Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // В психиатрията изграждат мостове на познанието

В психиатрията изграждат мостове на познанието

На 30 септември и 1 октомври т г. в София бе проведена XI Национална конференция на „Колегиум Частна Психиатрия”.

В тазгодишното издание на форума участие взеха и специалисти от Македония и Сърбия. По този начин бе възстановена традиционната среща на психиатрите от София, Ниш и Скопие, прекъсната преди повече от тридесет години.

Успешното лечение, рискът в психиатрията и разстройствата на съня бяха част от акцентите от програмата на конференцията. Първото заседание бе посветено на паметта на изтъкнатия сръбски психиатър проф. Сърбован Милкович – признат учен с приноси в терапията на депресиите и тревожните разстройства. Присъстващите бяха запознати и с доклади, посветени на: новите тенденции в насоките за лечение на депресиите; дилемите в терапията на биполярното афективно разстройство; депресивните синдроми при пациенти с диабет и др. Богатата научна програма бе допълнена с постерна сесия, посветена на различни психиатрични проблеми. Бе приет и актуализиран консенсус за лечение на депресиите у нас.

Специално за „Форум Медикус“ председателят на организационния комитет доц. Георги Койчев коментира целите на конференцията и проблемите пред психиатрията у нас. На вестника гостува и проф. Бранислав Стефановски – зам.-декан на Медицинския факултет в университета „Св. св. Кирил и Методий“ в Скопие, който разказва за структурата на македонската психиатрична мрежа и задачите на специалистите.

Доц. Г. Койчев:

Специалността ни е силно подценявана

- По време на традиционната конференция се стремим да подобряваме нашето лечебно изкуство, като непрекъснато усъвършенстваме методите на лечение, използваме световния и нашия опит. Ние сме организация на практикуващи специалисти, които непосредствено работят и отговарят за хора с психични разстройства в цялата страна.

През тази година да изнесат доклади поканихме сръбски и македонски психиатри, като идеята е да се говори на матерните езици. Подобни форуми организират помежду си немскоговорящите, северните и англосаксонските народи. Ние също трябва да се възползваме от тази голяма възможност, защото няма нищо по-хубаво от това да четеш и да общуваш на майчиния си език. Наред с това перспективите на региона като част от ЕС ни задължават да създаваме колкото може по-бързо мостове между психиатричните системи в нашите страни.

Оказва се, че в сравнение със САЩ в Европа специалността е силно подценявана – отделят се изключително малко средства за изучаване на мозъка и на всичко, свързано с поведението на човека. Излишно е да казвам, че психиатрията в България не е сред приоритетите. Ще припомня, че у нас бе допуснато (вероятно чрез лобита) остойностяването на някои клинични пътеки в хирургията да достигне до 12 хил. лв. В същото време психиатри, които работят в поле, свързано с доста рискове и дори с националната сигурност, работят за 600, 700, максимум 1000 лева. Това принуждава все повече колеги да търсят препитание в чужбина. В момента Германия и Англия буквално поглъщат лекари и особено психиатри, като им предоставят добри условия. Много е важно да отбележим, че става дума за специалисти с опит.

Категоричен съм, че обществото ни трябва да започне да обсъжда този проблем. Още повече че в Европа вече има взети решения за сериозно ускоряване на развитието на направлението за мозъка и за човешкото поведение. Страната ни няма как да остане встрани от тези процеси.

Както е известно, в момента в България частната психиатрия се развива единствено в извънболничната помощ – дейностите се финансират от НЗОК или се заплащат от пациентите. Това беше една голяма революция, която доведе до много по-широко териториално разположение на специалистите и значително подобри достъпа на пациентите. В същото време по този начин бяха съкратени над една трета от леглата за психиатрична помощ в страната, което е действително голям прогрес.

Проф. Бр. Стефановски:

Да бъде съхранена традицията

- В Македония основната структура за обучение е Клиниката по психиатрия към университета „Св. Св. Кирил и Методий“, а като учебна база използваме многопрофилната болница в Скопие. Психиатричната мрежа в страната се попълва и от няколко регионални лечебни заведения.

През последните години обаче тенденцията е акцентът да бъде поставен върху амбулаторното лечение. Целта ни е да намалим престоя на пациентите в болниците, броя на хоспитализациите, както и на болничните заведения. В изпълнение на тази задача развиваме дневните болници и диспансерите – те все още не покриват всички региони на страната, но тенденцията е постепенно да ги разкриваме.

Друг нов момент е включването на общопрактикуващите лекари в терапията на пациентите. Предвижда се част от обучението им по специалността „семейна медицина “ да включва придобиването на основни психиатрични познания. По този начин те ще могат да установят депресия например и да предпишат съответния медикамент. Целта ни е да постигнем по-ранно диагностициране на тези заболявания. Защото в момента минава твърде много време, докато в семейството се признае проблемът – стигмата е много голяма. Не на последно място задачата ни е да постигнем едно качествено ниво. Разбира се, това може да се осъществи след като бъдат направени съответните нормативни промени. Дотогава семейните лекари нямат право да предписват медикаменти, а трябва да насочват болния към специалист.

По принцип психиатричната мрежа в Македония е доста развита – практикуват между 250 и 300 психиатри и невропсихиатри. Според мен успяхме да постигнем добро качество на услугата и в частния сектор. Голяма част от колегите са включени към системата на здравно осигуряване – разполагаме със здравноосигурителен фонд, който е посредник между пациентите и доставчиците на услуги. Постепенно се разширява и системата от психолози, които помагат на психиатрите.

По време на конференцията разбрах, че в България психиатричната помощ се финансира от държавата. В Македония бяха въведени диагностично свързаните групи, което предстои и във вашата страна. В същото време у нас започнахме да разработваме клинични пътеки – вече имаме готови пътеки за биполярни разстройства, за някои психози и за шизофрения. В интерес на истината, ние не желаехме да работим по системата на диагностично свързаните групи. Причината е, че алгоритъмът до известна степен ни ограничава във времето. А времето е най-големият неприятел на психиатъра. В момента, за да постигнем подобряване на състоянието на един пациент, са ни нужни не по-малко от 3-4 месеца. Това важи с особена сила за хоспитализираните болни, които трябва да се придвижат по цялата верига. На практика губим ценно време за нещо, което можем да извършим за 16-17 дни.

Едно от предимствата на българските ни колеги е възможността да прилагат някои нови медикаменти и комбинации, които все още не са пристигнали у нас. В това отношение все още има какво да почерпим от българския опит. Но в основни линии разполагаме с необходимите лекарства за третиране на основните заболявания.

За съжаление психиатрията не е сред приоритетите и в нашата страна.  Може би донякъде и ние имаме вина за това, защото не сме достатъчно агресивни към отговорните фактори (за разлика от колегите от кардиологичните и онкологичните специалности например). В момента за някои интервенции се инвестират хиляди евро, а животът на пациента продължава съвсем кратко. С тези хиляди евро значително бихме подобрили качеството на живот на психично болния пациент и на неговото семейство за години напред. Все още голям дял от психиатричните дейности се заплащат от самите пациенти. Според мен, ако се инвестират още малко средства в психиатрията, можем да направим много повече.

Като цяло обаче мисля, че сме далеч от необходимото ниво. Не става дума само за Македония или България, но въобще за Европа. Именно затова събития като настоящата конференция са изключително полезни.

От по-възрастни колеги съм чувал, че до средата на 70- те са били провеждани регионални срещи на психиатри от София, Ниш и Скопие. Не знам по какви причини тази традиция е била прекъсната, но се надявам да успее отново да се утвърди във времето. Предвиждаме през следващата година да се срещнем отново в Ниш, а през 2013 г. в Скопие. Традицията трябва да бъде уважавана. Подобни форуми ни предоставят възможност за комуникация, за обмен на мисли и ценен опит между колеги.

Записа Георги ГЕОРГИЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.