Проф. Атанас Щерев, специално за „Форум Медикус”
- Уважаеми проф. Щерев, Честит ден на родилната помощ. Какви емоции предизвиква у Вас този традиционен празник? Какво Ви вълнува днес?
- 21 януари и е ден за празнуване, но и за равносметка – нали така правим ние, хората, при хубави поводи? В Медицинския комплекс „Д-р Щерев“ отбелязваме Бабинден и обръщаме поглед към родилното ни отделение. През декември то навърши 15 години и за това време там са се родили над 11 000 бебета. Започнахме с малка сграда и около 100 раждания на година. Днес сме сред големите болници в страната с над 1000 раждания на година. Но, за да се случва това, за да се раждат всеки месец при нас 100 и повече бебета, успяхме да привлечем 15 акушер-гинеколози, над 50 акушерки и медицински сестри, 10 анестезиолози реаниматори, 6 неонатолози. А да не забравяме, че зад работата на всяко родилно отделение стоят лаборанти, санитари, администрация. Това е огромен екип, който извършва повече от достоен труд и Бабинден е празник на всички тях.
За над 50 години работа като лекар спомените ми са много, но аз гледам повече напред. И това, което ме вълнува днес, е как да накара-
ме българката отново да поиска да ражда нормално, физиологично. Много критики отнася болницата ни в последните няколко години, защото работим усилено в тази посока. Лекарите ни убеждават жените, говорят с тях, обясняват им ползите и защо не бива да ги е страх от вагиналното раждане повече, отколкото от секциото. Но е трудно, след като оставихме нещата да завият в такава пагубна посока, резултатите днес са налице – в големите болници оперативните родоразрешения са половината, че и повече. Даже някъде се счита за престижен големият процент секцио. А това е срамно за професията на акушер-гинеколога. Да, по-лесно е да планираш и за час работа да извадиш бебето. Това е лесното за лекаря, за акушера, за персонала, но е с неприятни последици за родилката. Трудно е да седнеш до жената, да я следиш, подкрепяш и подпомагаш с часове. Но това трябва да си спомним на Бабинден – че няма по-добро от физиологичното раждане. И към това трябва да се стремим и днес, разбира се, с възможностите и постиженията на съвременната медицина, особено по отношение на обезболяването на раждането.
- Измени ли се, според Вас, философията на акушерството през ХХI век с навлизането на новите технологии? В каква насока? В остра схватка ли са технологичните и етичните норми в медицината?
- Днес се търси лесното и бързото, и това е във всички аспекти на живота. Пациентите искат бързо да им се решат проблемите и да се приберат у дома. Жените искат да родят на точна дата, че дори в точен час, някои водени от хороскопи и астролози, да не ги боли, да станат веднага и да са готови да продължат живота си както преди. А то е заложено от природата, че това не е възможно, особено когато става дума за появата на нов живот, на нов човек – няма как животът просто да си продължи постарому.
Хубавото е, че философията на ХХI век, особено в т.нар. западни държави, се нормализира и е доста различна от това, което наблюдаваме в България, Китай, Бразилия, Мексико. В Западна Европа, в САЩ жените раждат по естествен път, а цезарово сечение се извършва само при ясни медицински индикации, което е в по-малко от 15% от случаите. Това се прави,защото е доказано,че родовият травматизъм и по-лоши неща са много по-чести след Sectio Caesarea,отколкото по време и след физиологично раждане. При следващи бременности животозастрашаващите усложнения след оперативно коремно раждане са в пъти повече, отколкото след нормално вагинално раждане. В Западна Европа и САЩ се ражда основно с акушерка, като лекар се намесва само при усложнения. По този начин се гарантират както по-атравматичното раждане, така и по-доброто възстановяване, а също и естественото хранене на бебето, което пък спомага за прибирането на матката и цялостното състояние на родилката.
- Знаем, че Вие и Вашият екип сте сторонници на естественото раждане и полагате усилия в тази насока. Докъде стигна българското акушерство в утвърждаването на този стремеж? Кои са най-важните критерии, спазват ли ги българските лекари?
- Българските лекари очевидно не спазват добрата медицинска практика по отношение на естественото раждане, когато в национален мащаб то е малко над 50%. Препоръките на Световната здравна организация и на експертни групи са оперативните родоразрешения да бъдат между 15 и 30% и то единствено по медицински индикации. Къде се е чуло и видяло преди, жена да си пожелае сама коремна операция, без да има необходимост от това? Но това е реалността у нас.
Това обаче не е реалността в нашата болница. За нормално раждане е необходима невропсихическа и физическа подготовка в нашите женски консултации и се прибягва до оперативно раждане само по медицински показания. Много жени се отказват да родят при тези условия в нашата болница, без да разбират, че постъпваме така в техен интерес и че това, което те искат, е най-лесното за акушера и болницата, но не е етично медицинско поведение. Защото никой не иска без причина да му отворят коремната стена и вече да живее с възможните усложнения на отварян корем, нали?
Жените се страхуват да раждат нормално и това е разбираемо – боли, трудно е, нужни са сили и воля. Но повечето, преминали през секцио по медицински индикации, после се молят да родят нормално, защото вече знаят какво е да се възстановяваш от открита коремна операция. За тях напомням, че едно секцио не е задължителна индикация за второ секцио. Лекарите преценяват и в повечето случаи няма проблем да се пристъпи към нормално раждане. А то позволява броени часове след това жената да стане, да се изкъпе, да си вземе детето в ръце, да стартира кърмене.
- С какви новини посреща празника екипът на МК „Д-р Щерев“? Какъв трябва да бъде българският акушер-гинеколог днес?
- В родилното ни отделение всеки месец се раждат между 100 и 110 бебета, като през 2021 г. 70% от тях са родени по естествен път. Ще ми се този процент да е и по-висок, но съм наясно, че промяната изисква време. Но пък съм сигурен, че тя е за добро. Близо 100 души екип стои зад всичко това и на тях искам да благодаря за усилията и за достойната и упорита работа.
Днес, както и всякога, акушер-гинекологът трябва да е преди всичко търпелив. Жените, независимо от повода, идват при него притеснени, дали за профилактика, дали заради проблем или пък бременни. На лекар не се ходи за удоволствие, те се тревожат. И тук лекарят трябва да прояви търпение, да посрещне, да разпита за всичко, да свали щателна анамнеза, да изслуша всичко, да даде правилните и разбираеми съвети. Само така ще имаме жени, които се профилактират спокойно и редовно, които просле-
дяват бременността си с желанието да родят по естествен път и които не се страхуват да са точно това, което природата е създала – жени, даващи живот.
- За да бъде отчетен напредък, не е ли нужно да подредим нещата – от женската консултация, от достъпа на всички бъдещи майки до съвременни изследвания, от достъпа до модерните репродуктивни техники, до безопасното раждане, до качествената грижа за новородените и родилките?
- Благодарение на работата на Центъра за асистирана репродукция достъпът до модерните репродуктивни техники е много добре осигурен в България. Критериите за финансиране са доста широки, броят на финансирани опити е четири, което е добре на общия европейски фон.
Не така стоят нещата при проследяването обаче. Пакетът, осигуряван от държавата, е много малък, включва един ултразвуков преглед и минимален брой лабораторни изследвания, няколко записа на тонове и това е. Няма биохимичен скрининг, фетална морфология – все скъпи изследвания, които откриват почти всички аномалии и проблеми с плода навреме. А всъщност няколко хиляди жени ежегодно раждат, без да са посетили лекар нито веднъж през бременността си – напълно непроследена бременност, при която лекарите не знаят здраво бебе ли чакат, майката има ли придружаващи заболявания, как е изкарала бременността и т.н. Та ние не осигуряваме добър здравен старт още от бременността и раждането, как да очакваме после правилен скрининг на социалнозначимите заболявания?
- Познаваме Вашата непримирима обществена позиция през годините, затова намирам за логично да Ви попитам – каква е оценката Ви за българското здравеопазване днес – сбъркахме ли някъде по пътя?
- Много грешки бяха направени в последните над 30 години и те бяха къде от незнание, от лобизъм, къде от неразбиране. Всъщност с току започналата реформа в здравеопазването от 38-мото НС и правителството на Иван Костов, и със законите за приемането ни в Европейския съюз от 39-ото НС, реформата спря. И с така незавършените промени българските граждани получиха усещането, че вместо реформа здравеопазването в нашата страна се влоши. Реално много здравни показатели през годините се
подобриха, други се влошиха и така действително има не само усещане, а и реална липса на напредък за качествено здравеопазване в България. Затова днес имаме общински болници с неболнична функция, без модерна апаратура и обучени специалисти, имаме цели райони от страната без достъп до качествена или изобщо до някаква медицинска помощ. Нямаме добри и работещи програми за превенция, профилактика, навременна диагноза и лечение на най-честите, най-значимите, най-смъртоносните заболявания. Масово у нас не се проследява и третира от лекар едно хронично състояние като високото артериално налягане, което води до първото ни място по смърт от инфаркт и инсулт в Европа. Виждаме какво става с нивото на ваксинациите срещу COVID-19. Всичко това трябва да бъде държавна политика, трябва да бъде приоритет, наравно с женското и детското здраве. Засега не виждам да е така.
