Инфекциите на горните дихателни пътища при деца са основна причина за посещение в кабинетите на педиатри, оториноларинголози и инфекционисти. 90% от тези заболявания в детската възраст се дължат на вируси. Първичните бактериални инфекции при малките пациенти се срещат изключително рядко.

Вирусните ринити и ринофарингити са едни от най-честите заболявания в детската възраст. Най-разпространените причинители на тази група заболявания са аденовирусите, риновирусите, коксакивирусите, респираторните синцитиални вируси, херпес вирусите.

Вирусната инфекция се проявява с хрема, кашлица, запушен нос, секреция от носа, която в легнало положение предизвиква по-упорита кашлица. За деца в кърмаческа възраст със запушен нос, тъй като те не могат да дишат през устата, са типични неспокойствието и плачът. Някои вируси могат да причинят и конюнктивит. Само 10% от децата с вирусни ринити проявяват температурна реакция, която вече насочва, че започва някакво усложнение. Както е известно, вирусната инвазия подготвя терена за възбуждане на бактериалната флора.

Вирусните ринити и ринофарингити не изискват антибиотично лечение, а симптоматично. Терапията на тези заболявания изисква овлажняване на въздуха в стаята, както и често проветряване, но не бива да се допуска температурата в стаята да пада под 16 градуса. При повишена температура на детето се прилагат антипиретици. У нас се предлагат разнообразни лекарствени форми и комбинации на тази група препарати. Прилагат се добре както от лекари, така и от родители. В лечението на ринитите се включват и капките за нос. Винаги подчертавам, че те не трябва да се прилагат за повече от 5 дни. Капките имат задача да свият кръвоносните съдове, но след петия ден се получава обратен ефект върху моториката на съдовете в лигавицата на носа. Това състояние е известно като медикаментозно предизвикан алергичен ринит. Единствено физиологичният разтвор може да се използва за по-дълъг период от време. В острата фаза на заболяването е препоръчително да се приемат витамини.

При добра имунна реакция инфекцията може да премине за седем дни, ако няма усложнения, разбира се. Трябва да се има предвид, че имунната система в периода на развитие на детския организъм се променя. При нормално протичаща бременност и нормална имунна система детето до първата година е въоръжено с имунитета на майката. Възможността то да се зарази и боледува е минимална. От първата до третата година елементите на клетъчния и на хуморалния имунитет съзряват. Между третата и шестата година продължава изработването на нови механизми за защита, а вече след шестата-седмата година на детето имунната система е на по-високо равнище. Това развитие обяснява защо вирусните инфекции са най-чести във възрастта от 2 до 6 години. Естествено, дразненето на имунната система води и до нейната адекватност. За съжаление в практиката съм се сблъсквал със случаи на деца, които не са претърпели никакви процедури на закаляване, а са били максимално изолирани от въздействието на бактерии, вируси и някои фактори на околната среда.

Най-честите усложнения на вирусните ринити са синуит, етмоидит, среден отит, тонзилит, възпаление на лимфната система. Те заслужават по-голямо внимание, а понякога изискват и болнично лечение.

Специалистът диагностицира синуита на базата на преглед. Възможно е да се направи рентгенова снимка или скенер. Изследването на секрета насочва към подходящата антибактериална терапия. Лечението с антибиотик трае 10 дни, а в някои водещи центрове по УНГ-болести в света препоръчват и по-дълготрайна терапия – 12-15 дни. При малките пациенти със синуит амбулаторно се прави лаваж – почистване на носните кухини от секрета, в резултат на което се отпушва носът. Терапията продължава с капки за нос. Прилагат се и средства за намаляване на отока на лигавицата – антихистаминови медикаменти. Медикаментозното лечение може да се комбинира с физиопроцедури. Много полезни са ултразвукът и фонофорезата с хидрокортизон на околоносните кухини при малки деца. Методът води до трайно подобрение. В някои по-тежки случаи се налагат оперативен дренаж на синусите, пункции и аспирации.

Около 30-35% от децата с вирусен ринит могат да получат усложнения на средното ухо, когато хремата продължи повече от пет дни и ние не сме се намесили по някакъв начин да деблокираме ухото. При ринит евстахиевата тръба се запушва откъм носа, което води и до появата на среден отит.

При секреторния отит на средното ухо е нарушен дренажът на слузта, която се образува в средното ухо и обичайно изтича през евстахиевата тръба. Слухът на детето се влошава. Колекционирането на тази течност в средното ухо и съответно – дразненето на рецепторите, предизвикват болката. Необходимо е да се освободи назалната обструкция, за да може по естествен начин да се подобри дренажът на тази течност. В повечето случаи детето няма повишена температура.

По преценка на специалиста и при определени индикации при секреторен отит се пристъпва към хирургично лечение. Прилага се т.нар. тимпаностомия, често в съчетание с аденотомия. Това е една от най-разпространените операции при деца в света. Третата сливица е една от причините за задръжка на течност и за повторяемостта на заболяването. При тимпаностомия се отваря тъпанчевата мембрана и се поставят тръбички, които осъществяват вентилацията на средното ухо.

Понякога секреторният отит се бърка с острия среден отит. За острия среден отит е характерна високата температура. Заболелите деца са неспокойни, повръщат, а някои получават разстройство. Ако не бъде направен хирургичен дренаж, при прием на антипиретици температурата не може да бъде свалена трайно. Средното ухо е пълно със серозна течност, която се възпалява и превръща в гнойна течност.

Алергични ринити

В голяма част от случаите алергичният ринит се характеризира със сезонност – при сенни хреми например. Алергичният ринит протича с продължително запушване и секреция от носа. Заболяването не е съпроводено с повишена температура. Терапевтичното поведение се определя от резултати от кожноалергични проби и кръвни тестове за установяване на алергена. Най-разпространените видове алергени са полените и домашният прах. Но все по-често диагностицираме деца с алергичен ринит, предизвикан от мухъл. Виждам и обяснение на този факт. Все повече домове днес са с подменена дограма, която нарушава вентилацията в жилището и създава условия за развитие на мухъл. А се оказва, че мухълът предизвиква дълготрайно запушване на носа. Ето защо съветвам родителите да проверяват за наличието на мухъл в дома им.

Лечението на алергичните заболявания е много продължително. След определянето на алергена първата стъпка във войната с този вид ринити е изолирането на алергена от средата, която детето обитава. Медикаментозното лечение на алергичните ринити включва антихистаминови препарати, инхалаторни кортикостероиди и системни кортикостероиди. Последната група медикаменти се прилага в краен случай като последно оръжие срещу алергичните заболявания.

Тонзилити

Възпалението на сливиците се дължи на вирусни или на бактериални причинители. Вирусът на Epstein-Barr причинява т.нар. инфекциозна мононуклеоза. Заболяването се характеризира с уголемяване на сливиците и лимфните възли в шията, както и с висока температура. Докато вирусът не бъде евакуиран, тези симптоми могат да се повтарят няколко пъти за период от 3-4 месеца. Съществуват серологични тестове, които доказват присъствие на антителата срещу вируса и тяхното ниво, на базата на които се определят стадия на заболяването и поведението на специалиста.

Друга вирусна инфекция на гърлото е т.нар. херпангина, която се причинява от коксаки вируси. Заболяването се отличава със специфичен образ в гърлото – по мекото небце и сливиците се появяват малки везикули, които в началото са пълни с прозрачна течност, но след като се спукат, стават язвички. Болното дете е с висока температура и дисфагия. То не може да се храни заради болки в гърлото. В терапията на херпангината се прилагат антипиретици и локални средства.

Сред бактериалните причинители на тонзилитите най-голяма опасност представлява бета-хемолитичен стрептокок от група А. Този стрептокок може да предизвика 3 вида негнойни усложнения – ревматична атака, гломерулонефрит и остър миокардит. Лечението изисква антибиотична терапия. Основен медикамент срещу стрептококовата инфекция е пеницилинът. Но тъй като около 35-38% от децата у нас са резистентни на този антибиотик, се прилагат трета – четвърта генерация цефалоспорини.

Лимфоидният гърлен пръстен – сливиците и лимфната тъкан под лигавицата в орофаринкса, имат имунологични свойства. Ето защо решението за отстраняване на сливиците трябва да се вземе при наличие на строги индикации. Оперативното отстраняване на сливиците е наложително, когато едно дете е прекарало повече от 6 стрептококови ангини за година. Когато детето е развило два пъти усложнение като перитонзиларен абсцес, също препоръчваме оперативно лечение. Категорично против съм премахването на сливиците при деца с бронхиална астма, прекарали няколко тонзилита, но без установен бета-хемолитичен стрептокок от група А и без усложнения.

Ларинготрахеобронхит - т.нар. псевдокруп, се причинява от парагрипни вируси. Заболяването се появява най-често през есента и началото на пролетта. Демонстрира се с ларингеален стридор, лаеща кашлица и затруднено дишане. Над 60% от заболелите деца нямат температура. В субглотисното пространство се получава оток.

Заболяването изисква болнично лечение, особено при деца до 2-годишна възраст. Лечението включва инхалации с физиологичен разтвор и овлажняване на въздуха. По-тежките случаи изискват подаване на кислород, а понякога се преминава на кортизонова терапия.

В САЩ например при това заболяване прилагат инхалационно лечение с рецимичен епинефрин, модификация на адреналина, с която разполага всеки семеен лекар в САЩ. Тази терапия обаче не се използва в Европа.

Супраглотит (епиглотит) е сравнително рядко заболяване. Причинява се в около 95% от случаите от Haemophilus influenzae. Тове е силна инфекция, която се разгръща бързо. Възпалението води до силен оток на супраглотисните структури, който причинява животозастрашаваща дихателна обструкция. Симптомите са висока температура, заглъхнал глас. Малкият пациент е силно интоксикиран, с дихателна недостатъчност, с тахикардия и сърдечни смущения. Детето не може да си преглътне слюнката и заема поза на триножник. Такова дете трябва да бъде транспортирано в най-близкото лечебно заведение, където да бъде интубирано. Тази манипулация е животоспасяваща. Лечението се провежда в специализирано отделение. Прилагат се антибиотици и кортикостероиди.

Бактериалният трахеит най-често е причинен от Staphylococcus aureus. Заради затрудненото дишане детето изпада в тежко състояние. За диагностичното уточняване са необходими бактериологично и вирусологично изследване. Лечението се извършва с подходящи антибактериални медикаменти, прилагат се и промивки на трахеята.

Д-р Николай Улевинов