До 90-те години на ХІХ век в Шуменска област е функционирала само една болница с 40 легла, разкрита през 1837 г. В Нови пазар и района здравеопазването се е осъществявало от медицински фелдшер.
През 1894 г. са назначени околийски лекар и двама медицински фелдшери, като Новопазарска околия е била разделена на санитарни участъци с центрове Хърсово, Сенебир (Сини вир) и Марковча (Марково). Първият околийски лекар в Нови пазар е д-р В. Хинов, а медицински фелдшер е Никола Пенев. В периода до 1908 г. като околийски лекари в града са практикували много други медици.
Но първият лекар, роден в Нови пазар, е д-р Добри Беров Русанов, завършил в Монпелие, Франция, и започнал лекарската си практика в града от 1910 година. Днес болницата в Нови пазар носи неговото име.
Липсата на болница в Новопазарска околия е затруднявала изключително много лечението на заболелите. Тогавашният общински съвет прави опити за изграждане на собствена болница, като през 1909 г. е завършен цялостният план за изграждане. Общината отстъпва даром общинско място, а гражданите доброволно доставят 239 куб. метра камъни за строежа. Взема се решение да се съберат парични помощи за строежа от населението, като е набрана сумата от 10 793 лв., депозирана в Българска земеделска банка. По същото време Общинският съвет отпуска допълнително 2000 лв. за строежа. Болницата е завършена и открита през 1913 г., като първият болничен персонал е включвал един лекар, двама фелдшери и една слугиня. Пръв околийски болничен лекар е бил д-р М. Вартан, заменен през 1915 г. от д-р Добри Беров, който е практикувал до 1923 г.
Новата болница е била масивна за времето си сграда и с разкритите си 12 легла е била достатъчно просторна. До началото на ХХ век родилната помощ е била поверена на невежи баби. От 1906 г. започва работа като свободно практикуваща акушерката Екатерина Христова, като по-късно за градска акушерка е назначена Янка Христова от Шумен, заменена през 1912 г. от новопазарчанката Керана Недева.
Липсват данни за зъболекари в Нови пазар до 1912 г., когато започва да работи стоматоложката д-р Лозева.
После от 26 юли 1924 г. до 8 декември 1924 г. болницата е временно закрита по бюджетни причини. До 1938 г. болницата е функционирала трудно, с продължителни прекъсвания, като на 6 февруари 1938 г. официално и тържествено отново е открита с 15 легла.
В годините след 9 септември 1944 г. поликлиничната и спешната помощ са били разположени в масивна триетажна частна къща в центъра на града. Вътрешно, хирургично и рентгеново отделение са се намирали в стара постройка в крайната североизточна част на града до самия парк. В същия район, в отделни постройки павилионен тип са били разположени още зъболекарските кабинети, клиничната лаборатория и помещенията за шофьорите на линейки. От срещуположната страна на шосето в стара триетажна постройка са се намирали детското отделение, карантинният инфекциозен сектор, стерилизационната, болничната аптека и кухнята.
Нито една от изброените сгради не е била проектирана и строена за предназначението си, което естествено е налагало изразходване на извънредни средства за текущи ремонти, преустройства и нагаждане към постоянно променящите се нужди и изисквания.
Едва през 1974 г. обстойно е разглеждан въпросът за болничната база и категорично се изказва твърдото становище за ново строителство. За целта се отправя покана за посещение и среща разговор с министъра на народно здраве Ангел Тодоров. Предложеният проект е одобрен, но на практика първата копка е направена чак на 21 януари 1976 година. Въпреки големите за град като Нови пазар мащаби на обекта, първоначално пусковият срок е определен за 1979 година, но официалното откриване на новата сграда е направено едва на 23 декември 1983 година в чест на 100-годишнината на Нови пазар.
През април т.г. тържественото отбелязване на 100-годишнината на болничното дело събра цялата общественост на града, много гости от цялата страна.
Предлагаме със съкращения словото на управителя на МБАЛ, „Д-р Добри Беров” д-р Атанас Атанасов, един от носителите на специалната награда на вестника „За битка с реформата“.
100 години вяра
Уважаеми колеги, уважаеми гости,
Както видяхте, тази болница е надживяла създателите си. Тя е преживяла три войни, много икономически, политически и обществени кризи, възходи и падения, периоди на благоденствие и периоди на нищета.
Днес сградата на болницата се издига на възвишение в североизточната част на Нови пазар в обширен парк, обградена от невероятна зеленина. В лечебното заведение работят общо 147 души, от които 45 лекари, 58 професионалисти по здравни грижи и 24 санитари. Разкрити са 66 болнични легла. Макар и създадена за определен регион, днес в болницата се лекуват пациенти от различни краища на страната. За 2013 г. болницата има сключен договор с НЗОК по 72 клинични пътеки. Всяка година се хоспитализират над 3700 пациенти и се извършват над 700 хирургични операции. Разбира се, в миналото са лекувани много повече хора, а и капацитетът на лечебното заведение е бил значително по-голям, но редица промени в националната здравна система и в самата държава през последните години оказаха сериозно влияние върху развитието на този вид болнични лечебни заведения. Така или иначе в периода на своето съществуване МБАЛ „Д-р Добри Беров” се е утвърдила като основен стълб, около който гравитира цялата локална здравна мрежа. Болницата се отличава от другите лечебни заведения по възможността си да осигури денонощни, непрекъснати медицински грижи и наблюдение. Този непрекъснат цикъл на работа дава възможност за нормално функциониране и на ЦСМП, и на извънболничните кабинети на общопрактикуващите лекари и специалистите.
Стогодишната история на болницата е живото доказателство, че животът и здравето на хората са по-важни от популизма и политическата изгода.
Няма съмнение, че голям процент от нашето щастие се основава върху здравето.
Затова днес сме длъжни да продължим въпреки някои несправедливости, въпреки финансовите проблеми, въпреки тежката неравнопоставеност, кадровия дефицит и нормативната ограниченост.
Нашият екип вярва, че там, където е най-трудно, Бог изпраща най-добрите. Вярваме в нашата кауза и няма да я предадем, няма да ни видите примирени, уплашени, отчаяни. Знаем какво правим и за кого го правим. Няма никакво съмнение, че лечебното заведение е нужно на хората и без него не би могла да се гарантира здравната сигурност. Очевидно потребностите от медицинска помощ не намаляват с развитието на технологиите. И днес – 100 години след създаването си, болницата в Нови пазар няма алтернатива по отношение на достъпа до медицинска помощ. В този един век тя се е адаптирала и променяла в исторически план съобразно конкретните условия. Убеден съм, че перспективите са благоприятни, а бъдещето светло.
За оцеляването на болницата през последните години особен принос имат представителите на местната власт – кметът на Община Нови пазар и Общинският съвет, както настоящите, така и от предишния мандат. Без тяхното разбиране и без огромната за мащабите на общината финансова подкрепа болницата днес със сигурност нямаше да съществува в този си вид. Затова им изказвам своята благодарност.
Огромна благодарност и към всички граждани на община Нови пазар, както и на останалите три общини, които обслужваме, за масовата подкрепа по време на протестите през 2010 г., които със сигурност промениха съдбата не само на новопазарската болница, но и на десетки други общински болници в България.
Бих искал да изкажа по някакъв начин своята огромна благодарност към онези колеги, които имат особен принос за изграждането и развитието на лечебното заведение и които за съжаление вече не са между живите: д-р М. Вартан, д-р Добри Беров, д-р Васил Проданов, д-р Никола Спасов, д-р Паскалев, д-р Николов, д-р Стефан Стоянов, д-р Данаил Трасков, д-р Здравко Самсонов, д-р Петър Петров, д-р Александър Еремин, д-р Аврам Свинаров, д-р Васил Карлов, д-р Феб Пешевски, д-р Маргарит Атанасов, д-р Стефан Рачев, д-р Върбан Върбанов, д-р Николай Ангелов, д-р Димитър Жеков, д-р Руси Божков, д-р Крикор Латифян, д-р Пламен Вълков, д-р Петър Рафаилов, д-р Митю Георгиев, д-р Славка Ранчева, д-р Иванчо Константинов, д-р Димитър Атанасов, д-р Деян Христов.
Трябва да споменем акушерките Екатерина Христова, Янка Христова, Керана Недева, Марийка Ночева Малева, Савета Кузманова, Весела Боева, Милка Славкова, както и медицинските сестри: Дафинка Станкова, Иванка Маринова, Валентина Бъчварова, Добринка Христова, Тодорка Николова, Николинка Тодорова, Павлина Стефанова, Тинка Янчева, Диана Йорданова, Елена Русанова, Златка Ангелова, Василка Трифонова. Не са забравени и клиничните лаборанти Венета Янева и Мария Рафаилова, рентгеновият лаборант Йордан Вълчев и много, много други.
Разбира се, бих искал да благодаря и на хората, които имат особен принос за развитието и оцеляването на болницата, които днес са сред нас.
Тържеството в Нови пазар, както се случва, се превърна в празник на целия град, на региона, на областта. Защото 100-годишната традиция на болничното дело е сред ярките доказателства, че здравеопазване е нужно във всяко кътче на страната, за всеки гражданин на България.
