57-годишният проф. Борис Михайлович Тодуров е кардио-хирург, през 2001 г. извършва първата трансплантация на сърце в Украйна, а 15 години по-късно – първата операция за имплантиране на механично сърце. Инициатор е за създаването на комплексен център за лечение на сърдечно-съдови заболявания – Киевски институт на сърцето, и е негов директор от 15 години насам. Дълги години той воюва за реформа в трансплантологията, за да се преодолее изоставането на страната му в тази област. Професорът поддържа собствен блог, в който агитира за профилактика и грижа за сърцето „поне толкова, колкото се грижим за колите си”. Последната му предвоенна публикация е със символично послание: „Ако бащата помага на сина си да направи къщичка за птици, когато синът порасне, непременно ще построи болница”.
Още в предварителния разговор уточняваме, че въпреки българското си име и фамилия Борис Михайлович няма български корени, а по-скоро е с гръцки произход.
Разговаряме в 26-ия ден на войната – по телефона, но почти „на крак” – всеки момент може да прозвучат сирените за въздушна тревога или да се появи поредният спешен случай…
- Уважаеми Борис Михайлович, как се съвместява страшната действителност на войната с девиза на института – „Нашата цел е сърцето да продължава да бие”?
- Ние продължаваме да бъдем на поста си, но новините от фронта преминават през сърцата на всички ни. Днес бомбардираха голям търговски център в покрайнините на Киев. Загинаха 8 души, много са ранените. В подстъпите към града има много разрушения. Най-страшно е в Мариупол – градът е изравнен със земята, хората гладуват, живеят в подземията – без вода, без електричество, не могат да избягат никъде. Днес Мариупол е като Хирошима и Нагазаки, не е оцелял нито един дом, хората загиват и даже не могат да ги извадят от разрушенията. Същото се случва и в Харков, в Чернигов, в Сумска област, в селищата около Киев, в Николаев. По цялата граница руската армия убива хора и руши цивилни обекти – болници, жилища. Само по официални данни вече са загинали 120 деца, а в действителност може и да са повече, защото в градовете, в които са разрушени жилищни сгради, не можем да оценим колко са жертвите.Това е днешната ситуация – както през Втората световна война.
- Гледах в мрежата репортаж от операционната. Думите Ви бяха: „Трети ранен за днес – вадим осколки от руски снаряди от белите дробове на украински цивилни”. Какви операции извършвате в момента?
- Основният ни контингент пациенти не боледуват по-малко. Появиха се и ранените. По правило става дума за осколочни рани и те не са малко, защото при попаденията се засягат много хора. Агресорът удря предимно от въздуха с ракети и бомби, защото в близък бой понася големи загуби – нашата армия се сражава геройски.
- Бихте ли споделили усещането в първите часове на войната на 24 февуари. Какво е личното изживяване? Имали ли сте опасения, че ще се стигне до тук?
- Дори не можехме да си представим, че това може да се случи на страната ни. Умът не го побира. Същата сутрин бомбардираха в Киев, близо до дома ми. Там има малко градче – Бориспол, и сутринта в 5 часа започнаха бомбардировките, имаше убити и ранени.
- Върнах се към ден първи на войната, за да попитам как като ръководител на такъв голям болничен комплекс реорганизирахте работата на военновременни релси?
- Още в началото евакуирахме част от персонала, тези, които имат малки деца, изпратихме ги в по-безопасната западна част на страната и в чужбина. Другите сме на мястото си, правим операции, имаме генератор в случай на авария в електрозахранването. При сигнал за тревога сътрудниците и пациентите се спускат в бомбоубежището. Там има условия за спане, осигурихме триразово хранене и по този начин продължаваме да работим. Извършваме всички операции на ранени, кардиохирургичните интервенции не са толкова много – само при животозастрашаващи показания. Ето днес, преди да позвъните, оперирах трима болни – две сърдечни операции и един ранен.
- Позволявате ли си в разгара на войната да правите планове за развитието след това, когато единствената цел на института отново ще бъде „човешкото сърце да продължава да бие”?
- Мисля, и съм абсолютно сигурен, че войната ще приключи с нашата победа и ще продължим да работим за благото на нашите пациенти. Много се надявам да станем част от Европейския съюз и да можем да прилагаме европейските стандарти, да обменяме опит с нашите колеги в другите европейски страни. Мисля си обаче, че поне три поколения след нас ще помнят, моите деца и внуци ще помнят как са се крили в подземията, как са падали бомби и са убивани хора. Раните няма да зараснат скоро.
- Моля се щастлива за Украйна развръзка да настъпи по-бързо.
- Благодаря за подкрепата.
Личност с активна гражданска позиция
Проф. Б. Тодуров е участвал в хуманитарни мисии в райони на конфликти – оперирал е в Ирак, в Косово, в Афганистан.
С такава цел през март 2014 г. той пристига в Крим, когато вече е в ход анексията на полуострова. Там по спешност оперира жена с тежък инфаркт – майката на новоназначения от руските сили премиер на Крим. Майката е спасена от видния хирург, а за самия него остава колизията между Хипократовата клетва и политическите убеждения, решена, разбира се, в полза на Хипократ.
Повече от 10 пъти проф. Тодуров е посещавал и зоната на бойни действия между украинската армия и сепаратистите в Източна Украйна. Налагало се да оперира на място, защото населението в подконтролните на правителството райони било оставено без специализирана медицинска помощ…
