Нови възможности за кариера се откриват пред имащите знания, необходими в стремително развиващия се сектор на генното инженерство, обещаващ да направи революция в медицината.
…Лежейки на болничното легло, с включена система, пациентът се усмихва малко напрегнато. Във вените му се влива разтвор, съдържащ милиарди микроскопични фрагменти на ДНК, които трябва да се впишат в неговия геном и да прередактират своеобразната биологична инструкция, съдържаща се във всяка човешка клетка. 44-годишният жител на Финикс /щата Аризона/ Брайън Мадо през целия си живот е страдал от рядкото, животозастращаващо заболяване – синдром на Хънтър.
През ноември 2017 г. той стана първият в света пациент, подложен на нов вид лечение, при което неговите гени бяха редактирани. В кръвта му са добавени микроскопични „молекулярни ножици“, които трябва да срежат фрагмент от ДНК в клетките на черния му дроб и да имплантират ген, който да „ремонтира“ дефектния по рождение.
- Ние сме на прага на нов етап в генната медицина, казва Сенди Макрей, директор на Sangamo Therapeutics, биотехнологичната компания, разработила метода на лечение. Макар все още да няма окончателно заключение доколко успешно е редактиран геномът на Брайън Мадо, случилото се с него е сериозно постижение в нова научна област, която, както се очаква, ще направи революция в медицината. И тъй като новите методи на лечение ще излязат от изследователските лаборатории и ще навлязат в болниците по целия свят, нуждата от квалифицирани инженери генетици неимоверно ще нарасне.
Във Великобритания прогнозират, че към 2030 г. генната и клетъчната терапия ще създадат в страната повече от 18 хиляди нови работни места. В началото на миналата година британското правителство обяви, че ще бъдат инвестирани 60 млн. паунда /76 млн. долара/ в създаването на център за клетъчна и генна терапия, за да се ускори прилагането на нови методи за лечение.
Националният институт за изследване на човешкия геном в САЩ също прогнозира значително увеличаване на търсенето на специалисти в тази сфера. Според американското бюро по труда търсенето на биомедицински инженери в САЩ ще нарасне със 7%, а на учени медици – с 13%, което общо ще открие около 17 500 нови работни места. Ще бъдат необходими и други специалисти, чиято работа няма да бъде в медицинските лаборатории. Ще трябва да се обработват и осмислят големи масиви от данни, получавани в хода на изследванията, тъй като лечението ще става все повече персонализирано, съобразено с индивидуалния геном на пациента.
- Генната терапия бързо се превръща в надеждна сфера на медицинските изследвания и същевременно в бързо развиваща се индустрия, казва професорът по генетика в Станфордския университет Мишел Калос, президент на Американското дружество по генна и клетъчна терапия. – Появата на все повече компании, занимаващи се с генна терапия, а също и развитието на вече съществуващите, ще увеличи броя на работните места за научни сътрудници в тази сфера. Индустрия като генната терапия се нуждае от най-различни млади специалисти – генетици, молекулярни биолози, вирусолози, биоинженери, химици и, разбира се – мениджъри, които да ръководят този бизнес.
Интересът около редактирането на генома е лесен за обяснение – надеждите са, че това ще даде възможност да се поправят генетичните дефекти и ще помогне при засега нелечими заболявания като хемофилията или муковисцидозата например.
Много от водещите фармацевтични компании в света също смятат, че в бъдеще генното редактиране ще стане основен инструмент в здравеопазването. Мнозинството малки компании за генна терапия работят в партньорство с такива гиганти като Bayer, GlaxoSmithKline, Pfizer, Merck, Novartis /и често с техните пари/. Дори бегъл поглед по сайтовете на компаниите за човешки ресурси дава да се разбере, че фармацевтичните гиганти активно търсят специалисти по генна терапия, за да ги включат в щатното си разписание.
Според някои прогнози в близките пет години глобалният пазар на генното редактиране ще нарасне двойно и ще достигне обем от 6,28 млрд. долара.
В света вече са апробирани или са в процес на клинични изпитвания около 2700 способа на генна терапия, с чиято помощ учените се надяват да бъдат лекувани най-различни заболявания – от рак до мускулна дистрофия и сърповидноклетъчна анемия.
- Наистина става дума за многопрофилна сфера на дейност, казва Гюнеш Тейлър, изследовател в Института „Франсис Крик“ в Лондон. Тя прилага техниката на генно редактиране в изследванията си върху полови хромозоми, като целта е да се помогне на хората с репродуктивни проблеми или с дефекти в развитието от рода на синдрома на Рокитански, при който момичета се раждат без матка. – Нужни са ни специалисти по молекулярна биология, но и IT-специалисти, които да помагат в анализа на огромните масиви от данни, създавани при съвременните методи на генна модификация, казва тя.
Заплащането на подобни специалисти, естествено, зависи от квалификацията им, но по всяка вероятност то ще бъде над средното. Така например лекарите генетици могат да разчитат на годишна заплата между 39 870 и 134 770 долара, а биофармацевтите, помагащи да се анализира даденият геном, ще заработват между 35 620 и 101 030 долара, изчисляват в Националния институт за изследване на човешкия геном.
- Като се има предвид, че ще се прилагат все повече методи и че генното редактиране става все по-популярно, ще бъдат необходими и специалисти по медицинска етика, които ще ни помогнат да се справим с някои възникващи проблеми, казва още Гюнеш Тейлър. Самата тя прилага в работата си CRISPR-Cas9 – сравнително най-новата технология за редактиране на генома, базирана на имунната система на бактериите. Откриването на тази технология преди пет години радикално повлиява върху бързината и стойността на редактирането на генома, като позволява на учените с недостижима до този момент точност да правят разрези в ДНК веригата, да отстраняват проблемни гени и да поставят нови. Разбира се, далеч не всички болести могат да бъдат излекувани като просто се отстранят дефектните гени, но технологията CRISPR-Cas9 дава надежди да се научим да се справяме със заболявания, приемани за нелечими.
В голяма степен въпросът как ще бъде използван този потенциал зависи и от законите. Както и досега, намесата в ДНК на човека поражда спорове в обществото – главно защото не е напълно ясно какъв ще бъде крайният резултат от тази намеса в дългосрочна перспектива. Така например непреднамерените и непредвидените промени могат да провокират мутирането на клетките в ракови или да предизвикат негативната реакция на имунната система.
В региони като Европа редактирането на генома на растения, животни и хора е строго регламентирано. В САЩ законите са малко по-гъвкави и позволяват провеждането на някои клинични изпитвания. Световен лидер в генното редактиране е Китай, където през миналата година бяха разрешени клинични изпитвания с приложението на CRISPR-Cas9 при 300 пациенти с различни заболявания, включително с рак и ХИВ/СПИН. Въпреки че повечето китайски специалисти в тази област са обучавани в чужбина, сега те създават своя смяна в собствената си страна. Китайските власти определиха редактирането на генома като един от приоритетите в петилетния си план, като се отпускат инвестиции от милиарди долари за тези изследвания.
Във връзка с прилагането на генетиката за диагностика и лечение на наследствените заболявания се появиха и специалности, за които никой не е чувал – консултант по генетични въпроси.
- При генна терапия пациентите трябва да вземат нелеки решения и те се нуждаят от помощта на експерти, които могат да анализират генетичната информация, да оценят риска от един или друг вид лечение. Професионалистите в здравеопазването също ще трябва да разширят своите познания по генетика и това дава нови възможности на експертите в тази област, подчертава Кристин Пънч, вицепрезидент на Европейското дружество по човешка генетика и консултант в тази сфера. Американското бюро по заетостта оценява потребността от професията генетичен консултант като една от 20-те най-бързо растящи в страната и прогнозира, че нуждата от нея към 2026 г. ще нарасне с 29%.
