Вие сте в: Начало // Всички публикации, За медицински специалисти // Прехипертония и сърдечно-съдов риск

Прехипертония и сърдечно-съдов риск

Научна конференция под това мото събра десетки кардиолози, изследователи и лекари с афинитет към темата и проблемите на сърдечно-съдовата патология. Домакин и модератор на събитието бе проф. Светла Торбова – председател на Българската лига по хипертония /БЛХ/, под чийто патронаж бе проведена и научната среща.

Проф. Торбова проследи в уводните си думи появата на понятието прехипертония и как през годините са променяни стандартите за диагностика и лечение на сърдечно-съдовите болести.

- През 2003 г. за първи път в класификациите на артериалната хипертония се появява понятието „прехипертония“, макар твърденията на различни учени в тази сфера да ни връщат назад във времето, като посочват 1939 г. Но оттогава до днес много неща са се променили, бивайки налагани или отхвърляни с различни тези. И затова ние приемаме за сериозно начало именно 2003 г., когато прехипертонията бе записана в класификацията на последния Седми доклад на Американския обединен комитет за поведение при артериална хипертония. Европейските методични указания от същата 2003 г. приемат стойностите 130-139/85-89 mmHg като високо нормално кръвно налягане. В следващите години позициите на американските и европейските специалисти в това отношение значително се сближиха.

И макар, че първа международна среща по тези проблеми бе предвидена за 2009 г. в Прага, тя не се състоя, а бе организирана и проведена две години по-късно, през 2011 г. – подчерта проф. Св. Торбова. – В началото на тази година Българската лига по хипертония взе решение да изпрати като наш представител за участие във Втората конференция в Барселона  доц. Нина Белова, която има много сериозни разработки и постижения по темата. И на базата на нейното активно участие и на опита, който тя „донесе“ у нас, ние подготвяме и ще работим по една сериозна национална програма.

Различни аспекти на патогенезата на прехипертонията бяха разгледани в първата презентация, подготвена именно от доц. Н. Белова от МУ в София:

- Радвам се да представя част от моите проучвания и разработки, защото съм убедена, че справянето с проблема прехипертония е много важна част от цялостното проследяване и лечение на артериалната хипертония. Сведенията на СЗО за смъртността от сърдечно-съдови заболявания са доста тревожни и определят на България едно доста тъмночервено петно на картата на Европа, което е лош знак. Това означава, че ние не правим все още достатъчно за профилактиката на тези болести. В подкрепа и на други колеги ще кажа, че артериалната хипертония не е самостоятелно заболяване, тя е една нозологична единица, която е в комплекс с много други проблеми и болести на организма. И нашият подход при лечение трябва да бъде комплексен. Защото при хората с високо артериално налягане не само съществува голям сърдечно-съдов риск, те обикновено страдат от метаболитен синдром, имат обезитас или бъбречни заболявания. През годините много често биваха променяни и критериите за стойностите на нормалното и повишеното кръвно налягане. Всички чухме и знаем за „разминаванията“ в преценките на европейските и американските изследователи и лекари. И в днешно време има различия в оценката на риска между учените в отделни страни и континенти. Но мисля, че стойности до и под 120/80 са напълно приемливи за специалистите. Всички останали показатели и артериално налягане над тези цифри можем да считаме за прехипертония или артериална хипертония, каза още доц. Белова.

Следващата лекция от работата на научната конференция бе посветена на промените в съдовете при прехипертония. Проф. Снежана Тишева от МУ в Плевен погледна проблема откъм страната на предизвикателството пред днешните и бъдещите лекари и изследователи. Защото проблемът има много страни и все още ненапълно изяснен генезис. А колкото до избора на своята конкретна тема проф. Тишева подчерта, че все още учените, а и пациентите възприемат артериалната хипертония преди всичко като основен проблем на съдовете.

Д-р Кр. Христова от Националната кардиологична болница проследи ранните промени в сърцето при артериална хипертония. Тя подчерта:

- Тази болест уврежда не само съдовете, мозъка, бъбреците, но преди всичко сърцето. Съвременните ехокардиографски методи за изследване дават една допълнителна добра възможност  за диагностициране на хипертоничното сърце. И тогава ние откриваме симптоматични увреждания като левокамерна хипертрофия, сърдечна аритмия и недостатъчност, непълноценни съкращения на мускула, различни степени на дисфункция.

Първата половина от научната част на конференцията бе „затворена“ от доц. Арман Постаджиян от УБ „Св. Анна“ в София с отговори на въпроса: Защо е необходимо да се прави скрининг за увреждане на прицелните органи при прехипертония?

- Ако вярвам въобще в каузата на скрининга, моите възприятия са свързани с оценката на цялостния сърдечно-съдов риск. Дали ще открием прехипертония или дислипидемия, дали ще „видим“ хипертрофия или сърдечна дисфункция – смисълът е именно в комплексната преценка. Тези болестни процеси започват да се развиват по един и същ начин и да вървят успоредно…

Втората част на научната среща започна с презентация на проф. Св. Торбова по избора на терапевтичен подход при лечение на прехипертония. Сателитният симпозиум, подкрепен от фирма Berlin-Chemie постави на обсъждане двата подхода – медикаментозен или немедикаментозен.

Специален гост на събитието бе проф. Джон Кокрофт – британски учен и изследовател, професор по кардиология и преподавател в Кардиф. Именно специалната насоченост към обучението, информираността и личното участие на пациентите в процеса на лечението прави проф. Кокрофт различен. Преди повече от 10 години той създава първата клиника в Обединеното кралство, в която болните могат да потърсят консултация или лечение по собствено желание. Следва и организирането на подвижни клиники, в които всеки може да направи оценка на личния си сърдечно-съдов риск. На базата на своя опит и ерудиция проф. Кокрофт инициира и участва в написването на Уелска национална програма по сърдечно-съдови заболявания.

Темата, която ученият от Великобритания представи пред аудиторията, бе озаглавена: „Ин и Ян на бета-адренергичната блокада при артериална хипертония“. В лекцията бяха отлично защитени търсенията на проф. Кокрофт, научните му интереси по отношение на ендотелната функция, артериалната ригидност и съдовото стареене, а българските кардиолози откриха много отговори за себе си и за своите пациенти.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.