На 12 януари т.г. на специална пресконференция представители на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване (АЛДДЗО) коментираха своите тревоги, предизвикани от проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравно осигуряване. Участниците в събитието се обявиха против предложенията за промени, които предвиждат дейността по доброволното здравно осигуряване да бъде поета от застрахователни дружества. Както „Форум Медикус” писа (бр.1/10 януари т.г.), след приемане на промените съществуващите здравноосигурителни дружества ще трябва да се прелицензират в рамките на една година по Кодекса за застраховане и да увеличат минималния си капитал до 4,6 млн. лв. От дружествата за доброволно осигуряване подчертаха, че не са притеснени от новите изисквания за капитала, но те трябва да бъдат съобразени с осигурителния риск и с управлявания от тях финансов ресурс ( за м.г. – 38 млн. лв.). От асоциацията разпространиха становище с позиция за евентуалните последици за здравната система и за цялото общество от предстоящите промени.
Становище на „Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване” по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравно осигуряване
С предлаганите промени в Закона за здравното осигуряване България ще отговори на изискванията на Европейската комисия за приложение на директивите относно неживотозастраховането върху дейността на дружествата за доброволно здравно осигуряване и те ще бъдат прелицензирани като общозастрахователни компании. Двойните стандарти на Европа в случая налагат въпроса, защо не се изисква същите директиви да бъдат приложени и по отношение на доброволното пенсионно осигуряване във всички европейски страни и то да се осъществява от застрахователни компании, а не от самостоятелни пенсионноосигурителни дружества.
Задължителното и доброволното здравно осигуряване са две взаимно свързани и допълващи се системи. Нарушаването на тяхното единство е проява на непознаване философията на осигуряването и води до обществени загуби както за гражданите, така и за здравната система. Доброволното здравно осигуряване трябва да се разглежда не само като част от небанковата финансова система, но най-вече като важен елемент от цялостната социална политика на страната. Поради това мерките за финансовата стабилност на дружествата, които ние винаги сме подкрепяли, трябва да се съпровождат и с мерки за промени в системата на здравното осигуряване, целящи увеличаване на публичните разходи за здравеопазване, ограничаване на директните кешови плащания за здравни услуги и стимулиране развитието на доброволното здравно осигуряване. Само с такава политика България ще може да наложи европейските практики за финансиране на здравеопазването. С предлагания законопроект отново
на парче се удовлетворяват
изискванията на ЕК, но българската политика за развитие на системата за здравно осигуряване и здравеопазване се отнася за пореден път към неизвестното бъдеще.
Увеличението на капитала на дружествата за доброволно здравно осигуряване трябва да бъде съразмерно на осигурителния риск и финансовия ресурс, който се управлява или се очаква да бъде управляван от тях. Десет години пазарът на доброволно здравно осигуряване
чака своето нормативно решение
Ако то бъде сведено само до пререгистрация на дружествата като застрахователни компании и увеличаване на уставния капитал, без нормативно регламентиране на пазарните параметри, сериозните участници в този бизнес ще бъдат принудени да се оттеглят, ще се увеличи драстично размерът на кешовите плащания от пациентите, което води до задълбочаване на несолидарността в системата за здравно осигуряване. Финансовата стабилност на дружествата за здравно осигуряване зависи не само от размера на основния капитал, а от правилно изчисления осигурителен риск и разумното управление на средствата. Лавината от фалити на водещи в света банки и застрахователни компании, на която сме свидетели в последните години, красноречиво доказва правотата на тази теза.
С капитала и другите технически изисквания бъдещите застрахователи ще се справят, но как ще продължат да работят в една здравна система, в която липсва всякакъв порядък и изпълнението на всеки осигурителен /застрахователен/ договор се нарушава от изпълнителите на медицинска помощ поради ежедневните „предпоследни” решения на НЗОК и на държавната администрация. Как застрахователите ще се справят със следните проблеми?
При изпълнение на своите законови задължения при абонаментното здравно осигуряване дружествата за доброволно здравно осигуряване сключват договори с лечебни заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ. Всички лечебни заведения, съгласно Закона за лечебните заведения са търговски дружества и формират цени на здравните услуги без всякакви ограничения. В повечето случаи лечебните заведения заемат монополно положение в зависимост от географското разположение /единствена болница в региона/, вида на специалността или апаратурата и др. С мотива „недофинансиране” по линия на задължителното здравно осигуряване или самоволно ограничаване на финансирането им от НЗОК, те увеличават цените на здравните услуги няколкократно в рамките на едногодишен период, което не позволява на дружествата за здравно осигуряване да направят сериозни актюерски разчети относно размера на осигурителната премия, която се определя веднъж в рамките на едногодишен здравноосигурителен договор и не подлежи на промени. Всичко това поставя въпроса
как ще се определят цените
на здравните услуги у нас и каква е ролята на държавата в този процес. Идеята всеки изпълнител на здравни услуги сам да определя цената и да се доплаща всяка разлика между заплащаната от НЗОК цена и тази на изпълнителя на здравни услуги не е добра поради монополното положение на изпълнителите; поради това, че с такъв подход не се стимулира ефективно разходване на средствата от тях и че цената не е синоним на качество на услугата. Ще се борят ли застрахователите с този проблем или ще изберат принципа на обезщетението на застрахованите лица до определен лимит, без да се интересуват от цените на здравните услуги и механизъма на тяхното образуване.
Поради монополното си положение болничните лечебни заведения ни принуждават да заплащаме процент /20 до 50%/ върху цената на клиничната пътека за осигурените от нас лица. Срещу това заплащане нашите осигурени не получават
почти никакви допълнителни здравни услуги
С тази порочна практика ние не сме в състояние да се справим, тъй като предоставяният от нас финансов ресурс на болниците, в сравнение с техните бюджети е незначителен и не представлява особен интерес за тях, а в същото време ние изискваме отчетност и качество на медицинското обслужване. За да сключим договор с болниците, сме принудени да приемем условието за заплащане на посочените проценти. В противен случай не можем да предоставим на осигурените лица необходимото им медицинско обслужване.
В последната година, когато делегираните бюджети на болниците ставаха известни в края на месеца, за който се отнасят, нашите осигурени, въпреки договорените условия да не бъдат включвани в листи на чакащи, не само че попаднаха в тези листи, но бяха принуждавани да заплащат цялото болнично лечение, въпреки че имат две здравни осигуровки – задължителна и доброволна. Мотивът на болниците е основателен – изчерпване на бюджета, който предварително не им е бил известен, което прави причините независещи от тях и обезсилва всеки наш опит да защитим правата на нашите осигурени по съдебен ред. Ще се намеси ли държавата в политиката на собствените си болници, като премахне порочната практика за доплащане на проценти върху цената на клинични пътеки за несъществуващи услуги. Ще трябва ли здравноосигурени лица да заплащат болничното си лечение, за да не бъдат включвани в листи на чакащи, и как бъдещите застрахователи ще изпълняват своите застрахователни договори, ако всеки ден някоя болница е изчерпала бюджета си. Отговорът е един – обезщетяване на застрахованите лица, без да се занимават с организация на здравното обслужване, с което контролът върху здравната система остава единствено в НЗОК.
В много от клиничните пътеки НЗОК е визирала текст „не заплаща скъпо струващи медикаменти и консумативи”.
Липсва нормативно определение
на понятието „скъпо струващ медикамент и консуматив”. Всяка болница прави собствено тълкувание на съдържанието на този запис. В същото време поради това, че тези консумативи се заплащат от пациента, тяхната цена не е пазарна, а се определя от размера на комисионата, която всеки лекар е договорил, и от монополното положение на повечето фирми. Тези консумативи в нито една друга страна не се продават на пациента, каквато е практиката у нас, защото те не са стока, която може да се търгува, а са част от лечебния процес, който се определя от лекаря. В коя европейска държава пациентът обикаля фирмите да си купува стентове за сърце, изкуствени стави или сетове за жлъчна операция. Многократно сме настоявали пред МЗ да изработи списък на медикаменти и консумативи, които не се покриват от НЗОК по задължителното здравно осигуряване, и да се създаде нормативна база за определяне на единни цени за тях, валидни за цялата здравна система, и медицински стандарти за приложението им, за да се прекъсне порочната корупционна практика. Коя от застрахователните компании в страната, които предлагат в момента здравна застраховка, е поставяла този дефект на здравната система за публично обсъждане и решение и дали ще се занимава с него в бъдеще.
Въведеният с наредба на МЗ „избор на екип” и последното определяне на максимални цени за него няма да доведе до подобряване на качеството на болничната помощ, а ще узакони досегашната практика, правото на пациента за избор да се превръща в негово задължение, чието неизпълнение води до отказ от лечение. Цената на избора на лекар не може да бъде процент от цената на клинична пътека, която отразява преди всичко цени на медикаменти и консумативи. По този начин абсолютно несправедливо се подценява трудът на определени медицински специалисти и се фаворизират други.
Политическото намерение на управляващата партия за демонополизация на системата за финансиране на здравеопазването /изразено в нейната предизборна платформа/, целяща постигането на дългосрочна финансова стабилност и подобряване качеството и достъпа до здравни услуги, според нас е правилно. В този контекст не се вписват промените в системата за здравно осигуряване да бъдат сведени единствено до предоставяне на 8-те процента здравноосигурителна вноска на НЗОК за същия основен пакет здравни услуги и трансфер на здравни вноски към МЗ за финансиране на дейности, които съгласно Закона за здравето и световната практика са задължение на държавата. Политически и обществено нецелесъобразно е на този фон да се говори за доплащане на здравните услуги, което ще направи още по-несолидарен нашия здравноосигурителен модел. Министерството на здравеопазването, което формира здравната политика, трябва да бъде с ясното съзнание, че и днес българските граждани доплащат много повече за своето здраве в сравнение с останалите европейци и национализирането на здравноосигурителни вноски в размер на 1,5 милиарда лева е без аналог в европейската политика в областта на здравеопазването.
Необходимо е
да се запази и развива солидарният модел
на здравно осигуряване. Българското общество заделя европейски процент от националния си доход за здравеопазване. Ниският брутен продукт на страната, а не процентът от него е причина за невъзможността да се съизмерваме с европейските разходи за здравеопазване. За да се доближим до системите за финансиране в ЕС, трябва да се увеличат публичните разходи за здравеопазване и да се намалят личните разходи на гражданите, като държавата заеме своето място на равнопоставен участник в осигурителния процес по отношение на лицата, които тя осигурява. Години наред чрез планиране на излишък в бюджета на НЗОК тя се явява най-некоректният участник в здравноосигурителната система, което демотивира добросъвестните участници в нея да продължават да плащат своите здравни вноски.
Публичните средства за здравеопазване са недостатъчни. Всички възможни решения поставят предварително условие за актюерски разчети относно стойността на основния пакет здравни услуги, задължение с което Министерството на финансите само се натовари, дори го записа в Закона за здравно осигуряване, но не го изпълни. В разчетите на здравното осигуряване трябва да бъдат включени и разходите за медикаменти и консумативи, които сега НЗОК не покрива при болнично лечение, но без тях лечението не може да бъде проведено. Едва когато това се направи, можем да говорим за достатъчност или не на размера на здравноосигурителната вноска.
Ние потвърждаваме своето виждане, че промените в здравноосигурителния модел трябва
да следват пътя на надграждане
на основния пакет здравни услуги по линия на задължителното здравно осигуряване като форма и етап на постепенна демонополизация на НЗОК. За нас този път преминава през въвеждане на допълнително задължително здравно осигуряване, с вноската от което да бъде финансиран надграждащ основния пакет здравни услуги. Съдържанието на пакета се определя на база приоритети и размер на средствата, с които ще се финансира.
Комисията за финансов надзор трябва да профилира своята дейност по отношение на здравното осигуряване, независимо че то ще се извършва от застрахователни компании, и да засили координацията с МЗ относно лицензионния режим, формирането на цените и гаранциите за качество на предлаганите от изпълнителите на медицинска помощ здравни услуги.
Доброволното здравно осигуряване не трябва да се разглежда откъснато от системата за здравно осигуряване и от развитието на здравеопазването като цяло.
Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване не веднъж е поставяла проблемите на здравното осигуряване и на здравеопазването на общественото внимание и на вниманието на ръководствата на парламентарната Комисия по здравеопазване на Народното събрание и Министерството на здравеопазването. За съжаление досега политическата воля за решаване на задълбочаващите се проблеми в здравната система се оказа в дефицит. Всяка политическа сила идваше във властта с намерение за промени, но впоследствие, упражнявайки властта, прехвърляше политическите решения за развитието на здравноосигурителната и здравеопазната система към бъдещи периоди.
С предлаганите промени в Закона за здравно осигуряване по никакъв начин няма да бъде решен нито един от посочените проблеми, но със сигурност ще се зачеркне мъчителният десетгодишен опит, който натрупахме в областта на доброволното здравно осигуряване, и ще се лишат над 200 000 работещи български граждани от онези здравни услуги, които наистина надграждаха системата на задължителното здравно осигуряване. Контролът върху здравната система ще остане единствено задължение на НЗОК, а пациентът ще доплаща за всичко, за което му поискат пари – без правила, без да знае трябва ли да плаща и колко – това е криворазбраният пазар на здравни услуги у нас.
Бизнесът се нуждае от правила, за да се развива. В областта на доброволното здравно осигуряване той прояви невероятно търпение в очакване държавата да напише тези правила и да очертае перспективите за неговото бъдеще. Вместо това днес получаваме трети по ред режим на прелицензиране за десет години, без да има реални условия за развитие на този сектор. Обществото ще загуби много, ако липсата на перспектива доведе доброволното здравно осигуряване до настоящото състояние на здравната застраховка в общото здравеопазване – 41 000 лв. приходи за 2009 год. и 2 000 000 в животозастраховането, а здравната система ще загуби над 20 млн. приходи, които сега й осигурява доброволното здравно осигуряване, което в условия на финансова криза не само не понесе загуби както целия финансов сектор, но продължи да се развива.
Въпреки загубите, които ще понесем от предлаганите промени, би било справедливо ясно да се запише в Закона, че не се дължат лицензионни такси за дружествата, които в посочения срок приведат своята дейност в съответствие със Закона.
Дружествата за доброволно здравно осигуряване очакват от министъра на здравеопазването ясна позиция за бъдещето на сектора, очакват действия, за да не остане декларираната от него „протегната ръка” знак за сбогуване с доброволното здравно осигуряване – резултат, който е заложен в прелицензирането им в застрахователни компании.
10 януари 2011 год.
