Вие сте в: Начало // Всички публикации // Проф. Сабина Захариева: България се нуждае от Национален диабетен регистър и Национална диабетна програма

Проф. Сабина Захариева: България се нуждае от Национален диабетен регистър и Национална диабетна програма

- Уважаема проф. Захариева, живеем във време, в което хроничните незаразни заболявания /сред тях и диабетът/ стават фокус на здравните политики. Кое според Вас налага това?

- За разлика от миналото, когато вниманието бе приковано върху подобряване на контрола върху инфекциозните заболявания, днес хроничните незаразни заболявания (ХНЗ) – диабет, сърдечно-съдови, респираторни и онкологични, са основната причина за здравни проблеми в съвременния свят. Счита се, че ХНЗ са причина за 86% от смъртността в Европа, като по този начин те поставят икономиката и развитието на страните пред реална заплаха. Това е причината Организацията на обединените нации и Европейският парламент да се обърнат към страните членки със специални резолюции, наблягащи на необходимостта от организирани мерки за превенция и контрол на ХНЗ. Поставя се амбициозна цел – намаляване на предотвратимата смъртност, свързана с ХНЗ, с 25% в срок до 2025 година. Няма съмнение, че захарният диабет е и ще бъде едно от най-важните предизвикателства пред здравните системи както в света, така и в България.

- Вероятно ключовата дума е предотвратими?

- Примерът с разпространението на диабет е показателен. Честотата на диабета нараства значително през последните десетилетия, като този темп се определя от застаряването на населението, от наднорменото тегло и застоялия начин на живот, а от друга страна за това допринася и увеличаващата се продължителност на живота на хората, които имат диагнозата. Диабетът повишава риска за сърдечно-съдови усложнения, хронична бъбречна недостатъчност, слепота, ампутации на долни крайници, неврологични усложнения и др. Тези усложнения могат да бъдат фатални и във всички случаи засягат негативно качеството на живот на пациентите и техните семейства. От финансова гледна точка усложненията водят до нарастване на здравните разходи за заболяването и до намалена производителност поради временна или трайна нетрудоспособност. Честотата и тежестта на диабетните усложнения се определят от навременната диагноза и успешния контрол на заболяването. Диабетът е хронично прогресиращо заболяване и това налага активно проследяване, адаптация на лечебния режим според нуждите на всеки пациент, както и мотивация и обучение.

- Всички тези данни определят и нова роля на лекаря към т.нар. мениджмънт на заболяването. Да напомним на нашата специализирана аудитория съвременните показания?

- Категорично е доказано, че усложненията могат да не се появят или да се появят много по-късно и в по-лека степен, ако показателите на гликемичен и метаболитен контрол са в рамките на препоръките на лекарите, а именно:

-            Кръвна захар на гладно: 4-7 ммол/л;

-            Кръвна захар 2 часа след хранене: <10 ммол/л;

-            Гликиран хемоглобин (HbA1c – показател за средната кръвна захар след последните 3 месеца): <7% или съобразно индивидуалните препоръки на ендокринолога.

Поддържането на горните показатели, на кръвното налягане и липидите в нормални стойности, редовното упражняване на физическа активност, здравословното хранене и редовните консултации с ендокринолог подобряват драматично прогнозата на диабета. Статистика от САЩ показва, че хората, диагностицирани със захарен диабет тип 1 през периода 1965-1980 г., живеят с 15 години повече от тези, диагностицирани през периода 1950-1964 г. – доказателство, че сега медицината разполага с много по-големи възможности, отколкото в миналото.

- Преди девизът бе да прибавим години към живота с болестта. Днес целта е да постигнем повече качество на живота с диабет, нали?

- Доказано е обаче, че качеството на диабетните грижи не е единствено функция на средствата, които се отделят за здравеопазване. Добрите резултати са най-вече функция на организацията на профилактиката и лечебния процес в извънболничната помощ. Това е невъзможно да се осъществи без ангажираност на пациентите, пациентските организации и лекуващите екипи.За здравните власти са необходими механизми за организиране, наблюдение и контрол на профилактичните и лечебни дейности и резултатите от тях. В тази насока здравна политика без приети и действащи Национален диабетен регистър и Национална диабетна програма изглежда фрагментирана и непълна.

- Къде сме ние?

- В България данните потвърждават необходимостта от действия в тази насока. Засегнати от диабета са 575 000, от които 150 000 са недиагностицирани и съответно не вземат мерки за подобряване на контрола и недопускане на усложнения. С предиабет са 220 000 – състояние, което ще прерасне в диабет, ако не се предприемат действия за промяна в начина на живот. Темпът на нарастване е повече от тревожен – от 8,4% през 2005 г. честотата се увеличава на 9,6% през 2011 г. Голяма част от пациентите в България са с лош контрол на диабета, със съпътстващи усложнения и прогноза, по-лоша от тази на пациентите с диабет в другите страни на Европа. Тази действителност намира отражение в резултатите на Общоевропейското изследване за диабета (Euro Diabetes Index/EDI), проведено през 2014 г. и представено на конгреса на Европейската асоциация за изследване на диабета. Изследването е направено от базираната в Швеция организация Health Consumer Powerhouse. За съжаление България е на последно място сред 30 страни, взели участие в изследването.

- Къде е светът?

- На първите места са Швеция, Нидерландия и Дания. Тези водещи държави имат стабилна база за скрининг, регистрация и проследяване на случаите на диабет. Това е в пълно съответствие с Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2012 г. относно предприемането на действия във връзка с епидемията от диабет в ЕС, която призовава държавите членки към изготвяне, осъществяване и мониторинг на национални програми за борба с диабета и въвеждане на национални диабетни регистри. За ползата от национален диабетен регистър красноречиво говорят следните примери:

-            В Швеция след въвеждането на регистър през 1996 г. процентът на пациентите с добър контрол (HbA1c<7,5%) нараства от 53% на 69% през 2005 г., което гарантира намаляване на усложненията на захарния диабет;

-            В Италия въвеждането на Диабетна обсерватория подобрява броя на пациентите с добър контрол на кръвната захар, на кръвното налягане и липидния профил, както и на качеството на живота. Показателен е анализът, направен въз основа на статистиката при последващо подобряване на факторите на метаболитен контрол. Приема се, че средно намаляване на гликирания хемоглобин с 0,5%, на систолното кръвно налягане с 3 мм и на LDL с 25mg/dl би спечелило 1,5 млн. човеко години и би удължило продължителността на живота средно с 0.8 години. При мащабите на Италия подобряването на метаболитния контрол ще спести 3,323 млрд. евро. Ще бъдат спечелени 65 752 години без хемодиализа, 203 203 години без миокарден инфаркт, 64 422 години без инсулт, 26 422 години без слепота, 4190 години без ампутации.

-            В Израел програма за подобряване на резултатите на лечението на диабета намалява процента на пациентите с лош контрол (HbA1c>9%) от 40% на 14%. Тази програма се „отблагодарява“ бързо във финансов аспект, като средните разходи през 2007 г. намаляват с 25% спрямо тези от 2001 г. за сметка на предотвратените скъпоструващи усложнения.

Изводите са, че националните диабетни регистри са мощно средство и необходимост за контрол и управление на политиките в областта на диабета.

- Дали не надценяваме необходимостта от регистър на фона на толкова други необходими неща?

- Регистърът не трябва да се схваща като самоцел или упражнение с научна цел. В България той трябва да бъде свързан с наличната информация по диспансерното наблюдение и хоспитализации, които вече са налични в НЗОК и се актуализират непрекъснато, а екстракцията на данните се прави с помощта на съвременни информационни технологии. С гордост мога да съобщя, че екип, ръководен от доц. Д. Чаръкчиев, представи за много кратък срок доказателства за приложимостта на Национален диабетен регистър в условията на България. Източник на данните бяха близо 38 милиона напълно анонимизирани записи, предоставени от информационния отдел на НЗОК, в които се съдържа цялата информация, необходима за нуждите на регистъра. Използването на вече налична информация не отнема от времето за контакт на лекаря с пациента и не изисква допълнителен ресурс за обновяване, което се превръща в „препъникамък“ за редица регистри в Европа. Считам, че това постижение не трябва да остане само в отчетите като успешен резултат на едно огромно усилие, станало възможно благодарение на нашите информатици.

В България необходимостта от Национален диабетен регистър и Национална диабетна програма е призната на политическо ниво още през 2008 г. с приемането на Декларацията на Народното събрание на Република България по повод 14 ноември, Световен ден за борба с диабета. В тази декларация народните представители заявяват, че:

- захарният диабет като сериозен социално-икономически проблем трябва да бъде национален здравен приоритет в политиките на всички отговорни институции;

- е наложително изграждането и въвеждането на Национален диабетен регистър и на всеобхватна национална информационна система на пациентите със захарен диабет в България;

- приоритет на отговорните институции в Република България трябва да бъде изготвянето на Национална програма за борба със захарния диабет и Национален план за действие за профилактика, ранна диагностика и адекватно лечение на диабета в съответствие с препоръките на Европейския парламент, Световната здравна организация и Организацията на обединените нации.

Реално в България ние имаме всички предпоставки за успешно противодействие и контрол на диабета, с което да подобрим незавидното място, на което сме в момента според Euro Diabetes Index 2014:

- имаме Националната програма за профилактика на хроничните незаразни заболявания, даваща рамката за първична профилактика (т.е. овладяване на ръста на нарастване на диабета), която може да заработи чрез проекти за повишаване на информираността и промяна на поведението на рисковите групи;

- имаме успешен пилотен модел на Национален диабетен регистър, използващ налични данни на НЗОК и обхващащ всички диабетици в България;

- имаме Национален рамков договор, който определя дейностите по диагностициране, извънболнично и болнично лечение на диабета и усложненията му.

Това, което следва да се направи, е свързването на тези елементи в Национална диабетна програма. По такъв начин подобрената организация на профилактиката и лечебния процес в извънболничната помощ ще донесат промяната, която чакат стотиците хиляди хора с диабет в България.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.