В чест на 150-годишнината на БАН и по повод на Световния ден на зрението през октомври т.г. Отделението за медицински науки организира конференция „Превенция и лечение на застрашаващи зрението заболявания” в централната сграда на Българската академия на науките.
Научният форум бе открит от акад. Ю. Ревалски, председател на БАН, който изтъкна несекващия стремеж празникът на БАН да се чества чрез сериозни научни дебати:
– За програмата „Право на зрение’2020 говори акад. П. Василева.
– Опазването на детското зрение бе тема на лекцията на доц. А. Оскар.
– На диагностиката и лечението на глаукомата се спря доц. М. Атанасов, а за катаракта говори д-р Й. Кирилова.
– За опасностите, които крие диабетът за окото предупреди д-р И. Шандурков.
– Дегенерацията на макулата коментира д-р И. Кунева.
– Проф. Хр. Групчева изнесе лекция за сухото око и кератопластиката.
Съорганизаторите на събитието – Международната очна фондация „Зрение за всички“, пациентската организация „Глаукома“ и СОБАЛ „Акад. К. Пашев“, бяха осигурили сериозен научен поглед върху всички аспекти на офталмологичната наука и практика.
Конференцията премина пред препълнена зала. Участниците чуха стихове на Шекспир, Д. Дамянов, Ст. Пенчева, насладиха се на великолепни изпълнения за цигулка и пиано.
Специално за „Форум Медикус“ организаторът на конференцията акад. Петя Василева сподели:
– Още от дълбока древност окото е било обект на учудване и възхищение, извор на вдъхновение в поезията, музиката и живописта. Със своите уникални качества зрителният орган представлява шедьовър на еволюцията. Зрението се оценява като изключителена ценност за човека. Много са изразите, които ние българите използваме във всекидневието: „пази го като очите си”, „отваряй си очите”. В очите се отразява интелигентността, в очите може да се разпознае искреността от лъжата, излъчването от окото придава смисъл на казаното.
Най-голямо разпространение в България имат очните заболявания, характерни за страните със застаряващо население. Това води до нарастваща нужда от очна помощ поради големия брой болни, но и поради възможността сега да лекуваме болести, които бяха нелечими до преди няколко години. От друга страна, нарастват проблемите и сред младото поколение, което пренебрегва грижата за здравето си и страда от свръхнатоварване и злоупотреба с продължително гледане на електронния дисплей още от ранна детска възраст.Информационната революция и навлизането на невероятните информационни технологии, за съжаление, се използват не само за получаване на знания, а до голяма степен – и за развлечения. Това води до нарушаване на нормалното човешко общуване, като се натоварва безсмислено най-ценният дар от природата – окото.
Окото представлява прозорец към мозъка и изследването му е ключ към съдовата и вегетативната система на организма: в окото се отразяват не само интелектът, но и общото здраве на човека. Осигуряването на добро зрение в детска възраст има решаващо значение за нормалното физиологично, физично, социално и професионално развитие на човека. При проучване в училища в София наш екип установи, че едно на 20 деца има сериозен очен проблем, а за над 80% от проучените деца това е бил първият очен преглед в живота им.
Всяко увреждане на зрението води до трудности във всекидневните битови и професионални дейности – четене, шофиране, спорт, опасност от травми и счупвания при падане, неспособност за грижа за семейството. Слепотата представлява най-тежката инвалидност. Тя е лична трагедия за индивида и социална тежест за обществото.
През 1999 г. от очни и здравни международни организации бе основана световна инициатива за предпазване от слепотата „Право на зрение’2020” – целта е предприемане на активни действия за ограничаване на негативната тенденция към нарастване на зрителните увреждания и слепотата в света.
Известно е, че 80% от слепотата може да бъде предотвратена или излекувана! Офталмологичната общност у нас се включва успешно в тези международни програми. Нивото на лечебната и хирургическата дейност у нас напълно се равнява с най-високите световни изисквания. Но е необходимо да се отчете пренебрегването на значението на превантивните дейности, които са необходими за осигуряване на очно здраве при всички професии, възрастови групи. Превантивните стратегии трябва да станат част от всекидневната клинична дейност, а не да бъдат единични акции, както досега с т.нар. доброволни скринингови инициативи на болници, фирми, организации.
Смятаме, че конференцията ще подобри информираността по проблемите на очното здраве и ще увеличи убеждението в нуждата от редовни и регламентирани профилактични прегледи в различните възрастови групи.
