Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Не се случи нищо добро след 2001 г.

Не се случи нищо добро след 2001 г.

Д-р Илко Семерджиев специално за „Форум Медикус“

На 18 април т.г. д-р Илко Семерджиев изнесе публична лекция на тема: „Здравната реформа в България през периода 1990-2011 г. – напред, кръгом и пак напред“.

Презентацията бе организирана от клуб „Св. Климент Охридски“, Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване, Академията за образователни иновации и от СУ „Св. Климент Охридски“.

След лекцията, преминала в дискусия за хода на промените в здравеопазването, д-р Семерджиев бе любезен да отговори на въпросите на представител на вестника.

- Уважаеми д-р Семерджиев, защо избрахте да изнесете своята публична лекция точно в средата на април и свързано ли е това с конкретни параметри на здравеопазването днес?

- Измина повече от половин година от назначаването на министър Константинов, а всичко, което се случва в здравеопазването, са само интервюта по медиите и отричане на всичко пазарно в здравната система. Вербализират се и „нови” концепции – например лечебните заведения да се върнат към публичния си статут и да се финансират с фиксирани бюджети. Но това са идеи от ерата „Семашко” и са драстично връщане към отминали времена, в които никой не иска да попада отново. Имам чувството, че на министър Константинов му липсва СССР. Единственото „реално” нещо, което той направи за шест месеца, беше преброяването на леглата в болниците за целите на здравната карта, макар това да можеше да се направи и за шест минути – достатъчно бе да отвори сайта на НСИ или да попита НЦЗИ. Мисля, че е време някой да каже с факти и аргументи, че време за губене няма, че посоката не е вярна.

-            Атрактивното заглавие „Здравната реформа – напред, кръгом и пак напред“ естествено носи много подтекст. Моля очертайте накратко какво включвате в понятието напред. Защо според Вас стигнахме до кръгом?

- Напред включва всичко онова, което беше направено като реформи в периода 1997 – 2001 г. Тогава създадохме НЗОК и променихме начина на плащане в лечебните заведения – от финансиране на структури с фиксиран остатъчен бюджет бе преминато към принципа „парите следват пациента” и финансиране за извършена дейност. За първи път въведохме договора като механизъм за съгласуване на интересите в здравеопазването и конкуренцията, като пазарен инструмент за осигуряване на качество и центриране върху нуждите на пациента. Създадохме автономен закон за бюджета на лечебното здравеопазване и от остатъчен принцип на финансиране преминахме към законово набиране на задължителни здравноосигурителни вноски, което гарантира финансовата стабилност и капитализира системата. Преобразувахме лечебните заведения като стопански субекти по търговския закон, дадохме им възможност да се самоуправляват и започнахме приватизацията им. Дадохме законови възможности на съсловните организации и на лекарите да се самоуправляват – вместо да бъдат управлявани от държавата, освен това ги поставихме в гарантирана позиция да участват при вземането на решения в здравеопазването и т.н.

А до кръгом се стигна, защото всички правителства след 2001 г. отменяха едно по едно цитираните решения. Така днес се върнахме обратно в ерата, която България изостави още през 1989 г.

- Моля аргументирайте тезата си за нарастването на средствата, отделяни за здравеопазване през годините, и липсата на ефект както върху здравния статус на българина, така и върху българския лекар.

- Средствата в здравеопазването бяха увеличавани през годините, защото здравната вноска беше регламентирана като процент от дохода на гражданите. Така с увеличаването на производителността и цената на работната сила се увеличи съответно и размерът на средствата за здраве – например през 2000 г. здравните вноски като абсолютно число бяха в размер на 549 млн. лв., а през 2011 г. те са вече в размер на 2.6 млрд. лв. Здравноосигурителният модел направи лечебното здравеопазване в България антицикличен бизнес, дори видяхме, че през тази година НЗОК вече субсидира МЗ с 340 млн. лв., а от големия й резерв в БНБ бяха иззети над 1.5 млрд. лв. и прехвърлени в Министерството на финансите. Това показва, че здравеопазването като система е било изключително добре капитализирано – дотолкова, че да спаси държавата си в условия на криза. Жалко е само, че тези средства не бяха дадени като заем, а бяха присвоени и така вече са безвъзвратно изгубени за здравеопазването.

Що се отнася до липсата на видим ефект от увеличаването на парите в здравния сектор, следва да бъде ясно вече за всички, че това се дължи на лошото им управление. Ще си послужа с метафора – може да дадете и мерцедес на един лош шофьор, но това не означава, че той ще стигне от точка А до точка Б, напротив – той ще ви осигури скъпо струваща катастрофа още в началото на пътя.

-            Каква е Вашата оценка за ролята и мястото на НЗОК днес – толкова ли е различна институцията от целите, които възлагахте при създаването й?

- НЗОК беше одържавена, самоуправлението й бе отнето, дори управителят на НЗОК днес се избира от Народното събрание, а не чрез състезание между професионалисти – това е свидетелство, че вече имаме и политизиране, съответно и партизиране на една институция, която беше създадена като взаимоспомагателна каса на гражданите за здраве и която се управляваше от избрани от тях представители. Сега НЗОК е сведена до една държавна разплащателна агенция, а с въвеждането на фиксираните бюджети ще стане и излишна. Един отдел с 10 счетоводители е достатъчен, за да върши тази работа. Не пожелавам това да се случи на България, защото тогава ще разберете колко по-лошо може да стане. Аз съм управлявал през 1990-1992 г. столична поликлиника, а след това и болница, които бяха на обединено счетоводство с общината – зная за какво става въпрос. Стигне ли се дотам, ще преживеем още един фалит на здравната система, а сигурно и на държавата.

-            В своята лекция Вие защитихте търговския статут на лечебните заведения, както и убеждението, че е необходима приватизация на лечебните заведения. Моля коментирайте тези два аспекта.

- В пазарната икономика не може да има просперитет, ако една съставна нейна част е антипазарна – публична. Но тук говорим за търговски статут на юридическите лица, които са стопански субекти -  лечебните заведения, а не за лекарите и лечебната дейност, които са регламентирани в много други закони. Частната собственост, особено в извънболничния сектор, е абсолютно задължителна, ако искаме частната практика да бъде коректна. Същото важи и за болниците, защото публичната собственост върху тях води само до едно – приватизация на печалбите и национализация на разходите и загубите. Такъв хибрид ражда само кражби и корупция и през изминалите години всички ние видяхме този ефект на практика. Затова много пари в здравеопазването не винаги достигат до тези, които са ги изработили – лекарите. Парите се оттичат в джобовете и касите на партийно определени бордове, лобита и фирми.

-            Уважаеми д-р Семерджиев, според Вас нищо добро ли не се случи в българското здравеопазване през последните 10 години и защо? Какво трябва да се направи – стратегически и тактически, след състоянието кръгом?

- В системен план след 2001 г. не се случи нищо добро и част от отговорите на въпроса защо вече дадох по-горе. А накъде трябва да се продължи е въпрос с много простичък и кратък отговор – натам, накъдето бяхме тръгнали.

Въпросите зададе Дарина СТОЕВА

1 Отговор to " Не се случи нищо добро след 2001 г. "

  1. Реформата в здравеопазването се изразява в пълната абдикация на държавата от този сектор.В така наречените клинични пътеки влиза електричество,вода,медикаменти,консумативи,храна, Рпране,охрана,абонамент за поддръжка на медицинската апаратура и пр.Би и било интересно да знам,къде се калкулира труда на персонала?Знае ли г-н Семерджиев,че в здравните заведения,храната на пациентите е повече от мизерна.Прясно и кисело мляко,кашкавал,сирене,са недостижим лукс.Работила съм и при двете системи и в никъкав случай не твърдя,че старата система е била идеална.Гледането на болните обаче беше несравнимо по-добро.Който може да краде и рекетира пациентите/знае се кой може/,е добре,а другите?Отговора е терминал 2 на аерогара София.Кажете г-нСемерджиев в коя страна членка на ЕС,медицинските сестри работят за около 200 евро?Допълнителното материално стимулиране отпадна поради липса на пари.Или поне така се оправдават шефовете на болниците/тук там има изключения/.И на цялата мизерия,хратутиме разни директорски бордове,на които хората не са виждали физиономиитеОставила съм имейл,но по-добре ми отгоорете публично.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.