В средата на юни т.г. бе проведена 53-тата конференция по трансфузионна хематология с участието на специалисти от цялата страна – представители на свързаните с националния център регионални звена и отделения, както и на столичните болнични кръвни банки. Същността на научното събитие, изводите и перспективите коментира специално за „Форум Медикус“ проф. Фани Мартинова.
- Научната програма беше богата и включваше редица теми, пряко свързани с професионалната проблематика, с новости в трансфузионната хематология, с организационни въпроси. Беше огласен отчет за дейността през изминалата година по отношение на брой кръводарявания, на прелетите количества еритроцитен концентрат, прясно замразена плазма, тромбоцитен концентрат, направен бе сравнителен анализ на данните за последните десет години. Обърнато бе специално внимание на кръводаряването като промоция, на организацията на провежданите кампании и на положителната роля на посланията, които бяха отправени към обществото през 2012 г.
Колеги от НЦТХ изнесоха доклади, които представяха общите европейски стандарти за качеството на получената кръв и кръвни съставки, касаещи външни и вътрешни инспекции. Нивото на качеството е един от основните принципи, застъпен в европейските стандарти. Принцип, който е „червената нишка“ и в нашата дейност. В презентация, свързана със стандартизиране на работните процеси, бе предложено въвеждането на нови национални етикети на кръвните сакове в съответствие с вече установените европейски стандарти.
Интересен бе докладът за дейността на Комисията по кръвопреливане към ЕС и за въведените най-нови политики за оптимизиране на процесите по кръводаряване и кръвопреливане в Европа.
Дългоочакваната общонационална информационна система, която в момента е в доста напреднал етап на разработка, също бе представена на конференцията. За нейното въвеждане се работи отдавна, но все още няма краен резултат. Окончателното й завършване ще стане след година, но колеги от страната нямаха информация и проявиха голям интерес. Системата ще свърже нашите структури – звената за кръвовземане, регионалните центрове и болничните отделения по трансфузионна хематология в единна национална мрежа за пренос на информация. Възможността за постоянен бърз обмен на данни ще бъде изключително ценна придобивка за оптимизиране на организацията и качеството в нашата работа. От една страна, ще се знае с какви количества кръв и кръвни съставки разполагат центровете, а от друга – какви са количествата и качеството на кръвта, ползвани от болничните заведения, получавани ли са някакви странични реакции и усложнения при пациентите, налага ли се евентуално унищожаване на кръв поради проблеми с кръвните сакове или по други причини, и т.н. Тази информация ще позволява да се правят сериозни анализи за състоянието на системата, за да се вземат своевременно необходимите мерки. Освен това информационната система ще дава възможност за контрол на поведението и на здравословното състояние на кръводарителите – спазват ли правилата за честота на кръводаряванията, изследвани ли са за трансмисивни инфекции. С този контрол ще бъде постигнато и ограничаване на черния пазар на кръв.
Обобщено казано, информационната система ще съдържа национален регистър на донорите, регистър на реципиентите на кръв и регистър на кръвните продукти. Важните опции са онлайн получаване, въвеждане и обработване на текущи данни. Системата се изгражда по проект, съфинансиран от европейския социален фонд, който е определил и крайния срок за въвеждане – май 2014 г.
Важен за нас бе изнесеният доклад на ИАЛ, агенцията е нашият контролен орган. В доклада бяха обобщени резултати от редица инспекции в центровете и в отделенията по трансфузионна хематология. Представен бе много подробен анализ на установени неблагополучия, препоръчани бяха съответни мерки за подобряване на работата във всеки етап на трансфузионния процес – от даряването на кръв, през нейната диагностика и преработка, до експедицията, транспортирането, съхранението и приложението. Извършените проверки за клиничното приложение на кръвта и кръвните съставки са имали за цел да се установи правилно преценени ли са индикациите за извършване на кръвопреливане, съобразени ли са количествата кръв с реалната необходимост, използват ли се т.нар. алтернативи на трансфузионната терапия ( фармакологични агенти, които заместват цялата кръв), използват ли се безкръвни хирургични, ортопедични и анестезиологични техники и др. Акцент в доклада беше контролът по прилагане на системата за качество – дали центровете и отделенията по трансфузионна хематология имат съответните отговорници по качество, дали се осъществява т.нар. трансфузионен надзор по цялата верига, в това число и върху дейността на болничните комисии по кръвопреливане. Оценката на специалистите от ИАЛ бе, че в случаите на открити неблагополучия от хигиенно-битов, технологичен или организационен аспект в кратки срокове предписанията са били изпълнени и проблемите отстранени. Установени са били някои пропуски по отношение диагностиката на пациенти – по изискването за задължително изследване на претрансфузионните проби за съвместимост, както и по провеждането на скрининг за наличие на антиеритроцитни антитела. Случва се при спешни ситуации клиницистите да неглижират тези изследвания. Но е известно, че съществуват бързи ориентировъчни тестове, които могат да се направят дори ако пациентът е в шокова или в операционна зала, а след това по време на интервенцията да се продължи с по-разширените тестове за съвместимост. Проверките на ИАЛ са установили и известни проблеми по планирането на количествата кръв и кръвни съставки, които годишно са необходими на едно болнично заведение.
На конференцията бяха анализирани данни за кадровия потенциал на националната трансфузионна система. Данните са тревожни. Сериозен проблем е значителният недостиг на специализиран персонал, което основно се дължи на непривлекателното заплащане. Трудът е изключително отговорен и изпълнен с рискове. Най-малкият пропуск или компромис с правилата може да се отрази на качеството на осигурената кръв и на обработката на кръвните продукти, да подложи на риск живота на кръводарителите и на пациентите…В същото време от професионална гледна точка специалността е интересна. За съжаление обаче младите колеги не са мотивирани да избират нашата специалност. Средната възраст на работещите е 45 години, с тенденция за нарастване.
Обсъдихме и необходимите промени в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, свързани с въвеждането на информационната система; в медицинския стандарт по трансфузионна хематология; в обучението на специализанти; в засилването на вътрешния самоконтрол на дейността и др.
Нашата научна среща съвпадна с 14 юни – Световния ден на кръводарителя. По този повод в НЦТХ проведохме донорска акция. Състоя се и тържество, на което БЧК връчи награди на изявени кръводарители – „ветерани“ и младежи. Бяха дадени и колективни награди – на възпитаниците на столичната IX френска гимназия, които всяка година сами организират кампании и участват в тях, и на екипа на Юнионбанк, който не само е „донор на кръв“, но и оказва финансова подкрепа за кръвонабирателните акции.
Отскоро съм директор на НЦТХ, но познавам добре системата. Затова не е трудно да направя „списък“ на приоритетните задачи. Една от тях е свързана с нашата специалност, която се приема като параклинична. Ние, трансфузионните хематолози, смятаме, че това е несправедливо подценяване, защото освен с кръводаряването и свързаните с него дейности, ние сме в колаборация и с много клинични специалности от интензивната медицина. Една от целите ни е в университетската програма да бъде включено обучение на студенти по клинична трансфузионна хематология в IV курс.
Следваща точка от списъка със задачи е да възстановим Експертния съвет по трансфузионна хематология към МЗ – практика, която съществуваше преди години. Дейността е важна и не трябва да бъде подценявана, защото е свързана с националната сигурност.
Друга предстояща задача е остойностяването на имунохематологичните изследвания и на преливането на кръв и кръвни съставки, които да бъдат включени в клиничните пътеки. Досега диагностиката на пациенти и тяхното лечение с кръв и с кръвни препарати не бяха остойностени, а лекарите, които работят в болничните кръвни банки, не получават допълнителни средства по клинични пътеки. Това е дискриминиране на техния труд. По същия начин са ощетени и работещите в кръвните центрове. Те извършват медицинска дейност – диагностика на пациенти и на бременни, а средствата за това „влизат“ в бюджета на МЗ или може би на Министерския съвет, защото според постановление от миналата година работещите в центровете по трансфузионна хематология са държавни служители.
Предстоят ни преустройство и ремонтни дейности в националния център. Според европейските изисквания трябва да разполагаме с модерни лаборатории за изследване на кръводарителите, на кръвта и кръвните продукти.
Чака ни много работа. Дано успеем…
Проф. Мартинова е директор на НЦТХ от един месец, работи и в клиниката в „Пирогов“. От 41 години стаж в медицината, 37 години е посветила на трансфузионната хематология. След общуването с тази дребна, крехка, усмихната и енергична жена искрено вярвам, че тя ще успее да постигне целите от списъка на приоритетите си…
Снежана БОРИСЛАВОВА
