На Световния ден на здравето – 7 април т.г., в МБАЛ „Токуда болница София” се състоя първата у нас конференция по персонализирана медицина. Организатор на събитието е новоучредената Българска асоциация за персонализирана медицина.
Официални гости и лектори в рамките на конференцията бяха Едуард Ейбрахамс, президент на Коалиция за персонализирана медицина; Денис Хорган, изпълнителен директор на Европейския алианс за персонализирана медицина; доц. Алексей Савов, началник на Национална генетична лаборатория; д-р Явор Дренски, изпълнителен директор на МБАЛ „Токуда болница София”; проф. Галина Великова, президент на International Society for Quality of Life Research и преподавател в университета в Лиийдс; доц. Радка Кънева, изпълнителен мениджър на Центъра по молекулна медицина и доцент в катедра „Химия и биохимия“ в МУ – София.
Поздравително слово към присъстващите гости и експерти изнесе проф. Чавдар Славов – зам.-министър на здравеопазването, който адмирира организирането на подобна конференция и създаването на първата в България асоциация по персонализирана медицина. Проф. Славов отбеляза принципите на персонализираната медицина, които са включени в новоприетата Национална здравна стратегия 2014-2020 г.
В лекционния панел Едуард Ейбрахамс обърна внимание на концептуалната разлика между масово прилагания в медицинската практика подход при избор на лечение и подхода, възприет от персонализираната медицина: „Подходящото лечение за подходящия пациент в подходящото време“. Той очерта определенията и понятията в персонализираната медицина. Като основни преимущества г-н Ейбрахамс определи по-ефективно и по-безопасното лечение, по-кратко време, необходимо за избор на подходящо лечение, и по-рационалното изразходване на финансови средства за лечение. Това се постига чрез по-точната диагноза на заболяването, избора на оптималните медикаменти и тяхното по-точно дозиране, намалената честота на нежелани реакции, възможността за установяване на заболяването в най-ранни стадии, възможността да се акцентира на профилактиката за сметка на лечението и в резултат да се повиши ефективността на здравната система чрез подобряване на качеството и достъпността на лечението.
Денис Хорган представи пред участниците европейския поглед върху персонализираната медицина и предизвикателствата пред ЕС, свързани с нея. Той очерта насоки към Българската асоциация за персонализирана медицина и сферите на сътрудничество. Той представи европейската мрежа от структури, свързани с персонализираната медицина и персонализираното здравеопазване, като обърна внимание върху необходимостта от координация на съществуващите инициативи, от споделяне на добрите практики и консултиране по отношение на политиките. „За да достигнем следващото ниво в организация на здравеопазването, е необходимо да работим заедно“, заяви г-н Хорган.
Г-н Хорган обърна внимание на факта, че в много от случаите прилаганото лечение не е с очаквания резултат, а в същото време има все по-голям натиск за ефективно изразходване на средствата за здравеопазване. Персонализираната медицина може да предложи по-високи резултати и в същото време – потенциално спестяване от ненужни разходи. Така например проучванията показват потенциално 37% по-ниски разходи за лечение на рак на гърдата и приблизително 46% по-ниски разходи за лечение на сърдечно-съдови заболявания при прилагане на методите на персонализираната медицина. Според г-н Хорган големи промени в здравеопазването могат да бъдат постигнати само при участието на гражданите, които трябва да имат контрол върху собственото си здраве.
Г-н Хорган представи перспективите 2020 на европейско ниво за персонализираната медицина и предизвикателствата, с които заедно всички трябва да се справим.
Д-р Станимир Хасърджиев, председател на Национална пациентска организация, представи значението на персонализираната медицина за пациентската общност и приноса й в подобряването на лечението на пациентите. Специално внимание бе обърнато на ролята на персонализираната медицина от гледна точка на подобряване на достъпа на пациентите до качествено лечение, което може да се постигне чрез селектиране и спецификация на групите. Той изтъкна важността на въвеждането на съответните диагностикуми, които да послужат за извеждане и създаване на необходимите guide lines.
В България персонализираната медицина все още не се прилага широко и не е добре позната. До този момент действия по нейното популяризиране са предприемани от отделни общности – научна, терапевтична /най-вече онкологична и хематологична/, диагностична, фармацевтична и др., всяка в своята по-тясна компетентност и интереси. Сега за пръв път е налице платформа, която да обедини усилията на всички заинтересовани страни и участници за адекватно приложение на персонализирана медицина в практиката – такъв бе общият извод на участниците.
За персонализираната медицина
Персонализираната медицина представлява съвременен подход в лечението на ракови и други заболявания, като се основава на вземане на информирано решение за избора на терапия, базирано на индивидуалните характеристики на всеки конкретен пациент и неговото заболяване. Ярък пример за персонализация в медицината е т.нар. „съпътстваща диагностика“ при прицелни терапии, чиято цел е да селектира само пациентите, които биха имали полза от дадено лечение. В повечето случаи тази диагностика изследва ДНК на пациента или на проба от засегнатата тъкан. В световната практика все повече навлизат техниките, позволяващи разчитането на целия геном на пациента. Тази информация позволява да бъдат разгадани редица заболявания, чиито механизъм и причинители до този момент са били неизвестни, както и да бъдат идентифицирани нови, непознати до момента патологични състояния. Ефектите от прилагането на персонализирания подход се изразяват в по-добър резултат от лечението, повишено качество на живот на отделния пациент, както и спестяване на излишни разходи за неефективно лечение.
Крайните цели на персонализираната медицина са да се подобри здравното обслужване на всеки конкретен пациент и да се повиши цялостната ефективност на здравната система.
Персонализираната медицина повлиява и разработката на иновативни лекарства в посока по-ефективни и по-безопасни терапии. Все повече научноизследователски компании разработват новите си лекарства въз основа на съпътстваща молекулярна диагностика. През 2011 г. продажбите на такива медикаменти надвишават 12 млрд. долара, а ръстът на разработените диагностични тестове надвишава 18%.
За Българската асоциация за персонализирана медицина
БАПЕМЕД е сдружение на учени, медицински и здравни специалисти, пациенти, обслужващи звена и търговски структури в здравеопазването, чиито усилия са насочени към повишаване на информираността и нивото на разбиране на всички аспекти, свързани с персонализираната медицина и нейното приложение в полза на пациентите и здравната система.
Чрез реализирането на Първата конференция по персонализирана медицина БАПЕМЕД цели да осигури условия за дискусия на всички заинтересовани професионалисти и да фокусира усилията, познанията и опита в посока прилагане на най-високите медицински, етични и морални стандарти за подобряване на живота и здравето на българския пациент.
БАПEМЕД е регистрирана като организация в обществена полза и е поставила пред себе си следните цели:
1. Популяризиране на концепцията за персонализирана медицина сред медицинските специалисти, здравните заведения, институциите и пациентските общности.
2. Популяризиране на приноса на персонализираната медицина в съвременното здравеопазване и утвърждаване на обществената значимост на персонализираната медицина в здравната система.
3. Гарантиране достъпа на пациентите до иновациите в диагностиката и терапията в областта на персонализирана медицина.
БАПЕМЕД е решена да постигне заложените цели чрез: изразяване и популяризиране на общите интереси на нейните членове; изработване, утвърждаване и въвеждане на етични норми и правила за взаимодействие между медицинските специалисти, здравните заведения, фармацевтичните компании и диагностичните центрове; подкрепа на институциите и организациите в здравеопазването, имащи отношение към персонализираната медицина; поддържане и развиване на дейности, свързани с прилагането на методите, услугите и продуктите на персонализираната медицина в България, при съблюдаване на международните стандарти и подпомагане развитието на съвременна законова и нормативна база в България.
