По идея и под редакторството на акад. Дамян Дамянов, дългогодишен председател на Българското дружество по хирургия, излязоха от печат 19 тома от цикъла ръководства по хирургия. Работата започва през 2008 г., в списването са участвали десетки учени и клиницисти не само от София, но и от всички медицински университети в страната, включени са представители на много специалности. В близките 100 години друг толкова многообемен труд няма да излезе, предрече проф. Виктор Златков, ректор на МУ в София. Той го определи като „Библия на хирургията“, а представянето на 19-те тома – като празник за българската медицина.
На представянето на томовете в Големия салон на БАН се отзоваха хирурзи от всички поколения, академици, чл.-кореспонденти, професори и техни ученици, автори на изданията, граждани.
Акад. Д. Дамянов откровено започна своето слово:
- Приемам, че няма невъзможни неща, а само непостигнати. Освен това човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. През 2008 г. си поставих амбициозна мечта – да организирам отпечатването на поредица от томове – общо 23, обединени под заглавието „Ръководство по хирургия с атлас“. За 10 години успешно бяха публикувани 19 тома. Оказа се, че цялата поредица е много търсена, а публикуваните от академичното издателство „Проф. Марин Дринов“ книги вече са изчерпани.
Том 1 „Хирургична анатомия“ включи за първи път у нас като съавтори 5 анатоми и 5 специалисти от хирургичните дисциплини. Тази книга е наследник на т.нар. „Топографска и оперативна хирургия“, която изучавахме като студенти, а названието бе популярно в началото и средата на ХХ век. Обхвана 423 страници текст и фигури. Бяхме съредактори с проф. Николай Видинов, а съавторите са 8.
Том 2 бе азбучно необходимата за всеки обучаващ се студент и млад хирург пропедевтика, която публикувахме под заглавието „Основи на хирургията“. Съредактори бяхме заедно с проф. Виолета Димитрова, а съавтори бяха още 26 колеги. Томът обхвана 480 страници.
Том 4 „Лицево-челюстна хи-рургия“ бе поверен на проф. Радомир Угринов като отговорен редактор и известен специалист в тази област, заедно с още трима съавтори. Своя опит в диагностиката и лечението на лицево-челюстните заболявания те изложиха на 240 страници.
Том 5 бе посветен на бързо прогресиращата „Сърдечна хирургия“, а отговорен редактор стана проф. Генчо Начев. Негови съавтори са още 12 учени. В 400 страници книгата поднася най-съвременна информация за тази патология.
Том 6 „Съдова хирургия“ бе моноспектакъл на известния в тази област проф. Тодор Захариев, който представи специализираната информация в 140 страници.
Гръдната хирургия стана обект на два тома. Том 7  бе под редакцията на водещия в тази област проф. Данаил Петров и обхвана болестите и оперативното лечение на гръдния кош, белите дробове и медиастинума. Съавтори бяха 14 учени, а страниците – 320.
Том 8 допълни в 133 страници информацията за заболяванията и хирургичното лечение на хранопровода и диафрагмата и бе написан с участието на проф. Данаил Петров и известните в Пловдив баща и син професори Петър и Ангел Учикови.
Том 9 „Хирургия на млечната жлеза“  бе издаден под редакцията на проф. Ташко Делийски и на още 8 съавтори и обхвана 200 страници.
Едно от дискутабилните названия в съвременната хирургия е понятието „висцерална хирургия“, прието в доста западноевропейски страни и произлизащо от латинската дума viscera – органи. Към тази територия се включват ендокринните органи, органите в коремната кухина и органите в ретроперитонеалното пространство. Под това название бяха публикувани следващите три тома.
Том 10 включи „Хирургия на ендокринните жлези“, под редакцията на доц. Таньо Сечанов, с участието на проф. Румен Пандев и още 7 по-млади съавтори. Книгата обхвана 172 страници.
Том 11 бе посветен на херниите, на патологията на стомашно-чревния тракт и на заболяванията в ретроперитонеалното пространство. Като отговорен редактор на тома за мен бе чест да привлека като съавтори 20 души хирурзи, гатроентеролози и специалисти, сред които проф. Никола Григоров, проф. Борислав Владимиров,  проф. Бойко Коруков, проф. Красимир Иванов, проф. Гено Киров, проф. Божидар Хаджиев и други. Томът е в обем 430 страници.
Том 12 обхвана болестите и хирургичното лечение на жлъчната система, черния дроб, задстомашната жлеза и далака, а текстът и фигурите достигнаха 491 страници. Отговорни редактори бяхме с проф. Виолета Димитрова, а като съавтори привлякохме проф. Росен Маджов, проф. Николай Пенков и още 16 колеги.
Том 13 „Детска хирургия“ бе под вещото редактиране на един от водещите в тази област проф. Огнян Бранков. Съавтори станаха още 18 специалисти, книгата включва 336 страници, от които 32 страници атлас.
Том 15 „Лапароскопска хирургия“ бе изключително необходима книга за българските хирурзи. Отговорен редактор стана проф. Тома Пожарлиев, който внедри тази техника в страната през 1991 г. Съавтори са още 23 български хирурзи новатори. Обемът на книгата е 428 страници, от които 84 страници атлас, полезен за обучението и практиката.
Том 16 бе създаден в отговор на едно неразумно държавно решение – да се закрие специалността „Военна хирургия“. Самата книга „Военна и травма хирургия” в обем от 575 страници достойно защитава необходимостта от тези специфични знания. Участваха широк кръг от 79 специалисти, демонстриращи спецификата на военната травма във всички части на човешкото тяло. За това благодаря на активността на двамата редактори чл.-кор. проф. Николай Петров и проф. Венцислав Мутафчийски.
Том 17 е с отговорен редактор проф. Огнян Хаджийски, книгата е с  общо 5 автори,  с 508 страници и с най-богатия атлас от 144 страници.
Том 19 е със заглавие „Основи на общата и клиничната онкология за хирурзи“, отговорен редактор е проф. Страшимир Каранов, с участието на много автори от СБАЛО.
Том 20 е в съавторство на двама водещи специалисти – гинеколог и уролог, в лицето на чл.-кор. Григор Горчев и на проф. Петър Панчев.
Том 21 е най-обемистият с 636 страници и е със заглавие  „Принципи на анестезиологията и интензивното лечение в хирургичната практика“.
Том 23 е единствен и първи по рода си за България, наречен е „Еднодневна хирургия“. Този тип хирургия има собствени особености и е обречена на самостоятелно съществуване, което обаче все още у нас не се разбира добре от МЗ, НЗОК, контролните органи, а и от доста от хирурзите. Книгата  има 11 съавтори  и обем от 182 страници.
Завършеният сега многотомник включва 6734 страници текст и атлас и 311 автори.
На всички благодаря от сърце.
Благодаря и на всички директори, на главния редактор и на редакторите на томовете, на художника и на всички сътрудници от издателство „Проф. Марин Дринов“ за извършения голям обем работа, за да изглеждат томовете достолепни, грамотни и професионално оформени.
В заключение бих желал с основание да цитирам думите на акад. Николай Хайтов: „Едно е да искаш, друго – да можеш, трето и четвърто – да го направиш“. Мисля,  че направихме добро дело. Човек приключва тогава, когато постигне целта си. Надяваме се, че нашият колективен труд ще бъде полезен за хирурзите от всички възрасти и с всяко ниво на опит, за всички специалисти от свързани с хирургията области, а, разбира се, и за нашите пациенти.