От 8 до 11 септември т. г. Пловдив, европейски град на културата, бе „столица“ на медицината и здравеопазването в Югоизточна Европа. Сравненията и границите, разбира се, са метафорични. Но пък присъствието на над 400 представители на медицинската професия от 18 страни, както и сериозната научна програма реално определят XI конгрес като уникален. По няколко причини. Първо – организаторът ЮЕМФ е неправителствена организация с необичайна съдба – създадена от четири държави: България, Македония, Гърция, Албания в далечната 2003 г., преодоляла превратностите на политическите и здравните трусове в региона, достигнала до авторитет и позиции в европейски и световен мащаб сред сродни организации от сферата на медицината и здравеопазването. Второ – за кратко време ЮЕМФ разшири „територията“ си и днес включва държави от други континенти и региони, събира заедно медици и от Казахстан, Узбекистан, Русия, Израел, Сърбия, Словения, Босна и Херцеговина, Латвия, Грузия, Молдова, Хърватия, Беларус, Азербайджан, Чехия, Украйна. На XI конгрес за член на ЮЕМФ бяха приети представители на Черна гора. А един от вълнуващите моменти на откриването бе приветствието от председателя на Украинската медицинска асоциация д-р Олег Мусий, който поздрави – макар и онлайн, своите дългогодишни партньори от ЮЕМФ, и обеща бъдещи срещи на живо.

България стана център на медицинското сътрудничество

Движеща сила и обединител на активностите на ЮЕМФ е президентът проф. Андрей Кехайов

- Научните форуми на ЮЕМФ обединяват, събират заедно представители на различни страни, на различни специалности, на различни здравни системи. Смятам, че поехме голяма отговорност в настоящата политическа и икономическа обстановка да проведем конгрес, който да обедини не само представители от Югоизточна Европа, но и от ЕС, от целия свят.
Заедно с организационния комитет решихме, че е добре конгресът да се проведе в България. И то на две места – символи за нашата страна. Пловдив е античен град, той е европейска столица на културата и затова е чудесно място за такова мащабно събитие. Другата локация е митичната планина на Орфей – Родопите. Съчетахме в Смолян класиката и родопския фолклор, акцентирахме върху регионалното значение и регионалните особености на здравните системи. Участниците във форума по традиция бяха представителна извадка от различни страни – водещи онколози, кардиолози, имунолози, акушер-гинеколози, изследователи в сферата на социалнозначимите заболявания и общественото здраве.
Уникална бе дискусията около кръглата маса – за националното здравеопазване, за тенденциите в Югоизточна Европа, за перспективите и предизвикателствата пред глобалното здравеопазване. Успяхме не само да  очертаем теоретичните постановки, но да споделим работещи решения, доказани модели на място, в конкретни звена и практики. Обсъдени бяха тенденциите в новата обстановка в нашия след COVID-свят. Подготвяме консенсус, в който обобщаваме становища и предлагаме решения за състоянието и перспективите пред глобалната здравна грижа с акцент върху универсалното здравно покритие.
Всичко това ми дава основание да твърдя, че успяхме да организираме едно от най-значимите за тази година мултидисциплинарно международно събитие от нов тип в областта на медицината и здравеопазването.
Югоизточноевропейският медицински форум има кратка, но реална история. XI конгрес надгради досега постигнатото, постави начало на разнообразни активности за следващото десетилетие. Целта е да мислим стратегически, да изградим нов тип професионална комуникация, която да бъде полезна за всички. Високи са целите на организацията, но без високи цели няма движение напред.

Наградите на Югоизточноевропейския медицински форум

„Заслужил лекар на Югоизточна Европа“
- Проф. Мариана Мурджева, ректор на МУ в Пловдив
- Проф. Весна Кесич, Медицински факултет на Университета в Белград
„За изключителни заслуги в областта на общественото здраве”- проф. Христо Григоров, председател на БЧК;
„За млад учен” – д-р Христиана Бацелова, МУ в Пловдив;
„За изключителен принос за развитието на общественото здраве и социалното благополучие” – проф. Петър Николаков;
„За принос в областта на медицинското право и подкрепа дейността на ЮЕМФ” – доц. Васил Пандов;
„За принос в развитието на световната и българската медицинска наука”
- доц. Пламен Попиванов, МУ в София, УМБАЛ „Александровска”;
- проф. Ана Маркова, Медицински факултет на университета „Св. св. Кирил и Методий”, Северна Македония;
„За изключителна подкрепа и принос за успешното провеждане на XI конгрес на ЮЕМФ” – Николай Мелемов – кмет на Смолян;
„За изключителна подкрепа на дейността на ЮЕМФ и международното сътрудничество” – д-р Александър Левин, Медицинска асоциация на Израел;
„За подкрепа и принос за успешното провеждане на XI конгрес на ЮЕМФ и утвърждаване на асоциацията на студентите медици от МУ – Пловдив” – Аглика Бяндова;
„ За изключителна подкрепа на дейността на ЮЕМФ” – д-р Примос Рус, общопрактикуващ лекар, Словения;
„За изключителен принос за развитие на медицината и науката в България и подкрепа дейността на ЮЕМФ” – колективна награда на УМБАЛ „Каспела“, Пловдив.
Бордът на ЮЕМФ отличи и представители на национални и регионални медии, пряко отразявали дейността на организацията, както и съпричастни към мисията и целите на форума през годините.

Кръглата маса

Както и на предишни конгреси, с голям интерес бе очаквана и посетена дискусията около кръглата маса, традиционна платформа за откровен разговор по актуалните теми на организацията и управлението на здравеопазването в различните страни.
Национални, регионални и европейски приоритети в общественото здраве – така бе озаглавена встъпителната лекция на проф. Андрей Кехайов. Той очерта измерителите за здравното състояние на гражданите като критерии дали и как състоянието на здравната система се отразява върху тях. Проф. Кехайов аргументира тезата за прякото значение на взаимната връзка между отделните нива на системата както в сферата на диагностиката и лечението, така и в необятното поле на общественото здраве. „Нужно е задълбочено познаване на проблемите във всеки регион, за да се структурира национална здравна политика. Която, разбира се, се изгражда по прецизните световни критерии за универсално здравно покритие, но и за високо качество на здравната услуга на всяко ниво“.
Подходи за оптимизиране на ефективността на болничния мениджмънт разкри пред аудиторията д-р Атанас Атанасов, изп. директор на УМБАЛ „Александровска” в София. Въз основа на емпиричен опит здравният мениджър представи алгоритъм за анализ на показателите за дейност в едно лечебно заведение – не само като моментна снимка на състоянието, а като база за последващи решения. Подредено и систематично – „като по учебник”, лекторът очерта стъпките на болничния ръководител по горещите перипети между приход и разход, между ефективност и използваемост на легла, леглоден, среден брой болни на един лекар и т.н.
Здравните грижи – предизвикателствата на ХХI век, мисия и отговорност на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи естествено бе темата в лекцията на Милка Василева, председател на БАПЗГ. Но не е въпросът в темата, а в споделената тревога, че огласяваната години наред статистика за недостатъчността на професионалистите по здравни грижи засега остава само тревога. От асоциацията отчитат, че все още не се прави достатъчно за решаване както на кадровия проблем в системата, така и за изпълнение на изискванията за кариерно развитие на специалистите, за право на самостоятелни практики, за формиране на заслужени възнаграждения.
Възникна дискусия по темата за тежкия хорариум и продължителността в обучението на медицински специалисти, за превалиращата теория и ограничената практическа работа пряко с болните – темата е актуална, вероятно ще продължи сблъсъкът на идеи. М. Василева изтъкна, че през 2023 г. се очаква мото на СЗО да бъде „Медицинската сестра – силата на глобалното здраве”.
Здравословното остаряване – показател за качеството на живот на възрастните хора в България – наболялата тема бе аналитично разгледана от  проф. Жени Стайкова, МУ в София, която въз основа на проучвания на терен очерта какви са тенденциите у нас, как се справят Европа и светът с нарастващата тежест на грижите за старите хора, какво още трябва да се направи. Акцентът всъщност е в сложното съчетаване на здравното и социалното в една обща грижа.
Специален гост на кръглата маса бе проф. Петко Салчев,  управител на НЗОК. Той представи онлайн своята позиция по темата „Здравноосигурителният модел на България”. Той огласи резултати от проучване на степента на доверие в осигурителната система и очерта предизвикателствата пред НЗОК днес: въвеждане на дигитални услуги и възможности лекарите да работят в дигитална среда; намаляване на процента на доплащане от пациента за лекарствата за масови и социалнозначими заболявания; повишаване на качеството на здравната грижа чрез модерни механизми за оценка. Проф. Салчев се спря и на факторите, които влияят на състоянието на осигурителната система – събираемостта на здравните вноски и обхватът на здравноосигурените, обемът и оползотворяването на средствата за профилактика в доболничната помощ, лекарствената политика, нуждата да има повече средства за медико-диагностични дейности при непрестанното развитие на диагностичните възможности. Управителят на НЗОК акцентира и върху факта, че в последно време дейността в болниците е намаляла, че след COVID болниците трябва да се организират, за да достигнат натовареността, присъща на периода преди пандемията, за да имат добри приходи. Изтъкнато бе и очакване за сполучливи преговори за следващия период на НРД.
Включването на проф. Салчев провокира активна дискусия. На въпрос на проф. Ат. Щерев управителят на НЗОК отговори, че за лекарства се отделят приблизително 1,5 млрд. лева, а за профилактика – 350 млн. лева. Но изтъкна, че за високите разходи за лекарства не може да бъде обвинявана НЗОК, защото медикаментите „не се изписват в касата”, те се изписват от лекарите. Следователно има какво да се направи за откриване на различни политики и въвеждане на механизми за оптимизиране на разходите за лекарствено лечение. Проф. Салчев коментира и въпроса на М. Василева за автономни сестрински и акушерски практики в отделен пакет за тях, като аргументира тезата, че „съвместната работа чрез договор с ОПЛ и общ пакет би осигурила по-добра грижа”.
На въпрос на д-р Г. Кръстев за рационалността на нашия здравноосигурителен модел, управителят на НЗОК подчерта, че познава възможните здравноосигурителни решения по света, че държавният либерален модел също е опасен, че моделът на застраховка спрямо риска крие други подводни камъни. Проф. Салчев изтъкна: „Мисля, че трябва да променим и усъвършенстваме нашия модел. Смятам, че здравната вноска сега не трябва да се пипа, не е моментът поради спад в доверието на гражданите към системата. Намирам, че солидарният модел на здравно осигуряване е уместен. Не приемам аргументите, че лекарите източват касата, защото те извършват услуги, които НЗОК закупува”.
В дискусията около кръглата маса се включи и проф. Атанас Щерев, който започна ударно: „В беда сме”. И очерта три аргумента в подкрепа на това твърдение. Първо – МЗ не може и не бива да управлява болниците, министерството трябва да прави политики, за да работят те по-добре. Второ – анахронизъм е в условия на здравно осигуряване да се доплаща кеш – това е срамно за европейска страна. Нужни са повече осигурителни институции, нужен е фонд за бедни, които не могат да посрещнат здравните си потребности. И не на последно място – не може агенцията за одит да се грижи за качеството – „те не са компетентни“. С качеството трябва да се занимават професионалните организации на лекарите.
В заключение проф. Андрей Кехайов даде висока оценка на професионалните спорове и дискусии около кръглата маса, подчерта многообразието на модели и нормативни решения в различните държави от региона, както и в страните на участниците в конгреса. Изтъкна и ролята на компетентните специалисти, за да бъде здравният мениджмънт адекватен на условията, а управлението – ефективно.
Към дискусията се присъедини и Александър Пулев – министър на иновациите и растежа в служебния кабинет.
Той съобщи, че производителите на медицински и стоматологични изделия могат да кандидатстват по процедурите на Плана за възстановяване и устойчивост.
- Много се спекулира в пространството по темата – има ли пари, няма ли пари, има ли процедури, няма ли процедури. Много ясно искам да заявя, че Планът е отворен и работи, категорично подчерта министърът. Александър Пулев съобщи, че паралелно с Плана за възстановяване и устойчивост се работи в посока задоволяване на всички критерии по структурните фондове, където ресурсът по линия на Министерството на иновациите и растежа ще бъде 7 млрд. лв.
Всички събития, дори и най-вълнуващите, постепенно отшумяват.
- Югоизточноевропейският медицински форум е с кратка, но много съдържателна история. Нашата организация е асоцииран член на Световната медицинска асоциация и е една от най-силните организации не само в Югоизточна Европа. Убеден съм, че тепърва ще даваме своя значим принос в обмяната на безценен опит за развитието на здравеопазването както у нас, така и в региона, така и по света, изтъкна на закриването проф. Андрей Кехайов.
В Смолян, в сърцето на Родопите, участниците в конгреса и гостите бяха запознати с членовете на Борда на Югоизточноевропейския медицински форум. Изпълнения на 100 каба гайди, на ансамбъл „Родопа” и фойерверки ознаменуваха закриването на научното медицинско събитие. На площада звуците им се сляха със сигналите на преминаваща по улицата линейка… Няма нищо случайно.