Не е необходимо да бъдем пророци, за да можем чрез по-задълбочено осмисляне на съвременните проблеми на човечеството да стигнем до заключението, че поддържането на общественото здраве ще стане най-жизненоважен, универсален, глобален и съдбовен проблем, а следователно – свръхприоритет на бъдещето.
В този контекст науката за общественото здраве се проявява в нова светлина, нейната мисия и морална отговорност за човешката съдба стават по-очевидни. В днешното време тази наука повече от всякога има исторически шанс да разгърне своя творчески потенциал за анализ на системата на феномена „Обществено здраве“. И да го представи на националните политици и стратези в синтезирана форма, в неговата цялост и изключително значение.
Общественото здраве е неотменим критерий за качеството на живот.
Учените в областта на общественото здраве са изправени пред редица предизвикателства:
В методологичен аспект науката за общественото здраве е в критична точка от своето развитие, когато от емпирични анализи тя преминава към приоритета на мащабните концептуално-теоретични анализи и заключения със стратегическа цел. Наложително и закономерно е науката за общественото здраве да изпълни своята мисия на теоретичен фундамент на здравната икономика, за да гарантира приложната си реализация.
Интегралността на всяка национална здравна система в съвременния свят изисква стратегическо, организационно и функционално консолидиране на частния и публичния сектор, според общата тенденция на плурализъм и партньорство в здравеопазването. Независимо от внедряваните в здравеопазването пазарни механизми, експертите по обществено здраве следва перманентно да напомнят за принципите на СЗО, че главната отговорност за ефективността на здравната система лежи върху правителството, че здравето на нацията винаги е водещ и неотменим приоритет на цялата нация.
Проблемите на общественото здраве следва да бъдат анализирани в широк международен мащаб с фокус върху противоречивите глобални здравни тенденции през новата епоха. Вече е формирана отделна научна концепция за глобалното здраве. Прояви се потребността от нова интердисциплинарна тенденция в глобалното обществено здраве, дори отделна научна дисциплина, наречена „Здравна глобализация“. Задача на тази нова наука е да се обхванат проблемите на общественото здраве в широк планетарен мащаб като: глобалната здравна безопасност, здравните неравенства, глобалните здравно-политически решения и др.
Нашата съвременност има остра потребност от учени - граждани на своето време, от учени – публични фигури с бдително гражданско съзнание. Пора-
зителен исторически пример за учен общественик е Рудолф Вирхов. В новата епоха учените, според посланието на Вирхов, трябва активно да се намесват в политическия живот. Учените в областта на общественото здраве следва да заемат определени позиции в реалната здравна политика, за да реализират своята социална ангажираност чрез синтез на научната с обществено-полезната дейност.
Считам, че основна цел в по-нататъшното укрепване на Европейския съюз е развитието на здравеопазването да вдъхнови цялата политика и дейностите на съюза.
Основната задача на здравната политика е да помогне на здравните политици и мениджъри при вземането на решения, като им предоставя в систематизиран вид научни доказателства за клиничните, социалните, икономическите, етичните и общосистемните последствия от инвестирането и използването на различни технологии и форми на организацията и управлението на конкретната здравна система (като цяло и на нейните компоненти), и на тази основа да бъдат разкрити: нивото на ефективност, структурната адекватност, отношението разход/ефективност, потребността от реформи и т.н. във връзка с тяхната оптимизация.
В крайна сметка здравната политика, базирана на доказателства, е насочена към постигането на възможно най-добра медицинска, икономическа и социална ефективност. Това е особено актуално днес в условията на съвременната финансова и икономическа криза.
Основни направления на модерната здравна политика
Първо направление. Развитие на здравеопазването чрез реформа. Антикризисна е реформаторската програма.
Второ направление. Внедряване на комплекса на трите Д: Демонополизация, Децентрализация, Демократизация. Този процес стои в основата на по-нататъшната либерализация на съвременната система на здравеопазване. В същността на тълкуването за приложимостта на този комплекс е положена концепцията, в която водещата роля при опазване на личното здраве принадлежи на отделния индивид. Тази роля нараства паралелно с увеличаването на общата и здравната култура на населението, от една страна, както и с повишаването на жизнения стандарт, от друга.
Трето направление. Преструктуриране на стационарната помощ, което трябва да премине през няколко етапа.
Четвърто направление. Определяне отговора на въпроса – повече пазар или повече държава. Ние считаме, че алтернативното мислене, боравещо с алтернативата или/или, е мислене на миналото. Мисленето на настоящето и бъдещето е асоциативното мислене, което борави със съюза и/и – т.е. и повече пазар при услугата, и повече държава при контрола. За да разширим своето съзнание, трябва да се научим да мислим асоциативно и интегрално. Една съвременна здравна политика следва последователно и твърдо да внедрява принципа: повече пазар на здравни услуги и стоки, и повече държава в координацията и контрола при функционирането на здравната система.
Пето направление. Усъвършенстване финансирането на здравеопазването.
Главният проблем на българското здравеопазване е: неефективно функционираща система, в резултат на значим ръст на разходната част на бюджета, без да има нито икономически, нито социален, нито медицински ефект.
Шесто направление. Остойностяване на здравните разходи в отделните лечебни заведения.
Седмо направление. Внедряване на европейските стандарти.
Осмо направление. Ефективно функциониращ Public/Private mix.
Изложените направления на една съвременна здравна политика, базирана на доказателства, следва да доведат до постигане на оптимално съотношение между здравната и икономическата ефективност, а следователно – до гарантиране на здравната сигурност на отделния гражданин и неговите обединения.
Здравната сигурност се изразява в перманентно и динамично актуализирана структура от необходими и достатъчни дейности, осъществявани по специално разписан алгоритъм, които да гарантират движението на пациента в системата на здравеопазването при оптимално качество, за оптимално време и сре-
щу оптимални разходи до решаването на всеки конкретен здравен проблем.
Принципно новата социалнозначима и широкомащабна нестандартна мисия на Науката за общественото здраве е в два аспекта:
В научно теоретичен аспект е сравнима с философската методология.
В социално приложен аспект е въздействие върху визията и възгледите на обществото за живота с идеята за формиране на нов тип общественоздравно съзнание и морално-историческа отговорност за бъдещото здраве на човечеството.
Навлизаме в нова епоха
- Когато националните и световните лидери със същото настървение, с което разходват енергията си за рейтинг, за политическо и икономическо влияние, за избори, за завладяване на пазари и т.н., ще започнат да я използват за положително въздействие върху здравето на хората, на цялото човечество.
- Когато човечеството отчетливо ще изпита витална потребност от идеи и познания за общественото здраве и неговите закономерности.
- Когато съдбата на човечеството ще се определя в най-висока степен от новата философия на общественото здраве.
