Европейската асоциация по урология организира от 12 до 16 септември Урологична седмица с цел да повиши знанията и разбирането на всеки европеец за значимостта на урологичните заболявания, за смисъла на скрининга и профилактиката, както и за отговорността за собственото здраве.
Очаква се във всички европейски страни да бъдат организирани мероприятия и реализирани инициативи, насочени към заболяванията на простатната жлеза, инконтиненцията, еректилната дисфункция. Идеята на асоциацията е аргументирана от цифрите: ракът на простатата например заема 11,9 процента от всички новооткрити случаи на раково заболяване; повече от половината от мъжете над 50 години имат урологични оплаквания от доброкачествени изменения на простатата; очаква се повече от 42,8 млн. мъже в Европа да страдат от еректилна дисфункция през 2025 година.
Данните сочат, че повечето европейци неглижират проблема и не търсят медицинска помощ – или се срамуват да споделят, или не вярват, че здравната система може да предложи достъпно решение. Медицинските професионалисти отчитат, че липсата на разбиране е пречка с огромно и икономическо, и социално, и личностно отражение върху живота на много хора.
Инициативата на Европейската асоциация се подкрепя от урологичните общности във всички страни и се осъществява чрез разнообразни форми с цел достигане до всеки и до всички – както до специалистите, отговорни за обема и качеството на оказваните услуги, така и до хората, които приемат присърце грижата за здравето във всичките й аспекти.
Проф. Чавдар Славов – национален консултант по урология:
За проблемите трябва да се говори
- Уважаеми проф. Славов, защо според Вас е необходимо по-широко обществено разгласяване на същността на урологичните заболявания през конкретна седмица?
- Статистиката сочи, че урологичните заболявания заемат една трета от хирургичните болести в медицината. Успоредно с това голяма част от тези усложнения са социалнозначими и дават отражение както върху живота на пациентите, така и върху цялото общество. Става дума за онкоурологичните заболявания, болестите на простатната жлеза, свръхактивния пикочен мехур и т.н.,
- Как оценявате усилията на Европейската асоциация по урология, чиято обществена активност вече стана традиция?
- Както е известно, Европейската асоциация по урология издава guidelines за лечение и диагностика, като всяка година ги актуализира. На практика тези правила са нещо като закон в работата на всички специалисти уролози в ЕС.
Идеята на Европейската урологична седмица е да обърне сериозно внимание върху тази патология на хората. Целта е да се повиши културата на населението, като през тази година акцентът е поставен върху три основни заболявания – рака на простатната жлеза, който заема второ място след карцинома на белия дроб в структурата на онкологичните заболявания при мъжете; инконтиненция и свръхактивен пикочен мехур; еректилна дисфункция.
Преди време беше прието да се счита, че еректилната дисфункция се появява при мъже в по-напреднала възраст, но за съжаление резултатите показват, че засегнати са и все по-млади хора. Това е проблем, който неизменно рефлектира върху семейното планиране, върху репродуктивната функция и съответно върху прираста на населението.
- Задача на урологичната общност е да повиши културата на населението по значимите усложнения в тази сфера. Какво „говорят“ цифрите за нашата страна? Къде сме ние?
- Ще цитирам проучване, проведено от водеща социологическа агенция. Данните сочат, че във възрастта между 31 и 34 години цели 14% от мъжете имат проблем с ерекцията. Това нарежда хората от тази група на трето място сред всички възрастови групи. Разбира се, най-засегнати от проблема са мъжете над 55-60-годишна възраст.
Свръхактивният пикочен мехур е сравнително нова нозология. От това усложнение страдат около 18% от населението – както жени, така и мъже. В процентно съотношение това е повече от бронхиалната астма например и съперничи на диабета като разпространение и като социална значимост.
- Къде според Вас „стои“ българската урология в европейските реалности?
- Практически може да се каже, че страната ни е осигурена с уролози – у нас практикуват повече от 350 специалисти. Няма никакъв проблем болните да бъдат насочвани към всички областни градове. Налице са специализирани кабинети, отделения и клиники, в които се извършва диагностика.
Разполагаме също така и с достатъчна апаратура за диагностика. Все още има какво да се желае по отношение на лечебната дейност и най-вече при въвеждането на т. нар. интерстициална перманентна брахитерапия. Това е един от основните методи на лечение при ранен карцином на простатата, когато пациентът не желае (или са налице други медицински индикации) да бъде отстранена простатната жлеза. Другото, което може да се желае, е разширяване на лапароскопската хирургия на простатната жлеза – т.нар. радикална простатектомия.
Бих могъл да кажа, че по отношение на диагностиката и на прогнозата сме на световно ниво. В УБ „Александровска“ съвместно с центъра по молекулярна медицина се извършват генетични изследвания – може да се докаже носителство на мутирали гени, които се онаследяват. Така например синът на пациент с карцином на простатната може да развие рак на простатата, а дъщерята – на гърдата.
- Скринингът и профилактиката не са грижа само на медицинските специалисти. Как трябва да действат лекарите и обществото като едно цяло?
- Бихме могли да адмирираме решението на МЗ да издаде наредба, според която при всички мъже над 50-годишна възраст е необходимо да бъде извършван скрининг. Скринингът включва: изследване на простатен специфичен антиген; ректално туширане от специалист уролог. Това е много важно, защото ракът на простатната жлеза в голяма степен се „подмладява“ – има диагностицирани пациенти под 50-годишна възраст, които страдат от този проблем.
Разбира се, в профилактичната програма са включени и общопрактикуващите лекари, които имат възможност самостоятелно да издават направление за безплатно изследване на простатен специфичен антиген и да насочват пациентите към специалист уролог за извършване на ректално туширане. Точно при тези профилактични прегледи може да бъде установен ранният стадий на болестта.
- Кой е най-големият проблем у нас по отношение на рака на простатата? Какъв е пътят?
- У нас най-големият проблем остава ранната диагностика на заболяването. Защото, както е известно, колкото по-рано е установена болестта, толкова и шансът за успешно лечение е по-висок. За съжаление у нас все още има пациенти, които идват в доста напреднал стадий.
Необходимо е проблемът да бъде разгласяван сред обществото, да бъдат успокоени хората, че няма нищо страшно и срамно при извършването на прегледа.
Като казах срамно, бих желал да кажа няколко думи за свръхактивния пикочен мехур и свързаната с него инконтиненция. Инконтиненцията се приема за нещо неприятно и това действително е така. За съжаление хората не винаги споделят за този проблем пред лекарите или пред своите близки. Ето защо ние сме създали организация, изградили сме телефонни постове както в Клиниката по урология в УБ „Александровска“, така и във водещи клиники в София и в страната. На тези телефони пациентите могат да получат консултация, без да се нарушава конфиденциалността, да им се обясни, че проблемът е решим, и да бъдат поканени за преглед от специалист уролог.
