Септември е. Жега…
Но не тази жега мори здравеопазването. В здравеопазването високите температури са на основа на очакваните промени до края на годината. Всички чакаме новия модел, който ще бъде предложен от министър Кирил Ананиев. Чакаме и новата концепция от новия управител на НЗОК д-р Дечо Дечев.
Модели, концепции …., все неща, отнасящи се до многопластови промени в здравеопазването. Всички знаем, че всяка промяна е свързана с удовлетворяването на нечии интереси. Жегата в здравеопазването възниква от въпроса чии интереси ще удовлетвори тази промяна. Но това ще видим след началото на септември. Стоят и двата основни проблема за дискусия:
– На първо място – кой трябва да стои в центъра на вниманието в здравната система. Дали това трябва да бъде само пациентът (страдащият)?
Без помощта на медицинския специалист (лечителя) не винаги може да се превъзмогне болката и болестта. Нашият свят е изграден на дуална система – мъж-жена, плюс-минус, горе-долу и т.н. По тази причина считам, че е напълно погрешна тезата, която поставя в центъра на вниманието само пациента.
Ето един пример. Какво би станало с пострадалите в катастрофата на 17.11.2017 г. при село Микре, Ловешка област, при която загубиха своя живот девет души, а над двадесет бяха ранените? Тогава всички лекари, медицински сестри, санитари, лаборанти и дори шофьорите, без някой да ги вика, след като разбират за трагедията, отиват в болницата в Ловеч, за да помогнат. Тези хора, които от месеци не са получавали своите заплати, при липсата на медикаменти и консумативи и дори при запорирани банкови сметки на болницата, само на основата на своето призвание се включват, заедно със своите колеги от Плевен и София да спасяват човешки живот.
Какво би направил страдащият (пациентът) без помощта на лекуващия го? Точно по този повод считам, че в основата на здравеопазването трябва да стои симбиозата между страдащия и лекуващия го, между пациента и лекаря (мед. сестра, лаборант, санитар, шофьор и др.)
Но за да се реализира тази симбиоза в съвременния свят, е необходимо коректно да бъдат управлявани паричните потоци, обвързващи страдащия и неговия лечител. За съжаление, от този паричен поток се отклонява значителен ресурс, който понякога няма нищо общо със здравето.
По актюерски разчети от публичните финансови ресурси само по линията на аутсорсването и данък добавена стойност от здравната система излизат над 800 млн. лв. годишно. И не е само това. Ако постепенно се затворят повечето пробойни в здравната система, пак на основата на актюерски разчети, медицинските специалисти с образователна степен „бакалавър“ могат да получават средна месечна работна заплата в порядъка между 2000 и 3000 лева, а такива с образователна степен „магистър“ – между 4000 и 5000 лв. месечно, при осемчасов работен ден. Само за сведение, средната брутна работна заплата през декември 2017 г. е 1123 лв., а средното възнаграждение на лекарите в Ловешката болница е 800 лв. месечно.
Всичко това показва, че здравноосигурените лица ежемесечно заплащат достатъчен паричен ресурс за получаването на медицински услуги в бъдеще време, но парите не достигат до тези, които ги лекуват.
– На второ място стои въпросът – какъв вид трябва да има здравната система на базата на разполагаемия ресурс?
През 2018 г. в националната здравна система се очаква да постъпят над 10 млрд. лева. От тях публичните финансови ресурси са малко под 5 млрд. лева, а частните (преки плащания) – над 5 млрд. лева. Както всички знаят, публичният финансов ресурс може да бъде и по-голям, но той е в пряка зависимост от брутния вътрешен продукт, реализиран през съответната година.
На всички е известно, че моделът на управление на паричните потоци е в пряка зависимост от техния вид и свойства, но се управляват по различен начин. Точно по тази причина е необходимо националната здравна система да бъде разделена на два вида – обществена (осигурителна) и пазарна.
Чрез обществената здравна система ще се изпълняват конституционните права на гражданите на Република България, разписани в чл. 52, ал.1 от Конституцията на Република България: „Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.“
В обществената здравна система заплащането на здравната услуга се извършва предварително. Според проф. Питър Джаксън „Чрез здравни осигуровки медицинските услуги стават платени по съдържание, но безплатни по форма.”
Чрез обществената здравна система се реализират редица принципи като своевременност, достъпност, достатъчност, качество на медицинската помощ и др., при зачитане правата на пациента. Обществената здравна система се финансира само с публични финансови ресурси (осигурителни вноски и данъци). По този начин може реално да се изпълняват законовите текстове, заложени в Закона за публичните финанси, за ефективно, ефикасно и икономично разходване на публичните финансови ресурси.
Чрез пазарната здравна система се реализира получаването на медицински услуги на основата на личното волеизявление на пациента – избор на лечебно заведение, избор на екип, самостоятелна стая, избор на лекарствени продукти и медицински изделия и т.н. Задоволяването на личния избор в пазарното здравеопазване е за сметка на личния финансов ресурс на пациента. В тази здравна система могат да участват всички лечебни заведения, независимо от формата на собственост, и при положение, че не предоставят медицински услуги в обществената здравна система.
Този подход на разделяне на националната здравна система на две подсистеми – „обществена“ и „пазарна“, е предизвикан от спецификата и начина на управление на паричните потоци.
Разделянето на националната здравна система на два вида ще създаде условия за целево разходване на финансовия ресурс, а това ще гарантира по-високи лични доходи на медицинските специалисти, както и предоставянето на своевременна и качествена медицинска помощ на нуждаещите се.
