Ингелхайм, Германия, 31 август2020 г. Резултати от глобално пациентско проучване, проведено на територията на 11 държави сред 1375 възрастни пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ),навършили 45 години, са публикувани в Journal of Chronic Obstructive Pulmonary Disease. Данните от проучването показват, че ХОББ оказва значително физическо и психосоциално въздействие върху пациентите, най-вече при групата на възраст между 45 и 54 години. Тази възрастова група отбелязва, че изпитва по-голямо негативно въздействие върху физическото си състояние при извършване на всекидневните дейности, спрямо групата от по-възрастни пациенти (≥65 години). Също така тези пациенти отбелязват, че се налагат много по-чести промени във всекидневието им, поради проява на симптоми на заболяването. Данните от проучването още сочат, че поради заболяването съществува в значителна степен усещане за неудовлетворени образователни и социални нужди, основно сред по-младите пациенти с ХОББ.
- Това проучване е едно от малкото, които изследват въздействието на ХОББ при различни възрастови групи пациенти, каза проф. д-р Декхойзен, специалист по белодробни заболявания в медицинския център на университета “Радбуд“ в Ниймеген, Нидерландия. – Като здравни специалисти трябва да осъзнаем, че едно и също заболяване има различно въздействие при по-младите и по-възрастните пациенти. Именно тези особености, свързани с влиянието на болестта върху качеството на живот на пациентите, трябва да бъдат отбелязани и да доведат до персонализиране и оптимизиране на терапията, за да отговори на индивидуалните нужди.
Резултатите на база на анализираната информация, споделена от групата от по-млади пациенти (45–54 години) спрямо групата от по-възрастни пациенти (≥65 години) показват:
- По-младите пациенти съобщават по-често, че заболяването ХОББ въздейства „изключително много“ или „много“ на способността им за извършване на дейности извън дома (37% спрямо 22%), както и върху възможността да пътуват на дълги разстояния (38% спрямо 18%). На пациентите от същата група е било необходимо два пъти повече време да планират всекидневната си активност в периоди на проява на задух и/или кашлица (41% спрямо 19%);
- Значително по-голям процент от пациентите на възраст (45–54години) описват качеството си на живот като „лошо” или „много лошо” (35% срещу 28%) и съобщават, че се чувстват 1,7 и 2,2 пъти по-често „стресирани” и „претоварени”;
- По-младите пациенти разчитат на лекарите значително повече. Те са три пъти по-склонни да търсят информация, която да им съдейства за по-добро справяне със заболяването, включително и да изискват информация за това как правилно да използват инхалаторното си устройство (за сравнение 18% от по-младите спрямо 58% от по-възрастните пациенти не желаят да получават такъв тип информация).
- Едно от възможните обяснения на факта, че заболяването се възприема нееднозначно от различните възрастови групи, е, че по-младите пациенти обикновено са по-активни в трудовия и социалния живот и затова имат различни очаквания за протичане на тяхното всекидневие в съчетание с диагнозата ХОББ, заяви Никол Хас, представител на Европейската федерация по алергии и Асоциацията на пациентите със заболявания на дихателната система (EFA). – Въпреки че са необходими допълнителни изследвания, за да разберем по-добре причината за възрастовите различия, данните от това проучване показват, че е необходимо да предоставяме на пациентите ясна информация и да ги образоваме как да повлияят положително върху терапевтичния процес на заболяването. Едно от задължителните условия например е да обсъдят обстойно с лекуващия си лекар възможностите за оптимална терапия, която да спомага поддържането на основна активност.
Данните от проучването потвърждават необходимостта от съвместна работа между пациентите (особено по-младите) и здравните специалисти за постигане на оптимално управление на заболяването и назначаване на терапия, насочена едновременно към подобряване на симптомите и намаляване на въздействието на заболяването върху качеството на живота на пациентите.
- Като цяло резултатите от това проучване съответстват на нашите постоянни усилия като организация, отдавайки голямо значение върху два аспекта – оптимизиране на лечението и насърчаване на пациентите да продължават да поддържат активен живот, заяви д-р Паола Касароса, ръководител на „Глобални терапевтични области“ в Boehringer Ingelheim.
