По своята същност здравето е биологична категория, която характеризира състоянието на структурата и функциите на човешкия организъм и съответствието им на установените норми. Здравето включва различни компоненти като: соматичен (свързан с тялото), физичен, ментален (умствен, психически), духовен, нравствен, психолого-комуникативен (психологичен), сензорен, речев (логопедичен), аморбиден или медико-профилактичен, репродуктивен.
Дефиниция на здравето се дава в абз. 1 на преамбюла на Устава на СЗО, където то се определя като „състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг“. В абз. 2 на преамбюла се казва, че „да се радва на най-доброто здраве, което може да бъде постигнато, е едно от основните права на всеки човек, независимо от неговата раса, религия, политически убеждения и неговото икономическо и социално положение“.
В приведената дефиниция изпъкват два основни момента. Единият от тях е липсата на болест като състояние на организма при липса на хомеостаза и понижено качество и ефективност на жизнените процеси или на немощ, на физически или морален недостатък. Подобно определение на здравето прави още древноримският лекар, хирург и философ Клавдий Гален от Пергам, за когото „здравето е „състояние, при което не страдаме от болки и не сме ограничени в нашата жизнена дейност“. Разбира се, тук трябва да се отчита обстоятелството, че човешкият организъм не е статична, а динамична система, че човек се развива, изменя се непрекъснато, а и липсата на симптоми на заболяване в човешкия организъм не означава, че дадено заболяване не е в своя латентен скрит период.
Вторият основен момент в дефинирането на здравето е определянето му като състояние на „пълно физическо, психическо и социално благополучие“. Физическото благополучие се свързва с естественото състояние на организма и нормалното функциониране на всички негови органи и системи. То намира израз в отсъствието на болести и пълнотата на проявление на жизнените сили на човека, с продължителността на живота. Изразява се в равнището на физическо развитие и подготовка, с двигателния и общия тонус на организма, закаляването на тялото, с готовността за понасяне и преодоляване на значителни физически и психически натоварвания, със запаса от сили за справяне с всекидневните задачи, в способността за самовъзстановяване на организма, с възможностите за заработване на достатъчно количество средства за издръжка на индивида и членовете на неговото семейство, с изработването на навици за занимания с физическа култура и спорт и др. Физическото благополучие е в тясна и непосредствена връзка с останалите фактори на здравето като условия и начин на живот, околна среда, наследствен геном.
На здравото тяло трябва да съответства здрав дух, физическото благополучие трябва да съответства на психическото. Психическото благополучие също не се изразява само в липсата на психически разстройства. То намира израз в реализацията на способностите и потенциала на човека, с годността му да се справя успешно със стресовите състояния, възможностите за продуктивна и ползотворна дейност, както и в приноса на индивида за благосъстоянието на неговата общност. За него са характерни също: постоянството и идентичността на преживяванията при еднотипни ситуации; поемането на отговорност за собствени решения; осъзнаване на личните възможности; самокритичност към собствените психични действия; способности за планиране на собствената жизнена дейност и реализация на поставените планове; изменение на начина на поведение при смяна на обстоятелствата; способности за самоуправление на поведението в съответствие със социалните норми, правила, закони; адекватни реакции при въздействие на средата и други.
Социалното благополучие представлява многофакторно интегрално понятие и включва всички проявления на индивида като част от социалната общност. То намира израз в адаптацията на човека към природната и социалната среда на обитаване и обхваща различни страни от живота на човека и обществото – икономическа, културна, социална, психологическа, физическа, духовна. От една страна, социалното благополучие има обективен характер и се детерминира от условията на живот на хората, при които те удовлетворяват своите потребности, реализират жизнените си планове и социални очаквания. В това отношение то зависи главно от развитието на икономиката и състоянието на системите на здравеопазване и образование. В разработения в края на ХХ век Индекс на човешко развитие за измерване на социалното благополучие се използват индикатори като: очаквана продължителност на живота при раждане и здравословен начин на живот; достъп до знания, измерван чрез средната и очаквана продължителност на обучението; жизнен стандарт, оценяван чрез показателя БВП на човек от населението. Освен достъпа до здравни и образователни услуги и жизненото равнище, социалното благополучие включва също правната и социалната защитеност, безопасната екологична среда, възможностите за реализация на културните и спортните потребности и др. От друга страна, социалното благополучие се изразява и в субективните преценки на индивидите за тях и за собствения им живот като свобода на избора, социален престиж и признание, трудова реализация, удовлетвореност от социалния статус, участие в обществения живот, умения за комуникативно общуване, боравене със съвременни средства за комуникация и много други.
На здравето като социално-икономическа категория се акцентира в „Отавската харта за промоция на здравето“ на СЗО от 1986 г., където се посочва, че „доброто здраве е главен ресурс за социално и икономическо развитие както на обществото като цяло, така и на отделната личност, и е важен критерий за качеството на живот“. Два от четирите основни фактора на производството – трудът и предприемачеството, са свързани с хората, с участието им в трудовия процес и производството на блага. Ненапразно един от създателите на теорията за човешкия капитал Г. Бекер, включва в състава на човешкия капитал няколко елемента – капитал образование, капитал професионална подготовка, капитал здраве (подч. на автора), капитал миграция, притежаване на икономически значима информация и мотиви за икономическа дейност. Човешкият капитал не рядко се определя като форма на изражение на производителните сили на човека в условията на постиндустриалния стадий на развитие на обществото. Здравето е икономически ресурс, условие за пълноценно използване на останалите ресурси. Здравето се явява и фактор за повишаване на жизненото равнище и качеството на живот на хората, условие за социална реализация. Ненапразно при изчисляването на Индекса за качеството на живота (quality-of-life-index) наред с показателите семеен и обществен живот, материално благополучие, домашен бит, политическа стабилност и безопасност, климат и география, гаранции за заетост, политически свободи и равенство, на първо място като показател е поставено здравето, очакваната продължителност на живота при раждане, основани на добро медицинско обслужване и безопасност.
Още в началото на 80-те години на миналия век експертите от СЗО обособяват четири основни групи фактори, формиращи здравето на човека – генетични, състояние на околната среда, условия и начин на живот, медицинско обслужване. Нещо повече, те правят и ориентировъчна оценка на влиянието на тези четири основни фактора върху здравето на човека като поставят на първо място условията и начина на живот с дял от 52-53%, оценяват генетичните фактори и състоянието на околната среда с по 20%, а на последно място поставят медицинското обслужване с по-малко от 10% (7-8%).
В общото понятие здраве се разграничават две негови разновидности: индивидуално и обществено. Под индивидуално здраве се разбира личното здраве на отделния човек. Според проф. М. Попов то има „собствен носител (индивидът) и битие (адаптивната динамика на целия организъм), различна е и степента на здраве – клинично здрав, заболял с временно липсващо здраве, хронично болен с компенсирани функции на организма, с инвалидност“. Индивидуалното здраве зависи от самия индивид, от неговия начин на живот, култура, наследственост, състояние на здравеопазването и други.
Общественото здраве е съвкупност от индивидуалното здраве на членовете на дадена общност. То отразява здравето на индивидите, които образуват общността, явява се като състояние на обществото, което осигурява условията за активен и ползотворен начин на живот. То няма собствено съществувание, за разлика от индивидуалното здраве не може да се установи на базата на данните от клиничните изследвания и субективните усещания на индивидите. То зависи не само от развитието на науката и постиженията на медицината в областта на профилактиката, лечението и рехабилитацията, но и от редица други фактори като социално-икономически условия, демографски процеси (механичен и естествен прираст), начин на живот, природни условия и качество на околната среда, биологична и генетична особеност на хората. Изследването и оценката на общественото здраве, според проф. М. Попов, „е безусловно необходимо за разкриване на обективните здравни потребности на общността“, а посредством тях и „за идентифициране на проблемите и планиране на целите, приоритетите, ресурсите и подходите за решаване на установените проблеми“.
Направеният бегъл преглед на същността на здравето като социално-икономическо понятие налагат и проверка на релевантността му относно общотеоретичните постановки на фундаменталната икономическа теория (икономикс). Здравето – индивидуално и обществено, напълно отговаря на характеристиката за благо както от гледна точка на класическата, така и на неокласическата теория. Още Платон четири столетия преди новата ера обявява, че „първото благо е здравето“, а френският философ, математик и физиолог Рене Декарт пише, че „здравето е първото благо и основа на всички други блага в живота“. Ненапразно в пирамидата на потребностите на американския психолог Ейбрахам Маслоу здравето е поставено в основата на пирамидата и е причислено към физиологичните потребности наред с храна, вода, сън, секс, въздух.
Здравето е условие за задоволяване на потребностите от най-висш порядък. Класическото разбиране разглежда полезността на благото (потребителската му стойност) като нещо, което задоволява определена човешка потребност. Потребността от здраве за човека е безусловна, тя намира израз в запазването, възстановяването и поддържането на здравословното състояние на индивидите. Както и за останалите блага няма значение дали полезността е научно издържана или не, дали е полезна или вредна. Например редица манипулации, плод на болнични услуги от козметичната хирургия като уголемяване на бюст, хименопластика, циркумсизия и др., които носят полезност за пациентите, трудно могат да се съвместят със запазване и поддържането на оптимално здравословно състояние, благодарение на медицинската помощ. В същото време здравето е и условие за трудова реализация, за заработване на доходи и потребление, за повишаване на жизненото равнище и качеството на живот на хората, за осъществяване на социални контакти. Загубата на здравето означава и загуба на редица други блага. В макроикономически план чрез заработените доходи и потребление здравето се явява стимулатор за нарастване на съвкупното производство и развитие на икономиката. То предпазва икономиката от косвени загуби от недопроизведен БВП поради болести, инвалидност, смъртност; спестява преки загуби, свързани с оказвана медицинска помощ, плащания за временна нетрудоспособност и др. Здравето е мериторно (социално значимо) благо.
Здравето се вмества и в неокласическото разбиране за полезност на благата като отношение на потребителите към тях и значението, което им отдават, съпоставени с техните потребности, от удовлетворението или неудовлетворението, което изпитват при определени условия. Болестното състояние обикновено се възприема от хората с чувство на неудовлетвореност, а здравето с удовлетвореност, сто е усещане за сила, дееспособност, сигурност, увереност, бодрост и много други.
В огромната си част благата, създавани от медицинската дейност, имат характер на смесени публични блага. Икономическата теория дели благата на частни и публични. Частните блага са предназначени за лично потребление, за тях е характерен принципът на изключването, частните фирми ги доставят на лицата, които могат да ги заплатят, разпределят се ефективно от пазара. За публичните блага е характерна неконкурентоспособността и неделимостта в потреблението. Изгодите от използването на публичните блага неразделно се разпрострират за цялото общество, независимо от това желаят ли и други лица да потребяват благото. От своя страна те се делят на чисти, които се характеризират с неконкурентоспособност и неделимост. Чистите блага са неизключващи се в потреблението, не е възможно други ползватели да се изключват от потреблението. Само част от медицинската услуги (профилактични, противоепидемични, ваксинации, фундаментални медицински изследвания и др.,) имат характер на чисти публични блага – притежават обществена полезност, положителните им ефекти се разпрострират върху цялото население, явяват се обект на колективно потребление. За тях не е валидно правилото за изключване, не могат да бъдат продадени на конкретен индивидуален потребител, ползват се от всички членове на обществото. Индивидите се ползват от полезността им, без да поемат разходи по създаването им. Неучастващият в заплащането „безбилетник“ ползва същата полезност, както и тези, които плащат.
Смесените публични блага са неконкурентни, но не отговарят на условието за неделимост. Например болничните услуги имат подчертано индивидуален характер, предназначени са за конкретни индивиди. Това обстоятелство дава възможност благата да бъдат персонализирани, а потребителите да бъдат изключвани от потреблението. За част от смесените публични блага на медицинските услуги (напр. болничните) изгодите се ползват не само от контрагентите по сделката по покупко-продажбата. Лечението на инфекциозни заболявания като туберкулоза, морбили, скарлатина, пандемията COVID -19 и др., защитава не само болните, но се ползва и от индивиди, които биха се заразили, ако не се проведе лечение. Налице е положителен „външен ефект“, социалната изгода от лечението е по-голяма от частно индивидуалната.
Медицинското обслужване включва системата от мероприятия, насочени към опазване здравето на човека. Неслучайно английският философ и икономист Фр. Бекън още през ХVІ в. отбелязва, че първото задължение на медицината е опазване на здравето, а второто – лечение на болестите. Усилията на множество от здравните системи по света в съвременни условия са насочени най-вече към лечението на болестите, а не към опазване на здравето, а основна роля в здравните грижи принадлежи на болниците и другите лечебни заведения.
Резултатите от медицинската помощ (болнична, доболнична, медико-диагностична, дентална и пр.) отговарят и на общотеоретичното определение за продукт, тъй като са резултат на човешки труд и производствена дейност. Продуктът не се свежда само до вещите, предметите и пр. Когато са плод на производствена дейност и положен труд, услугите също са продукт, макар и невеществен. За духовният гуро на маркетинга Ф. Котлър услугата в “основата си е неосезаема“, тя може да бъде, а може и да не бъде свързана със стоката в нейния материален вид. Така например в пазарни условия болниците и другите лечебни заведения са икономически и пазарни субекти, производствени единици, които преобразуват ограничените ресурси в продукти (ефекти). В тях се влагат ресурси (фактори на производството) – физически капитал (сгради, съоръжения, инсталации, апаратура, прибори, инструменти и мн. др.), трудови (на висш, среден и младши медицински персонал, немедицински, обслужващ персонал и пр.), предприемачески – намиращи израз в дейността по организиране и комбиниране на останалите производствени фактори. Дейността по видоизменение и превръщане на ресурсите в блага води до получаване на материални или нематериални продукти, които служат за задоволяване на човешките потребности. Произведените блага в резултат на болничната, дентална, медико-диагностична и пр. здравна помощ са икономически, плод на специфична „производствена“ дейност, макар че върху здравето оказват влияние и намиращите се в неограничено количество по отношение на човешките потребности свободни блага като чистия въздух, и вода, слънчева светлина, топлина, атмосферно налягане, слънчева и лунна активност и пр. Част от тези блага могат да приемат материално-веществена форма (напр. стентове, кардиостимулатори, ортопедични протези, зъбни коронки и протези и пр.), но в огромната си част те нямат материален характер, представляват невеществени блага или услуги и са насочени към здравословното състояние на крайните потребители.
Резюмирайки казаното по този пункт можем с увереност да твърдим, че резултатите от здравната помощ (болнична, дентална, медико-диагностична, лабораторни изследвания, превантивна и пр.), отговаря изцяло на постановките на фундаменталната икономическа теория за благо и продукт. В този смисъл има известна неточност в схващането, „че здравето не се явява икономическо благо“. Както сполучливо отбелязва по-нататък проф. Делчева здравето не се купува и продава, то не подлежи на размяна, не притежава разменна стойност. Това обаче се отнася за икономическите блага, които са предназначени за размяна и приемат стокова форма. Здравето не е стока, не може да бъде обект на размяна, няма друга стока с такава полезност, която равностойно да се обмени с него. То няма и цена като паричен еквивалент на стойността (ценността). Освен това здравето е не само икономическо, но и социално понятие. Разходите например за лечение на неизлечимо болните от икономическа гледна точка са неефективни и безперспективни, но в същото време са хуманни, социално отговорни и значими. Неслучайно, според проф. М. Попов, общественото здраве представлява „обществена, социално-политическа и икономическа категория, обект на социалната политика“.
Моделите на финансиране на здравеопазването в страните от Европейския съюз (ЕС) са хибридни, със съчетание на елементи от различните им видове. В ЕС-27 основен модел е здравноосигурителния с дял във финансирането през 2017 г. от 50,9%, а от лични средства на пациентите се финансират 15,8%. В някои страни приносът на личните плащания е значително по-висок – България – 46,6% (най-голям в ЕС!), Кипър – 44,6%, Латвия – 41,8%. Това обстоятелство на пръв поглед противоречи на твърдението, че здравето не приема стокова форма и не е обект на покупко-продажба. В пазарни условия болниците и другите лечебни заведения (центрове за спешна медицинска помощ, дентална помощ, центрове по хематология, психично здраве, кожно-венерични болести, онкология, медико-диагностична дейност, хосписи) са „производствени“ единици и пазарни субекти, които преобразуват ресурси и ги превръщат в продукти. Техните продукти имат дихотомно изражение – междинни продукти под формата на услуги и добавено, подобрено здраве. В действителност личните плащания на пациентите са заплащане за извършваните от болничните и други лечебни заведения медицински услуги, които възстановяват, подобряват и укрепват здравето.
