Вие сте в: Начало // Всички публикации // Самотата на учения

Самотата на учения

Проф. Румен Балански пред „Форум Медикус“ – за живота на хората и на мишките, за уединението като сестра на науката, за съзнателния избор като начин на мислене…

Ако се върна назад във времето, работя по научните проблеми в областта на онкологията почти 44 години – от студентството досега. Разбира се, първите години бяха доста неясни, неосъзнати. Завършил съм в някогашния Ленинград и там съществуваше (надявам се, че още съществува) много добро направление, наречено Студентско научно общество. Заедно със създадените традиции налице бе и възможност студентите да се включват в някакъв вид дейност, съществуваше стремеж за участие в самата лечебна работа или в някакъв вид научна дейност. Имахме възможност да работим като санитари, като помощници на лекарите или в услуга на медицинския персонал и на преподавателите по катедри, които пък ни въвличаха в своите научни изследвания. Друга възможност бе да работим в съществуващите лаборатории.

Много неща в живота са случайни

Спомням си, че веднъж споделих с мои приятели – семейство руски лекари, че бих искал да правя нещо в областта на науката и да работя в Онкологичния институт в Ленинград. Те обещаха да попитат дали е възможно, при какви условия и прочие. Оказа се, че техен близък е завеждащ лаборатория по канцерогенеза и още като студент започнах да работя там. Постепенно навлизах в тематиката. Мога да кажа, че и досега работя в това направление. Разбира се, вече по-нашироко и по-надълбоко, но не съм изневерил на тази тематика. Не знам дали това е слабост или е постоянство – не съм намерил сили да потърся нещо ново, но пък от друга страна постоянството дава някакви резултати.

Вървенето в една посока има своите преимущества

Целта на лабораторията, в която постъпих като студент, бе да пресява и изследва химични съединения, главно анилинови бои за промишлеността, които са известни със своята канцерогенност. Те предизвикваха – навремето по-често, сега по-рядко, едни специфични тумори на пикочния мехур. Именно анилиновите бои са причинявали тези т. нар. професионални болести и важно е да се знае, че това е било особено характерно за 19 век. Разбира се, науката идентифицира опасността и точно този вид лаборатории тестират багрила, за да установят кое вещество е канцерогенно и кое не, за да се избегне досегът на човека с опасните агенти. И именно в тази лаборатория, като странично занимание или като хоби, работих и по патогенетичната профилактика на рака. Времето, за което говоря, е началото на седемдесетте години на миналия век, и за чест на тази лаборатория още тогава те работеха по проблемите на химичната канцерогенеза. Не че на Запад не е имало големи и мощни институти в това направление, но лабораторията в тогавашния Ленинград наистина бе водеща в работата по т. нар. хемопревенция на рака. Масово този проблем придоби известност през деветдесетте години на 20 век. И доколкото знам, само преди няколко години Националният раков институт на САЩ прие именно такава програма по хемопревенция на раковите заболявания, за която бяха отделени над 1 милиард долара. Това означава, че огромни научни усилия и огромни пари са насочени към изясняване на канцерогенезата, към рисковите фактори, които могат да влияят на появата на туморите и на самите прояви на канцерогенезата. Работата е насочена към забавянето на процеса, който е твърде продължителен, или към неговото спиране на определен етап. Дотолкова, доколкото се приема, че туморите при хората имат много етиологични агенти, но все пак при голям процент (около 90%) появата на тумори при хората е свързана с химически въздействия – вещества от околната среда, от храната и т. н. Процесите на канцерогенезата могат така да бъдат направлявани, че да бъде модулиран рискът от развитие на тумори.

Това може да се провежда в две направления: едното е т. нар. хигиенна профилактика, тоест да бъдат изолирани определени химични агенти, които са канцерогенни и опасни за човека. Може да се работи за тяхното откриване и изолиране в природата, в околната среда. Или да бъдат изследвани процесите, които да настъпват при готвенето например, при което могат да се появят такива агенти. Всичко това би могло да се елиминира и да не достигне до човека.

Другото направление е патогенетичната профилактика, тоест модулиране на процесите, свързани с патогенезата на туморите, за да се намали рискът. Ценното тук е, че цялата информация може да бъде събрана при едно епидемиологично проучване. То показва, че различни популационни или миграционни групи,  минавайки в друга среда, сменят примерно начина на хранене и това води до съществени промени. Има такива христоматийни примери – в Япония например в определен период от време най-висока честота са имали туморите на стомаха, а при групи японци, мигрирали примерно в САЩ, и при децата им, които живеят в новата среда и имат същата генетика като родителите си, спектърът на туморите вече е различен. Той се характеризира от новия начин на хранене и на живот, от променените фактори на околната среда. Тоест тези промени дават пряко отражение върху патогенезата.

Моята пряка работа е свързана с дейността на Лабораторията по химична мутагенеза и канцерогенеза. Мутагенезата е един от основните процеси, свързани с инициацията и прогресията на неопластичната трансформация, която пък може да бъде разглеждана като болест на генома – резултат на натрупване на мутации, важни за функциите на генома, и гени, които контролират важни за клетката функции като диференциация и пролиферация.

По тези причини връзката между мутагенеза и канцерогенеза е ясна

Даже по способността на всички химични агенти да предизвикват мутационни изменения може да се съди за тяхната потенциална, възможна канцерогенна активност. Трябва да подчертаем, че повечето канцерогени са мутагени

Тестирането за мутагенност е много по-бързо и евтино, тъй като може да бъде осъществено в рамките на дни или на седмици, дори и на часове, докато тестирането за канцерогенност изисква години и много повече труд и средства.

Навремето това звено, в което работя, е било предвидено за център на лечебна, но и за осъществяването на научноизследователска дейност. След деветдесетте години голяма част от тези функции са отпаднали и мястото, на което се намираме, бе т. нар. експериментален отдел. В него имаше от 7-8 до 12-13 лаборатории през различните периоди, около 50 души екип, сред които професори, доценти, много научни сътрудници и помощен персонал. „Шапката“ на този отдел през годините е бил Институтът по онкология, Националният център по онкология, а сега СБАЛО. Няма да коментирам сегашния статут и това, че важни звена от системата на здравеопазването сме търговски дружества – това просто е друга тема. И все пак ще кажа, че ако до 90-а година се е говорило за наука и определени личности са имали постижения въпреки условията и финансирането, след това всички усилия бяха изчерпани и хората просто доизживяваха времето до пенсия.

А след 2000 г. вече няма нищо – аз съм останал единствен, нещо като рудаментарен индивид от минало време, и съм благодарен, че все още мога да работя. Няма скрита енергия, по-скоро съм оставен на доизживяване, за което съм благодарен.

Аз открай време съм свикнал самостоятелно да работя

От 1990 г. не съм получил никакво финансиране за научна дейност – за химикали, за апаратура, за материали или за някакви колаборации. Получавам заплата, но на фона на реалностите аз също не бих отделял средства за една лаборатория, защото не е икономически изгодно. Всеки се съмнява в очакванията си за добри научни резултати, но аз, по силата на съдбата, по силата на някакво упорство, надявам се не глупаво, съм създал възможности за получаването на научен продукт.

Винаги съм се старал да докажа, че качеството на моя научен продукт е стойностно. За мен това е единственият критерий

Практически от години не публикувам в български списания, старая се и засега успявам да публикувам своите научни разработки в чуждестранни издания. Ако в чуждите списания, авторитетни и с висок импакт фактор, ми ги приемат, мога да допусна, че работата ми все пак има някаква научна стойност. Има много голяма конкуренция в нашите среди, науката и изследванията напредват много бързо и не е лесно. Аз работя в областта на фундаменталните науки и никой не би могъл да очаква веднага, след година или по-скоро, да има практическо приложение. Аз не приемам разделението на фундаментални и на приложни науки – има друго определение, което приемам. Науката е фундаментална със своето пряко приложение в практиката при определени случаи. Резултатите, които аз получавам, не трябва да се разглеждат като фундаментални или нефундаментални, те са български принос към работата на стотици и хиляди колеги по света. Ученият в крайна сметка е и занаятчия. Аз така гледам на себе си.

Моята цел е да произвеждам факти, научни факти. Важното е да са верни!

А оттук насетне тези факти се трупат, навлизат в практиката, където някой може да ги използва. Тоест, аз ги продавам. За да ги продам, ги излагам на показ, на витрината. За нас това са медиите, пресата, списанията. В момента, в който някой ги цитира или ги използва – било, за да подкрепи, било, за да ме критикува или отрече, било, за да ги използва в своя теза или труд или за друга цел, аз знам, че съм продал научната си продукция. За мое удоволствие мога да кажа, че винаги се съобразявам с правилата и спазвам т. нар. наукометрични фактори. Общата продукция, която съм показал на витрината през това време, публикуваното в чуждите списания, достига някъде около 350 общ импакт фактор. Мисля, че не е недостатъчно и това ме кара да се гордея. Вторият показател или измерител за нашата научна дейност е броят на цитиранията. Мисля, че мога да докажа, но не аз, а други учени, научни статистики, мрежата Гугъл или други световни сайтове, в които се събира научна информация, около 3000 до 3500 цитирания. Това е напълно правдоподобно и реално, а ако сложа и поправъчен коефициент, че работя сам, без персонал и екип, без финансиране, мисля, че давам продукцията на една средно голяма уважавана лаборатория в чужбина, в която работят поне 5-6 души.

Това ми дава увереност да спя спокойно. Не се чувствам храненик или човек, който представлява тежест за своите колеги или за някого. И когато аз им дам една стойностна достоверна научна продукция, аз мога да се чувствам като човек, който не ги подяжда. Това е истината.

Разбира се, за да бъда коректен, след като заговорихме за продукция и за качество, трябва да кажа, че всичко това се дължи на колаборация, която аз изграждам от години. Навремето работех съвместно с руски учени, но през последните 20 години особено ползотворно е сътрудничеството ми с италиански колеги.

Ако аз съм част от някакъв научен механизъм, аз съм по-скоро част от екипа на една италианска лаборатория. През последните 20-25 години съвпаднаха нашите научни интереси и с годините станахме добри колеги и приятели. Работим предимно при тях, защото е имало идеи те да дойдат тук, в нашата лаборатория, но аз съм ги отклонявал. Не толкова заради условията, но си мисля, че няма да ме разберат, ще остане нещо неясно и това може да повлияе негативно на отношенията ни. При тях, в Италия, е коренно различен свят. Мисля, че всеки би искал да работи при техните условия и това ще е умният човек. Защото, не казвам, че е глупаво, но да искаш от нищото да направиш нещо, с цената и аз не знам на какво, не мисля, че това е пътят на прогреса. Може би умните хора биха сменили направлението, биха започнали съвсем различно занимание, но не и да се мъчат. При мен, когато се разбра, че няма бъдеще и развитие на това направление, бях твърде дълбоко навлязъл, бях изградил някаква сфера, някаква система, в която съумявам да работя добре. И това бе мой продукт.

Трудно ми е да разруша всичко това сам, а причините биха били материални.

За мен е важно това, което съм създал. Това е моята система, в която мога да произвеждам научни факти и не мога да я зарежа

А и нямам сериозни мотиви, затова продължавам по същия познат път, пък каквото стане. В крайна сметка и времето на активната ми творческа и научна работа изтича, така че…Но да оставим настрана по-личните ми оценки и преживявания и да поговорим за т. нар. патогенетична профилактика на рака, която е част от общата култура на човека. Аз съм имал възможност да живея в две – три държави и да общувам с два – три етноса. Докато бях в бившия Съветски съюз, останах с впечатление, че нагласата на тези хора, които аз така или иначе уважавам, е, че независимо от цената някаква цел трябва да бъде постигната. Това има своите хубави и лоши страни. Моят характер е такъв, че без да се вглеждам много в това как, защо, колко, важното е някаква научна цел да бъде постигната. С цената, да речем, на цялото ми свободно време и на всичките ми усилия.

Докато, пребивавайки сред италианците, разбрах, че по-мъдрият начин, който също е част от общата култура на човека, е да намериш начин да живееш красиво и по възможност щастливо

Включително да работиш добре, да се храниш добре – тази нация съумява да постигне това, и то на пръв поглед без някакви героични усилия. И работата им върви, и семействата си гледат, и забавленията са истински, и храненето им е хранене… И постепенно започнах да изпитвам силно уважение към италианците, към нацията им. И разбирам, че човек в крайна сметка трябва да живее по такъв начин, че да намали риска от заболявания, да създаде условия, при които би могъл да живее по-дълго, в по-добро общо здраве. И неслучайно хората, с които работя от тази част на Италия, са със средна продължителност на живота 80-82 години, в относително добро здраве, въпреки възрастта.

Всички тези фактори са част от живота и общата култура на човека или на дадената популация

Важни в това отношения са и традициите, и дългогодишните научни изследвания в тази насока: спазване на добър хранителен режим, на определена диета, ако е необходимо, както и факторите на околната среда и нейното опазване. Всичко това неминуемо влияе върху здравето ни и пряко се отразява на хроничните дегенеративни заболявания. Рецептите са известни на всички – култура на почивка, култура на хранене, употребата на много зеленчуци и плодове, но не замърсени с пестициди или с други химични съединения. Ако липсват определени съставки в храната, можем да използваме някои витамини, да обогатяваме диетата си с определени вещества. Отделно науката подсказва, че има химични съединения, които биха могли да намаляват риска от развитието на определени болести – това са витамините, селен концентрацията, магнезият, особено ако живеем в райони, доказано дефицитни на тези вещества. Например, обогатяването на диетата със селен може да намали риска от появата на неопластични заболявания, това е доказано от множество проучвания. Тоест ние можем съзнателно да модулираме диетата си или пък състава й и по този начин да живеем с надеждата, че ще живеем по-дълго и по-качествено.

В България аз не знам някой сериозно и задълбочено да се занимава с канцерогенеза. Отделни личности са правили отделни опити в някои институти на БАН, но лично не познавам колега, който трайно да се занимава с тези проблеми. Ние сме малка държава и нямаме кой знае какъв научен потенциал, а може би и не е необходимо. Резултатите, които се получават в света, са интернационални, достъпни са за всички – както колегите публикуват, така и аз публикувам и това е общата научна информация. Иначе нашата „база“ в лабораторията е доста оскъдна, но аз искам да благодаря на Фонда за научни изследвания, който доскоро помагаше да се получи положителна оценка за някои проекти и да получим поне частично финансиране. Всъщност от 1990 г., като изключа парите от бившия Комитет за наука и технически прогрес, това е единственият начин, чрез който аз финансирам научните си занимания. Разбира се, на фона на реалностите, че не разполагам с достатъчно средства, аз избирам такива направления за работа, такива методи, които ми позволяват с минимум средства да съществувам и да работя. Има известен опит и база, натрупани през годините, а и колаборациите също ми помагат да набавям необходимото – например, когато съм в Италия, вземам от колегите някои реактиви, консумативи и ги пренасям за работата тук.

По този начин не мога да правя това, което искам, а правя онова, което мога!

Лимитиран съм от реалностите, срам ме е да го кажа, но през последните години съм се свил и откъм работни ръце – няма екип и колеги, всичко минава през моите ръце, задачите ми са от чистача до професора и времето никога не стига. Средното ми работно време е 10-12 часа, включително в събота и в неделя, последната ми отпуска е от 1978 година, но това ми е позволено. Аз нямам семейство и нямам за кого да се грижа, работата ми замества всичко останало – тя е моето хоби и поради това аз не се чувствам нещастен. Даже си мисля, че по този начин съм избегнал много неприятности в живота…

Това е мой съзнателен избор

Аз съм преценил стратегически, че мога да правя своите хронични експерименти. На Запад това е изключително трудно, при много строга регулация и подобни проучвания в другите страни струват стотици хиляди или милиони. При мен е просто – сам си развъждам животните, сам ги отглеждам, сам ги третирам и де факто затова излиза по-евтино. Имаме едно разпределение на задачите с италианските колеги, тъй като сме в непрекъсната колаборация поне от 15 години и работим по проекти, често свързани с Националния раков институт на САЩ. Тази връзка е на Италия и на колегите там, не е моя. Те работят от години по съвместни проекти заедно с американски групи и аз дължа тази близост именно на тях. Специализирал съм по линия на СЗО заедно с Италианската организация за борба с рака по проект, финансиран от Европейската научна фондация в началото на 90-те години на миналия век, именно в тази лаборатория, в която и сега работя. Тя е част от института в Генуа, сега е департамент, и от 1993 г. насам всяка година съм в Италия по два, три месеца, като в определени периоди съм работил и по половин година. Особено от 1997 г., когато бе сключено споразумението между италианците и Американския национален раков институт за съвместни изследвания в областта на патогенетичната профилактика на рака. Фазата на проучвания и разработки вече е достигнала до производството на определени субстанции, предназначени за хората във вид на съединения, намаляващи риска от възникване на тумори. Досега са изпитани около 20 такива съединения с наша помощ, тъй като през годините аз апробирах и установих първия ясен, демонстративен модел, който показва канцерогенни въздействия на тютюневия дим. През последните 40-50 години това бе обстойно изследвано, доказано бе вредното въздействие върху човека, но при животните нямаше такива данни. Много експерименти, повечето негативни, само в някои от тях имаше някаква симптоматика на границата, но не бе ярък модел. През 1997 г. американецът Witschi доказа нещо подобно, но то бе със специфични, високотоксични методи за въздействие върху мишки при една много странна схема на третиране. Тя е и много любопитна, защото третирането на мишките с тютюнев дим продължава 4 месеца, след което ги оставят 5 месеца на чист въздух. Тогава, макар и незначително, но стабилно, се повишава честотата на туморите на белия дроб. Обаче ако през всичките 9 месеца ги третирате с тютюнев дим, няма повишение на канцерогенезата. Затова при докладите, когато повторихме и анализирахме тези експерименти, пушачите казаха: значи не трябва да спираме! Защото, ако спрем, ще тръгнат туморите…И ние донякъде използвахме тази схема, но нивото на индуцираните тумори беше ниско и ни е трудно да отличим протективния ефект, защото той вече е почти на нулата.

В един период започнахме новородени животни да третираме с тютюнев дим именно по тази схема. Този модел донякъде е уникален и работата ни продължава в едни много колегиални рамки. При нас усилията изискват малко повече физически труд при липсата на достатъчно апаратура, но партньорството продължава успешно, разбира се, и в други неща. Американците имат набор от съединения, а ние доказваме, че можем да осъществяваме такива експерименти. Нашата съвместна група с италианците е формирана още през 1997 г., когато е била официално оценена от ръководителите на Националния център за изследванията на рака, като ние сме дали информация за възможностите, с които разполагаме – лаборатории, персонал, апаратура, какви вивариуми и условия за работа предоставяме. И още – в какви направления работим, какви публикации имаме, какво можем да правим, какви методи използваме. Това е вид кандидатстване, в което те оценяват – можеш или не можеш да бъдеш партньор. И така ни избраха. Между другото има около 10 подобни групи, с които, освен с нас, си взаимодействат. И за всеки определен проект и конкретно проучване се подбира най-подходящият кандидат, който провежда изследването при определените условия и заплащане, като предварително декларира своите методи и възможности.

В периода на сътрудничеството ни оттогава досега сме изследвали над 15-20 съединения, като освен хронични опити аз провеждам и някои други генетични изследвания, но с по-прости методи. Методите са такива, че не изискват много средства и апаратура. Молекулярнобиологичните изследвания са прекалено скъпи и изискват много персонал, затова с тях се заема италианската лаборатория. Благодарение на тези фондове през годините колегите развиха нови направления и възможности, успяха да оборудват още модерни лаборатории за молекулярнобиологичен анализ и могат да изследват експресия на гени, да използват микрочипове и прочие. Изследват се и други увреждания и механизми, които регулират експресията на гените. Установено бе, че мутационните изменения, които настъпват в структурата на генома, водят или до липса на активност, или до промяна на активност на някои ген, но и до промени в продукта, който е кодиран в самите гени.

Но има и т. нар. епигенетични промени, които са много, но се делят на три основни групи: метилирането, ацетилирането и в последните години се изследва въздействието на т. нар. микроеренки. Това е един механизъм за посттранскрипционно регулиране на експресията на гените. Оказва се, че при туморите тези механизми са много сериозно нарушени. Тоест, не е нужно да имаш структурни промени в даден ген, но той може да бъде нарушен чрез такива епигенетични промени. Това вършим в Италия и в България, като обединяваме резултатите и получаваме по-стойностен краен продукт. Крайната ни цел е да разберем има ли тумор или няма. А това може да стане само чрез хронични изследвания. И затова ние в повечето публикации следваме етапи, в които първо изследваш, после доказваш и накрая докладваш. Например, как генетичните промени се отразяват на нивото на индуцираните тумори, на тяхната честота и развитие. И така се ражда конкурентният продукт, така работим и така съществуваме. Освен това аз съм се приспособил към условията у нас, с ограничения ресурс от възможности и пари, но давам нещо, което и само по себе си е достатъчно. Този мой скромен принос, комбиниран с усилията на италианските ми колеги, излиза като завършен продукт и осмисля усилията ни.

В досегашните изследвания най-активни инхибитори по отношение на канцерогенезата са, да кажем, някои антиоксиданти. Именно на такива съединения са богати плодовете и зеленчуците. Това е в най-широк спектър, защото стотици са съединенията, които могат да повлияят. Но в частност ние сме изследвали едно лекарство, което може да се намери във всяка аптека и да се купи. Популярното му название е АЦЦ, а това е ацетилцистеин. Цистеинът е една аминокиселина, съдържаща сулфхидрилна група, която сама по себе си е мощен антиоксидант именно поради факта, че тя е донор на водорода, а е напълно безвредна. Тя освен всичко друго е прекурсор на главния нуклеофил в клетката, това е съединение, което може да взаимодейства със свободни радикали. Значи самият цистеин е антиоксидант и е донор за синтезата на съединения с антиокислителна активност. Доказано е, че при хора с различна степен на канцерогенеза, включително и от въздействието на тютюнев дим, АЦЦ  намалява честотата на туморите. Иначе лекарството се използва като муколитик. Искам да подчертая, че това е полезно и да речем при болен от грип или от настинка, ако използва този муколитик, освен че облекчава прочистването на дихателните пътища, има и общо добро повлияване, защото повечето такива заболявания са придружени с окислителен стрес. В този случай ацетилцистеинът предпазва генома от генетични увреждания, влияе положително на някои ензими, които са лабилни към окислителния процес, и той може да ги предпази. Много други полезни въздействия могат да бъдат посочени.

Друга подобно група са противовъзпалителните нестероидни препарати. Доказано е влиянието на възпалението при хроничните дегенеративни болести, включително и онкологичните. Де факто ние и при канцерогенеза с тютюнев дим сме доказали, че ако даваш този вид съединения (дори последните ни данни са за аспирина, но още не сме ги анализирали), те повлияват върху пушачите, макар че имат и някои странични ефекти. Докато АЦЦ е много по-щадящ и полезен препарат. Но да повторя – нестероидните противовъзпалителни също намаляват риска, дори при пушачи, които вече са спрели тютюнопушенето. Това е именно значението на тези агенти, които потискат канцерогенезата в различните й форми.

Изследванията показват, че няма гаранция за нищо, но все пак се намалява рискът. Моето лично впечатление за тютюневия дим е, че важна роля за канцерогенезата, свързана с него, играят свободнорадикалните процеси. При вдишване на тютюнев дим се създава окислителен стрес в алвеолите и се създават вторични свободнорадикални агенти, които въздействат и могат да предизвикват увреждания във вътрешни органи: сърце, черен дроб и т. н. Аз не съм автор на тезата, но моят опит доказва или по-скоро намеква именно за това.

Само един пример: ако искам да инспирирам с бензпирен, който и в тютюневия дим се съдържа, тумори на белия дроб на мишка, аз трябва да инжектирам около 500 милиграма на килограм. Съдържанието на бензпирен в тютюневия дим е няколко микрограма и колкото и да го вдишваш, не можеш да стигнеш тези високи концентрации.

При това положение ми се струва, че не бензпиренът в цигарите е проблемът. Той може да има някакво влияние – синергизъм например, но други фактори водят до канцерогенеза. Това показва моят опит

В групата на хроничнодегенеративните заболявания влизат и процесите на стареенето. Доказано е, че ролята на свободнорадикалните процеси и уврежданията от окислителния стрес е много важна. Н-ацетилцистеинът (N-Acetylcysteine ) би могъл да бъде „заподозрян“, че удължава живота. Аз съм правил такъв опит, но в крайна сметка не се получи удължаване на живота на мишките, които цял живот пиеха една умерена за тях доза Н-ацетилцистеин. Все пак имаше известно намаление на общите патологични процеси при тези животни, но съществени статистически важни промени не настъпиха. Мога да кажа, че от години следя цялата литература за антиоксидантите, но не твърдя, че съм ги проучил докрай. През последните 10 години до такава степен съм затрупан с експериментална работа, че това малко ме отдалечава от представите за академичен учен.

Просто ако не следиш новостите, публикациите и литературата, излизаш от релси

Говоря за конкуренцията и реалностите в световен мащаб, не тук, в квартала. При нас е възможно и цял живот да не чета и пак да съм начетен. Но пак казвам – за мен няма българска наука или американска наука, има Наука. Всеки учен по света работи и произвежда научни факти. Аз се движа в едно русло от времето, когато работех с руските си колеги, а моят учител се казваше Феликс Константинович, той хипотетично тестираше един подход – примерно, ако даден канцероген предизвиква генетични увреждания, и добавиш друг химикал, който предизвиква още едно увреждане, вече сумирани двете увреждания до такава степен увреждат функциите на клетката, че тя или умира, или имунната система я елиминира. По този начин под въздействието на два удара клетката се елиминира и се намалява рискът от по-нататъшно трансформиране. Затова казвам, че някои по-оксидантни ефекти може да доведат и до не толкова позитивни резултати. Трябва да бъде търсен баланс – човек не бива да прекалява с по-високи дози, но периодично може да подпомага организма си. Особено при вредни за здравето навици като пиене, пушене, които сами по себе си намаляват наличието на антиоксиданти в кръвта. Всички тези процеси трябва добре да се познават, да се регулират и контролират.

Що се отнася до селена, неговото влияние се обсъжда още от 40-те години на миналия век, някъде в средата на века е признат за микроелемент, необходим за здравето на човека. Селенът също е дискутиран като антиоксидант. Сам по себе си той не се числи към тази група и е доста токсичен елемент. Селенът влиза в активния елемент на няколко ензима. Затова, когато вие живеете в среда, в която нивото на селен в храната, във водата, в околната среда е по-ниско, непрекъснато организмът ви изпитва дефицит. И на фона на този дефицит вие сте по-податливи на оксидативен стрес. В такъв случай добавянето на селен е необходимо. Или като химикал, или чрез някои храни, богати на този елемент. Това веднага позволява на организма да синтезира повече ензим и да се върне към генетично детерминираното ниво. Вие не може да го повишите над това ниво, единствено от патологично пониженото равнище може да достигнете до нормата. И за определени райони от света, бедни на селен, това е доказано, например в Китай, в някои региони на Европа и на Балканите.

Проф. Камен Цачев е анализирал ситуацията и нивата на селена в България и неговият дисертационен труд е посветен на това. Но, общо взето, се приема, че Балканите са регион с относително ниско съдържание на селен. И добавянето му от време на време, бих казал, че е полезно. Аз лично също съм го правил няколко пъти. Освен като медикамент, селенът може да бъде набавен от морски храни. Има доста данни, че дефицитът му води или по-скоро увеличава риска от тумори на простатата. Подобни сведения има и за белия дроб и за други органи. Имаше периоди, в които темата бе доста актуална и аз включително съм се увличал и съм се занимавал с нея, но сега е доста позаглъхнала. Примерно при канцерогенеза на черния дроб добавянето във водата на една концентрация от 10 милиграма на литър, която дори някои изследователи смятат за токсична, би помогнало. Повечето колеги работят с концентрация от 4 -5 милиграма на литър. Наблюдава се намаление с 30-40% на рисковете, но не винаги може да се прави екстраполация между данните от експерименти и резултатите при хората.

Спомням си периода от 1967 до 1977 г., когато следвах и защитих аспирантура в някогашния Ленинград. Не казвам, че тогава не е имало какво да се яде, но все пак, особено през зимата, бе ограничено снабдяването със зеленчуци, с плодове. И аз, дори не знам с какви мотиви, от време на време пиех витамини. Това е по-добро на фона на общите авитаминози. Хората навремето са считали, че още при епидемиите от скорбут са оправили нещата с високи дози витамини. Реалността е, че ако не в болестните процеси, като цяло те винаги са полезни, включително и на съвременния човек.

Искам да се върна към своята пряка работа и угризенията ми, свързани с нея, по-скоро с животинките, които използвам за експериментите и проучванията. Мисля, че се чувстват нещастни и наистина с напредването на годините изпитвам противоречиви чувства. Навремето по-малко се замислях над този етичен проблем. Мога да ви покажа голяма докторска дисертация, която съм защитил през 1990 г. При нейното изработване, за разлика от повечето докторски защити, всичко е изработено от мен самия. Казах ви, че никога не съм работил в колектив и дисертацията също е мой едноличен труд. Но някъде бях преценил, дори изчислил и дано не ви настръхнат косите, колко животни са загубили живота си в името на тези експерименти. И си казвам, дано си е заслужавало, защото резултатите, включени в този труд, са плод на проучвания, в които съм използвал над 100 хиляди мишки, 6-7 хиляди плъха и няколкостотин хамстера. Това е една хекатомба, която наистина дано е била и бъде полезна на човечеството. Спомням си, че навремето в централната сграда на онкологичната болница бе вивариумът и месечно по няколко хиляди животни се използваха за експериментална работа.

Надявам се, че всичко това е било полезна жертва в името на хората

Забелязвам напоследък, че доста внимателно започвам да планирам експериментите си, като си давам сметка и за животинките. Затова казвам, че се появиха някакви морални съмнения в моята правота и в начина, и в средствата, чрез които доказвам моите научни тези. Вероятно и стремежът ми да публикувам основно в западни издания е своеобразно, не бягство, а застраховка, че световните научни критерии са си стрували усилията и жертвите.

Това ми дава някакво право на спокойствие сега, но как ще бъде в отвъдния живот – не знам?

Родството ми с фамилия Балан е особено чувство, но не просто на гордост, а на отговорност да не я посрамя. Михаил Стоянов Теодоров-Балански е моят прадядо, който всъщност е един от петимата братя. Всеки от тях е дал нещо за хората и за страната си и е бил полезен за времето си. Тогава, който пръв е започвал определена кауза или някакво занятие, е оставал в историята като родоначалник. Но допускам, че не само времето и ситуацията са допринесли за техния просперитет, но и личните им качества.

Всъщност това е смисълът на човешкия живот – съзиданието да бъде цел, а не забавлението!

Поглеждам в интернет, така както ме посъветва проф. Румен Балански. Отгръщам виртуалните страници и намирам пълно съвпадение на думите му с фактите и статистиката. В мрежата откривам и нещо друго: „Освен многобройните цитирания в научни публикации, от 2001 година досега изследванията на д-р Балански са цитирани в над 95 международни патента на разработки за хемопревенция на рака.

Работата на българския учен се смята за една от водещите в света за изучаване на механизмите на раковите заболявания и подходите за терапия…“

Стойчо СТОЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.