Национално проучване на заболяемостта и отсъствието от работа заради психосоциални рискове в сектор „Здравеопазване“ е направено от Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ.
Проучването е проведено от 1 май до 30 октомври т.г. сред 1245 души – лекари, медицински сестри, санитари и административен персонал от общо 53 лечебни и здравни заведения в страната. По-голямата част от участвалите в изследването имат над 16 години стаж, което гарантира познаване на професията.
– Проблемите на здравната система у нас през последните години, свързани с разпределението на финансовите средства, задълбочаващата се липса на здравни специалисти, ниските заплати, както и големите разлики в заплащането в сектора са в основата на растящите психосоциални рискове сред здравните специалисти. Психосоциалните фактори се отразяват на работоспособността, физическото и психическото здраве, каза д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ и председател на ФСЗ, при представяне на данните от проучването.
Резултатът от влиянието на негативните фактори води до трайно нарастване на средната възраст на медицинския персонал, нисък дял на заетите в здравеопазването под 30 години, силно изразен недостиг на специалисти по здравни грижи, анестезиолози и лекари в отделни области. Психосоциалните рискови фактори на работното място са професионален стрес, насилие и тормоз, както и дискриминация, сочат изводите на ФСЗ. Тези фактори водят до отсъствия, текучество и понижено качество на здравните услуги. Най-ярък показател за връзката между психосоциалните фактори на работната среда и здравето на работещите е професионалният стрес. Доказано е чрез лабораторни изследвания, че колкото по-висок е стресът на работното място, толкова по-голяма е вероятността натрупващото се напрежение да се превърне в основа за трудови травми. 55,7% (693) от анкетираните дават положителен отговор на въпроса „Поставени ли сте на работното място под риск от стрес и насилие?“.
Над 60% от респондентите посочват, че са били жертва на психическо насилие на работното място. Като основни причини се посочват свръхнатовареност и недостиг на персонал, повишени изисквания на пациенти и роднини на пациенти, работа с малцинства, вътрешни конфликти между медицинския персонал вследствие на натовареността. 726 души опре-
делят, че психоклиматът на работното им място не е добър.
Изследванията показват, че медицинските специалисти в по-млада възраст имат по-високо ниво на емоционално изтощение в сравнение с колегите си в зряла възраст. Сред водещите стресови фактори, свързани с професионалната среда, са полагането на извънреден труд (нощна работа и работа в празнични дни), удължено работно време, недостатъчно време за почивка, изпълняване на несвойствени задачи, бюрокрация, чести и продължителни дежурства поради трудно намиране на заместници. За това съобщават 51,8% от анкетираните. Нивото на стреса при специалистите по здравни грижи, които дават дежурства, пък е 4 пъти по-високо от това на останалите. 75% посочват, че не получават оценка на дейността, която изпълняват.
Близо 57% от участвалите в проучването споделят, че трябва да имат възможност да вземат самостоятелни решения и да поемат отговорност. Над 30% от анкетираните акцентират, че работят в помещения с висок шум, изложени са на прекалено ниски или прекалено високи температури, химични и биологични агенти, прах и лъчения. За тревожност, безпокойство и проблем със съня признават 43 на сто от тях.
Много показателен и будещ тревога е фактът, че 91% или 1133 от анкетираните оценяват, че не се предприемат мерки за отстраняване на предпоставките, свързани с психосоциалните рискове. Вицепрезидентът на КНСБ по-
сочи още, че е необходимо да се предприемат мерки за цялостно решаване на проблема чрез законодателни инициативи – промени в Кодекса на труда, в наредби за здравето и безопасността при работа и др.
– Синдикатите настояват за стабилност и устойчивост на финансирането на здравеопазването, като се заделя базиран на ситуационен анализ на потребностите и непрекъснато на-
растващ процент от БВП, по-добра координираност и отчетност в различните сектори. За да бъдат мотивирани медицинските специалисти и да се привлекат млади хора, които да останат да работят в България, от ФСЗ и КНСБ са направили предложения за промяна в законодателството, позволяващи на общините и държавата, като собственици на лечебни заведения, да придобият права за доплащане на трудови възнаграждения, каза д-р Кокалов. И допълни, че от КНСБ са предложили на социалните партньори съвместно разработване на „Харта за психично здраве“ в сектор „Здравеопазване“.