Пулмолози от страната се събраха на експертен форум, организиран от Българското дружество по белодробни болести и фармацевтичната компания Бьорингер Ингелхайм България. Целта на форума бе да се дискутират различни проблеми, свързани с хроничната обструктивна белодробна болест, както и да се представят последните новости в лечението. Важни акценти в научната програма бяха: синдромът на припокриване на ХОББ и астма; превенцията на екзацербациите на ХОББ; актуализираната версия на документа GOLD.
Срещата откри председателят на дружеството доц. Явор Иванов, който сподели тревожния факт, че според последната оповестена класация на Европейската агенция за околната среда четири от петте най-замърсени градове в Европа са български. Както е известно, замърсяването на въздуха, наред с тютюнопушенето са пряко свързани със заболяването ХОББ.
Гост-лектор на срещата бе проф. д-р Матиас Флезар от Словения. Презентацията му бе свързана с актуалната тема за синдрома на припокриване на ХОББ и астма. Проф. Флезар обърна внимание на методите за диагностика и диференциална диагноза на астма и ХОББ, като акцентира, че бронходиалататорният тест не е достатъчно информативен, а спирометрията показва сходни резултати при двете заболявания. Лекторът сподели, че при избора на лечение на пациентите със синдром на припокриване на ХОББ и астма е изключително важнa превенцията на екзацербациите.
Друга основна тема на форума бяха фенотиповете при ХОББ, представени от доц. д-р Коста Костов – член на специализирания екип, изработил последната редакция на националните препоръки за диагноза и лечение на ХОББ.
– Проблемът „фенотип“ все повече концентрира вниманието на пулмолозите по света, а също и у нас. Фенотиповете имат отношение към прогнозата и изхода от болестта. Всеки клиничен фенотип трябва да има различен, специфичен тип терапия, обясни доц. Костов.
Тази концепция е в подкрепа на становището, че ХОББ е комплексно заболяване и всеки пациент се нуждае от индивидуален подход в лечението. За лечение според фенотипа на ХОББ обаче трябва да има ясни критерии според доц. Костов, който посочи примери за множество фенотипове, цитирани в литературата, сред които и този на „честите екзацербатори“.
„Екзацербациите на ХОББ и специфичният пациентски фенотип“ бе темата на лекцията на доц. Йордан Радков, ръководител на Клиника по пневмология и фтизиатрия при УБ „Св. Марина“ във Варна. Той посочи, че според етиологията на обострянията на заболяването само 20% се дължат на неинфекциозни причини. Специалистът представи примери за клинични и лабораторни маркери за разпознаване на честите екзацербатори. В продължение на темата доц. Денчо Османлиев – национален консултант по пневмология и фтизиатрия, цитира клинични доказателства в полза на ефикасността на дългодействащия антихолиноергик tiotropium в превенцията на обострянията на ХОББ.
Специалистите потвърдиха, че предотвратяването на екзацербациите е един от ключовите фактори за понижение на риска, свързан с ХОББ. Над 17 000 пациенти с ХОББ са проследени за ефекта на tiotropium върху обострянията в целенасочени, контролирани проучвания от фаза III, които доказват, че Tiotropium понижава риска от екзацербации на ХОББ и следователно може да намали употребата на здравни ресурси, свързани с болестта, при пациенти с умерено тежка до тежка форма.
В дългосрочното клинично изпитване UPLIFT® (Understanding Potential Long-Term Impacts on Function with Tiotropium) за оценка на риска от екзацербации при популация с ХОББ, включваща пациенти от стадий II до IV по GOLD, е установено, че tiotropium HandiHaler® 18 µg значимо удължава времето до първата екзацербация на ХОББ с 4.2 месеца и значимо понижава риска от обостряния на ХОББ за 4-годишния период на проучването.
В друго клинично изпитване: POET-COPD® (Prevention of Exacerbations with Tiotropium in COPD) – пряко сравнително проучване за директно сравнение на ефектите на tiotropium HandiHaler® 18 µg и salmeterol върху риска от умерено тежки и тежки екзацербации за период от 1 година се доказва, че tiotropium намалява риска за умерени до тежки екзацербации със 17% повече спрямо salmeterol, а риска за тежки екзацербации на ХОББ – с 28% повече в сравнение с контролата.
Какви са обаче доказателствата за tiotropium Respimat® 5 µg в тази насока? Отговор на този въпрос дават две клинични изпитвания. Резултатите показват, че при едногодишно проследяване лечението с tiotropium Respimat® 5µg постига основната крайна цел на изпитването – значимо удължаване на времето до първа екзацербация с 31% в сравнение с плацебо. В клиничното изпитване TIOSPIR® (The Tiotropium Safety and Performance in Respimat Trial) се доказва, че няма разлика между сравняваните терапевтични групи във времето до първата екзацербация на ХОББ (~ 2 години) за tiotropium Respimat 5 µg и за tiotropium HandiHaler® 18 µg.
Основните предимства на единствения по рода си инхалатор Respimat® SMI (Soft MistTM Inhaler – инхалатор тип „фина мъгла“) бяха представени от проф. Димитър Попов. Освен високата фракция фини частици и доброто отлагане на доставяния медикамент в прицелното място – малките дихателни пътища, Respimat® SMI осигурява и продължително състояние под формата на аерозол (~1,5 секунди), което улеснява инхалацията.
В рамките на форума доц. Владимир Ходжев – началник на Клиника по пулмология в УБ “Св. Георги” в Пловдив, представи исторически преглед на промените в документа GOLD (Global Strategy for Diagnosis and Management of COPD – глобална стратегия за диагноза и контрол на ХОББ) от създаването му през 2001 г. до последната му актуализация от началото на 2014 г. В последната версия на GOLD за дългодействащия антихолиноергик tiotropium е записано, че „няма разлика по отношение на смъртността и честотата на екзацербациите, когато се сравняват tiotropium, доставян чрез инхалатор за сух прах, и tiotropium, доставян чрез Respimat SMI”. Доц. Ходжев постави въпроса „дали категоризирането на пациентите в групите A, B, C и D по GOLD е в помощ във всекидневната лекарска практика на пулмолозите при определяне на терапевтичните стратегии при ХОББ“ и подчерта, че „GOLD е процес – система в развитие, като на редица „въпроси, свързани със заболяването, все още се търсят отговори“.
Модераторът на форума – проф. Огнян Георгиев – началник на Белодробно отделение на КПВБ на УБ „Александровска“, прикани присъстващите да споделят и дискутират проблемите, с които се срещат във всекидневието.
Тревожен е фактът, че честотата на ХОББ нараства в световен мащаб, основно поради тютюнопушене и излагане на вредни емисии, отделяни при използването на горива с органичен произход. Заболяването е сред водещите причини за смърт в много държави. През 1990 г. ХОББ е била шестата по честота причина за смърт, но прогнозата е ХОББ да заеме третото място в тази класация – след сърдечните заболявания и инсулта. Лечението може да облекчи оплакванията, свързани с ХОББ – така пациентите могат да извършват своите дейности и ще бъдат предпазени от влошаващите прогнозата екзацербации. Наред с лечението обаче е необходима и цялостна промяна в поведението и начина на живот.
Борбата с ХОББ остава открита тема, която не бива да бъде подценявана, за да не бъдат обременени следващите поколения с тежкото наследство на последиците от това социалнозначимо заболяване – такъв бе един от изводите на експертния форум.
