Нобеловата награда за физиология или медицина’2022 получи Сванте Пебо.
Той е шведски еволюционен генетик от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“. Наградата се връчва за открития за геномите на изчезнали хоминини и за изследвания на човешката еволюция.
Чрез своите новаторски изследвания Сванте Пебо създава изцяло нова научна дисциплина – палеогеномика. Откритията на екипа му представляват уникален ресурс, който се използва широко от научната общност за по-добро разбиране на човешката еволюция.
През 1990 г. ученият постъпва в Мюнхенския университет, където като новоназначен професор продължава работата си върху архаичната ДНК. Анализира ДНК от неандерталски митохондрии – органели в клетки, които съдържат собствена ДНК. Със своите усъвършенствани методи Пебо успява да секвенира регион от митохондриална ДНК от 40 000-годишно парче кост. Така за пръв път получава достъп до последователност от изчезнал роднина. Сравнителният анализ на съвременните хора и шимпанзетата показва, че неандерталците са генетично различни.
Тъй като анализите на малкия митохондриален геном да-
ват ограничена информация, Пебо поема огромното предизвикателство да секвенира неандерталския ядрен геном. Изследователският екип използва нови технически разработки, които правят секвенирането на ДНК много ефективно. Пебо постига привидно невъзможното – успява да публикува първата последователност на неандерталския геном през 2010 г. Сравнителни анализи показват, че най-новият общ прародител на неандерталците и Хомо сапиенс е живял преди около 800 000 години.
Благодарение на откритията на Сванте Пебо сега разбираме, че архаичните генни последователности от нашите изчезнали роднини въздействат върху физиологията на съвременните хора. Например неандерталски гени влияят на имунния ни отговор към различни видове инфекции. Друг пример е откриването на т. нар. Денисовата версия на гена EPAS1, която дава предимство за оцеляване на голяма надморска височина и е често срещана сред днешните тибетци.
През 2008 г. в пещера в южната част на Сибир е открит фрагмент от кост на пръст на
40 000 години. Костта съдържа изключително добре запазена ДНК, която екипът на Пебо секвенира. Доказана е уникална ДНК последователност в сравнение с всички известни по-
следователности от неандерталци и съвременни хора. Ре-
зултатите предизвикват сензация в научната общност за открит в Сибир неизвестен досега хоминин („човек“ с по-голям мозък и изправен ръст), наречен Денисов човек.Сравнения с последователности от съвременни хора от различни части на света показват, че генен трансфер е съществувал и между вече изчезнали хоминини и Хомо сапиенс, които мигрират от Африка преди 70 000 години. Тази връзка е наблюдавана за първи път в популации в Меланезия и други части на Югоизточна Азия, където индивидите носят до 6% Денисова ДНК.
Генетичните различия меж-
ду Хомо сапиенс и нашите най-близки изчезнали роднини бяха неизвестни, докато не бяха идентифицирани чрез фундаменталната дейност на Сванте Пебо. Последните изследвания ученият фокусира върху анализирането на функционалните последици от тези различия с цел да намери най-точния отговор на въпроса – какво ни пра-
ви уникални хора?