Вие сте в: Начало // Всички публикации // Здравната информация е незаменим ресурс

Здравната информация е незаменим ресурс

Петър Атанасов е началник на отдел „Финансови модели и икономическо прогнозиране“ към дирекция „Класификационни системи, стандарти и иновации“ към Националния център по обществено здраве и анализи. Работи (с малки прекъсвания) в системата на здравеопазването от 1999 година. Започнал е в НЗОК. От 2011 г., когато се обединиха Центърът по обществено здраве и Центърът по здравна информация, е експерт в НЦОЗА.

Специално за „Форум Медикус“ г-н Атанасов разказва за инициативата EVIPNet – мрежа за политики, базирани на доказателства.

– Уважаеми г-н Атанасов, бихте ли разтълкувал и името на отдела, който ръководите?

Когато се направи обединението, целта беше да работим във връзка с преминаването на финансирането на болничната помощ от клинични пътеки към диагностично свързани групи (ДСГ). Това е една дълга сага, която за жалост все още не е намерила крайно решение. Още е сага, защото ние в момента събираме информация от болниците, обработваме я, даваме анализи към МЗ, включително връщаме информация към НЗОК, но не се вижда светлина в края на тунела.

Инициативата за мрежата от политики, базирани на информация – EVIPNet, е част от Европейската инициатива за здравна информация и за реализацията й са създадени различни мрежи между държавите. Целта специално на EVIPNet е да направи връзка между професионалистите, които работят в сферата на здравеопазването, гражданското общество и политиците (хората, които вземат решенията). Защото е установено, че тези категории малко трудно комуникират помежду си. И често се случва решения да бъдат вземани интуитивно, без да се стъпи на някаква информация, без да бъдат базирани на доказателства. Или пък решенията се взимат ad hoc, по повод на дадена ситуация.

В момента в EVIPNet са свързани 19 държави от Европа. Целта на мрежата е да провокира обмен както на чиста информация, така и на добри практики. Като, разбира се, се споделят и добрите, и не дотам добрите практики. Според мен това е добре, защото често от лошите практики също се извлича ценна информация.

България е част от EVIPNet от 2015 г., след посещение на министър Москов в регионалния офис на СЗО в Копенхаген.

Цялата Европейска инициатива за здравна информация е започнала с подписването на декларация (от 2007 г.) между СЗО и Европейската комисия. Това е особено важно, защото по принцип европейските институции рядко обръщат внимание на здравеопазването от гледна точка на неговото хармонизиране в Европа, повечето неща са оставени да се развиват на национално ниво. Докато специално за сферата на здравната информация подписването на тази декларация показва, че проблемът се приема за важен.

В началото акцентът е бил основно върху хармонизирането на здравната информация, начините, по които данните се събират, начините, по които те се обработват. Целта е след това да се направят съпоставими и сравними индикатори. Това, разбира се, е само една стъпка.

EVIPNet не е единствената мрежа, през 2005 г. инициативата е започнала в Азия, през 2006 г. – в Африка, 2007 г. – в Америка, 2009 г. – в Средиземноморския регион. И през 2012 г. стартира в Европа.

– Как действа мрежата?

– В момента целта на EVIPNet все още е да успява да обединява трите категории – професионалисти, гражданско общество, политици. Да подпомага постигане на политически решения, които са вземани на базата на натрупан опит и на доказателства. Досега единствената политика, която реално е инициирана от тази мрежа в Европа е, че през 2018 г. в Естония ще бъде въведен данък върху напитките, които са с подсладители. Ръководството на мрежата в Естония е подело инициативата, събрани са били доказателства, направени са били широки обсъждания между различните ключови институции вътре в държавата. И в крайна сметка са стигнали до заключението, че всички подсладени напитки трябва да бъдат обложени с допълнителен данък. Следователно обществото и професионалистите са въздействали върху политиците, като са преодолели влиянието на бизнеса.

Откакто сме членове на EVIPNet, България е участвала само в две международни срещи. Сега предстои да се подпише ново двегодишно споразумение между офиса на СЗО в България и Министерството на здравеопазването и вярваме, че задачата за обмен на здравна информация ще попадне в това споразумение. То ще бъде база за следващи стъпки. Първата стъпка е да се направи ситуационен анализ на различните сфери. Те издават помагало за всеки вид подобен анализ, базиран на доказателства. Например направена е  оценка на информационните системи, като България бе сред пилотните държави. В края на 2015 г. мисия на СЗО изпробва на терен ръководството и действително бе извършена оценка на здравноинформационната система у нас. Бяха събрани всички участващи – Националният статистически институт, МЗ, нашият център, НЗОК. Всеки разкри своите специфични проблеми, резултатът бе обобщен в голям доклад.

Изработени от EVIPNet например са индикатори за здраве и благосъстояние за България. Това е обобщение въз основа на данните, които ние сме задължени да подаваме всяка година. Всъщност, разбирането е, че здравноинформационна система не е просто събиране на данни, а е система от институции, от методи за събиране и обработка на информация, както и от използването на тази информация.

Според оценката от края на 2015 г. (въз основа на интервюта с представители на изброените институции) накратко изводите са, че в България има количествени данни (особено тези, които се събират съгласно регламентите на Европейския съюз и на Евростат), има и наличие на мега данни (данни за данните – как са събирани и как са обработвани).

Друг извод е, че у нас е ясна ролята на здравната информация в процеса на разработване на политики. Но в същото време намериха и проблеми. Например – липса на всеобхватен механизъм, на дългосрочна визия и стратегия. Едно от нещата, които се очертават като голям проблем (и наистина е така), е фактът, че у нас са много чести смените на политическото ръководство в Министерството на здравеопазването, всеки следващ министър започва все едно отначало.

Установено бе например, че има недостатъчна съгласуваност между различните елементи на здравноинформационната система – една и съща информация се събира от много институции (дори да не е една и съща, информацията е много подобна) и това създава трудности на тези, които предоставят информацията. Освен това е ясно, че е твърде бюрократизиран обменът на данни между институциите – например между НЗОК и НЦОЗА. Трябва да напишем писмо, трябва да опишем какво точно искаме и т.н. Има посоки, в които трябва да се работи.

– Изводите са ясни. Кой трябва да бъде движещата сила, за да се оправят тези неща?

– Първо, трябва да има осъзнатост, че процесът в момента е фрагментиран и е нужна някаква обединяваща институция, орган.

– Не е ли НЦОЗА такъв орган?

– Би могъл да бъде, но не е вменено на центъра да изпълнява такава функция по категоричен начин. НЗОК например също събира много информация, но тя я събира за съвсем други цели – там се обработват данните от гледната точка на плащанията. В България малко трудно се правят разлики между здраве и здравеопазване. Здравеопазване са дейности и процедури за лечение. А здравето е нещо по-всеобхватно. То е повече елемент на понятието обществено здраве и засяга всички хора. Казвам това, защото в НЗОК информацията е за лечението на болните. Този нюанс е важен, особено от гледна точка на здравето на цялото общество.

Ето например инициативата на Софийската община за фините прахови частици – измерване, данни, региони, мерки. Това също е здравна информация, но в друг нюанс.

EVIPNet, има и такава цел – да стимулира мултиинституционалността в здравеопазването. Защото някой път има дейности, които на пръв поглед нямат отношение към здравето, но техните прояви в бъдеще биха довели до сериозни неблагополучия. Дори да кажем – ползването на колани в автомобила. Ако се замислим, коланите имат връзка със здравето – спасяват живот.

Мога да дам пример със сградата, която изгора в Лондон. Оказа се, че изолационните материали са така монтирани, че между тях има вакуум, спомогнал огънят да се разгори толкова стихийно. Следователно строителството има ли отношение към здравето на хората – има.

Когато се подпише споразумението между СЗО и МЗ за 2018-2019 г., ако влезе в него обменът на здравната информация, ние сме готови с пътна карта. Най-мащабното в нея е ситуационният анализ – има и ръководство как да се направи стъпка по стъпка. Целта е всяка от държавите да работи по един и същ начин, резултатите да бъдат получени по една и съща методика.

– Ситуационен анализ звучи малко абстрактно. Какво точно ще включва?

– Това означава да направим нещо като снимка на всичко, с което в момента разполага здравноинформационната система на страната – структура, знания, ресурс, съответно как тези структури биха могли да си влияят, да си взаимодействат. Целта е да бъдат включени колкото е възможно повече от т.нар. ключови играчи в целия процес. Срокът за такъв анализ е около половин година, защото събирането на първичната информация е дълъг процес. В крайна сметка процесът завършва с консултация между всички заинтересовани страни, постигане на съгласие. Анализът ще отговори на въпроса как нашата здравноинформационна система е разположена в здравеопазването, в територията на общественото здраве в България.

– А как е разположена?

– От това, което беше направено предварително, може да се твърди, че има доста добри моменти, съществуват изградени институции, те си имат ясна роля. Проблемите са по-скоро от гледна точка на взаимодействието между тези институции и на финалния продукт.

Често пъти крайният резултат остава затворен в самата институция и не получава твърде много публичност. Анализът по даден проблем стига евентуално до министерството, но не излиза извън рамките на пряката комуникация. Останалите „играчи“ или не научават, или чуват откъслечни неща.

– Ако правилно разбирам, идеята е анализът да стане база за формиране на политики. Следователно анализът трябва да стигне до политиците – партии, Комисия по здравеопазване в НС.

– Да, така трябва. Ще изтъкна още, че EVIPNet е много активна мрежа, постоянно присъединява нови и нови държави (последните бяха Сърбия и някои средиземноморски страни от региона на СЗО/Европа). Мрежата прави ежегодни срещи и на всяка от тях се представят нови неща.

На срещата в Братислава например, в колаборация с Американския университет в Ливан (със силна програма по здравна информация и обществено здраве) ни показаха как се работи с различни база данни. Как се търси информация вътре в базата, как се извлича.

– Здравна информация изучава ли се у нас?

– Може би само като дисциплина в някои факултети. Но като специалност не съществува. Според мен такава специалност е възможно да има, защото става дума за нещо сложно, нужна е и солидна теоретична основа.

– Сега в сферата на клиничните проучвания, на експерименталната медицина се говори доста за т.нар. big data – всеки е стигнал донякъде, но постигнатото не се обединява, за да бъде напредъкът по-голям?

– Идеята в сферата на здравната информация е подобна. Европейската инициатива за здравна информация има разработени 94 индикатора, които се следят, всъщност по тях се събира информацията за всяка една от страните. В крайна сметка така се правят годишни справочници – health report, със сравнения по тези 94 индикатора – има чисто здравни, има и за начина на живот.

Важното според EVIPNet е тази информация да бъде обработена, доказателствата от нея да стигнат точно до тези, които конкретно ще я използват, прилагат. Защото е ясно, че информацията, която се ползва за изработване на политики, не е всекидневната оперативна информация – от вчера, отпреди месец или два. За да се формира политика, информацията трябва да има достатъчно дълга история, да бъде непрекъсната, да бъде по сходна методика, да се постигне верига от данни, които идентифицират проблем. И по този проблем да бъде търсено съответно политическо решение.

– Вие какво очаквате от участието на България в EVIPNet?

– Добри са очакванията ми, защото на 8 декември т.г. организирахме среща за представяне на мрежата у нас. Имаше представители на МЗ, ИАЛ, НЗОК, ЮЗУ „Неофит Рилски“ и др. Успяхме да съберем различни заинтересовани институции, което е целта на тази мрежа – да се работи с различни институции, които имат желание да споделят информацията. Трудно се събират институции на едно място. Трудно е да бъдат убедени да си сътрудничат.

– След като дълго време работите в сферата, имате ли свое определение за здравната информация?

– От гледна точка на работата си мога да кажа, че тя е един от незаменимите ресурси в здравеопазването.

– Можем ли да твърдим, че не е достатъчно използван ресурс?

– Можем да кажем, че има доста възможности цялата система да бъде развивана. Сега най-актуално е изграждането на електронни приложения – е-рецепта, е-пациентско досие, чрез тези елементи на е-здравеопазването ще бъде събирана информация, която да бъде ползвана от институциите.

В заключение ще кажа, че реалната дейност на България с принос към EVIPNet тепърва предстои. Вече имаме публичност, започваме работа и няма да бъде толкова трудно да се открият точните хора, точните партньори. Съдействието на СЗО/Европа също е много важно.

Разговаря Филип МАРИНОВ

Публикацията се осъществява със съдействието на Националния център по обществено здраве и анализи.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.