Поуки на живо
Денят е 28 май т. г., една седмица след трусовете, които разлюляха Пернишкия регион и отекнаха в цялата страна. Подобни събития винаги са благоприятно време за медийни изяви както за сериозни учени и сеизмолози, така и за врачки, и за любители на конспирациите. За щастие земетресението не взе човешки жертви и може би това е причината да се говори по-малко за организацията на медицинската помощ при подобни бедствия, а повече – за пострадалите къщи и учреждения. Какво би се случило в една по-сериозна ситуация? Именно на този въпрос търсим отговор, когато пристигаме в Перник.
Първата ни спирка е Регионалната здравна инспекция. Във вътрешността на сградата ясно личат следите от отминалите трусове – откъртена мазилка, пукнатини в стените. Очевидно е, че бедствието изцяло е заело място в мислите на хората, защото разговорите се въртят единствено около тази тема. Директорът д-р Валери Симеонов отсъства, а той е сред най-добре запознатите със случващото се. Въпреки това обаче от инспектората ни оказват съдействие при контакта с изпълнителния директор на областната болница.
В болницата – силен магнитуд на отговорност
Намираме д-р Церовска в кабинета й в лечебното заведение, който също е видимо пострадал. Въпреки трудната ситуация тя се съгласява да разкаже за драматичните събития от нощта на 21 срещу 22 май т. г.:
- Живея съвсем близо до болницата и около 5-6 минути след първия трус бях в нашата сграда. Голяма част от пациентите, които можеха да се движат, вече излизаха от лечебното заведение с помощта на персонала. На първо място най-важно бе да евакуираме от неонатологичното отделение 8 новородени деца. Те бяха преместени в друга сграда на територията на лечебното заведение. Имахме едно бебе в кувьоз, което трябваше да бъде транспортирано на следващия ден в София. То остана в отделението заедно с една санитарка. В сградата на шофьорите поканихме майките с малки деца от детските отделения, както и бременните жени, които бяха „свалени“ от шестия етаж. След като проведоха телефонни разговори, част от пациентките предпочетоха да се приберат по домовете си и бяха взети от своите близки. Не искахме да им оказваме влияние, нашата задача бе да се погрижим за тези, които остават. По принцип сградата на болницата е една от най-устойчивите в региона, но никой не може да предвиди как ще се развие подобно бедствие.
Около 10-15 минути след първите трусове в спешно отделение изведнъж започнаха да прииждат хора с порезни и други наранявания. Повечето бяха пострадали в паниката при бягство, а не непосредствено от паднали предмети, като състоянието им не бе животозастрашаващо. Минути по-късно вече обслужвахме пациенти с нарушен сърдечен ритъм и всякакви форми на нервни кризи.
Обажданията в Спешна помощ „валяха“ едно след друго – много повече от възможностите в една такава ситуация, и екипите непрекъснато бяха в движение. Структурата на спешна помощ и спешният център на болницата са разположени на едно и също място, като искам да подчертая, че нито за момент не сме работили разделени. Напротив, единственото кризисно място, в което се оказваше медицинска помощ от първата секунда, беше нашето лечебно заведение. В близост е разположен неотложният кабинет на общопрактикуващите лекари, в който дежуреше реаниматор от болницата. Всички възможни лекари бяха ангажирани. Пристигнаха още реаниматорът от неотложното отделение, зам.-директорът на болницата, шефът на спешното звено, както и колеги, които искаха да помогнат. Успоредно оказвахме помощ на пострадалите, като в същото време опитвахме да направим разпределение според тежестта на случаите още на входа. Разположихме всички допълнителни кушетки в спешното отделение, осигурихме топло помещение с покрив за пациентите, за които бе необходимо. Важното бе, че в момента разполагахме с достатъчно медицински специалисти, всеки един от които беше между хората. Част от колегите дори не влязоха в кабинетите. Пострадалите се успокоиха от факта, че сме сред тях и разговаряме. Няма как да обясня колко беше сложно. Ако някой се беше сетил да заснеме това, което се беше случило, гарантирам, че в огромна степен щяхме да бъдем преди много от риалити предаванията. Става дума за стрес, за уплаха, за изживяване. В един момент спряхме да записваме хората. В болницата функционира информационна система, но тя не е пригодена за толкова бърза реакция при бедствия от подобен мащаб.
Имахме и достатъчно консумативи, както и допълнителен резерв, а отделенията допълнително бяха запасени преди предстоящите няколко празнични дни. На практика разполагахме с всичко необходимо.
Сградата на лечебното заведение също пострада от трусовете. Поражения има във всяко едно отделение. На 23 май т. г. бе направен първият оглед, като резултатите ще бъдат предоставени на междуведомствената комисия. Процесът обаче все още не е приключил, тъй като разполагаме с още няколко блока, които трябва да бъдат огледани. Посетени бяхме и от комисия от МЗ, която включваше д-р Ивелина Георгиева, д-р Ивиан Бенишев, г-н Пламен Игнатов. Дойдоха в болницата, заинтересуваха се от проблемите и обещаха максимално съдействие. От кабинета на министър Лиляна Павлова също поискаха да знаят какъв е размерът на щетите.
Много са повредени кабинетите на личните лекари и на специалистите от доболничната помощ. На практика в деня след земетресението здравна помощ се оказваше почти само в болницата. През този период преминаха над 530 души, от които 82 деца, а 79 пациенти бяха хоспитализирани. Тези цифри достатъчно ясно показват за колко сериозно нещо става дума.
Правим всичко по силите си да предоставим кабинети на колегите от доболничната помощ. Такива възможности има в старата стоматология, както и в едно отделение в Минна болница, което е ремонтирано и би могло да се използва за преместване на практиките. Но все пак най-добре е колегите сами да вземат решение, за да може пациентският поток да се концентрира на едно място. Вече започнахме разговори, защото е в интерес на всички нещата бързо да се нормализират.
Взехме участие и в сформирания кризисен щаб, чиято цел бе да анализира всички проблеми в региона. Преценявахме къде да настаним хората, как да се погрижим за тези, които наистина не могат да се справят, коя част от пациентите да бъде пренасочена – 50 деца и 50 възрастни бяха настанени в общинската болница.
В такива моменти от изключително значение е достъпът до информация. Много е важно бързо да получаваме данни от телефон 112, на който се приемат всичките сигнали. Защото трябва да можем да преценим трезво накъде да насочваме хората, ако има нужда. След като стана ясно, че земетресението е било в района на Рударци, ние не знаехме откъснати ли сме или не. Може би тези неща трябва да се организират по-добре. Не искаме да притесняваме никого, но психологическият стрес беше огромен. Няма перничанин, който да забрави случилото се, докато е жив. Земетресението пречупи психиката на хората.
В крайна сметка сега е времето да си кажем проблемите без страх. За щастие няма нито една човешка жертва. Каква по-голяма Божия милост. Това трябва да ни научи как да действаме в подобна тежка ситуация. Не става дума непременно за земетресения, но и за други бедствия. Вярвам, че ще се направят необходимите изводи и ще бъдат взети точните мерки, за да се промени организацията. Много е важно да анализираме ситуацията и да извлечем необходимите ползи.
След разговора с д-р Церовска се отправяме към намиращата се наблизо поликлиника „Св. Иван Рилски“, чиято сграда също принадлежи на областната болница. Коридорът на първия етаж е изпълнен от майки с малки деца. Причината е, че в повечето кабинети практикуват предимно лични лекари с педиатричен профил. Пораженията не са сериозни и дейността протича нормално. Един етаж по-нагоре обаче картината е коренно различна. Няма достатъчно силни думи, които да опишат видяното – паднали тавани, откъртена мазилка, сериозни пукнатини в стените, кабинетите са опасни за работа. Навсякъде цари хаос. Застанали в коридора, общопрактикуващите лекари и специалисти изглеждат като хора, попаднали в безизходица по средата на нищото. Насочват пациентите към спешна помощ или обещават да ги прегледат при първа възможност. Никой не желае да коментира, а просто ни заявяват: „снимайте“. Съседна сграда, в която също са разположени доболнични практики, стои заключена, а на вратата е залепена бележка, че кабинетите са преместени в болницата.
Следващата ни цел е едно от най-пострадалите села в региона – Мещица. Разположено е на около 6-7 километра северно от Перник по пътя към Брезник. На площада пред кметството се е събрала многолюдна тълпа в очакване на нещо. Няколко минути по-късно разбираме каква е причината. На улицата спира дълъг кортеж от коли, от които излизат европейският комисар Кристалина Георгиева, социалният министър Тотю Младенов, правосъдният министър Диана Ковачева, придружавани от солидна свита. Всичко напомня повече на предизборна обиколка, отколкото на критична ситуация. Визитата продължава около 15 минути, след което хората се разотиват с надежда, че проблемите им ще бъдат решени в кратки срокове. Използваме събирането, за да разпитаме част от тях. Научаваме, че в селото има един личен лекар, който обаче идва един път седмично. Споделят още, че в нощта на земетресението в селото са пристигнали две линейки, готови да окажат помощ при необходимост. Някои пък са потърсили помощ на другия ден след трусовете направо в Перник. Повечето хора обаче са притеснени за критичното състояние на домовете си, в което се убеждаваме и сами.
Последната спирка от обиколката е Рударци. В сградата на общината се намира практиката на единствения лекар в селото д-р Иван Тодоров. Посрещнати сме от същия пейзаж, който ни следва през цялото пътуване – изкъртена мазилка, напукани стени и т.н. Д-р Тодоров работи по график и споделя, че в нощта на трусовете е бил в родния Перник и не е наясно как е оказвана помощ на пострадалите. По думите му броят на пациентите не се е увеличил след земетресението, а проблемите са предимно битови. От пациентите в чакалнята обаче научаваме, че в центъра на селото също е имало линейка.
По време на всички разговори през деня бе повтаряно едно и също изречение: „Слава на Бога, че няма жертви“. По традиция в България следваме събитията и обикновено чакаме да се случи някое голямо нещастие, за да бъдат предприети сериозни мерки. Достатъчно е само да си припомним трагедиите в дискотека „Индиго“, катастрофата на автобуса при р. Лим, пожара във влака София-Кардам и т. н. Действително, при всички тези събития водещ бе човешкият фактор. Но е повече от очевидно, че у нас не сме готови за адекватна реакция при едно природно бедствие. Този път имахме късмет. Предстои да бъдат направени правилните изводи и предприети необходимите действия, с които да бъде превантивно осигурена готовност за спешна реакция.
