„Препоръки на ЕС за превенция на онкологичните заболявания – нови насоки и перспективи и добри италиански практики“ беше насловът на транснационална конференция, проведена на 9 ноември т. г., организирана от Италианската търговска камара в България, в сътрудничество с Италианската лига срещу рака (LILT). На събитието присъстваха български лекари, експерти в областта и представители на гражданското общество и други професионалисти.
На откриването Алесандро Джеретто – президент на Италианската търговска камара в България, подчерта, че събитието поставя начало на нова роля на камарата – за инициативи и активности в сфери, които са чувствителни за обществото, каквато е и темата за нарастващата тежест на онкологичните заболявания. Той изтъкна важната роля на LILT в Италия и очакването за едно резултатно партньорство с МЗ и българските неправителствени организации в тази сфера. Зам.-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски поздрави организаторите и изтъкна, че превенцията и скринингът са сред приоритетите на министерството, че с радост и очакване на добри резултати ще се осъществява партньорство с LILT в това направление.
Участниците в конференцията бяха поздравени от Н. пр. посланика на Италия в София Джузепина Дзара, която определи събитието като особено значимо, защото вярва, че „ние ще покажем нашия опит в сфера, която е толкова важна за всеки човек. Винаги съм имала доверие в науката, защото само научните методи гарантират добри резултати. А това с особена сила се отнася до медицината”.
Лекцията на проф. Франческо Скитули, президент на LILT, задържа вниманието на участниците, които споделиха идеи и гледни точки и зададоха многобройни въпроси по теми, свързани с мерките, които трябва да се предприемат, за осъществяване на ефективна превенция на рака.
- Ще започна с факта, че нашата организация за превенция и борба с рака осъществява дейността си в Италия, като работи със 107 асоциации и в партньорство с 394 амбулатории, където разпространяваме своите цели и преподаваме трудните уроци по култура на борбата с раковите заболявания. Лигата за борба с рака е съсредоточена върху превенцията, но е свързана и с проекти за научни изследвания, с отпускане на стипендии за обучение – над 400 стипендианти психолози например усвояват трудното изкуство да работят с онкологично болни хора. Защото е ясно, че срещата с рака е вид човешко нещастие, изтъкна проф. Скитули. И продължи:
- В последните години най-използваното здравно понятие бе пандемията COVID. Но всъщност истинската пандемия е ракът. Защо тогава не му се обръща това внимание, което получи COVID – нито от институциите, нито от хората? СЗО предупреди, че през следващите години ще се срещнем с едно изключително чувствително увеличение на раковите заболявания в световен ма-
щаб. За целия свят ние вече знаем, че са отчетени 20 млн. случаи на рак през 2020 г. Смятам, че това е снижена цифра, защото не са надеждни и точни статистиките за страните от Латинска Америка, Азия и Аф-
рика – става дума за две трети от света… Трябва да подчертая, че ние вече много добре познаваме онкологичните за-
болявания и знаем, че тази болест е комбинация от генетичти предпоставки и околна среда. Става дума за тази околна среда, която променя нашите гени и ги „води” към формиране на ракови клетки. Не можем да избягаме от околната среда, защото тя е това, което вдишваме, ядем, пием. Но не бива да забравяме, че част от тази околна среда са и многото рискови фактори. И всеки от тях потенциално води до нарастване на опасността, на предпоставките за рак. Изследванията сочат, че нездравословното хранене носи 10% риск, заседналият живот – 3%, тютюнопушенето – 7%. Но общият риск на се получава като съберем 10+3+7, а е 10Х3Х7 – такъв е общият резултат от рисковете. И това трябва да се повтаря непрестанно. И да се отговаря как да се предпазим – чрез научни изследвания и чрез превенция. Научните изследвания обаче имат слаба страна – често се затварят сами в себе си, а и се нуждаят от много средства и фондове. Пък и за всеки резултат е необходимо време.
Затова другите оръжия, с които разполагаме, са профилактика, превенция и навременна диагностика. Днес мо-
жем да се намесим точно в тази посока. И от това да дойдат много положителни резултати, особено като вземем предвид, че ракът вече не е нелечима болест. Лечима е. Особено през последните 20 години, чрез новите генетични знания ракът става все по-лечима болест. През 2019 г. ние в Италия ретистрирахме 65% лечимост на всички онкологични заболявания, които са много и различни. Смятам обаче, че до 2030 г. можем да достигнем и до 90% лечимост. Особено ако задвижим всичките си познания и всичко, с което разполагаме от технологична гледна точка. Европейската комисия вече е дала насока да се стартира в европейските страни кампания за скрининг – най-вече за рак на гърдата, колоректалните карциноми и за рак на шийката на матката. През тази година бяха добавени скрининг за рак на белия дроб и рак на простатата.
Наред със скрининга разполагаме и с „ветрило” от технологични диагностични сред-
ства на най-високо ниво. Днес можем да отграничим вид рак, който е само няколко милиметра. И ако този тумор е с ниска злокачественост и агресивност, процесът на метастазиране е почти нулев. Тогава ние можем не само да лекуваме такъм рак, но и да го излекуваме. Ето,това е ролята на превенцията и ранната диагностика. Имах честта в България да се срещна с министъра и зам.-министъра на здравеопазването и решихме заедно да замислим и създадем вид платформа в това направление. Тъй като в България имате добри лекари и здравни специалисти, ние трябва да им създадем условия да управляват превенцията и ранната диагностика. Това е пътят…
Става дума за първичната, вторичната и третичната превенция. Първичната трябва да бъде комуникирана коректно и обществото да бъде информирано. Смятам, че всяка медия може да отдели час на седмица – не е много, в който български лекари, български здравни специалисти да говорят. Както и млади хора и такива, които са преживели среща с рака. Целта е да опитаме не да забраняваме вид поведение на младите, а да проведем диалог с тях, те да повишат чувството си за отговорност. Три са елементите на първичната профилактика – тютюнопушене, правилно хранене, физическа ак-
тивност. Това са факторите на личното отговорност.
Ние от Лигата за борба с рака в Италия например изпълняваме проект за пряка връзка с детските градини – тръгнахме оттам, като активно включихме учителите, които обучаваме. Например оставяме купичка зехтин до супичката на детето – то да го добави, и обяснаваме ползите от зехтина. Тогава то ще поиска зехтин и вкъщи. Или когато майката остави цигарата, за да прегърне детето си, то да каже – няма да те прегърна, защото пушиш. Това е индиректна форма на възпитание, която да се прилага във всички степени на обучението. Сред по-големите е по-трудно – да ги научим да си направят PAP-тест след първия полов контакт, после момичетата ще знаят, че след 30-годишна възраст трябва да правят такъв тест на няколко години, след 40-годишна – всяка година. В моята практика като хирург „срещам” тумори на гърдата във всяка възраст. Данните сочат, че 15 хил. жени в Италия имат рак на млечната жлеза преди 40-годишна възраст…
Вторичната превенция е диагностиката. Преди години нямахме мамографи с ехографи, нямаше контрастни методи за изследване, но днес разполагаме с точни и прецизни техники и технологии. Те са приложими и при колоректален карцином, и при скрининг за бял дроб /където таргет трябва да бъдат тези, които пушат до 20 цигари на ден повече от 20 години/, при скрининг за карцином на простатата /с PSA, с транректално изследване ре-
зултатите са изключително добри/ и т.н.
Третична превенция е насочена към грижа за тези, които вече са се срещнали с рака. Грижата за такъв човек въобще не означава да го „бомбардираме” с прегледи и постоянни изследвания. В Италия има около 4 млн. души,които са прекарали рак и са оздравели. 980 хил. от тях са жените, преживели рак на гърдата. Иновативните лекарства забавят растежа на раковите клетки. Така консервативното лечение и психологическата подкрепа за се-
мейството излизат на преден план. Важна е и социалната ре-
хабилитация. В Италия има закон – 10 години след рака хо-
рата да се върнат в обществото, да се върнат на работа, да им се осигури заетост, за да се избегне маргинализирането…
Споделям всичко това, за-
щото приемам за важно всички заедно да работим за една солидарна Европа. Поне солидарна по отношение към бо-
лестта. И това може да стане като обединяваме училището, семейството, здравните специалисти. Ние от LILT смятаме, че можем съвместно да извървим този път.
В заключение ще кажа, че е нужно да се прегледа цялата структура на здравеопазването, когато говорим за онкологична медицина. Трябва да се осъвременят правилата за скрининг, да се регулират подходите към превенцията, да се уеднакви достъпът във всички региони. Защото здравето е върховно благо и изисква гри-
жа, еднаква за всички. Профилактичната медицина трябва да се осъществява на местно ниво с участието на местната власт. Мисля, че ако в един район се строят само болници, значи там грижата за здравето на хората не е голяма. Защото грижата трябва да бъде хората да не се разболяват.
Ще завърша с думите на кардинал Карло Мария Мартини, почетен архиепископ на Милано, който преди 20 години заяви: „Не мисля за здравеопазването като за фирма, нито за здравето като продукт. Не гледам на болния като на клиент. Защото печалбата не е по-важна от живота”.
И от себе си ще добавя:
- Тъй като страданието е най-крехкото звено в един човек, нашата битка срещу рака всъщност е общочовешка битка срещу страданието.
Научната програма на конференцията бе модерирана от проф. Галина Куртева, а с лекции и доклади по темата се представиха проф. Красимир Антонов, Светослав Ценов от БОНД, Елена Тодорова, д-р Антоанета Томова, проф. Елена Александрова, д-р София Ангелова, доц. Даниела Попова и др.
