Проф. Петко Минчев
24 март е дата, известна в историята на медицината. На този ден през 1882 г. Роберт Кох за първи път докладва пред германското академично медицинско общество за своето откритие – причинителя на туберкулозата.
Тази дата остава само за историята дълго време, но през 1995 г. СЗО установява, че 2 млрд. от населението на земята е инфектирано с туберкулоза. Това дава основание да се разработят национални програми в целия свят и съответно 24 март бе обявен за Световен ден за борба с туберкулозата.
България има много интересна и изключително богата история в тази медицинска област и е в авангарда на борбата със заболяването в световен план. През 1905 г. с помощта на дарители в Троян е построена първата болница за лечение на туберкулозно болни, която съществува и до днес. Пет години по-късно в София е открит първият диспансер, а през 1944 г. по инициатива на царица Йоанна Савойска е изграден санаториум в Трявна за лечение на туберкулозно болни деца. Санаториумът е построен със зестрата на царицата, определена да се ползва само за благотворителност. През 1962 г. се откриват още няколко санаториума – в гр. Шипка, в Левочево, Роман, Радунци, както и много преванториуми и санаториални училища за деца – контактни или болни от туберкулоза. През 1950 г. България е една от първите страни, в които се въвежда лечение със Streptomycin и Isoniazid, а през 1968 г. – с най-съвременния туберкулостатик Rifampicin. През 1974 г. проф. Радан Раданов създава съвременна схема на лечение, изпреварвайки ДОТ системата, обявена 20 години по-късно – през 1994 г. Това са върхове в развитието на противотуберкулозната борба у нас, сред които е и профилактиката, за която малко се знае.
България е първата страна, която заедно с Хонконг въвежда задължителна БЦЖ имунизация на своето детско население. През 1957 г. д-р Сребра Радовска въвежда производството на българска БЦЖ ваксина, което продължава и днес. Българският щам е известен като „Sofia SL222“, а според СЗО българската ваксина е сред трите най-добри в света.
Днес българската БЦЖ ваксина се продава в над 100 страни, което е висока оценка за авангардното мислене на нашите специалисти по отношение на специфичната имунопрофилактика на туберкулозата. Това са успехи, за които трябва да се говори, да има памет и приемственост, които за съжаление в последно време липсват.
По отношение овладяването разпространението на заболяването България няма еквивалент в световен мащаб. Известно е, че през 1945 г. общата туберкулозна заболяемост е била 600 на 100 000 население – около 36 000 активно болни ежегодно, при това с изключително висока смъртност. През последващия 45-годишен период активно се провежда целенасочена национална програма за специфична имунопрофилактика, чието изпълнение стриктно се контролира, в това число и в завършващата санаториална фаза на лечението. В резултат – през 1990 г. заболяемостта спада на 25,1/100 000. Такова драстично намаление не е отчела никоя друга държава в света. Това е изключителен комплимент за три поколения български лекари, постигнали тези уникални резултати. Част от тях са изгубили живота си в битката с коварната болест, но целта е била постигната…
Ситуацията днес не е същата. Динамичните промени през последните години доведоха до снижаване дейностите по отношение контрола на туберкулозата.
България е първата страна в Европа, в която през 1994 г. бе разработена Национална програма за борба с туберкулозата, финансирана от държавата. Целта бе да се осигури апаратура, да се подготвят кадри, да се осъществява контрол върху организацията на противотуберкулозните мерки. Настъпиха обаче неблагоприятни промени в структурата на нашата диспансерна мрежа. Финансирането на лечебните заведения за туберкулозно болни е недостатъчно. Санаториалната база беше закривана или търпеше трансформации. Всичко това бе предпоставка за липса на мотивация у младите колеги да специализират пневмология и фтизиатрия, което неминуемо ще доведе до влошено качество на диагностиката и лечението на туберкулозата при деца и възрастни.
Днес проблемите продължават. Например контролът на реимунизацията и на първичната имунизация с БЦЖ ваксина е занижен. Тези дейности се извършват твърде рутинно, независимо че програмата за подобряване на контрола на туберкулозата в България под егидата на Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария продължава да работи. Като консултант към програмата мога да кажа, че бяха направени и продължаваме да правим много добри неща. Създаден е Национален регистър на болните от туберкулоза – деца и възрастни, което е изключително важно, за да се следи динамиката на заболяването. Всички общопрактикуващи лекари са снабдени с табла, на които са онагледени дейностите по определяне на туберкулиновата чувствителност и по имунизациите. Специализираните лечебни заведения са снабдени с автомобили, за да се наблюдават болните в отдалечените райони. Създадена е съвременна инфраструктура за микробиологична диагноза на туберкулозата и Национална референтна лаборатория по туберкулоза.
Но отново повтарям, че ако липсва контрол – резултатите, постигнати след дългогодишни усилия, ще се влошат.
По темите на програмата бяха проведени курсове за педиатри, общопрактикуващи, неонатолози, детски пневмолози, което определено доведе до добри резултати. Тази дейност обаче трябва да бъде перманентна – под егидата и под контрола на МЗ.
Туберкулозата е много сложно заболяване и един необоснован оптимизъм, че може да бъде заличена, е неоправдан. Туберкулозният бактерий е уникален. Една клетка съдържа 4300 гена. Съдържа и 50 протеина, от които само 22 са разгадани. Няма друга бактериална клетка с такава сложна структура. Бактерият има и забележителна приспособимост. Той вероятно има давността на човечеството и никога няма да бъде „изкоренен“. Но може да бъде контролиран. Това е основното послание в борбата с туберкулозата – перманентен контрол.
Днес специалистите са изправени пред изключително сериозен проблем – т.нар. multi-drug-resistant tuberculosis (MDR-TB), проблем, който се разраства главоломно. Буди голяма тревога, защото болните стават резистентни към два от основните препарата – isoniazid и rifampicin, но и не само към тях. Като прибавим и факта, че през последните 60 години няма създадени нови средства за лечение на туберкулоза, както и увеличението на резистентните болни, переспективата не е особено ласкава.
Освен това разпространението на инфекцията в съвременния свят не познава граници. Голямата миграция на хора в мондиален аспект е фактор за пренасяне на инфекцията на големи разстояния. Всичко това усложнява ситуацията в глобален план и изисква адекватни мерки за овладяване на последствията.
На 24 март обикновено държавите правят преоценка на дейността във връзка с борбата с туберкулоза. Отправят и различни послания. За тази година мотото е „Открий, Диагностицирай, Излекувай!“ Но според мен трябва да се прибави и „Профилактирай“! Т.е. задачата на лекарите е ранна диагностика, преди да са се сформирали морфологичните промени, както и контрол на специфичната имунопрофилактика, за да защитим децата от по-тежките форми на туберкулоза. Всички дейности, свързани с профилактиката, терапията и начина на живот, трябва да бъдат системно осъществявани.
Въпреки усилията на специалистите в света от туберкулоза ежегодно се разболяват между 8 и 10 млн. души и от 3 до 5 млн. умират. За съжаление туберкулозата е изключително коварна болест. Тя не настъпва като остра епидемия. Бавно и системно напредва, без видими признаци в началото.
В заключение ще кажа, че България продължава да бъде в авангарда на противотуберкулозната борба, независимо от трудностите в своето битие през последните години. Нашето твърдо решение е отново да постигнем заветната цел – овладяване епидемията на инфекцията, ранна диагностика и адекватно лечение.
Затова се отнасям с преклонение към поколенията преди нас, които при не по-лесни условия, с дръзновение, усилия и знания успяха да сломят туберкулозата.
Новите поколения лекари трябва да я поставят под постоянен контрол!
