Мозъчните импланти са устройства, които се поставят в мозъка, за да взаимодействат с нервните клетки. Те се поставят посредством хирургична интервенция или чрез инжектиране. Невроните комуникират помежду си посредством електрически процеси. Тези импланти са някакъв вид електроди, които излъчват електрически импулси, които, от своя страна, могат да променят функцията на съответните неврони. Използват се за лечебни цели при стотици хиляди хора за лечение на болестта на Паркинсон, епилепсия, невропатични болки, депресии и други. Импланти могат да бъдат поставени в някои нерви, като блуждаещия нерв – n. vagus. Правят се усилия по този начин да се лекуват диабет тип 2, ревматоидният артрит, депресия, затлъстяване и други. Със спинална стимулация е било възможно парализирани пациенти с лезия на гръбначния мозък да проходят отново. Идеята за прилагане на мозъчни импланти или чипове е от няколко десетилетия.
Въздействието върху мозъка с физически средства, хирургически намеси и механични устройства има сравнително дълга история.
Още през 1870 г. Едуард Хитциг и Густав Фрич са стимулирали с електрически ток кората на кучета, за да предизвикат движения на тялото. Четири години по-късно Роберт Бартлов осъществява това на човек. През 30-те и 40-те на миналия век Антонио Егаш Мониш въвежда левкотомията или лоботомията, при която се прекъсват връзките към фронталния лоб за лечение на психични заболявания. За това той получава Нобелова награда през 1949 г. Този метод на лечение обаче е забранен през 60-те години на миналия век.
Хозе Делгадо използва електрическа стимулация за промяна в поведението на хора и животни.
Още през 50-те години на миналия век се разработват техники за контрол на съзнанието.
На няколко свирепи убийци с електроди е било увредено бадемовидното ядро, като тяхната агресия е била силно повлияна. През 1968 г. Николас Негропонте от MIT първи предрича, че в бъдеще ще се осъществи поставяне на микрокомпютри в човешкото тяло. В късните 80 години на ХХ век френски учени внедриха електроди в мозъка на пациенти с Паркинсонова болест. При много от тях имаше съществено подобрение. В последното десетилетие развитието на невронауката доведе до приложение на електростимулация в някои области на мозъка за лечение на неврологични и психиатрични болести. Дълбоката мозъчна стимулация стана почти рутинна при лечение на Паркинсоновата болест. Описани са също така странични ефекти при този вид стимулация – когнитивна дисфункция, депресия, халюцинации, хиперсексуалност, промени в психиката и други. Тези случаи доведоха до известни страхове и съмнения. Коригирането на техниката доведе до тяхното отстраняване.
Преди повече от 10 години на Европейска конференция за бъдещите технологии бе обсъждан въпросът за връзката мозък-чип (Brain-Chip Interfaces), като възможност за пренасяне на информация в двете посоки.
Осъществена е успешно връзка между електроди и неврони в клетъчна култура, което е основание учените да предричат създаването на нови генерации връзки мозък-чип.
Поставянето на мозъчни импланти не е лесна задача, като се вземат предвид и страничните ефекти. В случаите, когато мозъчният имплант повлиява постоянно над мисленето и решенията, той ограничава свободата на съответния индивид. Има случаи, когато пациентите приемат тези промени, които са съществени за тяхното аз. Те се уповават на импланта. Някои от прилаганите методи са променили живота на пациентите.
Целта на невроетиката е да максимализира предимствата и минимизира рисковете на импланта.
Развитието на технологиите на имплантите често остава скрито и едва ли може да се контролира. Някои учени в Европа са изпратили информация до Европейската комисия по въпроса за неинвазивните методи за повлияване на мозъчната дейност. При апаратури за мозъчна стимулация при главоболие и смущения в зрението са били нанесени увреждания на кожата на главата.
Създадени са мозъчни импланти с размер на прахова частица, както и много малки импланти от гъвкав материал, които могат да навлизат в нервите, както израстъците на лоза. Такива електронни нишки приличат на стентовете, които се поставят в кръвоносните съдове. Те могат да се поставят в различни части на главния и гръбначния мозък, като осъществяват тяхната електрическа активност. Допуска се, че може да се инжектират електронни мрежи от силиконови нишки, като течната материя ще се инжектира, след което тя ще се втвърди. Досега това още не е постигнато. За да се направят стъпки в такава насока, се изисква да познаваме добре невроналните кръгове в съответната част ЦНС – какви видове неврони има, какви трансмитери използват, как се свързват помежду си и как са свързани с други кръгове и мрежи. Засега това е все още силно желана мечта.
През 2017 г. Илън Мъск в Калифорнийската академия на науките в Сан Франциско обявява началото на проекта Невралинк (Neuralink) за създаването на изкуствена интелигентност, която да превишава човешката интелигентност. В средата на 2019 г. той обявява съществени успехи на проекта, чиято цел е постигането на човешка и машинна интелигентност, въз основа на създадена връзка човек- машина. Отбелязано бе създаването на устройство, по-малко от човешки косъм, което може да бъде инжектирано в човешкия мозък, за да установява активността на невроните. Също така е създаден робот да вкарва тези нишки в мозъка, под контрола на неврохирург. Мъск казва, че създаването на изкуствения интелект е важно за цивилизацията. За получаване на необходимата информация са работили десетилетия учени и медици. Експериментите се провеждат на животни. Целта е лечението на редица заболявания на ЦНС, като тези импланти ще бъдат поставяни в мозъците на съответните пациенти за тяхното лечение и за доброто бъдеще на човечеството.
Връзката компютър-човешки мозък е отдавнашна тема в невронауката, като се набляга силно на етичните проблеми. Колкото по-ранно разберем за рисковете, можем да ги намалим или избегнем.
Има трансхуманисти, които приемат, че с помощта на мозъчните импланти ще се постигне прогрес на човечеството и неговата продължаваща еволюция. Други с противоположно мислене – биоконсерватисти, приемат, че това е неестествено и хората ще изгубят човешките си качества и ще се превърнем в кибернетични същества, което противоречи на декларацията от Хелзинки. Не трябва да се забравя, че проблемът с мозъчните импланти беше широко коментиран още през миналия век – под формата на романи, телевизионни представления и сериали, много филми и други.
И сега се използват широко мозъчни импланти, наречени невропротези, които се прилагат при пациенти при специални условия. Кохлеарни импланти са поставени на стотици хиляди пациенти, които имат проблеми със слуха, а хиляди пациенти с болестта на Паркинсон имат мозъчни импланти, които изпращат електрически сигнали за подпомагане на моторния контрол. Имплантиран в ретината чип възстановява зренито при слепи пациенти. За възстановяване на зрението се поставят, по хирургичен начин, електроди в зрителната кора. Преди около 5 години в Охайо, САЩ, бе поставен чип в мозъка на парализиран пациент, за да осъществи движения в дясната ръка и пръстите.
В света има около 3 милиона души, които живеят с някакви видове мозъчни импланти.
Поставянето на мозъчни импланти и чипове, според някои учени, ще допринесе за: увеличаване възможностите на сетивата, например да виждаме инфрачервена и ултравиолетова светлина; ще повиши качествата на паметта ни; установяване на невидима връзка между хората, за да получават съответната информация, когато поискат. Много компютърни специалисти не приемат такава възможност. Много учени възприемат приложението на връзката мозък-чип само за лечебни цели. Налице са и технически проблеми, със сериозни последствия и изключително сериозни етични проблеми от всякакъв характер. Най-страшните теоретични проблеми са установяването на контрол над някаква по-голяма или по-малка група хора. Има теоретична възможност на благотворно повлияване на криминално изразени индивиди. По принцип такива намеси в мозъка са забранени и неетични. Освен изключително сериозните етични проблеми, трябва да се добави теоретичният риск, че тези микрочипове могат да бъдат хакнати или да се извлича информация, с всичките последствия от това.
Направени са допитвания до населението в САЩ относно мозъчните чипове. Резултатите показват повече негативно настроени, отколкото ентусиасти, като съотношението е било 3:2. При религиозните хора негативното отношение е било по-силно изразено.
Мозъчните импланти имат бъдеще в медицината при лечението на редица болести, като невродегенеративните болести на Алцхаймер и Паркинсон, включително нормалното стареене, някои психиатрични болести, заедно с фармакологичните средства или без тях. Да не забравяме, че компютрите и другите съвременни технология допринесоха много съществено за интелектуалното развитие на хората в нашия свят. В отговор на опасенията на някои хора да не бъдем чипирани, смятам, че това засега е невъзможно. Нека не забравяме, че има стари и лесни начини за повлияването на психиката на масите. Те са били използвани от съответни личности и групи хора, които съществено са повлиявали на психиката на цели нации и на голям брой нации за добро или лошо.
Би трябвало да вярваме в огромната сила на науката за бъдещото развитието на човечеството.
