Вие сте в: Начало // Всички публикации // Младите атакуват медицината на бъдещето

Младите атакуват медицината на бъдещето

Международната работна среща по наука и образование „Метаболитни заболявания: генетични, епигенетични и протеомни изследвания с иновации в микробиома”, коментира проф. Надка Бояджиева, специално за „Форум Медикус“.

- Проф. Бояджиева, вие организирахте и проведохте през май т.г. значима международна проява в областта на медицината, посветена на 100-годишния юбилей на Медицинския университет в София. Как се роди идеята?

- Действително, от 16 до 21 май т.г. в Медицинския факултет в София бе проведена международна работна научно-образователна среща със сателитни симпозиуми, която посветихме на 100-годишния юбилей на нашия университет. Темата за метаболитните заболявания, за генетичните, епигенетичните и протеомните изследвания с иновации в микробиома е изключително актуална и предизвикателна. Организацията и провеждането осъществихме съвместно с Асоциацията на студентите изследователи и с участници от студентския съвет към университета. Тази научно-образователна работна среща стана възможна със спонсорството на спечелен проект от екип, на който съм ръководител – научен изследователски проект към фонд „Научни изследвания” НИРДИАБО. Проведената среща бе включена в утвърдения от МОН проект.

- Кои бяха активните участници в организацията?

- Огромната работа бе извършена от организационния комитет с представители на проекта НИРДИАБО от София, Пловдив и Плевен, под мое председателство. Немалка част от задачите бяха свършени от студентите, под председателството на медиците Спас Керимов и Деян Ганев. Научният комитет с председатели проф. Цветалина Танкова, зам. декан и проф. Дипак Саркар (Rutgers University, USA), и със секретар доц. Мирослава Варадинова от Катедрата по фармакология и токсикология на МФ в София работеше върху резюметата на участниците. Техническият екип бе ръководен от Росица Методиева, като съвместно с организационния секретар гл. ас. д-р Георги Богданов те също извършиха активна работа.

- Нарекохте я международна среща, вероятно заради чуждестранните участници?

- Статистически броят на регистрираните участници надмина 350, като 60% от тях бяха българи, а 40% – изследователи от различни страни (Германия, Великобритания, Франция, Дания, Холандия, Полша, Гърция, Македония, Турция, САЩ, Япония, Израел, Сирия и др.). Броят на лекторите и преподавателите, обучаващи младите изследователи, беше 33, сред които имахме и гости – професори от САЩ, Гърция, Македония. Подчертавам активното участие като изследователи на голям брой чуждестранни студенти, обучавани в Медицинския факултет в София.

- Програмата е много богата и разнообразна. Вероятно поради това реализацията бе на две отделни териториални бази?

- Работните срещи и сателитните симпозиуми с конференции протичаха в аудитории и лаборатории на Предклиничния университетски център на ул. „Здраве“. По идея на Студентския комитет втора база бе Интер Експо Център, като програмата бе осъществена по време на голямата изложба на медицинска апаратура и медицински изделия. Студентите медици участваха активно в мероприятията. Идеята се оказа успешна, защото лекари – гости на изложбата от различни болници от страната, посетиха и нашите работни срещи. Проведени бяха 12 научно-образователни работни срещи, 3 сателитни симпозиума и 2 постерни дискусионни сесии (65 постерни презентации), чиито тематики бяха в областта на метаболитните заболявания (захарен диабет и предиабет, затлъстяване, атеросклероза, усложненията на посочените заболявания, генетични метаболитни синдроми и заболявания, епигенетични характеристики и методи за диагноза, иновации в генетичната, молекулярната и протеомната диагноза и лечение), в областта на човешкия микробиом (новости в микробиома, трансплантация на микробиом, роля на микробиома за метаболитни заболявания и др.).

- Названието научно-образователна среща подсказва, че има и пряко обучение?

- Да, това определя значимостта на събитието – да бъде максимално полезно за бъдещите лекари. Освен теоретичните занимания с дискусии бяха организирани 5 работни срещи в лаборатории по генетика и молекулярна биология с протеомика. Български и чуждестранни студенти, докторанти и асистенти бяха обучавани от водещи специалисти – проф. Иво Кременски и неговия екип (генетика), доц. Валентин Лозанов и неговия екип (молекулярна биохимия и протеомика), доц. Радка Кънева и гл. ас. Атанаска Миткова, (генетика), гл. ас. Таня Кадийска и нейния екип (генетика), проф. Надка Бояджиева и доц. Мирослава Варадинова (епигенетика).

- Колко общо участници се включиха при обучението в работните школи и сателитните симпозиуми?

- Много. Аудиториите и залите бяха препълнени. Регистрираните 350 участници бяха обучавани в няколко работни срещи и участваха в поне един от симпозиумите. Поради големия интерес, както на български, така и на чуждестранни участници се наложи да ги разпределим на работни групи по време на обучението в лабораториите. Така осигурихме пряка работа на участниците, анализи на резултати с помощта на софтуерни програми и демонстрации на методи. Подчертавам, че това е първа по значимост научно-образователна школа, която събра огромен брой млади изследователи, проведе обучение в различни направления, осигури на бъдещите лекари възможността от студентската скамейка да се запознаят с иновациите в областта на генетиката, епигенетиката и протеомиката на метаболитните заболявания.

- Как протекоха постерните сесии?

- Постерните сесии бяха 2 с общо 65 постера. Те бяха дискусионни и студентите изследователи, докторантите и младите асистенти обсъждаха своите научни изследвания съвместно с професори и доценти от България и чужбина. Това е значима част от обучението – медиците представят и защитават своите научно-творчески разработки и получават съвети от водещи специалисти в света.

- Бихте ли очертали накратко най-значимите новости по темите на срещата?

- Всеки доклад и лекция съдържаха много новости и това беше целта – да се представят най-значимите постижения в науката за целите на обучение на медиците в областта на метаболитните заболявания с микробиом. Най-значими познания участниците получиха: върху иновациите за нови диагностични методи с помощта на генетика и епигенетика в диагнозата и превенцията на захарен диабет с предиабет; молекулярни механизми на инсулинова резистентност; епигенетични характеристики на съвременни антидиабетни средства; механизми и превенция на атеросклероза с възможностите за определяне на генетичния профил; протеомни методи в диагноза на генетично и негенетично детерминирани метаболитни нарушения и др. Особен интерес предизвикаха докладите на чуждестранните лектори.

Докладът на проф. Дипак Саркар, който е един от най-известните американски учени в областта на невроендокринологията, представи пред българската аудитория най-новата хипотеза от научни изследвания, свързана с влиянието на вещества и лекарства върху развитието на плода, когато жената ги е употребявала месеци преди да забременее, спряла е тяхната употреба 3-4 месеца по-рано, но потомството получава увреждания, някои от които свързани с въглехидратния метаболизъм, проявяващи се с инсулинова резистентност, промени в панкреаса и др. Това е революционна хипотеза, но лекцията представи богат експериментален и клиничен материал и поставя на световно ниво въпроса. Жените, които желаят потомство, не трябва да употребяват големи количества алкохол не само преди и по време на бременността, но и месеци преди забременяването. Чрез тези резултати можем да обясним много патологии в различни области на медицината, за които няма сигурни данни относно причините, а те възникват в периода на феталното развитие на човека и са свързани с епигенетични механизми, при които яйцеклетките се увреждат. Тези постижения са получили най-високата оценка от Националните институти на здравето на САЩ.

Лекцията на проф. Георгиус Хаджигеоргиу от Гърция включваше най-големите постижения в генетиката и молекулярната патология върху генетично-детерминирани миопатии при ендокринни заболявания.

Проф. Такемаса Сакагучи от Япония представи нови факти във вирусологията, фокусирайки севърху инфлуенца вирусите и значението на ваксините за тях. Той свърза иновациите със знанията за ваксините и микробиома.

Проф. Норио Сакаи от Япония представи нови факти за регулация на серотониновия транспортер, което е свързано с молекулярни механизми в серотонинергичната невротрансмисия и има връзка с метаболизма.

Д-р Бесим Мемеди от Македония огласи своите научни изследвания върху затлъстяването и риска от палмовото масло, което може да предизвика инсулинова резистентност.

Проф. Надка Бояджиева представи епигенетични характеристики на захарен диабет с възможности за ранна диагноза и профилактика на потомството. Доц. Мирослава Варадинова се спря на новости в областта на фармакокинетиката на антихипертензивните лекарства и връзката им с генома при пациенти със захарен диабет тип 2. За ново направление за профилактика на метаболизъм говори в своята лекция д-р Георги Богданов, като представи иновации относно пробиотици. Новости съобщи проф. Чавдар Ботев относно трансплантация на микробиом. Новости в биоинформатиката съобщи и проф. Борис Киров. Принципите на терапия на генетичните заболявания с най-новите подходи бяха дискутирани в лекцията на проф. Иванка Димова.

В заключение бих искала да благодаря на ръководството на университета и факултета, на ръководителите и сътрудниците на катедри, които имаха участие, както и на всички организатори. Смятам, че със съвместни усилия успяхме да превърнем срещата в значимо научно събитие, което става неизменна част от отбелязването на 100-годишния юбилей на нашия университет.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.