Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Доц. Атанас Щерев за заблудите в здравеопазването

Доц. Атанас Щерев за заблудите в здравеопазването

- Уважаеми доц. Щерев, Вие следите и участвате в реформата в здравеопазването от самото начало. Така ли си представяхте развитието на процесите?

- Не, разбира се. Реформата в здравеопазването е тежък процес както за лекарите, така и за пациентите. Бих направил сравнение с необходимостта от оперативно лечение – болезнено е, свързано е с неприятни усещания, но важен е крайният резултат. Това е пътят към по-добро здравеопазване.

В момента системата се намира в състояние на агония. По време на управлението на НДСВ – 2001-2009 година, многократно съм опитвал да прокарвам определени тези. Действително, бяха направени не малко промени, българското законодателство бе напълно синхронизирано с европейското. Но това не бе достатъчно и започналата през 1997 г. реформа не намери своето продължение.

- Кога прекъсна?

- Прекъсна през 2001 г., защото ние акцентирахме върху законодателните промени. Необходима бе малко повече смелост от страна на правителството на НДСВ, за да бъдат прокарани определени неща, които и до ден днешен тежат. Като пример ще посоча погрешно заложените клинични пътеки вместо диагностично свързаните групи. Защото клиничните пътеки са оценка за качество, а не за свършена работа. Диагностично свързаните групи отчитат не само какво е направено, но също така тежестта на страданието, вложените средства и труд и не на последно място – получения резултат. В края на управлението преведохме МКБ10, обучени бяха 4000 кодировчици, избрана бе система за оценка на тежестта на заболяванията, методиката бе въведена пилотно в 25-30 болници. Трябваше малко политическа смелост, за да се каже, че всички лечебни заведения ще започнат да работят с диагностично свързани групи. Това не бе направено и потъна във времето. Впоследствие всяко ново правителство заявява, че ще въвежда системата, но това все още не се е случило.

Фактът, че НЗОК не бе отделена от държавата толкова време, е друг пример за грешен подход. Ще припомня, че в началото на реформата от парите от здравни вноски оставаше ресурс, който формираше т. нар. преходен остатък. Причината бе, че клиничните пътеки още не бяха създадени и на практика липсваше регламент как да се изразходват допълнителните средства. Впоследствие обаче изработихме пълния пакет от около 400 клинични пътеки и изведнъж преходният остатък беше наречен резерв. Искам да подчертая обаче, че това са средства на здравноосигурени граждани, които трябва да бъдат вложени в здравно осигуряване. Обяснението, че такъв резерв трябва да съществува, за да не фалира НЗОК, не е сериозно. Това би могло да се случи само ако хората спрат да се лекуват и да плащат вноски. Тези неща показват, че около здравноосигурителната институция и около здравеопазването има много натрупани лъжи, които се поддържат и чрез медиите. Например в ЗЗО е записано, че НЗОК „покрива“ всичко, няма нужда и е забранено да се доплаща. А хората масово доплащат. Каква по-голяма лъжа от тази?

На всичко отгоре т. нар. резерв бе взет от МФ, за да бъде запълнен дефицитът. Именно тези заблуди пречат да завърши здравната реформа. Защото здравната реформа означава да се каже истината. А истината e, че с 8% размер на здравната вноска се заплащат около 40% от медицинската помощ и грижи в страната. Всичко останало се доплаща. Доплащат си обаче само хората, които могат да си го позволят. Останалите просто не се лекуват или се лекуват в рамките на тези 40%. На практика НЗОК плаща само касова цена, което не е реалната стойност на медицинските услуги в България. Навремето организирах много кръгли маси и дискусии по темата, по време на които всички казваха, че въпросът трябва да бъде уреден. Никой обаче не се осмели да го направи. Доплащането трябва да се регламентира, като се съобрази един много съществен проблем – около 1,5 млн. граждани не могат да доплащат, защото нямат възможност. Те не бива да бъдат дискриминирани и затова държавата трябва да учреди т. нар. солидарен фонд. Защото при липсата на реални цени болниците трупат задължения, които държавата покрива избирателно. Това не са пазарни действия. Лекарите и медицинските сестри са оставени на това, което си „докарат“ от пациентите, което е срамна система. Обикновено колегите, които не могат да я търпят, се квалифицират и заминават в чужбина. По този начин в страната остават все по-малко лекари, медицински сестри, акушерки. Пак казвам, реформата е болезнена и е необходимо държавата да отдели повече средства за здравеопазване, които да бъдат изразходвани ефективно.

Няма логика българинът да плаща за здравеопазване средно 100 лв. на месец, американецът 2 хил. долара, а да искаме една и съща медицина. Цените на апаратура, на консумативи са еднакви навсякъде. Наред с това пазарът на труда в ЕС е отворен и всеки специалист може да отиде в друга държава. Ако искаме да имаме адекватни медицинска помощ и грижи, трябва да кажем истината на хората и да се опитаме да стигнем нормалния тип организация.

- Много често се говори, че трябва да бъде определен основен пакет от грижи, който ще бъде финансиран от НЗОК…

- Основният пакет е определен.

- На практика всичко?

- Няма как да бъде по друг начин. Въпросът е, че това е цената, която НЗОК може да поеме. Така например сумата, която се отпуска за едно раждане, е 400 лв. Тази стойност е нереална, защото само консумативите може да струват 1 000 лв. Елементите, които образуват пазарната цена включват поддръжка на сграда, консумативи, квалификация на лекаря, положен труд. Никакви други механизми не играят роля. Говори се, че е много скъпо. В чужбина навсякъде посрещат пациента с определена цена. Само че в европейските страни има ред. Модерното здравеопазване не е безплатно – то е солидарно предплатено. Този принцип е необходимо да се спазва. Трябва да бъдем солидарни и да защитим и хора, които не могат да се лекуват.

- Да обобщим. Нито едно управление до момента не посмя да предприеме тези непопулярни мерки да каже какви са реалните цени, поради което здравеопазването у нас се базира на една заблуда. Колко дълго може да продължава това?

- Все още продължава и резултатите са налице.

- Според Вас как можеха да бъдат включени доброволните здравноосигурителни дружества в пазара на здравни услуги?

- Когато се говори за демонополизация на НЗОК или за създаването на няколко каси, винаги се отива към някакви идеи, които не са съвсем ясни. Според мен НЗОК няма нужда да бъде дублирана с друга структура. Просто трябва да се каже честно какво заплаща. Защото във всяка болница има определена цена за съответна процедура. НЗОК заплаща само една част, но законът това нещо не го признава. Нека да кажем истината и тогава всичко ще си дойде на мястото – ще стане ясно какви са кешовите плащания. А това е най-неизгодният начин за пациентите. Необходима е солидарност, която се постига чрез доплащане през доброволните здравноосигурителни или застрахователни (както бяха пререгистрирани) фондове.

- Ще промени ли пререгистрацията по някакъв начин дейността на дружествата?

- Според мен това беше голяма грешка, която се дължи на натиск от страна на застрахователите. Твърдеше се, че ЕК на всяка цена е настоявала за пререгистрация на здравноосигурителните фондове. Едно застрахователно дружество предполага одит на този, който ще бъде застрахован, и съответно различна премия, има актюери – хора, които оценяват риска. Как ще бъде постигната солидарност, не ми е ясно. Доброволните фондове трябваше да останат такива и на базата на желанието на хората да събират сумите за доплащане. И както е във всеки осигурителен фонд – младият плаща за възрастния, здравият за болния, по-богатият за по-бедния. Това е основен принцип в осигуряването въобще.
Застраховането има други принципи и не знам как ще се приложи.

- На откриването на Вашата болница заявихте, че бъдещето е в частната инициатива. Можете ли да се аргументирате?

- Медицината е частна, а не държавна дейност. Ролята на държавата е да организира здравеопазването за всички. Болниците са изпълнители на медицинската дейност. Навсякъде лекарите са частници и не могат да бъдат чиновници на заплата – те получават възнаграждение за своя труд и квалификация. Така е още от времето на Хипократ. Друг е въпросът, че системата понякога превръща лекаря в чиновник. Но са налице и нравствени елементи, които нямат нищо общо с частната медицина и с плащанията. Възнагражденията на докторите са работа на държавата и на политиците, които трябва да осигурят съответните механизми. В цял свят лекарите се движат според това къде са най-добре оценени и къде има ефективни правила за тяхната професия. Като добър пример могат да бъдат посочени северноевропейските страни, САЩ, Канада, Австралия. Това са все държави, които осигуряват заплащане, висок стандарт и справедливост в дейностите.

Важно е да се отбележи също така, че частните лечебни заведения у нас не само са по-добре оборудвани, но изпълняват условията на стандартите и на наредбите. Казват, че имало много нови структури. Нека да закриват стари тогава, някои от които трудно могат да се нарекат болници. Разкриването на нови лечебни заведения не увеличава разходите за здравеопазване. Проблемът е в неефективното усвояване на средствата. Преди време посетих моя пациентка в една общинска болница. Намирам я в легло без чаршафи, жилетката вместо възглавница. Какво можем да искаме от такава болница? Какви грижи ще получи пациентът?

- Съществува обаче моментът, в който частните болници се концентрират в големите градове. А лечебните заведения, за които говорите, са единствени в региона си.

- Моето мнение е, че добри специалисти и организатори на процесите в здравеопазване има навсякъде по света, вкл. и в България. Няма значение дали работят в големи или малки болници, в големи или малки градове. И навсякъде има хора, които просто не са за тази професия.

Лекарите са последните, които имат някаква вина за организацията на системата. Хората от малките градове протестират, като настояват да запазят болниците си. Но това е абсолютно неефективно и не е необходимо, защото не могат да бъдат осигурени големи специалисти и скъпа апаратура. И когато пациентът заболее тежко, пак ще се насочи към по-големия град. Тогава защо е необходимо да има болница в малкото населено място? Но за населението в тези райони е нужно да се осигурят структури, които да предлагат цялата възможност за диагностика, евентуално лечение при първа необходимост и организация на транспорт при съответната безопасност. Това не е осигурено и по тази причина хората протестират, когато се закрива дадено лечебно заведение.

Разбира се, има и друга логика. В миналото болниците много често бяха използвани за социални, а не за медицински нужди. В наши дни медицината разполага с такива възможности за инвазивна диагностика и терапия, които рязко свалят средния болничен престой. Не е необходимо пациентът да лежи една седмица или десет дни и затова не се нуждаем от голяма болнична база. Едно време се строяха болници с по 500 легла. Днес едно интензивно работещо лечебно заведение, което приема по 100-150 души дневно, разполага със 100 легла. Няма нужда от повече.

- Да се върнем към Вашата специалност. Вие набелязахте някои неща като общи проблеми за здравеопазването. Но как е уредена акушеро-гинекологичната помощ?

- Мога да заявя, че колегите в страната полагат героични усилия. Имам наблюдения например върху една областна болница с около 1000 раждания годишно. Специалистите там разполагат с един остарял монитор, с допотопен ултразвуков апарат отпреди 20 години, с колпоскоп, който не се използва.Това не е модерна болница. И въпреки това хората там се справят. Разбира се, по-тежките случаи се изпращат в големи болници.

Но когато има мъртво раждане, то просто се установява и не се отчита като проблем. А съвременната фетална медицина предполага да узнаеш кога един плод ще отиде към приключване на жизнени функции и ще последва мъртво раждане. Това показва, че такива лечебни заведения са много далеч от модерната медицина. Което е тъжно, защото не зависи от лекарите, а от организацията на здравеопазването.
В зората на демокрацията у нас бе направено едно дарение от 1,5 млн. долара, което трябваше да бъде използвано за закупуване на ултразвукови апарати и на кувьози. По онова време работех в БЛС, но изведнъж бях отстранен от всички търгове. Въведено бе изискване, според което апаратурата трябва да бъде закупена от страна от ЕС. Впоследствие бе взета стара и с лошо качество техника. Този пример показва, че дори и да се намерят някакви средства, в нашата страна всичко се опорочава – още от самото начало тръгва по някакви неведоми пътища. Някак ние самите си пречим да вървим напред. Много е жалко, защото такива неща се случват на фона на голямата безработица в страната, на лошите условия за развитие на бизнеса и на лошите икономически условия. Всички тези фактори водят до стагнация в живота на хората, до намаляване на раждаемостта, до значимо увеличаване на населението над 65-годишна възраст, рязко намаляване на децата от 0 до 14 години. Това са невъзвратими процеси с много тежки последици за бъдещето.

- През последните години обаче се наблюдава някаква положителна тенденция…

- Няма такова нещо. Положителна тенденция бе налице в периода от около 2000-2008 г., когато започна да се покачва раждаемостта. През последните 3-4 години отново е налице невероятен спад. През 2013 г. се очакват около 55 хил. раждания – никога не са били толкова малко в България.

- Както е известно, през тази година част от дейностите, финансирани от МЗ, са прехвърлени към НЗОК. За ваксинопрофилактиката и интензивните грижи се изговори немалко, но за инвитро процедурите не се чу нищо. Означава ли това, че няма проблем?

- Напротив. Каза се, че това е неправилно. Защото проблемите на стерилитета, на спешната помощ, на интензивните грижи са ангажимент на държавата, а не на здравното осигуряване. Единствената цел на тези вътрешни размествания бе по-малкият дефицит – да докладваме пред Европа, че страната ни е с балансиран бюджет. И така, пари на здравноосигурените отидоха в държавния бюджет.

- Това означава, че продължаваме със заблудите.

- Разбира се, че е заблуда. Става дума за средства на здравноосигурените граждани. Цялата профилактична дейност, проблемите на демографията и т. н. са задължение на държавата. В България бе разрушена една система за скрининг на най-честите видове рак, което доведе до увеличаване на онкологичните заболявания, открити в напреднал стадий. Това излиза много по-скъпо, но отново не се взимат мерки.

- Да се върнем към инвитро процедурите. Сега парите по-малко ли ще бъдат?

- Въпросът не е в парите. Средствата са същите, но системата на заплащане е много по-сложна. Много пъти съм бил обвиняван за несъществуващи грехове. Едно време ме обвиниха, че съм против създаването на фонд за репродуктивни проблеми. Тогава заявих, че това не трябва да става с постановление на Министерския съвет, защото всеки кабинет ще може да променя условията, както си иска. Идеята ми бе да се изработи закон за фондовете в здравеопазването, чрез който да се постигне определена регламентация – собственост, финансиране на всеки един фонд и т. н. Това нямаше да позволи на правителствата да променят правилата. Предложен бе проект на закон, но тогава никой не ме послуша. Последните действия с прехвърлянето на инвитро процедурите към НЗОК доказаха, че съм бил прав.

- На финала бих искал да ви попитам дали мислите да се връщате в политиката?

- За мен е късно да се връщам. Но на практика не съм излизал и не съм спирал да се занимавам с политика. Всичко, за което стана дума, е политика. Дори и в момента, когато излагам своите виждания за подобряване на здравеопазването, пак правя политика.

Защото е голямо нещастие човек да живее сред бедни и страдащи хора. Няма значение какво работиш, какви пари получаваш, колко си удовлетворен от професията. Когато виждаш толкова болка около себе си, това е страдание и за самия теб. Всеки, който има минимална възможност за повлияване на политическите процеси, трябва да направи така, че бедните и страдащите хора да бъдат по-малко.

Разговаря Георги ГЕОРГИЕВ

1 Отговор to " Доц. Атанас Щерев за заблудите в здравеопазването "

  1. UK Doctor казва:

    Съгласен съм, че е голямо нещастие човек да живее сред бедни и страдащи хора. Но един от виновниците за това положение е самият д-р Щерев, който беше фактор в здравеопазването през 2001 – 2005 и безспорно има вина за прекъсването на реформата през 2001 г., за национализацията на здравната каса, за невъвеждането на ДСГ и т.н.
    От това, което казва излиза, че управлението на здравеопазването от НДСВ е пълен провал. Но къде е неговата лична отговорност за това?
    Всеки говори истини само в опозиция, когато е на власт предпочита заблудите.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.