2026 година може да се окаже ключова за затлъстяването. Агонистите на GLP-1 рецептора революционизираха менидж-
мънта на затлъстяването през последните 10 години. Все повече доказателства установяват ползите им при много кардио-метаболитни и свързани със затлъстяването състояния, а световният пазар на лекарства за отслабване се очаква да достигне 150 млрд. щатски долара до 2035 г.
Повече от един милиард души в света живеят със затлъстяване, като тежестта нараства бързо в страните с ниски и средни доходи. Високите разходи, ограниченият производствен капацитет и ограниченията във веригата за доставки доведоха до постоянен неравен достъп до агонисти на GLP-1 рецептора.
Но това може да се промени
От април патентите за семаглутид ще изтекат в няколко страни, включително в Бразилия, Канада, Китай, Индия и Турция – което включва около 40% от световното население. Производителите в Китай и Индия са готови да пуснат на пазара редица биоподобни медикаменти. Както стана при антиретровирусните лекарства в началото на века, произтичащата от биоподобните лекарства конкуренция на генеричните лекарства може значително да намали цените.
Анализ изчислява, че генеричният инжекционен семаглутид може да се произвежда за едва 28 долара на човек годишно и че до края на 2026 г. инжекционният генеричен семаглутид може да бъде наличен в 160 страни, като „покрива” 84% от световното бреме на затлъстяването. Достъпните биоподобни лекарства биха могли да променят играта – но не изолирано.
СЗО публикува глобално ръководство за употребата на агонисти на GLP-1 рецептора за лечение на затлъстяване след включването им в списъка на основните лекарства на СЗО. Въпреки че ръководството подчертава значението на генеричното производство за равен достъп, обединените обществени поръчки, диференцираното ценообразуване, доброволното лицензиране и местното производство също се считат за ключови. Производителите на маркови лекарства биха могли също да се стремят да разширят па-
зарната си ексклузивност чрез създаване на патентни „гъсталаци“ (patent thickets – множество патенти, насочени към един продукт), фокусирани върху устройства за доставяне, а невинаги – върху активни лекарствени съставки. Анализ на патенти върху комбинации от лекарство и устройство, съдържащи агонисти на GLP-1 рецептора, установи, че 57% са патенти за устройства без споменаване на активни съставки, химични структури или терапевтичен клас. Подобни тактики в индустрията са често срещани и застрашават перспективата за справедлив глобален достъп. Нововъзникващите перорални формули също са обещаващи. Инжекционните форми са скъпи за производство, като се очаква писалките за еднократна употреба да струват до 68 пъти повече от всички други производствени разходи, взети заедно. Те изискват охлаждане, което ограничава достъпа в страни, които нямат системи за студена верига.
Проучването ACHIEVE-3, публикувано The Lancet, сравнява двата водещи перорални кандидати – семаглутид и орфорглип-
рон, за гликемичен контрол при хора с диабет тип 2. Пероралният семаглутид получи одобрение от Американската агенция по храните и лекарствата за от-
слабване в края на 2025 г., докато решение за орфорглипрон се очаква по-късно през тази го-
дина. Като първи непептиден GLP-1 рецепторен агонист с малка молекула, орфорглипрон е по-евтиното лекарство за производство в мащаб, но степента, до която може да подобри глобалният достъп в крайна сметка ще зависи от ценообразуването. Има основания за предпазлив оптимизъм, но има и важни уговорки. Патентите за семаглутид остават в сила за по-голямата част от Европа и САЩ, където обикновено само богатите могат да си позволят GLP-1 рецепторни агонисти за отслабване. Това е създало условия за процъфтяващ черен пазар. От 2022 г. насам СЗО наблюдава рязко увеличение на съобщенията за фалшиви GLP-1 рецепторни агонисти в почти 60 страни. Експертите предупреждават, че пускането на перорални форми може да изостри проблема:
l Предвид популярността на тези лекарства за козметична употреба и ограничените данни за тяхната дългосрочна безопасност, неконтролираната употреба е основен проблем за общественото здраве, който изисква по-строго регулиране и прилагане;
l Затлъстяването е хронично рецидивиращо състояние. Като се има предвид, че спирането на GLP-1 рецепторните агонисти води до бързо връщане към изходното тегло в рамките на 18 месеца, дългосрочната стратегия за приложение остава да бъде изяснена;
l Само медикаментите няма да ограничат затлъстяването. Агонистите на GLP-1 рецептора не могат да се справят с бедността, урбанизацията и вредната хранителна среда. Но те могат и трябва да бъдат част от системен подход, който интегрира превенцията, грижите и лечението. Признавайки взаимната зависимост между превенцията и лечението, СЗО – чрез плана си за ускоряване на борбата със затлъстяването – се надява да подпомогне 1-3 милиарда души в 34 страни, за да ограничи разпространението на затлъстяването с 5% до 2030 г. Наличието на агонисти на GLP-1 рецептора ще бъде ключов показател за такъв успех. Тези лекарства несъмнено са вдъхнали енергия в областта на грижите срещу затлъстяването, завладявайки научното, политическото и търговското въображение. Задачата сега е да се гарантира, че тази енергия е насочена към подпомагане на най-нуждаещите се.
