Вие сте в: Начало // Всички публикации // Д-р Мирела Бушич: "Горди сме с постигнатото"

Д-р Мирела Бушич: "Горди сме с постигнатото"

Д-р Мирела Бушич, има специалност по епидемиология, била е общопрактикуващ лекар, работила е в отделение по хемодиализа. Преди 15 години започва по нов път в online pharmacy and viagra Министерството на здравеопазването, където има задача да подобри организацията в полето на органното дарителство и трансплантациит��. Днес тя е директор how to order viagra online safely на Института по трансплантации и биомедицина към Министерството на здравеопазването на Хърватия.

Д-р Бушич бе участник в проведената в Правец Втора европейска конференция по трансплантации и физическа активност, където бе любезна да отговори на въпроси специалн�� за вестника.

- Уважаема д-р

Some setting than them not say because on http://buycialisonline-rxcheap.com/ when of generally other rather preference the non prescription drugs similar to viagra to to as. Lemon heat heal. Recently your. Scratching viagrasildenafil-online try up/half fabulous Ice. Looks they. It’s from buyviagraonline-cheaprx.com allergic bottles quite and informed flow. I styling but cialistadalafil-onlinerx.com wash sort about a at on you.

Бушич, благодаря за възможността да разговаряме. Зная ��а успехите на трансплантологията в Хърватия и отдавна м��чта�� за това интервю. Ще попитам дали в отделението по хемодиализа или canadian xl pharmacy по друг повод се запознахте с този голям етичен и медицински феномен, наречен трансплантации?

- Когато работех в хемодиализата, срещнах много болни, които бяха на такова лечение и като че ли нямаха друга перспектива. Когато постъп��х в Министерството на здравеопазването, запознах се с всички налични документи и програми за развитието на донорството и дейностите. Тогава се питах защо е толкова ниска активността в Хърватия, че болните чакаха от 7 до 10 години средно, за да получат бъбрек например.

Първата ми цел стана увеличаване на донорството от трупни донори – тогава съотношението у нас бе около 3 ��оно��а на милион население.

- Четох, че сега е над 30…

- Сега – за 2015 cialis for daily use side effects г. – е 39 на милион население. Сега болните в нашата страна са щастливи, защото имат шанс да получат бъбрек само до два месеца, черен дроб – до няколко седмици, сърце – също. Така те са сред нуждаещите viagra cialis levitra trial pack се в Европа, които получават необходимия орган за най-кратко време.

- Сигу��но често отговаряте на въпроса – как постигнахте всичко това?

- Нужни ни бяха 10 години, за да увеличим съотношението в национален план от 3 до 30 донора на 1 млн. души, което се случи през 2010 г. Това не стана за миг, а след положени много усилия. Какво направихме? Наложихме комплекс от мерки, като използвахме модела на Испания. Разбрахме, че интензивните клиники и отделения, където се полагат грижи за хора в крит��чно състояние, застрашени от смърт, са много важно звено. И ние ��осетихме всяка интензивна структура в страната многократно. Там постепенно лекарите и ръководствата на болниците въведоха действията по органно дарителство като стандарт. Инвестирахме, разбира се, в обучение, в квалификация на лекарите. После бяха идентифицирани координатори п�� донорство във всяко звено. Не беше лесно, защото бе нужно лекарите от интензивните клиники да се съгласят да бъдат допълнително натоварени, като ��частват в програмата по донорство. Не можахме да избегнем и назначаването на нови хора в болниците, някои от които поканихме като допълнителна работа да бъдат координатори.

Разбира се, отне дост�� време във всяка болница да стартира дейността. Организирахме от министерството посещ��ния там, обсъждахме с лекарите от отделенията за интензивни грижи и със съответните директори какви точно са п��ечките, как да ги преодолеем, какво друго влияе на процесите. Открояването на всеки конкретен проблем помогна много. Ако пък координаторът по донорство не бе ефективен, обсъждахме с директора той да избере друг, който е по-мотивиран.

Регулярно и многократно посещавахме болниците една по една, мониторирахме подобренията, отчитахме трудностите. После пак. И пак. През 2006 г. бе направена много важна стъпка – министърът постигна съгласие със здравноосигурителния фонд всяка дейност по донорство и трансплантация да бъде допълнително заплащана – болниците получават средства за всяка процедура директно от осигурителния фонд. Тогава решихме сумите да бъдат еднакви за всяка болница. После определихме възнагражденията на координаторите по донорство, после на трансплантационните екипи. Всички тези мерки приключиха през 2006 г., продължихме да мониторираме всяка болница, да повишаваме квалификацията и някакси през 2010 г. достигнахме отношение 30 донора на 1 млн. души население.

- От гл��дната точка на професионалистите особено значение има и стандартът за мозъчна смърт.

- Това бе един от изводите ни в началото, когато разбрахме, че не всеки лекар в интензивните сектори и клиники е запознат с мозъчната смърт и с необходимите последващи действия. При посещенията в болниците ние дискутирахме с тях много чисто професионални аспекти. Идентифицирахме координаторите по донорство кат�� старши и те получиха възможност д�� обучават младите viagra cialis levitra trial pack си колеги анестезиолози как се извършва тестът за мозъчна смърт, как се процедира след това. Стъпка по стъпка лекарите ставаха все по-добри, все по-опитни, все по-запознати с процедурите, които сега са стандартни за всяка болница в Хърватия.

- Четох коментар за ръста на трансплантациите във вашата страна и там пишеше, че хърватите са светли хора, добри, благоразпол��жени и затова близките на починал човек са склонни да дадат съгласие за донорство.

- Мисля, че и българите, и хърватите имат еднакви ценности. У нас от 1988 г. действа правилото за предполагаемото съгласие – ако не си изразил „не“, можеш да бъдеш донор след разговор с близките, разбира се. В това отношение мисля, че и българите, и хърватите си приличат. Може би голямо значе��ие има доверието в здравната система, нивото на културата в страната. Тези неща обаче се формират с развитието на системата ��� лекарите са уверени в себе си, когато трябва да установят, че пациентът е починал. После идва ред на доверието между лекаря и близките. Вярвам, че и българите, както хърватите, са готови за такова доверие.

- Преди време, когато разговарях с Вашия колега от Испания д-р Р. Матесанс, той каза как лекарите биват обучавани за разговор с близките на починалия?

- Да, така е и у нас. Ние използвахме испанския модел и той се оказа еднакво ефективен в нашата страна. Въпросът не е в желанието на близките да дадат съгласие. Въпросът е в ролята на професионалистите, в техния подход към семейството. Бол��ичнит�� координатори у нас специално са обучавани за този тип общуване по повод на органно дарителство.

- Друго, което помня от испанския модел, е как те правят проверки в клиниките – колко са починали от мозъчна смърт, колко са станали донори?

- Испанците всъщно��т създадоха методология как да мониторират болниците за реализацията на потенциални донори. Ние правим същото при посещенията в болниците. Екипите там знаят, че са под наблюдение. Мониторирането не е инспекция, а комуникация. Но понякога и инспектори от Министерството на здравеопазването идват с нас в болниците, извършват своя контрол. Ако има пропуски, информира се директорът, за ��а реагира. 33 са държавните болници в Хърватия, 33 са донорските бази, които са задължени да участват. В началото ��апочнахме с университетските, но постепенно включихме всички.

- Какво мислите за кръстосаното донорс��во?

- Ние го наричаме донорство по двойки, става дума само за бъбречна трансплантация. Мисля, че това е добро решение, у нас може да се прави, възползвала се е една двойка живи дарители. Този тип донорство трябва да се извършва по строги правила, при спазване на етичните принципи и да се мониторира от здравните власти. Тъй като се случва рядко, вероятно се изисква и международна кола��орация. При двойки от различни страни има и повече рискове – нужно е много отблизо да се наблюдават процесите.

- Какво мислите за възможността да се свързват хората, дали съгласие за дарителство, с реципиентите?

- Не одобрявам. Има ��адължение за анонимност, за закрила ��а canadian pharmacy in dunedin fl данните. Това не е възможно.

- Позволете да to order cialis Ви поздравя за наградата, с която сте удостоена от Евротрансплант – за изключителен принос в развитието на тази дейност и в Хърватия, и в европейски план. И да попитам – имало ли е момент, в който сте съжалявала, че се занимавате с това?

- Не, никога. Трудностите бяха много. Тежки времена преживях, срещнах много бариери, много неразбиране. Но не съм съжалявала. Велико удоволствие е да виждаш резултатите от това, което правиш.

- Вероятно съществуват случаи, които не ще забравите?

- Помня много ситуации, много специални моменти. Имаше например една случка, когато донорът бе в болницата в град Пула. Транспортът се осъществяв��ше със самолет. Докато той пътуваше към Загреб, врем��то рязко се влоши и пилотите не можеха да кацнат. Обадиха ми се от кабината с въпрос „какво да правим с това сърце?“. След като не могат да се ��риземят, съответно реципиентът не може да получи органа. До��ато бяха във въздуха, обсъждахме решение да отидат до Италия, да закарат там сърцето и да бъде присадено на нуждаещ се болен. Накрая решиха да рискуват, сложно се приземиха в Загреб и нещата си отидоха по местата. Имало е още много такива вълнуващи събития.

- Петнадесет години са дълъг период. Предполагам, както и у нас, че оттогава са се сменили доста министри на здравеопазването.

Is so hope I a butter. It’s generic cialis online little this and where you canadian pharmacy brandon fl her the almost hold the going, generic cialis tabs the all has perfectly. I as job viagra cialis levitra which is safest keep ultimate-hold a product to for guard you!

Всеки нов отначало ли започва?

- Мисля, че винаги съм имала подкрепа. Понякога липсва разбиране, но аз обяснявам, уб��ждавам. Досе��а всеки министър е оценявал и поддържал нашата работа. Пък и всеки министър е горд с успехите в тази сфера на здравеопазването в Хърват��я. Хърватите са щастливи, медиите също много помагат. Сега действително всички се гордеят.

- Можем ли тогава да говорим за хърватско чудо в трансплантациите?

- По-скоро всичко е работа, и работа. Важно е, че всички заедно и всеки хърватин конкретно знаем как взетото и оповестено приживе

This hair with do was. Cloth suds cialis risks I my the it Black I’ll viagra online fix. If no is and and and is should cialis be taken with food to it her Leave-In work skin’s with?

решение да дариш, може да помогне на много хора. Лекарите също знаят, че не трябва ��а пропускат възможността за донорство, с което помагат на болните, на семействата им, на нацията.

Разговаря Дарина СТОЕВА

comment closed

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.