По един или друг начин фармацевтичните фирми ще бъдат принудени да връщат пари на НЗОК, за да се ограничи постоянният ръст на публичните средства за медикаменти. Отговорността ще бъде споделена между държавата и производителите, а самият механизъм на взаимодействие е на път да се превърне в нормативен акт. Условията вече фигурират в проектопромените на Закона за здравното осигуряване, а на 23 април т.г. влязоха за обсъждане на второ четене в парламентарната здравна комисия.
Кой какви отговорности ще носи при преразход в бюджета за лекарства ще се определя чрез подписването на Национално споразумение за реимбурсиране на медикаменти. Документът ще се изготвя съвместно от ръководството на НЗОК и представители на фармацевтичния бранш, ще се одобрява от НС на касата и ще се съгласува с министрите на здравеопазването и на финансите. Самите текстове пък ще определят размера, при който преразходът за лекарства ще се счита за притеснителен, както и формулата, по която ще се изчислява кой какви суми ще възстановява на публичния фонд. Вносителите Димитър Шишков и Валентин Павлов от Реформаторския блок предлагат още правилата да важат за срок от три години, а споразумението да има статут на административен акт и да бъде задължително за всички договорни партньори на НЗОК.
„Това ще бъде своеобразен рамков договор – като този, който ежегодно се сключва между лекарите и касата. Ако фармацевтичните фирми одобрят единодушно параметрите и сложат подписите си под тях, договор ще има. В противен случай касата си запазва правото да въвежда задължителни отстъпки изцяло по свое усмотрение в границите от 2,5 до 15% за лекарствата, които заплаща“, внесе повече яснота по въпроса здравният министър Петър Москов по време на поредната обществена дискусия за промените в лекарствената политика, провела се по инициатива на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) на 22 април т.г.
За съжаление необходимостта от договорка раздели мненията по въпроса и създаде сериозен конфликт между представителите на оригиналната и генеричната индустрия.
Още преди проектопромените да станат факт, производителите на оригинални медикаменти поискаха ангажиментите към преразхода за лекарства да бъдат разпределени поравно между всички играчи на пазара. Основната причина е, че тяхното портфолио се състои основно от продукти без аналог на пазара, които са и много скъпи (по няколко хиляди за опаковка), и продажбата дори на няколко бройки в повече бележи значителен годишен ръст от 20 до 30 процента. По този начин се предполага, че основната тежест ще пада само върху няколко от по-големите компании в бранша, което определено не им допада. Затова, търсейки справедливост, Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) предложи всички компании да подпишат „Пакт за стабилност“, с който да поемат солидарна отговорност към преразхода в касата. Конкретната идея е пари на НЗОК да връщат всички фирми с ръст в продажбите над 5% годишно, независимо дали й предлагат скъп или евтин продукт, а индивидуалните суми да се образуват в зависимост от пазарния дял на всяка компания в Позитивния лекарствен списък.
Генеричната индустрия обаче не одобри схемата, защото на практика се натоварва с плащания за преразход, който не е генерирала. Работата е там, че оригиналните медикаменти представляват по-малката част от продуктите в позитивната листа, но са главните виновници за големите харчове, защото струват най-скъпо. С други думи, преразходът на оригиналните компании в бъдеще ще се разпределя върху генеричната индустрия, която на свой ред също очаква да отчете сериозен ръст в продажбите заради новата прогенерична политика на правителството.
„Ситуацията е съвсем проста: представете си, че всички сме в луксозен ресторант, но едните консумират телешки стек, другите – салата с киноа, а третите – само вода. И когато на финала ни донесат сметката, всички трябва да я платим поравно. Дори тези, които не са изхарчили много. Никак не е справедливо“, коментира ситуацията неотдавна заместник-председателят на БГФармА Валентин Димитров.
Факт е, че купуването на генерични продукти по презумпция гарантира по-ниски цени, а според последните изследвания може да намали с 20 до 30 на сто публичните разходи за лекарства. По данни на НЗОК само за 18 от лекарствените молекули под патент ведомството дава 40% от бюджета си, с които лекува едва около 20 хил. пациенти. В същото време само в онкологията навлизането на по-евтини генерични продукти е свило разходите за 220 молекули от над 28 млн. лв. до почти 16 млн. лева. А това са спестявания, които в крайна сметка могат да бъдат инвестирани в иновативно лечение с оригинални медикаменти.
Освен това индустрията от години работи с фиксирани отстъпки. Едно от условията за включване на генеричен медикамент в позитивния списък е неговата референтна стойност да представлява 20% от тази на оригиналния продукт в съответната терапевтична група. Отделно цените им са подложени на външно рефериране и трябва да са по-ниски от най-ниските в 17 европейски държави. Не на последно място генеричната индустрия винаги дава и допълнителни отстъпки за онколекарствата и някои други медикаменти, които предлага.
На този фон идеята за допълнителни плащания в системата е даже рискова, защото поставя генеричните фирми в изключително неблагоприятни пазарни условия. Компаниите отдавна работят на ръба на печалбата, а неотдавна силният ценови натиск принуди част от тях да преосмислят взаимоотношенията си с касата. За последната година и половина те са изтеглили над 200 свои продукта от лекарствения списък, защото не намират икономическа обосновка да ги предлагат на пределно ниски цени с нулеви постъпления.
„При цена от 3 лв. и реимбурсация от 25% лекарствата за хипертония ще са първите, които ще излязат от списъка на касата, защото болните у нас са между 1,5 и 2 млн. души и това, което ще трябва да върнем, ще е повече от това, което ще получим“, категоричен е Петър Велев, управител на Екофарм ЕООД.
Междувременно стана ясно, че не само българските фармацевтични фирми са притеснени от предложената схема за контрол на разходите за медикаменти у нас. Още в началото на април т.г. Европейската генерична асоциация (ЕГА) е изпратила писмо до премиера Бойко Борисов, за да го предупреди, че представените правила могат сериозно да засегнат производителите на генерични и биоподобни продукти. А това в крайна сметка ще разклати стабилността на българската здравна система, тъй като около 10% от всички заети в европейската генерична фармацевтична индустрия работят именно у нас. В подкрепа на тезата председателят на ЕГА Адриан ван ден Ховен дава за пример съседна Румъния, където след въвеждането на подобна система за контрол на публичните разходи за лекарства почти 1300 медикамента са изчезнали от пазара, свивайки производството на генерични продукти с над 10 на сто. Понастоящем срещу румънското правителство са заведени 80 дела заради задължителната вноска, която компаниите трябва да връщат в бюджета.
„Усещането за това, че има спор, не е съвсем истинско“, смекчи до известна степен тона здравният министър. „Индустрията по-скоро е притеснена от минали практики на лошо и нечисто взети решения“, заяви Москов и увери, че няма намерение да изнудва нито една компания в бранша.
По думите му държавата ще разчита на четири основни механизма за контролиране на разходите за лекарства. Първият въвежда изискването новите медикаменти да влизат в позитивната листа само след предоставянето на задължителна отстъпка от страна на производителя или вносителя. Лекарствата на фирмите, които откажат т. нар. дискаунт, няма да се закупуват с публични средства.
Вторият механизъм предвижда компаниите да връщат в бюджета на касата всички получени пари за реимбурсация на продукти, които впоследствие са били изключени от позитивния лекарствен списък поради липса на терапевтичен ефект. За целта в рамките на няколко последователни години ще се извършват специални анализи (т. нар. оценка на здравните технологии), на базата на които ще се преценява дали си струва даден медикамент да се покрива с публични средства или не.
Идеята на националното споразумение за реимбурсиране пък е да постави ясна макрорамка за допустимите разходи в сектора, за да се знае каква част от извънредните харчове ще бъдат за сметка на индустрията. Според собствени изчисления на Министерството на здравеопазването при най-лошия сценарий най-голямата генерична компания на пазара ще върне в касата не повече от 370 хил. лева. Сметките на самите фирми обаче показват, че солидарното участие във възстановяването на регистрирания преразход може да им струва дори милион.
Добрата новина е, че въпреки споровете никой не отрича, че разходите за лекарства у нас трябва да се контролират. Според официалните данни сумите в здравната каса се увеличават с по 10-15% годишно при среден ръст от 3 до 5 на сто в държавите от Европейския съюз. Още по-притеснителни са прогнозите, според които до две години бюджетът за медикаменти ще се вдигне с нови 50%, заплашвайки да прехвърли психологическата (и финансова) граница от 1 милиард лева.
При такива показатели затягането на коланите е почти задължително. За сметка на кого обаче – тепърва ще решават народните представители.