Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Тъжното съсловие

Тъжното съсловие

Исторически образът на лекарската професия е ограден с ореол, на който можеха да завиждат хората от други професии. Но днес, изглежда, лекарите са доста по-тъжно съсловие от други професионални общности.

Малко уточнение – тъжни са не отделните лекари, а тяхното съвместно битие, тяхната организирана или по-скоро неорганизирана професионална общност и цялост. Лекарите поради своята индивидуалистична нагласа не съумяват и нямат мотивация за съвместна, колективна, добре организирана обща дейност. Зад фасадата на лекарски „съюз” проличава неконсолидирана съвкупност от специалисти индивидуалисти, изтерзани от вътрешни противоречия и центробежни сили.

Доскоро БЛС звучеше гордо!

Но от известно време се наблюдава едно обезверяване в тази гордост, един скептицизъм към водещите личности и към целия Управителен съвет (УС) на БЛС. Някои, надарени с по-образно мислене, се провикват „Царят е гол!”.

Преди три години обвинявахме един лидер на БЛС. На негово място избрахме нов председател, нов УС на БЛС.

Но днес и за най-пристрастния наблюдател логично възниква безпристрастният въпрос – „Какво ново след критикувания Кехайов?“ След него появиха ли се истински ефективни нови лидери на БЛС? Къде е обновлението?

Ние, медиците, винаги сме страдали от къса памет…

Нищо чудно, ако се окаже, че новото бе пътят към  самоизолацията и саморазпадането на БЛС? Зад „дреболии” като нерегулярна дейност на УС, работа на парче, неконтролирано харчене на събрания членски внос, купуване на скъпа лека кола в никакво (кризисно) време и т.н. прозира определен стил на ръководство на съсловната организация…

Днес става ясно, че корабът на БЛС плува без посока и упорито продължава своето тъжно пътуване с развален компас.

Двама души от Управителния съвет ненадейно подадоха оставка като протест срещу бездействието и фалшивите действия на председателя и целия управителен съвет. Дали са прави, бъдещето ще покаже. Защото Управителният съвет на БЛС буквално скри тези оставки, нито дума за тях – добра или лоша.

В последните месеци летаргията в БЛС става все по-очевидна.

Въпросът за регулирането и контрола върху дейността на БЛС изниква с цялата си острота. В тази насока има достатъчно поводи за тревога. Успокоителният термин саморегулация вече е компрометиран и не действа. Фалшивата  саморегулация се оказа път към безконтролност.

Някои се плашат от задължителното членство.

Но не начинът на членството е приоритетният и най-болезнен въпрос за БЛС, а въпросът за неговата идентичност, за неговата мисия, отговорност, ефективност и реален принос за реализацията на българските лекари в интерес на здравната сигурност на обществото.

Типичен синдром на БЛС е „Недоволство без отговорност”. Всички други са виновни, но не и лидерите на съсловието. Изпитан техен похват е да снемат от себе си всякаква отговорност и да търсят причината за неуспехите винаги извън себе си, извън съсловната организация, някъде другаде – в обществото, в здравния министър, в медиите и едва ли не в пациентите. Възприема се незавидната тактика на обиденост, на хленчене и просене на съчувствие…

Но къде е целенасочената, умела и въздействаща медийна политика на БЛС, за да укрепи неговия авторитет? Авторитет не се подарява, а се изгражда!.. Къде е убедителната за обществото работа на етичните комисии, за да се възвърне доверието на това общество. Доверието е психологичен феномен и то не идва само с неясно театрално недоволство и емоционални медийни интервюта.

Зад завесата на неясно недоволство БЛС не може да се скрие от своята отговорност за съдбата на съсловието, за съдбата на младите лекари, за липсата на ефективна специализация и системно следдипломно обучение, за възникващите конфликти лекар-пациент, лекар-лекар и т.н.

Принизената отговорност се базира върху фактическата неконтролируемост на действията на централния ръководен орган УС.  Самоконтролът е формален и неефективен, защото времето показа, че съсловието (за съжаление) все още няма реални вътрешни сили за действен самоконтрол.

Примери за това, че съсловието не може или не желае да контролира своя УС, има достатъчно – от нерационалните финансови разходи на УС до причините за неосъществената мечта за Дом на лекаря.

Дефицит на ресурса лидерство

В БЛС лидерството е не само дефицитен, но и умишлено пренебрегван ресурс. Защото лидерството не е синоним на платени администратори.

За БЛС важи един известен афоризъм в следния вариант: „Всяко съсловие заслужава своите лидери”…

Лидерите определено носят отговорност и вина за резултатите в края на мандата, но не носят никаква вина за това, че хилядите лекари са избрали именно тях. Това е бил техният критерий, на лекарите – делегати в шеметния изборен ден на всеки един събор.

В различни сайтове през последния месец срещаме многобройни остри критики по адрес на сегашния председател на БЛС…

Ами господа-колеги-критикари, нали вие го избрахте за лидер, по ваш критерий? Без всякакво външно насилие!

Въпросът за лидерството в БЛС точно сега, преди събора, е ключов, свръхприоритетен. Това е въпрос не на самия лидер, а на организацията като цяло, на онези, които избират своя лидер.

Изминалите години показаха колко рискове крият решенията в последния момент, спонтанното избиране на случайни лица в ръководния орган на БЛС.

Съсловната организация се нуждае не от чиновници и администратори, добри познавачи на наредбите, а от истински лидери с широк кръгозор, ясни виждания, екипен подход и умения да консолидират съсловието към единни цели.

Но именно липсата на екипност в ръководния орган на съсловната организация през последния мандат бе повече от очевидна. Достатъчна илюстрация са прибързаните, зле подготвяни и винаги извънредни и спешни заседания на УС на БЛС, както и внезапните импровизирани интервюта на лидера на БЛС в медиите с представяне на лични становища и идеи от името на съвкупното лекарско съсловие (без тези становища да са предшествани от колективни решения). Подобна картина е далеч от принципа, че лидерът е пръв сред равни и че не избраната ръководна личност, а Управителният съвет и Националният съвет на БЛС са неговите колективни субекти на лидерство.

Неотдавна една журналистка сподели с мен, че лидерите на БЛС са добри хора, но са някак си самотни… Самотата е антипод на лидерството, самотният ръководител просто не е лидер, дори да е високоинтелигентен и добронамерен. Лидерът има пределно ясна мисия и владее изкуството да я реализира. И този критерий трябва да бъде пределно ясен на съсловието далеч преди събора, а не в последния момент.

Лидери или манипулатори

Комфортното равнодушие на лекарите е идеална атмосфера, в която обиграни манипулатори и опитни изборджии действат бързо и ефективно, добре подготвят делегатски списъци, умело владеят изборните механизми и на практика те решават кой да бъде лидерът.

Наближава изборен събор. И не огромната членска маса, добросъвестно плащаща своя членски внос (единствена проява на съсловна активност), а отделни групи и хора се вълнуват за името на новия председател и на членовете на Управителния съвет. Забележете, вълнението е как ще се казва бъдещият лидер, а не какви реални качества, какви доказани потенциали ще има той.

…Тъжно е днешното лекарско съсловие в своя апатичен летаргичен омагьосан кръг.

Години наред то се върти в своя затворен цикъл от самозаблуди, озлобление и търсене на виновни извън себе си.

Не се ли спаси от това перпетуум-мобиле, БЛС е обречен.

В своята проникновена статия „Екология на духовността” големият български лекар, доайенът на нашата медицина, професор Александър Монов твърди, че голямата духовна криза залива междуличностните и обществените отношения, а това особено е очевидно и вътре в БЛС, в професионалните отношения на лекарите. Те не са консолидирани, затворени са в своето индивидуализирано всекидневие, нямат общи цели и стремежи.

Разплитане на възела

…Неефективна съсловна организация, неефективен бюрократизиран Управителен съвет на БЛС (но непоклатим при всеобщата апатия на лекарите), самоизолация на съсловието и лутане без стратегия – това е досегашният възел вътре в организма на БЛС, вътре в самите нас…

Без разплитането на този възел българското лекарско съсловие трудно ще  излезе към нови хоризонти, трудно ще улучи попътния вятър. Защото ветровете духат във всички посоки. А както показа досегашният експеримент на БЛС, никога не можеш да се движиш едновременно в няколко посоки. Попътен вятър може да се използва само в една посока.

Днес БЛС е на кръстопът, на който има само една табелка с единствена посока: „Истинско генерално самообновление на БЛС, с истински отговорни лидери, с истинска реалистична мисия”.

Това всъщност е търсеният попътен вятър.

… А може би (най-после) това е попътният вятър към действена Българска лекарска камара?

Проф. Веселин Борисов

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.