Отговор на въпроса бе търсен по време на дискусия, посветена на бъдещето на лечението на вирусните хепатити у нас, организирана от Българското дружество по гастроентерология и сдружение „ХепАктив“, с подкрепата на БЛС.
- Всяка година над 1,1 млн. души по света умират от хепатит B и C. В България само от хепатит C губим около 412 души годишно – повече от един човек дневно. Това заяви проф. Красимир Антонов. – Данните сочат, че през 2024 г. в България са лекувани едва 752 души с хепатит C, което е твърде малко, за да се достигнат целите, поставени от СЗО за елиминиране на хепатита до 2030 г. Лекувани с хепатит B са около 2500 души годишно, при 28 000 новооткрити случая.Д-р Николай Брънзалов изтъкна:
- Успехът на втората Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити зависи изцяло от реалната ѝ реализация. Истината е, че каквото и да е разписано в настоящата и в следващата програма, ако няма стремеж към изпълнение, не можем да очакваме прогрес. Въпреки безплатното лечение у нас, сме свидетели на тревожна разлика в две направления:
- между броя на реално диагностицираните пациенти и очакванията на популационно ниво, за да постигнем елиминация.
- при фрапиращото отклонение между броя на диагностицираните и тези, които реално получават лечение.
На фона на достъпа до съвременно лечение, напълно заплащано от НЗОК, тревожно остава забавянето между диагнозата и началото на терапията – между 49 и 135 дни за одобрение на протокол, сочи проучване на „ХепАктив“.
- От години алармираме, че така създадената административна система не допринася откритите лица да достигнат ефективно и бързо до терапия. Необходимо е да бъде облекчена процедурата по кандидатстване и съкратен срокът за разглеждане на протоколите, за-
щото в противен случай планът за елиминиране на хепатит В и С в България ще продължи да съществува само на хартия, предупреди Силвана Леси-
дренска, председател на „ХепАктив“.
Доц. Радин Цонев, хепатолог от УМБАЛ „Токуда“, коментира:
- Епидемиологията ясно показва, че имаме спад в обхвата на ваксинацията за хепатит B – от 90% на под 70% заради антиваксърски кампании след COVID-19. Това поставя в риск цяло поколение деца. У нас сред хронично болните преобладават хора над 40 години, интравенозни наркозависими и пациенти със съпътстващи заболявания.
В дискусията участва и доц. Ангел Кунчев, който представи актуални данни за разпространението на вирусните хе-
патити в страната. Доц. Кунчев остава оптимист и отбеляза, от една страна, че с досегашната програма за превенция и конт-
рол на хепатита е направен пробив, което предопределя успеха и на втората. Доц. Кунчев изрази притеснение за разпространението и заболяемостта от хепатит С, които за последните четири години са нараснали драстично.
- Очевидно сме неефективни по отношение на превенцията, ранното откриване на случаите, ограничаване на пре-
даването на хепатит С. Ако вървим с този темп, ние ще станем „първенци” на Европа по заболяемост и разпространение на заболяването, заяви той.
Силвана Лесидренска до-
пълни, че е необходимо спешно отпадане на задължителната чернодробна биопсия при ле-
чение на хепатит В, която в нито една европейска държава не се прилага от години.
Участниците подчертаха и необходимостта от стратегически промени в предстоящата Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити (2026–2030 г.). Сред предложените мерки са провеждане на национално серологично изследване, запазване на настоящите целеви групи и разширяване на обхвата на скрининга сред общата популация – включително всички лица над 30 години (вместо досегашната възрастова граница 40–65 години). Целта е по-ефективно идентифициране на рисковите групи и навременно включване на повече пациенти в лечението.
- Имаме ресурсите, експертите и нужната международна рамка. Липсва единствено синхронизирана воля за промяна. Надяваме се този форум да стане начало на един по-интензивен и реален диалог за бъдещето на пациентите с хепатит в България, каза в заключение проф. Красимир Антонов.
