Клинична картина и диагноза

Морбили представлява силно заразна вирусна инфекция, която се разпространява по въздушно-капков механизъм и често води до развитие на тежки усложнения.
Вирусът на морбили се предава лесно при контакт със заразен, посредством инфектирани секрети. Най-често са засегнати децата. Вирусът остава активен по предмети и повърхности до 2 часа. Болният може да зарази при близък контакт 9 от 10 души, които не са ваксинирани.
След като инфектира горните дихателни пътища, вирусът се разпространява в цялото тяло. Инкубационният период варира от 10 до 14 дни, след контакт със заразения. Най-ранните прояви се описват като катарален период с продължителнност 3-5 дни: детето може да има повишена температура – 38-39° С; катар на горни дихателни пътища; суха кашлица; обилна секреция от носа; хиперемия и сълзене от очите, конюнктивит; петна на Филатов-Коплик /малки като главичка на топлийка, леко надигнати бели или белезникави петънца върху зачервена букална лигавица. Възникват около 3-4 ден и изчезват с появата на обрива/; енантема – появява се около 2-3 ден по задна фарингеална сте-
на, мекото небце и увулата /може да се забележат точковидни кръвоизливи и тъмночервени петънца/.
Във времето симптомите прогресират, като детето е неспокойно, плачливо, трудно се храни и е с нарушен сън. Катаралните прояви прогресират до по-тежко възпаление, конюнктивитът се задълбочава, може да се развие и ларингит. След катаралната фаза настъпва краткотрайно понижение на температурата, след което отново рязко се повишава и се появява обривният период.Той има 4-5 дни продължителност. С обрива състоянието се влошава и температурите стават високи (до 40°С). Детето е вяло, без апетит, отпуснато, дори отказва да приема течности. Наблюдават се facies morbillosa, подпухнали оточни и слепнали клепачи, обилна секреция от носа, напукани сухи и червени устни.
Диагнозата се поставя въз основа на клиничните прояви и се потвърждава със серологично изследване. Търсят се специфични антитела – IgM, чието нарастване показва наличието на остра инфекция. IgG се повишават поне четирикратно до края на инфекцията. Наличието им насочва към преминала инфекция. Може да се изолира и вирусът в различни секрети, чрез PCR- назофарингеален секрет.
Последствията от морбилния вирус могат да бъдат сериозни при деца с недохранване или имунен дефицит. Усложненията включват продължителни ларингити и трахеобронхити, пневмония, енцефалит и др.

Лечение

Липсва етиологично лечение на инфекцията с морбили. Прилагат се общоукрепващи грижи, адекватна хидратация, допълнителен прием на витамини (препоръчителен е витамин А), симптоматични средства. Антибиотично лечение се препоръчва при бактериални инфекции.

Контрол над заболяването

в света е постигнат благодарение на ваксините. Задължителният имунизационен календар включва поставянето на ваксина против морбили – жива атенюирана ваксина. В България първият прием се осъществява на 13-месечна възраст, а реимунизация се преви на 12-годишна възраст.

Скептицизмът към ваксините

Morbillivirus morbillorum представляват РНК-вируси, които се разпространяват по въздушно-капков път и по контактно-битов способ. Когато вирусът навлезе в белите дробове, той се разпространява във всички системи на организма. Симптомите на инфекцията се появяват около 10 дни след заразяването, което позволява вирусът да се разпространи и към други хора. Когато не се лекува навреме, морбили може да остави трайни увреждания като слепота, както и да доведе до сериозни пневмонии, ушни инфекции и енцефалит.
Ваксината против Morbillivirus morbillorum е разработена през 1963 г. и СЗО обявява заболяването за ерадикирано на световно ниво. Въпреки това продължават да се появяват случаи на морбили и досега. Причината за това се крие и в повишаването на нивата на колебание на хората относно ваксината. Ма-
кар и данните да са опровергани многократно, скептицизмът относно ваксината сред хората съществува. Лишаването на децата от ваксината MMR води до завръщане на инфекцията в обществото, а през 2022 г. са докладвани 136 хил. смъртни случая глобално.
Световните проучвания сочат, че невярата в имунизацията засяга основно държави, в които населението масово е с ниска степен на образование и доходи. Най-високо недоверие се наблюдава и в общности с дълбоки религиозни вярвания, както и при хора, които нямат доверие на фармацевтичната индустрия. Макар и тези общ-
ности да са малко и ограничени, заболяването може да се разпространи бързо и да доведе до локални епидемии. Фактор е и това, че ефектът на ваксинацията в детска възраст може да не трае цял живот и имунитетът постепенно да отслабне. Това повишава риска от атака на морбили, заради което и се препоръчва реимунизацията с MMR ваксина. Ваксината предотвратява високия риск, който носи морбили при бременност, а мъжете предпазва от орхит.