал поради ниското заплащане на труда в тях. Както преди, така и сега заплатите в психиатричните болници са много по-ниски от тези в центровете за психично здраве, което (отново видяхме) е заложено в новия Колективен трудов договор между синдикатите и МЗ.

Като оставим встрани обидното и явно дискриминативно неравнопоставяне на „болници спрямо диспансери” – защото работата в психиатричната болница не е по-лека, нито по-ниско квалифицирана от работата в дневен център за лица с психични проблеми, тази драстична неравнопоставеност има съвсем преки и злощастни последици.

По-ниските заплати в държавните психиатрични болници спрямо службите от доболничната помощ прави болниците изначално неконкурентни при търсене на кадри. Защото през последните години огромната част от напусналия болниците лекарски и сестрински персонал отиде да работи в доболничните служби и няма да се върне, ако разликата продължи да съществува.

Скорошното повишаване на заплатите в здравеопазването е много добро и похвално дело. Но то запази и даже увеличи разликите между центровете за психично здраве и държавните психиатрични болници, с което отливът на персонал ще продължи, а опасните последици, които вече изтъкнахме, ще станат още по-неприятни и близки.

Всички добре знаем, че е незаконно да заставяме болничния персонал да поема отговорност за пациенти в среда с липса на гаранции за сигурност – както за поверените пациенти, така и за самия персонал, защото в случай на инцидент с лоши последици това поведение на персонала ще се определи от закона като престъпление по служба поради непредпазливост.

При това положение остава хипотезата за отпадане на държавните психиатрични болници от здравеопазната система на страната. Смешно е да се мисли, че лекарите и значителна част от медицинските сестри ще останат „на улицата” – защото липсата на кадри е толкова голяма, че те с лекота ще намерят не по-лоша работа другаде.

Ала последиците от това отпадане ще бъдат толкова големи, че закъснялата намеса ще бъде безполезна. Ето защо трябва да се стори необходимото на първо време поне за изравняване на заплатите в доболничните и болничните психиатрични служби. А сетне да се търси възможност да бъде по-атрактивна психиатричната професия за новозавършващите медици.

За разлика от преди, най-вероятно е да запознаем медиите и други отговорни институции за тези проблеми – защото не бихме желали в случай на произшествия да бъдем определяни като виновници, без да сме носители на първопричината за произлезлите нещастия. Пък известна е и практиката на ръководните инстанции да не бранят публично своите кадри в такива случаи.

Защото, в рамките на мрачната шега, дошло е време да се боим не от „затваряне” на психиатричните болници, а от тяхното „отваряне”. Което не желаем да се случи. Нито пък вие от МЗ.

Изпълнени с горещо желание за сътрудничество, най-настойчиво молим за скорошна среща с министъра с цел обсъждане и намиране на много бързо решение на нарастващо тежките проблеми с държавните психиатрични болници в страната. И вярваме, че на тази втора по рода си среща ще получим най-сетне внимание и разбиране. Което считаме, че сме заслужили с труда си.

Писмото е подписано от директорите на ДПБ в Бяла, Карвуна, Карлуково, Кърджали, Ловеч, Нови Искър, Пазарджик, Раднево, Севлиево, Суходол, Царев брод и Церова кория.

2 Отговори to " Държавните психиатрични болници са в изолатора на здравната система "

  1. Пътник казва:

    Сега директори и служители на МЗ си прехвърлят горещия картоф, след като години наред са мълчали и са се престрували, че проблем няма… Истината е, че трябва основна промяна в концепцията за психиатричната помощ в тези болници, здрав контрол върху изразходването на средства и постигането на реална промяна. Сладките приказки не могат да спрат лавинообразния разпад. Дори да се вдигнат заплатите и да дойдат лекари и сестри, никой не би останал дълго да работи при тези условия на труд. Все пак човек учи висше образование не с идеята да бъде пребит от някой недолекуван пациент…

  2. Teodora Georgieva казва:

    Zashto nikoi ne vijda i ne iska da chye kakvo stava v tezi bolnici?
    Ministerstvoto na zdraveopazvaneto kato che li gi e zabravilo…
    Primerno ot godini v psixiatricnata bolnica Karvuna edin vazrasten i …ne iskam da davam kvalifikacii na tozi chovek za kakvoto i da go pitash otgovarq-,,…Az sam zakona tyk!!!,,
    Ne e za vqrvane ,gorkite ni blizki-tozi chovek im pishe ekspertizite za pred sada.Az ot kontaktite si s nego vijdam che i toi samiq ima nyjda ot takava!
    Stava dyma za taka narecheniq direktor tam!
    A bolnite sa po 3,4 ili 5 v staq….po 2 e lyks..

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.